"БСП – Обединена левица" отбелязва 1 май под надслов "За социална справедливост в Солидарна България". Наш гост е вицепремиерът и председател на Българската социалистическа партия Атанас Зафиров. Добър ден и честит празник, г-н вицепремиер.

Добър ден и честит празник на труда.

Поставихте акценти в празника на правата на работещите, на тяхната защита и достойното заплащане, както и върху проблемите на интеграцията на хората с увреждания на пазара на труда. Като вицепремиер вие отговаряте за работата на Министерството на труда и социалната политика – министърът му също е от БСП. Какво място заемат поставените акценти днес на празника във вашата работа и как решавате свързаните с тях проблеми?

Само ако ми позволите, първо няколко думи за празника, защото това е един ден, натоварен с много история, и е символ на непримиримост, която е довела до големи промени. Тази история всъщност ни връща към стачки, профсъюзни движения, към волята за промяна на статута на работниците и към стремежа на хиляди човешки същества да полагат достоен труд и той да бъде, разбира се, добре и достойно заплатен. Но тази история ни връща и към скотските условия, в които хиляди мъже, жени, деца са били употребявани като движеща сила за индустриалния напредък и увеличаването на богатството. Затова 1 май поставя и много въпроси. Един от тях периодично търси отговора си още от 1886 г. в Чикаго, включително и до днес, и той е дали в името на този стремеж за все по-голям икономически напредък, все по-интензивно производство може да се злоупотребява с човешките същества и дали този тип експлоатация е допустима на цената да вървят икономиките напред. Затова за нас и за всички хора 1 май е важна дата, защото трябва да си дадем една нова равносметка и нова посока във всичките епохи. Тази дата е била един символен мост между миналото и бъдещето на индустриалното производство и знак и за промяна, но говорим за извоювана промяна в статута на трудещите се хората – това е силата, която движи икономиката. И доколкото говорим и за акцентите, които служите, тук ние, българските социалисти и нашите коалиционни партньори, виждаме ролята на държавата, която е иноватор, разумен партньор на бизнеса и трябва да заложи едно такова бъдеще чрез образователната система. Тя трябва да бъде реформаторът на социалната, на здравната система, който да постави човека, който полага труда си, в условията на тези усилия. И затова това е една от основните теми пред българската левица днес. Ние желаем да бъдем флагманът на тази трансформация и това е една от причините да участваме в управлението и както отбелязахте, точно с тези ресори, защото бихме искали да работим активно с всички ресорни министерства за солидни държавни инвестиции в образование, в здравеопазване, в закони, които могат да облекчат финансовия гнет и ценовата преса над българските домакинства, но в същото време да задвижим и една стратегическа посока, която да гарантира именно такава трансформация, която наистина ще постави благосъстоянието на работника в центъра на икономиката. И да, права сте – днес празникът беше малко по-различен. С нас бяха синдикатите, хората с увреждания, децата, които рисуваха своите мечти и стана един хубав, пъстър празник. Аз се радвам, че имаше и много хора от цялата страна.

И сега от празника да преминем към проблемите на делника. Започна парламентарният политически сезон. Как оценявате изминалата сесия на Народното събрание и скромния негов отчет? За 44 работни дни са приети 4 изцяло нови закона и са променени 11.

