Проф. Огнян Герджиков, бивш служебен премиер на България, председател на НС, юрист в интервю за предаването "България, Европа и светът на фокус"

Петък късен следобед е и още няколко минути и ще избухне един прекрасен повод за купон, а може би и за няколко, може би ще трябва да разделите емоциите и физическите си усилия на няколко места тази вечер. Но аз ви каня да останем още малко съсредоточени върху важните изводи за тази седмица, която надгради предишната. Припомням: на 1 май – опит за атентат или някакъв инцидент срещу Гешев общо взето ескалира до една буквална война в съдебната система, а пък и до раждането на нова за България управленска формула – ротационно управление между двете водещи коалиции в парламента. Да коментираме всичко това, а и живота, със специфичното му чувство за хумор, но и експертиза, както и яркост в изказа, съм поканила проф. Огнян Герджиков.

Здравейте, проф. Герджиков. Здравейте. Огромен опит, не само като юрист – като председател на Народното събрание, като служебен премиер. Усмихва ли ви или ви натъжала това, което виждате в последните две седмици?

Последните две седмици ме карат да бъда категоричен оптимист. Ще кажете "Защо?“, ще питате. Питам, да. Ами защото по-лошо няма накъде. Следователно, оттук нататък може бъде само по-добре. Затова съм оптимист. Кое е най-лошото на лошото, на това, което виждате? Всичко това, което става, е едно нещо, което трудно подлежи на описание, което доведе до доста интересна, безпрецедентна коалиция между два враждуващи лагера в лицето на ГЕРБ и "Продължаваме промяната“, която обаче, в името на България – това е добре само по себе си – решава да се коалира, да направят правителство с хоризонт от два пъти по 9 месеца.

Две бременности. 

Да. По замисъл е не чак толкова лошо. Дали обаче ще се осъществи и как ще се осъществи ми е трудно да прогнозирам, но все се надявам, че няма накъде повече да се пропада. Следователно, би трябвало нещата step by step на чист български да вървят към подобрение. 

Кои са основните препъникамъни пред подобно управление? Нека да припомня, че такъв опит има Израел два пъти в историята си, Румъния и Ирландия. Но къде са основните препъникамъни? Защото в крайна сметка ние явно се опитваме да се изчистим от нарастващото в последните месеци, очевидно руско влияние в България и по-твърда, ясно заявена и принципна евроатлантическа ориентация. Очевидно това е приоритет. 

Това е хубаво, че е приоритет, но понеже тези, които изповядват евроатлантическата ориентация, правят непрекъснато фалове, това налива масло в огъня и всъщност дава известно предимство на "Възраждане“, които се пише за "патриоти“, които не искат да се връзваме с Европейския съюз и т.н., не дай боже еврото да стане валута в България. Те печелят от всичко това, от тази война по върховете и в един следващи парламентарни избори, особено ако са по-скоро, те ще дръпнат доста напред, ми се струва.  

Т.е. съветът ви към двете водещи коалиции е да се намират допирателните. 

Ами да, да търсят максимално това, което са го замислили, въпреки че те по този начин губят електората си, дават си сметка за това нещо. Особено твърдите привърженици са много разочаровани. Но аз смятам, че все пак е по-важно да имаме едно правителство, действащ парламент, тъй като има много задачи, които трябва да се свършат, и ако не се свършат, ще ни върнат в първо отделение. 

Т.е. по-добре е да има работещо правителство, действащ парламент в момента. 

Да, при всички случаи. 

Т.е. посоката е правилна, въпросът е да се извършат правилните действия. 

Да. Да успеят да я проведат така, както са заявили, че искат. 

След малко ще отидем и към битките в съдебните структури и най-вероятно не ви е весело това, което виждате, но оптимизмът ви ще надделее. Ротационното управление между двете водещи парламентарни коалиции трябва да намери начин за съвместно управление в името на работещо редовно правителство и парламент, защото това е най-добрият вариант за България. Моментът е тежък – това обобщено казахте преди малко. В съдебната система, обаче, нещата изглеждат изключително… катаклизъм ли е думата, която да използвам, не мога да кажа. 

Или "инфекция“ също може да се използва. 

Инфекция – защо? 

Ами, защото е заразена. 

Откъде? 

От противоборства, които се появиха по върховете на съдебната система, най-вече в прокуратурата. В тази промяна в закона ад хок – за случая, която не прави чест на законодателя, да се променя мнозинството от 17 гласа на 13 гласа във Висшия съдебен съвет с оглед отстраняване на тримата големи в съдебната система. Така че това не прави добро впечатление. Лично аз не го намирам за феърплей. Но така или иначе, там конфликтът е назрял доста сериозно, там всички извадиха шпагите и борбата ще бъде безмилостно жестока. В крайна сметка, ще има някакво разрешение. Дано да е за добро. 

А защо политиката навлезе в прокуратурата? И кога по ваше наблюдение? 

