Ренета Инджова, служебен премиер в 84-ото НС, в интервю за предаването "България, Европа и светът на фокус" на Радио "Фокус"

Г-жо Инджова, това, което гледаме в парламента, наистина прилича на едно шоу без завеси – остри реплики, обиди, заплювания. Какво се случва с политическият модел на управление в България, според вас? 

Да, ако това е шоу, би трябвало ние да се забавляваме, а ние, освен омерзение от това, което виждаме, аз друго не изпитвам. Не знам на публиката как действа това, но картината, която представлява България в момента, е позорна. За нас може би е естествено да си продължаваме простотиите, но за света това е нещо, което не са виждали. Намираме се в международен скандал, който ние сме произвели, и не виждам никакви усилия той да бъде по някакъв начин коригиран с действия от страна на българските власти. Виждам, че посланици вече започват да правят изявления, да ходят по телевизиите в едно недоумение какво е това, което им се сервира тук. И ако това продължава, то вече е в състояние да предизвиква международни реакции и санкция от страна на тези, за които тук безразборно се говори. Имаме политици, които въобще не си държат сметка на езика, какви работи приказват и какви последици може да има от това. И вместо да се опитват да коригират това, ги гледаме – ходят по света, не им дават да си четат докладите, карат тротинетки. Ама това не е несериозна работа – това е налудна работа. 

Напрежениетов парламента със сигурност ще бъде отразено в световните медии. 



Разбира се. 

Хаос и сблъсъци, знаете, имаше и в сръбския парламент, и в грузинския, но и в нашия не липсват. И пак ще има как сме се изложили пред чужденците. 

Ама темите, темите започват да имат международен отзвук, защото касаят и ги въвличат – Урсула фон дер Лайен ли не въвлякоха? Посолството като се каже – пет посолства скочиха, защото презумпцията е, че те може да бъдат набедени. Защото тук става дума, че светът не може да разбере нашите простотии, за да има правилно отношение към пратениците си тук, каквито са посланиците. Аз не разбирам кой е този, който може да търпи това нещо. Риторичният ми въпрос е към президента Радев, който е главният отговорник за нещата. Така или иначе, последствията от онези действия, които текат от 2020 г. насам, са върху неговия гръб. И тук е необходима изключителна дипломация, която да се опита да тушира ефектите, последствията и вредите, които на страната така или иначе ще бъдат наложени. 

Тази пародийна обстановка мисля, че доста отблъсква хората все по-често. Чувам, нашенци се отвращават от случващото се в политически план. Как се стигна до тук, г-жо Инджова, имате ли някакво обяснение? 

Как да нямам?! Аз го събирам това обяснение вече 40 години. Ние смятаме, че винаги ще минем между капките. Бандитската структура, която сме изградили в политическия и обществения живот, се е превърнала в един мастодонт, който е обхванал и съдебната система, и медийната власт, ще ме прощавате. Но всичкото това нещо в момента действа като единна хидра, която се движи и реагира, и контракциите й как и какво да направи са в зависимост от онова, което в другата сфера става. И ние в момента виждаме краха на един цялостен механизъм, който първоначално е изграден от кланове, впоследствие се превръща в една симбиоза между всички власти. Вие днес няма да откриете никой да е на мястото си. А онова, което става в съдебната власт днес, нека да знаят – говори им човек, който от друга система е видял как функционира властта - имат шанса да започнат, да отворят бленда, с която независимо къде и по какъв начин, прецедент може да се формира на действие, на ефективно действие на съдебната власт, нещо, което досега под абсентизъм се укриваше. С други думи, нищо като не правиш, няма опасност да сбъркаш. Сега са в шанса да направят първото, което им се появи като необходимост за въвеждане на справедливост и за налагане на правосъдие. И ако го направят, то ще създаде верига от последващи прецеденти, които да прекъснат тази зависимост, в която те пак ще попаднат. Сега, ако си сменят прокурора, ще отидат да служат на другия, т.е. сега е техният шанс за освобождаване от зависимост. Но понеже във всички сфери у нас се работи само на принципа "Аз да оцелея, пък каквото ще да става със системата, в която съм“, мисля, че опасността е отново да бъдат заробени от следващия. 

Толкова много неща стоят за решаване, два месеца по-късно, след последните избори у нас. Как ви изглежда възможността за съставяне на правителство или пак ще опрем до служебно такова? 

Ние вече пет пъти се намираме в тази ситуация, шести се задава. Това само означава, че политическата и партийна система на страната е устроена по начин, по който не може да излъчва представителни части на българския народ, които да могат да функционират съвместно, заедно и да решават общи задачи. Имаме работа с една система, устроена да може да избира т.нар. “опресивни режими", когато с едно много малко количество хора – 7% ли са сега, ние пък и не знаем колко сме тези, които са гласували, всичко е направено така, че в крайна сметка с едно незначително количество хора се формират мнозинства, представете си, в парламента. Е, как е възможно при едно такова несъответствие между електорат и избраници да се разрешават някакви проблеми?! Те сега са се събрали в тези два месеца, за които казвате, и се навиват, нахвърлили са се върху един провизорен обем пари, които представляват парите по Плана за устойчивост и развитие, и понеже други източници капиталът в страната няма, те не са капиталисти, те са усвоители на обществен европейски ресурс. И затова в устите им са само думите “европейски ценности". Само че парите са провизорни, в смисъл, че те си ги представят така, както на всеки му се иска. Оттам нататък, вече кой ще ги вземе е въпрос, който не им позволява да напишат Плана смислено, защото в Плана на всички особените интереси трябва по някакъв начин да бъдат, а то това не е ластик, нали, и в крайна сметка се оказва, че са си приели някакви условия, че ще въведат едни закони, пък от тях ще зависи да усвояват парите. Сами са се вкарали в капан, а оттам-нататък, знаете, последните правителства извършиха нужното, за да може да бъде разписан Плана в най-абсурдния му, неосъществим и незащитим за страната вид.

