Интервю за предаването "Цветовете на Пловдив" по Радио "Фокус" с Антон Баев, директор на Международен фестивал на поезията "Орфей“ в Пловдив, който ще се състои на 8 и 9 май.     

В навечерието сме на Международния фестивал на поезията "Орфей“. Какво да очакваме тази година, колко автори ще се представят и въобще каква ще бъде организацията?

Здравейте, благодаря за поканата да поговорим за 8-ото издание на Международния фестивал на поезията "Орфей“ в Пловдив, което ще се състои на 8 и на 9 май, четвъртък и петък, в Малката базилика на Пловдив. Традиционно това е мястото, на което правим вече за 8-а година фестивала. Участниците винаги са по 12 всяка година. Има някаква символика с това число - 12-те апостоли на поезията да речем. И са от различни държави. Ако има възможност ще ги изброя.

Да, тъкмо това искам, да представим авторите.

Иван Херцек от Хърватия, Юри Талвет от Естония, Теодора Сукарева от България и от Пловдив, млада поетеса, Симона Рацкова от Чехия, Зузана Куглерова от Словакия, Елин Рахнев от България, Мариане Ларсен от Дания, Шакир Куртумлуш от Турция, поет и издател от Истанбул, Серкан Тюрк, друг участник от Турция, който е от Черноморска Турция, от град Орду, Ален Галович от Хърватия, Гурам Одишария от Грузия, който между другото е бил и бивш министър на културата там, и току-що той издаде един свой роман, "Котаракът на президента“ се казва, на български език излезе. А преди месец той имаше промоции в Америка, в САЩ, където романът също беше преведен пък на английски език, и Емина Селимович от Босна и Херцеговина. Това са тазгодишните участници.

Има ли по-интересни автори тази година? Те всички са интересни по принцип, защото това са хора на духа, но все пак.

Те са интересни и са много различни, което е също любопитно.

По-изявени между тях, такива, които са получавали награди от други международни конкурси, да речем?

Ами, има разбира се. Този грузинският поет, за който ви казах - Гурам Одишария, той има награди от различни конкурси, не само в Грузия, и по света. Юри Талвет е също много известен естонски поет и професор по литература в университета в Талин. Иван Хертек беше доскоро директор на ПЕН центъра в Хърватия. Много добри поети са всичките участници. Шакир Куртумлуш казах, че е и директор на едно издателство в Истанбул, което пуска и поезия, защото все по-малко стават издателствата, които пускат и поезия, печатните поетични книги. Разбира се Елин Рахнев от България, който е един от най-значимите, според мен поети от 90-те години, генерацията след промените, ще бъде тази година участник във фестивала.

За всичките има бележки на сайта на фестивала orpheus-plovdiv.eu и, както и разбира се техните творби на роден език и превод на английски и на български, така че всеки може да се запознае и оттам. Отделно, които почитатели на поезията дойдат в двата фестивални дни в Малката базилика, ще получат и двете многоезични книги безплатно, издания на фестивала, където също ще намерят творбите на участниците, включително втората книга, която пък е с есета по темата на фестивала "Фигурата на Орфей между мита и мига“ и повече за самите поети, разбира се, на самите две фестивални вечери.

На първата фестивална вечер ще обявим тазгодишния носител на голямата награда "Орфей“ за изключителен принос в поезията, а на втората фестивална вечер ще раздадем традиционните награди на фестивала, които са в няколко категории. Едната е "Орфей“ - за цялостно представяне по време на фестивала, другата награда е "Лирата на Орфей“ - за най-добро стихотворение в рамките пак на фестивала, третата е "Евридика“, която е за най-добро любовно стихотворение, и четвъртият приз е "По следите на Орфей" - за есе или поезия на орфическа тематика.

Теодора Сукарева ли е най-младата поетеса тази година?

Ами, тя е. Тя се оказва, че е най-младата. Но всъщност има представители от всякакви възрасти. Като започваме от Теодора, която е най-младата, до по-възрастните поети като Юри Талвет, като Мариане Ларсен, които са над 60 години, т.е. с много опит и с много книги зад себе си. Но принципът не е тук възрастта,  принципът е качеството на текста.

Как става подборът на участниците?

