Първан Симеонов: Ако кабинетът запази своята предвидимост ще издрапа в първите невралгични месеци

Първан Симеонов, изп. директор на „Галъп интернешънъл болкан“, в интервю за предаването „Добър ден, България“ на Радио "Фокус"

Водещ: Г-н Симеонов, според вас от какви обстоятелства зависи хоризонтът на този кабинет?
Първан Симеонов: Зависи от рейтинга, така да се каже, на различните формации в парламента. Ако по някакъв начин някоя от формациите се види силна или засилваща се, тя ще напира да сваля правителството. От друга страна, ако самата „Продължаваме промяната“ в един момент се види силна или засилваща се, тя пък може би ще поиска да се отърси от партньорствата. То винаги е ставало така в страната, нищо особено ново няма. Спомняме си редица примери назад в годините, когато сме си мислели дали пък ей сега някой няма да се опита да се отърси от своите партньори или дали пък ей сега някой от партньорите няма да свали правителството, или дали пък ей сега точно някой, видял се в силата си, няма да хукне да събаря цялата управленска коалиция. Т.е. както винаги, зависи от рейтинга. Когато рейтингът покаже шанс, тогава ще имаме промяна в тактиката на някой от играчите, било то управляващи или опозиционни.

Водещ: Какво можем да кажем в първия месец на това управление? Коя от четирите партии в коалицията изпъква на фона на останалите?
Първан Симеонов: Е, „Продължаваме промяната“ е формацията, която събира най-голямото внимание. При нея имаше една опасност и тя е да влезе в прекалено много анализ, както те го наричат, да отлага, да се колебае. Струва ми се, че поне засега това предизвикателство се преодолява, доколкото е възможно, разбира се, за една нова формация без особен политически опит. Давам ви веднага пример. Прословутият зелен сертификат – там те казаха „Ще анализираме“, пък се внасяха едни предложения, пък се изтегляха други, в крайна сметка го въведоха. Става дума за зеления сертификат за парламента. Всъщност тази доза нерешителност – не казвам добре ли е, зле ли е, как е. Струва ми се, че е добре, след като останалите български граждани трябва да ползват сертификата, струва ми се добре и народните представители да го правят, но тази доза нерешителност е нещото, което може да отличи „Продължаваме промяната“ от ГЕРБ. Защото при ГЕРБ – помните, там беше едно безкрайно умуване, включително на глас, включително през час, и промяна на позициите. Тук има известна доза предвидимост. Давам пример и с Плана за преодоляване на коронавируса, който между другото според мен най-накрая налучка какъв въобще е смисълът на мерките, защото смисълът на мерките, разбира се, е общественото здраве и т.н., но конкретният измерител на мерките обикновено е натовареността на болниците, защото свършат ли интензивните легла, преуморят ли се лекарите и медицинските сестри, които все повече липсват, някак си, каквото и да си говорим, чисто философски, ножът опира до кокала. Така че ей тази доза предвидимост, ако те могат да запазят, ще издрапат в първите месеци, които винаги са невралгични месеци за всяка една нова формация, особено за формация, която няма голям опит, и особено за такава сложна коалиция, каквато те направиха, което означава много деликатни баланси и компромиси.