Вярно е, че тя отскоро сравнително навлезе в прокуратурата, с известните недоволства от една част от политическия елит по отношение на Главната прокуратура, основно на главния прокурор, но трябва да имаме предвид, че и предходните главни прокурори, срещу тях също имаше доста стрели. Бяха обвинявани в какво ли не, включително свръхинтелигентния Борис Велчев, Сотир Цацаров – също, да не говорим за Никола Филчев. Така че това не е нещо ново, да има едно недоволство срещу главен прокурор. Това като че ли е белязано едва ли не от началото на прехода. 

А какъв е поводът за това? Те всъщност наистина, с това обобщение, което направихте, общо взето не са позитивни фигури. А в номинирането дори на Иван Гешев от старта имаше протести срещу тази номинация. 

Да, вярно е това. Имаше такива протести. Аз донякъде само мога да си ги обясня, докрай не мога, защото не съм вътре в нещата, за да мога да бъда категоричен, да кажа кой крив, кой прав, но наистина битката ще бъде много, много, много сериозна. 

И ще доведе ли до смяна на фигурата на главния прокурор и това ли е целта на една съдебна реформа? Защото голямата цел е съдебна реформа – така се артикулира. 

Като се казва съдебна реформа, тези, които говорят, всъщност визират почти единствено Главната прокуратура, най-вече в лицето на главния прокурор. Какво друго съдебна реформа, след като никой не споменава, че трябва нещо различно да бъде, да кажем нашето съдебно производство от триинстанционно да стане двуинстанционно, или пък да се възстанови и прегледа по реда на надзора и отмяната по член 231 в Гражданско-процесуалния кодекс, едни фигури, които претърпяха еволюция. Такова нещо никой не споменава, самото действие. Това, което трябва да се направи, всъщност съдебна реформа според мен, трябва да се направи така, че да няма дела по 10-12 и повече години. 

Това е ключовото. 

Липсата на своевременно правосъдие е почти отказ от правосъдие. Големите съдилища, т.е. големите градове, най-вече в София, това е много често явление – да има такова забавяне на дела с много, много, много години. В малките градове няма проблем, но в големите градове, най-вече в София, това е много голям проблем и никой като че ли не обръща достатъчно внимание на това. Забавеното правосъдие вече е липса на правосъдие. Това е, което трябва да се направи като съдебна реформа, ако някой мен ме пита. Така да направят, да има повече съдийски места в София и другите големи градове, за да могат да бъдат равномерно разпределяни тежестите и да могат по-бързо да се решават делата.  

Забавеното правосъдие е отказ от правосъдие – това е същинската съдебна реформа, която трябва да бъде направена, каза проф. Герджиков. Ще продължим още малко този разговор, защото вие направихте едно много знаково нещо, когато бяхте председател на Народното събрание. Спомняте ли си? "Приказка за стълбата“. 

Да, току-що се сетих, в самото начало, още първия ден. 

Да. Любопитно ми е, на кого бихте дали тази приказка сега? Лидерството в крайна сметка е различно от това да бъдеш просто политик. Лидерът има за мен големи и етични послания, които са адекватни на времето, успява да кара хората да се чувстват вдъхновени от това, което прави той, и в същото време – част от голямата промяна. Виждате ли лидери в последните години? Не говоря даже дори само в български контекст. 

Нека да се концентрираме върху България, защото все пак това е основното за мен. Навремето, ако тръгнем в историята, да кажем Вили Бранд – едно много силно име в Германия, Маргарет Тачър и т.н. Но нека да се върнем на наша почва. Лидерите, те сами избуяват, то животът ги извиква на сцената. Такъв лидер се наложи, въпреки многото критики, които могат да бъдат отправени и са отправени към Бойко Борисов. Той вече повече от 10 години показа много сериозни лидерски качества, трябва да му се признае, независимо от това, че винаги ще има критики срещу него, и не само срещу него. Аз съм казал: ако искаш поне половината български народ да те намрази неистово, стани политик. Така че всеки, който е влязъл в политиката, в тази голяма игра, неминуемо кумулира неприятели, такива, които се чудят как да го уязвят. Но политиката има нужда от лидери и животът ги налага. 

Имате ли надежда в нов тип лидерство, виждате ли нов тип лидери в момента? 

Да си призная, не виждам, не виждам в момента, но това не значи, че някъде не покълват такива. Ще стане ясно може би след година, две, три, господ знае кога. Има нужда, всяко общество има нужда от лидери, всяка област има нужда от лидери.  

Добре. "Приказка за стълбата“ – тогава вие оставихте, ако не се лъжа, на банката на всеки депутат, влязъл в Народното събрание, по една от "Приказките за стълбата“ на Христо Смирненски, онази притча за загубата на сетивата. Колкото по-високо се изкачваш по стъпалата в политиката, в кариерата, както и да го погледнем, толкова по-малко чуваш, или по-скоро започваш изкривено да чуваш и "Ох!“ става "Браво!“. Бихте ли оставили сега на нечия банка "Приказка за стълбата“? 