Оттук нататък вече можете да си ги представите как се бият в галерията на парламента. То е, защото не можем и не искаме да излезем от там, защото чакаме едни пари, ама те не знам дали ще дойдат. Тече процес на разкачване на страната от всички форми на сътрудничество, финансиране, кохезии и т.н. от Европейския съюз. 

Знаете и големия казус с Бюджет 2023. Служебното правителство поиска ново удължаване на стария бюджет. 

Ама чакайте сега, това са пак едни неща, които веднъж произнесени, се превръщат в мантри. Ами, като не може да се създаде от некорумпирани хора правителство, защо искате те пък да направят това правителство и да плуваме в още един бюджет? Една Америка реши въпроса със споразумението за удължаване и повишаване на тавана на дълга, защото няма друг начин държавата – тя е жив организъм, тя не може по друг начин да съществува. Сега, като ни го няма бюджетът, ще има удължаване, ще има за три месеца, после може за шест. Тук няма какво да казват, че законът не им позволява. Те са извън закона отдавна, следователно във форсмажорни условия те ще формират нови разновидности, по които ще се финансира държавата ни. Така че да не го повтарят това, че и пенсионерите нямало да имат пари. Дори и да нямат, кои пари ни трябват на нас? Парите на хора, които не могат да управляват пари, на един министър, който е провалил бюджета, пак ще му ги дадат в ръцете. Ама това е налудна работа! Значи вижда се, че не става човекът, и викат "пак той ще бъде“. И ние трябва да кажем ок, защото ни трябвал бил бюджет. Но във война се намира светът, а ние – бюджетът. Ами можем да останем без бюджет, какво като останем? Може да се срути изцяло системата на инфраструктурите на страната и тя се срутва. Ами после седят от Международния валутен фонд и ни чакат да обявим дефолт, и ще дойдат, и ще започнат да конверсират собственост срещу дългове. И това е нещо, което ни е произведено вече. Това, че не го произнасят, означава ли, че не е това перспективата за страната? 

Ето, и днес стана ясно, че Европейската комисия започва наказателни процедури срещу няколко държави, сред тях е и България. Става въпрос и за пране на пари, и корупция отново. 

Така. А ние си предлагаме варианта, в който за да имаме правителство, да преустановим всякакви – те и без това бяха нефелни досега опити за борба с корупцията, но сега да замразим и нея. То е като преговорите в правителството. И аз питам уважаемите членове на Висшия съдебен съвет, като са решили да продължават процедурата, а тя ще е 6-месечна, минимум, ами дават ли си сметка, че освен сегашна тяхна амбиция да се съхранят, има ли една възможност – за 6 месеца я камилата, я камиларят. Възможно е мечката да подгони тях самите, защото симбиозата, както казах в началото, е органическа. 

Г-жо Инджова, ще имат ли успех преговорите за съставяне на правителство, според вас, с втория мандат между двете най-големи коалиции в Народното събрание ГЕРБ-СДС и “Продължаваме промяната“ – "Демократична България"? Виждате какво се случва – замразяват, размразяват преговорите. Президентът преди това ги посече като обяви, че този мандат е дискредитиран. 

Зависи до понеделник колко хода има и игричките, които играят. Възможно е да има, но както онзи ден казах по едно друго радио – не е жених, булката провалена. И сегашните "бракове" между такива партньори (бел. ред. политици) знаете до какво водят – взаимен рекет и изнудване след първата брачна нощ. Това ще бъде, ако се създаде правителство за периода, в който преди да се разкарат един друг, как ги гонят от къщата... А тук няма и предварителна договореност. 

Точно това щях да ви питам, да. 

Ама то сега нали има предбрачни договори, не знам какво, ама тука няма такова нещо. Тук има надлъгване, което с това ловци, рибари и т.н. нищо не струват пред това, което се прави. Въпросът е, че оттук нататък всяко нещо ще се заменя за друго, всяко гласуване ще бъде остойностявано, ще бъде трампвано и т.н. - неща, които за морала на една нация, за едно бъдещо поколение на днешния ден, на деня на нашите деца го казвам, е най-пагубното, което можем да си дадем на бъдещето. 

За съжаление сте права, да, наистина е така. Казахте няма критерии, няма изобщо никаква яснота за това, което се случва. 



Не, може би има, има яснота между тях, защото нещата имат първи, втори, трети, четвърти план. Играят го хибридно. Разделиха нацията на безкрайно много парчета, всеки – с най-специфични потребности и интереси. Оттук нататък това нещо не може да се обедини. А така се дискредитираха – и по външен вид, и по вътрешно съдържание, и по ценности, и по морал, че оттук нататък населението може да има към тях отношение само като вземе тоягите. Нищо друго не може да има като смислена реакция между народ и управляващи.  

Като казвате “да вземе тоягите", какво точно искате да кажете? Всички да излязат на площада и да протестират ли? 

Аз вече не призовавам към протести, защото в българския вариант, когато е необходимо да се протестира и когато преди 3 години ние излязохме, от това, че се прибраха хората и от това, че се съгласиха шарлатаните да заемат мястото на революционерите на протеста – това е резултатът, който сега гледаме. След 3 години се казва “след дъжд – качулка". Вече тази вакханалия много се съмнявам, че с протести може да бъде преустановена. Така че късно е.