Водещ: По отношение на едно от големите предизвикателства на нашето време, а именно енергийната криза – всички виждаме какво се случва с цените на тока, а от там и как скачат стоките от първа необходимост. Ще зависи ли до голяма степен справянето с това предизвикателство за бъдещето на този кабинет?
Първан Симеонов: Категорично. И тук пак предвидимостта е важната. Ако успеят да създадат предвидимост, обществото ще гледа с добро око на тях. Сега чувам, че премиерът Петков казва, че след мораториума не бива да очакваме рязко повишаване на цените. Ако това се окаже наистина така, обществото донякъде може да преодолее този проблем, защото вижте, това все пак е глобален проблем. Това не е само български проблем. Не само това са проблемите, разбира се. Тест ще бъде и отношението към съдебната система. Тест ще бъде, разбира се, и отношението към Македония, където България запази твърдата си позиция и даже може би малко я втвърди. И затова е много любопитно какво ще каже премиерът Петков утре при посещението си в Скопие. Тестът, разбира се, ще бъде и протестното поведение срещу зеления сертификат и КОВИД мерките и разбира се, самата КОВИД криза. Т.е. тестовете ще бъдат доста много и във всеки един от тези казуси правителството ще бъде подлагано на много, много сериозно изпитание. Но вижте, ако аз съм ГЕРБ в момента, аз няма да имам интерес да свалям това правителство веднага. Напротив, аз ще имам интерес то да седи и да върши черната работа в тази перфектна политическа и икономическа буря. Аз ще имам интерес това правителство да седи под ударите на различни протести. Мисля, че с просто политологично око вече може да се види синхронизацията между ГЕРБ и „Възраждане“. И разбира се, аз ще имам интерес това правителство да седи на топа на устата а аз, така да се каже, отстрани да им гледам сеира. Така че аз лично не смятам, че опозиционните формации – ГЕРБ или „Възраждане“, в момента имат непосредствен интерес да свалят това правителство. Да, може би „Възраждане“ се вижда в ръст на присъствието и може би мечтае някак си да пробие още по-сериозно на следващи избори, защото обикновено така става – общественото мнение следва пробилия или победителя. Да, може би ГЕРБ имат инстинкта да удрят постоянно това правителство, но като се замислим, всъщност на тях им е 1000 пъти по-изгодно това правителство да седи и да върши черната работа, докато те отстрани ги критикуват. Така е в политиката, това са нормални неща.

Водещ: Смятате ли, че инициативите на „Възраждане“ и протестът, който видяхме, с който безспорно Костадин Костадинов и „Възраждане“ бяха чело на всички вестници и информационни агенции, не беше по-скоро с цел пиар?
Първан Симеонов: Да, малко беше странно как протестираш срещу мерките, а оставаш вкъщи, защото са ти наложили мерки. Това наистина е… това е иновативно донякъде, но има такива ситуации. Протестът на „Възраждане“ беше големичък – според мен това бяха 4-5 хиляди души, и създаде доста солидно обсъждане. Вижте, „Възраждане“ вероятно ще се възползва от факта, че в България повечето проблеми, които ще наблюдаваме в следващите месеци, са точно по тази ос – балканско скептично, понякога русофилско-източно-мистично срещу западнопрогресивно и либерално. И украинският казус, който се заплита също, и македонският казус, който се заплете и зеленият сертификат, и каквото се сетим в общи линии налива вода в този конфликт в българското общество – консервативно срещу прогресивно. Неслучайно и ГЕРБ най-накрая решиха по-открито да се нарекат консерватори – нещо, което се опитват да правят от години, но никой не им вярваше. Сега може би самите те си вярват повече. В тая ситуация националистически звучащите партии винаги се възползват. Така беше и в миналия мандат с „Обединените патриоти“, преди това – с „Патриотичния фронт“. Между другото, ВМРО и до ден днешен има една силна тема, която запазва неприкосновена – това е Македония. И ако ВМРО започне да събира подписи за референдум, може да ги събере, защото в българското общество огромното болшинство от мненията са в посока твърда позиция, както виждаме от поредица социологически данни. А ВМРО назад в годините е събирал такива подписи – помните, срещу членството на Турция в Европейския съюз. Така че националистическите формации, националистическите наострения ще имат своите много силни моменти в следващите месеци, най-общо казано консервативните формации. И тук „Възраждане“ ще се възползва. Ако забелязвате, разделението беше статукво-промяна. Някак си цялата промяна беше в един отбор. Сега разделението отново е доброто старо – Изток-Запад, консервативно-прогресивно, център-периферия. Т.е. от едната страна стоят хора, които казват „По-полека, повече балкански здрав разум“ и тъй нататък, от другата страна стоят хора, които казват „Западът, еврото, да пуснем Македония“ и тъй нататък, и тъй нататък. И виждате вече, че някак си геометрията на политиката в България се смени.

