На 2 юни отбелязваме Деня на Ботев и на загиналите за свободата на България. По този случай в интервю за "Фокус" разговаряме с Александър Ботйов -  родственик на Христо Ботев. 

Роден 154 години след Христо Ботев, но във вените му тече кръвта на великият поет и революционер. Срещаме ви с Александър Ботйов. Здравейте. 

Здравейте.           

Какво е чувството да си потомък на Ботев? 

Преди всичко това е отговорност, но аз се чувствам много горд и смятам, че като цяло кръвта на всички българи е напоена със слава в цялата история. И аз лично, както казах, това е и отговорност, но наистина се гордея с това, защото Христо Ботев е човек в истинския смисъл на думата и това, което е направил – делото си, журналистическите материали, поезията, всичко това сочи за един наистина гениален ум, който се е пожертвал, за да можем да сме тук днес. 

Учиш журналистика, втори курс.  

Да. 

Защо реши да тръгнеш към писането? 

Ами вижте, словото е една сила, която ако използваш и знаеш как да използваш, можеш само да спечелиш от това, защото в днешно време комуникацията е изключително важна. И ставаме свидетели на война, когато комуникацията е развалена. Това е проблем не само за политическите, но и за международните отношения. Аз записах журналистика с идеята да развия своето писане и като цяло общата си култура да обогатя. И смятам, че за писането е преди всичко, трябва да имаш голямо желание, за да пишеш, и разбира се, творчески подем 

Вече имаш издадена книга със заглавие "Когато бръшлянът поникне". Какво се крие в нея? 

Това е дебютната ми стихосбирка със събрани стихове, които съм писал през годините, тъй като аз пиша от много малък, но специално тези в книгата са може би някъде, когато започнах по-засилено да пиша в гимназията - 8-ми, 9-ти клас. Какво се крие в тази книга? Крие се наистина магията на думите. И заглавието "Когато бръшлянът поникне" – с това заглавие аз искам да оставя едно послание на читателите, че "Когато бръшлянът поникне", тъй като той символизира още от древността вярванията и поверията за това растение, всъщност, че бръшлянът е символ на чистота, на знание, на победа. И с посланието "Когато бръшлянът поникне" искам буквално да изразя себе си и читателите да усетят, че когато бръшлянът поникне, така да го кажем метафорично, в техния живот, тогава те ще усетят светлината и чистотата на това зелено увивно растение. 

Имаш ли любим стих на Ботев? 

Разбира се. "Хаджи Димитър" е любимото ми, но аз съм го казвал и преди, че не обичам да правя класация, тъй като на мен всички негови произведения и не само поезията, ами както казах и по-рано, гениалната журналистика, тъй като той остава наистина ненадминат журналист – "Майце си", "На прощаване", всичко това сочи за един силен дух, разбира се и силно тяло, защото все пак се иска и силно тяло, за да влезеш в битка. Но като цяло, всичко от творчеството на Ботев за мен е близко до сърцето ми и любимо.  

Как родствениците на Ботев отбелязвате 2 юни? 

С моето семейство, с майка ми, баща ми и брат ми се опитваме да уважим през годините различни градове, където се чества – например, празненствата във Враца, в Пловдив, всички региони, които уважават изключително много Ботев. Разбира се, това е цяла България, но на този 2 юни с баща ми и брат ми ще бъдем във Велинград, където се честват 200 години на най-старото училище "Христо Ботев" в Западните Родопи. И ето това е пример за това, че с брат ми Чавдар тази година ще бъдем там, и баща ми Боян. 

Кое е първото нещо, което ти е останало като спомен от разказите за Христо Ботев, което са ти разказвали? 

Спомням си, че когато бях дете, много време гледах портрета и разпитвах за този човек с брадата. И тогава всъщност разбрах, че той ми се пада прапрачичо. И много въпроси задавах – на колко години е загинал, защо е загинал? И когато разбрах, че толкова млад той си отива като цяло от пространството, защото тогава България не е била, разбира се, установена държава, а е била едно пространство, но България винаги е била в неговото сърце. И мен това много ме трогна тогава и честно казано, аз като цяло съм чувствителен човек и съм голям патриот и когато разбрах, че той е пожертвал себе си и си отива, както казах, толкова млад, ми стана много тъжно. Това са първите истории – че той е творил, че е писал стихотворения на майка си, "До моето първо либе" и т.н. И ми стана много интересно за това как е успявал той да съчетава – помня тези истории, когато баща ми ми разказваше - колко е трудно да се съчетае любовна лирика с патриотизъм и в същото време да бъдеш пламенен човек наистина в истинския смисъл на думата. 

Някакъв по-интересен факт или история да ни кажеш за Ботев, която не е чак толкова известна на обществото? 

Историите около Ботев са много, но тези, които не са толкова широко разпространени, са от неговото детство, тъй като когато е бил малък, още тогава се е забелязало, всъщност от приятелите му и от хората около него и разбира се, близките му, че той е бил роден лидер. Но не да остави в сянка хората около себе си, а напротив – той от малък е смятал, че когато се е прибирал от игри навън, той е разказвал на родителите си, че организира такава група за различни игри, измислят си различни предизвикателства, обикаляли са по реките, по поточетата, ловили са гълъби, после са ги пускали, ловили са риба. Като цяло той е бил много, наистина много щуро дете, но това не му е попречило да вкара тази щуротия, именно в един силен път. И всъщност една интересна история е това, когато започнах да казвам – че когато се е прибирал, той някак си оттогава е подсказал, че пътят му ще отиде към това да организира група, а именно чета, разбираме по-късно. И всъщност, това е интересното и не широко разпространеното – че това е един път, който той е градил през годините. Той не се е събудил и да си каже: днес е време за Освобождението на България, а това е мисия, с която той е роден. И знаем, по стар стил той е роден на буквално навръх Коледа – 25 декември, и някак си това символизира, че когато си роден в толкова светло време, наистина едни прекрасни светли празници, някак си може би неговата звезда, когато се родил, му е определила пътя да ни поведе в битка за свобода. 

Имаме ли нужда от хора като Христо Ботев днес? 

Абсолютно. Ставаме свидетели, за съжаление, на едно много деградиращо време, като разбира се, не обвинявам никой конкретно и не казвам, че е само такова, но наистина днес ми прави впечатление, че младите хора, като не искам това да става така, като тежест към тях, защото и аз съм млад човек, аз съм едва на 20 години, но това, което забелязваме, е, че днес не се говори много за историята, съкращават се материали. Като цяло учебниците са също доста разбъркани и някак си на учениците още от училище не им е толкова интересна историята. Разбира се, има и такива, които я обожават, но идеята е, че може би имаме проблем с това как се поднася материала на младите, защото, когато си млад, ти си изключително разсеян, мислиш си за сто други неща, но не и за ученето. И някак си тази история ни припомня, че хора като Ботев, като Левски, като Раковски и всички наши велики българи, всъщност са били за своето време, но това не означава, че те не ни трябват днес. И както казах, абсолютно смятам, че днес имаме нужда от такива хора като Ботев, но просто не ги виждам около нас. 

Много благодаря на Александър Ботйов за този разговор. Пожелавам още много успехи. 

Благодаря и поздравявам всички слушатели.