Една част ние ги каним – за тези, които ги познаваме и просто имаме представа от тях. Друга част, понеже фестивалът е вече на 8 години, и с утвърдена традиция, те сами разбират, защото предишни участници се изказват изключително ласкаво в социалните мрежи, след като се приберат в страните си, а даже още от тук започват да пишат за преживяването си в Пловдив и т.н. Много от тях между другото, написаха и стихотворения по време на самия фестивал, свързани с Пловдив и с Орфей, които в последствие ги качваме и на сайта, както и в книжките, в последващите книги. И по този начин става едно, аз го наричам, поетическо общество "Орфей“.

То става като мрежа в мрежата. И много от участниците, за което съм им много благодарен от предишни години, препоръчват за следващата година поет, който дори може да не е от тяхната страна, може да е от другаде, но който ценят, познават и т.н.

Това всъщност е дори по-ценно и от наградите.

Да, и ние получаваме техните творби с биографии и все пак избираме, защото не можем да поканим 20 или 30. Ще стане прекалено, как да кажа, няма да има акцент върху отделната фигура, ако стане това сборище прекалено голямо. И затова сме се спрели на тази цифра 12, което е чудесно за едно поетическо четене.

Виждам, че имате и скандинавка тази година?

Скандинавците са от Дания и Естония. Прибалтика по-скоро. От Естония за първи път имаме участник. От Дания сме имали поне трима поети досега, но от Естония за първи път участва.

Така че, много сме доволни от това, че не само участниците нарастват, те всъщност за тези вече 8 години, са се умножили. Първата година бяхте 16, тогава си позволихме малко повече. Те са вече близо 100 участниците за всичките тези 8 години.

Самият фестивал протича под формата на четене на тяхната поезия?

Те четат на роден език, за да се чуе музиката, ритъма на самото стихотворение. Разбира се и преводачите сме се опитвали да спазим каквото може. И се чете, разбира се и на български език за аудиторията.

А самите участници пък разбират всяка творба, като имат преводи на английски на всяка една творба. Английският е нещо като съвременното есперанто, така че всеки горе-долу се оправя с английски.

Трудно ли се организира един такъв фестивал? 

В началото беше по-трудно. Сега е малко по-лесно, защото доста неща са поолегнали и свикнахме. Най-вече трудна е логистиката. Посрещане от летище по различни часове, понеже те са полети от различни страни, по различно време кацат. Извозване до Пловдив, после връщане до летището. Това е най-трудоемката част. Иначе, самите две фестивални вечери, те са празник. Те не са и дълги, за да не доскучават, те са в рамките на час и половина, включително с наградните церемонии.

Между другото, в рамките на тазгодишното издание има кратка съпътстваща програма в първия фестивален ден. В 15.30 часа, на 8 май, в ректората на Пловдивския университет грузинският поет Гурам Одишария ще получи приз "Доктор хонорис кауза“ на вестник "Пловдивския университет“. И там ще изнесе и кратка лекция. Така че който желае, може да заповяда и в Университета в 15.30 часа на 8 май.

Иначе самата програма е подробно изложена на сайта на фестивала. Тя ще бъде разпространена и по медии, както и по листовки и плакати. Но така или иначе фестивалните вечери са от 18.00 часа и двете вечери - на 8 и 9 май.

Предполагам, гостите имат желание да разгледат и града, и за това трябва да сте помислили?

Да, предвидили сме и това. Предвидили сме и традиционно посещение до Бачковския манастир в свободното време, преди обед обикновено. И те така много го харесват. Да не говорим пък за грузинците, които са идвали предишни години . То братя Бакуриани създават манастира на времето, това са грузински монаси. Така че да, те са очаровани и после споделят в социалните мрежи преживяването си, емоциите си от тук.

Това пък вдига рейтинга на града на Пловдив, и на фестивала, разбира се.

Това е много приятно, когато самите гости усещат доброто отношение, оценката и приятелството. А това е всъщност фестивалът, това беше и смисълът в началото, когато ми хрумна идеята, че може действително да се създаде. С годините, ако една идея се развие и стане устойчива, може да се създаде поетическа общност.  А после те сами си се канят на други фестивали по света, в различни държави и т.н. И става точно едно такова общество, което може да споделя и нови творби, може да превежда и т.н.

Ами, да ви пожелаем успех и да продължавате тази традиция! Дано да продължи по-дълго!

Да, с божия помощ. Аз съм се зарекъл, ако имам сили, до 10-ото издание и юбилейното да го докараме, после ще видим. Някой друг трябва да продължава нататък.