Ами вижте, ако парламентът не беше губил време в безплодни вотове на недоверие, обречени от самото начало, и в безкрайни изслушвания на едни и същи министри по едни и същи въпроси, сигурно тази статистика щеше да е и малко по-оптимистична, защото парламентът има нужда от ефективна работа, не от шум заради самия шум. За съжаление опозицията продължава да хаби ценно парламентарно време. Тези изслушвания, за които говорих, са 25 досега. Не водят до никакви резултати, само загуба на енергия и ресурси. По никакъв начин не искам да омаловажа ролята на парламентарния контрол, но наистина сме свидетели как по едни и същите въпроси се викат едни и същи министри, напълно излишно. Вотовете на недоверие – казах, те се превърнаха в политически спектакъл, не в реална промяна. Примерно "Възраждане" буквално блокираха работата по бюджета с тези хиляди предложения, които бяха внесени без никаква конкретна цел, освен саботаж на работата на парламента. Но хубавото тук е, че тази тенденция се обръща. Парламентът започва да работи по-добре, вече се приемат важни закони по Плана за възстановяване и устойчивост, законодателната програма влезе в ритъм и започна да се движи напред. Но ние очакваме наистина всички народни представители да бъдат на висотата на своите отговорности и да изпълняват своите задължения със съзнанието за тази отговорност, която носят пред всички български граждани. Тя е над партийния им рейтинг. Що се отнася до ПГ на "БСП – Обединена левица", аз мога да гарантирам, че тя работи именно в тази посока, и то последователно, отговорно и надявам се с видими резултати.

Началото на новата парламентарна сесия съвпадна и със 100-те дни на правителството. Как преценявате, имаше ли БСП своя открояващ се облик и в двете институции – парламент и правителство?

Аз първо да кажа, че там, където БСП поеме отговорност, винаги има реални резултати. Когато говорим за парламента, например мога да дам и последните дни Комисията по транспорт, която е пример за ефективност. Предвидени са ключови законопроекти по ПВУ, осигурено е финансирането на новите влакове, което между другото е нещо, което не се е случвало от много, много, десетки години в нашите железници. Стъпки по мобилна свързаност в отдалечени райони, решителни мерки за повишаване на пътната безопасност. Мога да дам примери и с Комисията по младежта и спорта – много инициативи, внесен Закон за доброволчеството; социалните комисии – също активна работа. Но важно е да кажем, че нашата категорична оценка за участието на "БСП – Обединена левица“ в първите 100 дни на правителството е, че то е в основата на стабилността на съвместното управление в една много нестабилна политическа среда. Нашата работа през тези първи 100 дни е една от причините това управление да се придържа към един много ясен социален вектор. И все пак да уточня – това е разумният и възможният социален вектор.

А какво свършиха министрите на БСП, господин вицепремиер?

Много от нещата, които направихме в тези 100 дни, те са видими в социалната сфера. Тук да припомня за защитата на пенсионерите и запазването на швейцарското правило. При всички положения това беше акт, който щеше да ощети стотици, хиляди даже български пенсионери. Много неща се свършиха в ресорните министерства. Разбира се, когато говорим за Спортното, няма как да не споменем, че за първи път от много години насам имаме близо 32% увеличение на парите за спорт. Във ВиК сектора – 800 милиона, близо 762 милиона отидоха за ВиК операторите в седем области. Това е европейско финансиране, но ще даде ново качество и на водоподаването, ще намали загубите и разбира се, ще реши един от основните проблеми пред българското общество с безводието, с липсата на вода за напояване. Много мерки бяха взети и в Социалното министерство, не с тези темпове, с които бихме желали, разбира се, тъй като такива бяха реалностите на бюджета. Аз затова казвах, че това не е този ляв бюджет, който би желала лява България, но това е възможният бюджет и трябва да държим сметка, че без участието на БСП в това правителство - имаше възможност този бюджет да бъде и далеч по-десен. Разбира се, ще положим усилия през 2026 г. най-вече по отношение на допълнителни средства за майчинството, старта на една разумна жилищна политика за младите семейства, да бъдат осигурени допълнителни ресурси. Много се направи в тези 100 дни в сферата на околната среда и водите, бяха стартирани редица програми по отношение качеството на въздуха, качеството на водите, борбата с незаконните сметища. Ако трябва да се върна на Регионалното министерство – знаете, там стартира и една реформа в толсистемата, която още в първите месеци донесе много сериозни приходи в бюджета, и то изцяло от оптимизиране на работа и пресичане на незаконните практики в тази система. Мога дълго да изброявам, но факт е, че присъствието на "БСП – Обединена левица" зададе наистина един социален вектор. И най-важното, което малко се забравя, но е важно да бъде казано – дадохме старт и на капиталовите програми в общините, тъй като имаше реална опасност наистина много български общини да фалират. Ако трябва с едно изречение обаче да кажа най-големия успех – той, разбира се, е на цялото управление, това е приемането на държавния бюджет за 2025 г., защото без бюджет, пак казвам, цели общини щяха да фалират, нямаше да можем да осигурим увеличението в редица възлови и важни сектори на икономиката и въобще поставяхме пред риск нормалното функциониране на обществото и на държавата.