Аз се радвам, че повече от 20 години от този момент, все още се помни. Наистина това беше силен ход, бих казал, да има на банката на всеки депутат "Приказка за стълбата“. Може би всяко Народно събрание трябва да започва по този начин – на банките на депутатите, както и на членовете на Министерски съвет да се сложи по една "Приказка за стълбата“, ето така, леко да им напомни да не се самозабравят. Разбира се, не всички имат склонност към самозабравяне, но има и такива, които имат такава склонност.  

След малко ще продължим да говорим за писането. Вие се доказахте като стихоплетец. Отделните глави на правото станаха поеми. Сега правите още нещо. И нека да кажа – това е още по-смел жанр, поне според мен. "Семейноправна поема“, "Наследственоправна поема“, "Учебник по търговско право“, "Търговци“, "Частното право в рими“ и "Търговскоправна поема“, отново от Огнян Герджиков – един автор, който направи късо съединение между любовта си към римата и познанията си, експертизата в правото. И мисля, че всички големи глави в правото по този начин бяха затворени, професоре. 

Да, в областта на частното право. 

На частното право. 

Те са шест такива отрасъла на частното право. Ами, реших, че България не трябва да остава назад, след като преди 125 години един австрийския адвокат – д-р Август Плешнер фон Айхщет пресъздава Австрийския граждански кодекс, който е от 1502 текста в мерена реч, и тогава се счело, че това е един от шедьоврите на световната правна литература. И аз си казах: защо бе, България да не е по-назад от Австрия?! Я дай да се пробвам. И мисля, че се получи. 

Това наистина, мисленето в българска стойност, в българския език е много специфично за вас, просто го обичате. И преди да се развихрите на тази тема, защото знам, че това е една огромна страст, набираща сила в последните месеци и години, какво пишете в момента? 

Ще призная, не смятах да го разпространявам толкова много, но в крайна сметка, удовлетворявам една своя мечта отпреди 50 години за Юридически речник. И сега правя един Енциклопедичен речник на частното право. Работя го вече повече от година и половина, вероятно горе-долу още толкова ще ми трябва, ако не и повече. Много е трудоемко, много е трудно, но с голяма любов го правя. Никой не ме кара, отвътре, отвътре ме кара.  

А какво означава Юридически речник? Има ли пак такива аналогии в света? 

Това са термините. Правото има своя език. Този език, богата терминология – в областта на частното право са някъде около 2000 термина, които биват обяснени с по няколко изречения, не с една дума, с две думи, а някъде даже и половин страница е обяснението на един термин. И това ще бъде много полезно и за студентите по право, и за хора, които се интересува да надникнат в правната материя. Струва ми се, че това е мой дълг. 

Добре, страстта към българския език, към изписването на български, към пеенето на български – веднага казваме, той, проф. Герджиков, в един момент с по-строга физиономия: "А вие колко български песни излъчвате в Радио "Фокус“? Ние си излъчваме. 

Българска музика трева да звучи, българска музика. Не само българска музика, не като гърците – само гръцка музика, но трябва да има немалко българска музика. Ние имаме прекрасни образци на българска музика, така че моля ви, българското не трябва да го загърбваме! 

Със сигурност. По отношение на навлизането на латинския, на английския, на международния лексикус, който в крайна сметка все повече ни залива, вие се борите понякога, на пръв поглед отчаяно, на втори поглед много страстно за запазването на българското произношение. Да казваме "Имате четири отговора – а, б, в, г, д, а не a, b, c, d и т.н. 

Да, да. 

Докъде стига тази ваша битка, оставате ли самотен в нея? 

Ами почти самотен съм. Получавам поздравления, но аз тази битка ще я водя докрай, докато съм жив, аз ще се боря за това нещо. Може би трябва да направим, както направиха французите Закон за езика – може би и ние трябва да го направим това нещо. Просто е безобразие. Просто е безобразие "Bags and Shoes“ да чета аз на витрините. Защо бе, джанъм, "Bags and Shoes“, на чист български език, джанъм?! Не може да се каже "Чанти и обувки“. Отдолу нека да го пишат на какъвто искат друг език. Аз се връщам от Оман преди петнайсетина дена. Там официалният език, освен арабският, е английският. Навсякъде арабският е отгоре, а английският отдолу – навсякъде. А у нас английският става водещ език. Не бива така. Скоро беше 24 май. Бием се в гърдите какво сме дали. Това, което сме го дали на света, ние не си го признаваме, не си го уважаваме.  

Добре, тази битка ще бъде основна и много важна. Играете ли все още тенис на "кило кръв и метър кожа“? 

Ами то вече не остана кожа. Много обичам спорта, продължавам да обичам спорта. Играя и двата тениса – тенис на маса и тенис на корт, и така. 

Проф. Огнян Герджиков – скъп гост в студиото на Радио "Фокус“. Много ви благодаря за това, което отделихте като време, внимание и каузи, разбира се, в които давате много страст. Благодаря ви. 

И аз ви благодаря. 

Ива Дойчинова