Водещ: Ако трябва да обърнем поглед към последните събития, които са свързани с лайтмотива на летните протести, а именно правосъдната реформа, какъв сигнал излъчи оставката на Сотир Цацаров и това, че стана ясно един ден по-късно, че ДАНС му отнема достъпа до класифицирана информация.
Първан Симеонов: Откак се помня, винаги има някакъв текущ проблем между политическата и съдебната власт в различните лица. Той винаги намира някакви личностни проявления. Аз лично бих предпочел да мислим за институционалните проявления на всичко това. А институционалните проблеми на всичко това аз лично не се наемам да предвиждам, защото си спомням отлично само преди години времената, когато ние си говорихме как ще се създаде единен антикорупционен орган. Сега разбирам, че този антикорупционен орган ще се разделя на две. И това пак е добро, както онова с единния беше добро. Още по-далеч назад във времето, когато бях малък, си спомням времената, когато се говореше за независимостта на прокуратурата. Сега повече се говори за отчетността на прокуратурата пред законодателната власт, т.е. пред политическото представителство, и това сега звучи добро, както тогава другото звучеше добро. Аз лично съм объркан и откровено казано, мисля си: това правителство е решено да се стигне докрай в тази посока, няма спор, и това ми се струва една от точките на консенсус, която те имат, защото по много други точки ще се карат – вътре в коалицията имам предвид, но по тази като че ли имат някакъв консенсус. Въпросът е, че ако питате българското общество какво е за него съдебна реформа, мен ако питате, то ще каже две неща – назад в годините сме ги изследвали. Едното е бързина, бързина на справедливостта, най-общо казано, т.е. бърз процес. И второто е хората по върховете да не са безнаказани. Това е тестът. Ако това внушение успеят да създадат, те ще бъдат успешни. Ако не успеят да го създадат, ще потънат в това вечно тресавище, което пак ви казвам, аз помня, откакто съм жив.

Водещ: Създава ли се усещането, че се стреми властта към една такава правосъдна реформа, или просто се стреми към смяната на две или три фигури?
Първан Симеонов: Това трябва да се докаже. Това трябва да се докаже, това е важното. Защото този личен аспект аз много отдавна го чувам, а политиката, институционалната работа не бива да се смесва. Ето, давам пример с прословутата тема с КЕВР и въобще регулаторите. Значи ако допуснем, че регулаторите саботират работата на правителството, то какво е лекарството – промяна на тези регулатори или въобще промяна на модела, в който регулаторите зависят от политика. Ето това е тестът, това е тестът в краткосрочен план, но хората биха харесали промени в различни институции, които отговарят за справедливостта в страната – регулаторни, правосъдни и тъй нататък. Но в дългосрочен план какво търсим? Тук правителството е изправено пред сериозното изпитание да докаже реформаторски дух. Реформаторски дух обикновено означава загуба на известна популярност тук и сега, за да може после да се окаже в исторически план, че си бил прав, че си направил нещо за поколенията. Аз виждам енергия в това правителство. Бих изчакал още няколко седмици преди да давам своите оценки. Има такава енергия. Дори самият факт – Кирил Петков все пак отива в Скопие, въпреки всичко, показва енергия у тези хора. Това показва енергия несъмнено. Въпросът е, че правителството е коалиционно и обикновено коалиционните управления по-трудно е от тях да се очаква да са реформаторски. Най-големият капан пред коалиционните управления са свръхочакванията. А протестите в България зададоха малко свръхочаквания и това може да се окаже известен проблем за това правителство. Още повече, че насреща си има ловки противници, каквито са ГЕРБ, а и „Възраждане“, и тези ловки противници постоянно ще вкарват правителството в дребни теми. Ще обсъждаме примерно цяла седмица някакъв PCR тест. Това е съвършено дребно и ненужно, но това е краткият път към… как беше, Дяволът е в детайлите. Ако навлезем в детайлите само, оставаме при Дявола. Големят въпрос е да се покаже сериозна реформаторска линия, пак казвам, доколкото е възможно, защото това е коалиционно управление. И като казваме коалиционно управление, има още един важен фактор – това е президентът Радев, който е безспорно най-харесваната фигура в страната. Той очевидно има своите лостове в този управленски микс. В същото време, ако управленският микс започне да губи почва, ми се струва, че и президентът Радев може би ще потърси начин да се дистанцира деликатно, за да не търпи и той негативи. И това е нещото, което трябва да гледаме в следващите месеци. Консултативният съвет по национална сигурност подсказа, че линията „Радев“ невинаги е еднаква с Кирил Петков и това са нормални неща в политиката. Тях също трябва да гледаме. С две думи, за момента въпросите пред това правителство са много повече от отговорите, но винаги е така. Трябва да дадем прословутите 100 дни. Това, което лично аз виждам в момента, е, че тези хора показват енергия, опитват се да покажат предвидимост и ако успяват да го правят, това е тяхната игра.