Г-н Зафиров, къде е БСП и накъде трябва да върви?

Вижте, приоритетите пред БСП и пред коалицията продължават да са стабилност, икономически растеж и закрила на уязвимите групи в България и е безспорно, че именно в тези сфери трябва да работим активно за реализиране на нашите социални приоритети. Споменах вече за повишаването на майчинството през втората година, реализирането на политиките за младите хора и задържането им у нас, повишаване качеството на живот на хората с увреждания – с това започнахме, решаване на основни инфраструктурни проблеми, като повишаването на безопасността на движението по пътищата, мерките по проблемите с безводието, наводненията, качеството на въздуха там, където той е силно замърсен, и разбира се, активно и адекватно подпомагане от страна на държавата на българския спорт. Иначе в тази среда, в която работим, за БСП призванието е да търси и да взема правилните решения. Тя трябва да мобилизира вътрешните си сили, тъй като ясно е дефинирана посоката, която сме задали към демократичния социализъм на ХХІ век. Ние препотвърдихме тези наши основни принципи, включително и на нашия конгрес. Ще продължим да отстояваме лява политика и дългосрочните си цели за изграждане на солидарно общество в една социална демократична и справедлива държава на свободни граждани, каквото беше и мотото на днешния ни празник. Не на последно място, много е важно, държа да кажа – ние ще работим активно и за премахването на порочните корупционни модели, както и за ревизията на неолибералните постулати с яснотата, че това е една задължителна предпоставка за промяната, която всички желаем. За да го постигнем това обаче, партията трябва да намери пътя към своето възраждане като основна политическа сила в страната и аз вярвам, че участието ни в това управление ще ни даде този шанс.

А как БСП ще отговори на големите предизвикателства пред държавата – влизането в еврозоната и планът на Европейския съюз за превъоръжаване?

Еврозоната ще затвори цикъла на пълната интеграция на България в Европейския съюз и ще изпълни една от стратегическите цели, които си постави това правителство. Аз мисля, че в тази тежка ситуация на геополитическа нестабилност, предизвикателства пред финансовите системи в световен мащаб, това ще е една стъпка за гарантиране на устойчивото развитие на страната и за финансовото спокойствие на нейните граждани. Ние винаги сме казвали, че България трябва да влезе в еврозоната само когато е готова за това и това не била да бъде за сметка на българските граждани. Факт е, че в българското общество има наистина основателни и големи страхове и те се дължат най-вече на това, че те са умело подклаждани от някои политически сили, а и на пълната липса на информационна кампания по отношение на влизането в еврозоната. Разбира се, нека изчакаме конвергентния доклад, има вече по-малко от месец, за да вземем окончателните си информирани решения, но тази информационна кампания трябва да се стартира буквално от първия ден, защото само така може да се сложи край на спекулациите и плашенето на българските граждани. Но аз вярвам, че пред каквито и проблеми да се изправим, управляващите партии показахме, че колкото и да сме различни по своята идеология, поставяме на първо място интересите на страната и в името на това сядаме и търсим консенсусни решения. По отношение Плана за отбрана на Европа – вижте, той не е от вчера, за това се говори отдавна. Но Украинската криза е тази, която извади рязко Европа от фазата на концептуалността и обсъжданията по темата. Вече има конкретика, има структуриране на процеси, включително и финансов план, но да е ясно на нашите слушатели, че това не означава, че утре Европейският съюз ще каже, че има адекватен отбранителен потенциал. Добре е България да се впише в този процес. Видяхте посещението на Антониу Коща в Казанлък – то беше знак за насърчение. Но пред страните стоят много, много въпроси – освен финансови и политически, много е важно и какъв е иновационният потенциал. Тук конкурентоспособността на енергийните ресурси също идва на дневен ред, факторът работа ръка и т.н. Много са нещата. Само да спомена, че правителството направи вече първа стъпка в тази посока и аз напълно го приветствам с това решение за създаване на Иновационен център за отбранителни технологии. Вярвам, че България ще успее наистина да се впише в този процес по достатъчно адекватен начин, а нашата политическа сила ще бъде на нивото на своите отговорности.

А каква ще е голямата ви цел след приемането на еврото?

Въпросът с големите цели през страната винаги е бил на дневен ред. Ние в последно време като че ли позагубихме националните си цели. Аз тук бих могъл да определя една следваща стъпка, важна, стратегическа – приемането на България в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, където също върви сериозен напредък, отчитаме и се надяваме до края на 2025 г. да сме напълно готови и 2026 г. да бъдем приети в този т.нар. "Клуб на богатите“. Това трудно се разбира от българските граждани, но със сигурност ще даде много сериозен тласък на развитието на страната и всеки български гражданин ще го усети по собствения си бит. Бих откроил също така като важна национална тема и борбата с демографската криза. Това мога да го определя като лична моя кауза и битка. А защо не, надявам се, и строежът на нова ядрена мощност, тъй като ако трябва да се върна и на предишния ви въпрос, целят този процес на реиндустриализация, включително и тази амбиция, това ниво на амбиция, което се заявява за отбранителната индустрия, ще иска много, много сериозни енергоизточници, и то с базови мощности. В програмата на правителството е записано развитието на ядрената енергия, включително с изграждане на нови мощности. И аз искрено благодаря на нашите партньори в съвместното управление, че се съгласиха да не бъдат продавани двата български реактора, защото това е национален капитал и със сигурност се надявам той да влезе в действие.

А какъв е хоризонтът на правителството, г-н вицепремиер? На фона на неспиращите атаки, докога ще можете да издържите?

Вижте, това е малко внушение – че това правителство има някакви временни задачи. Нормално е. След толкова голяма нестабилност някак си се приема за нормално то да се приема като някакво етапно правителство, но иска да ви уверя, че то не е такова. Хоризонтът на това управление е пълен мандат. И искам да съм много ясен – не защото някой се вкопчва в управлението, а защото това е нормалният хоризонт за постигане на някаква точка на стабилност и на синергия между различните политики, от които се нуждае държавата. И аз тук говоря преди всичко за социална стабилност и икономическа стабилност, но и за всички сфери, които характеризират благоденствието на една нация. Тук слагам образование, култура, опазване. Това са нужни реформи и за тези реформи трябва време. И ако излезем от злободневието, ще видим, че то стартира такива реформи, вече го прави. Това прави самото правителство необходимо, защото новите кризи, на които сме свидетели, и трансформациите, за които говорихме – технологична, икономическа, финансова, изискат всички наши системи да бъдат реформирани. Така че аз пак повтарям моята теза – това правителство има реален шанс да покаже нов управленски етап. А показвайки нов управленски етап, има, разбира се, и реалния шанс да изкара пълен управленски такъв.

И на финала, ако позволите личен въпрос – на кого се ядосвате най-много? На коалиционните ви партньори или на опозицията, или на вашите съпартийци, които не ви разбират?

Този въпрос няма еднозначен отговор, но ако трябва да съм съвсем честен, ще ви кажа – гледам да не се ядосвам и да си пазя нервите, защото аз бях напълно наясно с какво се захващам, така че нямам никакво основание за сърдене и за ядосване. Краткият отговор е: не се ядосвам.

Благодаря ви, че приехте да бъдете наш гост, и за времето, което ни отделихте.

Благодаря и аз.