Водещ: Към днешна дата кабинетът стои стабилен според вас. Но тази стабилност не идва ли само от това, както казахте, че ГЕРБ няма интерес това правителство да си отиде?
Първан Симеонов: Аз мисля, че никой в момента няма интерес България да продължава в спиралата на нестабилност. Нещо повече, никоя от малките формации няма интерес да ходи на нови избори. Не съм сигурен, че БСП е в най-добрата си политическа форма. Г-жа Нинова несъмнено налучка, оказа се важен политически ключ, при това в една от най-слабите си години въобще. Но във всеки случай енергията, която тя показва, води до едно по-самотно положение нейно в партията, т.е. тя остава някак си в сделката „Нинова с широките партийни маси“, но междувременно тези маси вече не са толкова широки. А голяма част от мрежата на БСП е настроена срещу Нинова. Т.е. някак си БСП като че ли се смалява и не е много сигурно дали това, което е добре за г-жа Нинова, е добре за БСП. Но във всеки случай, сигурно е, че няма полза от нови избори. „Демократична България“ също няма полза от нови бързи избори. Там също нещата са предконгресни, така да се каже, и те не са в най-добрата си форма. Още повече, че самото „Продължаваме промяната“ им отне част от потенциалните гласове. Г-н Трифонов също – виждате – той е влязъл в ситуация, в която това е много опасно в политиката – да не станеш за шега. Виждате, че той вече каквото каже, малко по инерция му се търси проблем. Примерно с онзи статус за Македония той не искаше да каже това, което всъщност се получи, но това е ситуацията. Идва моментът в политиката, когато започват да ти се смеят по инерция. Това е много опасен момент. Между другото, „Продължаваме промяната“ също трябва да внимават, защото това често се случва на ентусиазирани, но неопитни политици. Те също трябва да внимават. Виждали сме такива ситуации назад във времето. Т.е. нито един от управленския микс няма интерес от бързи нови избори. А за ГЕРБ, пак казвам – така да се каже, хлябът още не е опечен. Тяхната цел е да излязат от изолацията и в интерес на истината, аз не съм сигурен, че те още са готови за това – че са приемливи и че са готови за едни нови избори. Така че реално погледнато, от бързи нови избори може би известна полза биха имали „Възраждане“, но дори и те вероятно си представят, че биха нараствали още, т.е. че още не е дошъл потенциалният урожай на едни нови избори. Тук ако ГЕРБ наистина се заиграват с „Възраждане“, е малко игра с огъня, да ви кажа честно, защото хич не е сигурно, че на едни нови избори хората ще предпочетат ГЕРБ. Напълно възможно е позиционирането на „Възраждане“ от типа „срещу всички“ да ги направи по-привлекателна опция. Не в сравнение с ГЕРБ, разбира се – ГЕРБ си е голяма партия, но може да се окаже, че тежестта на радикалите нараства, което да направи ситуацията в страната само още по-непредсказуема и още по-трудна. Така че неизвестните са много и когато неизвестните са много, никой не скача. Едни нови избори са скок, в случая скок в неизвестното. Не виждам кой има директна полза от това.

Евелина БРАНИМИРОВА