ОТ СЪЩИЯ СЪБЕСЕДНИК

Доц. Георги Лозанов: Иконизирането през държавата, през политиката на Левски и Ботев не е подхода, чрез който да подчертаем тяхното величие

Доц. Георги Лозанов: Иконизирането през държавата, през политиката на Левски и Ботев не е подхода, чрез който да подчертаем тяхното величие

Доц. Георги Лозанов, бивш председател на Съвета за електронни медии и преподавател във Факултета по журналистика и масови комуникации на Софийския университет „Св. Климент Охридски”, в интервю за о...

20 Февруари 2021 | 09:00 | Радио "Фокус"

Доц. Георги Лозанов: Не бива да се развиват спекулации и конспиративни тези в медиите за коронавируса

Доц. Георги Лозанов: Не бива да се развиват спекулации и конспиративни тези в медиите за коронавируса

Доц. Георги Лозанов, бившият председател на Съвета за електронни медии (СЕМ) и преподавател във Факултата по журналистика и масова комуникация на Софийския университет „Св. Климент Охридски”, в интервю за седмичното обзорно предаване „Метроном“ на Радио „Фокус“. Водещ: Доц. Лозанов, каква е ролята на медиите по време на извънредното положение? Георги Лозанов: Огромна е ролята на медиите, не само по време на извънредното положение, а по време на криза като тази. Защото известно е, че най-добрата защита или основата на всяка защита в модерния свят е информацията, трябва да знаеш какво се случва. Така че тази информационна функция точно по време на криза е особено важна. Разбира се, тук първо място трябва да имат обществените медии, които се финансират от държавата, от обществото, така да кажем. И една от най-сериозните причини за финансиране е именно в такива по-драматични ситуации да могат да с помощ буквална на хората, така че да се справят с проблема. И като цяло трябва да кажа, че българските медии поне от гледна точка на информация действително изпълняват своята функция. Така да се каже, обществото е залято от информация за коронавируса, която минава през медиите всеки ден. Водещ: Как се дефинира понятието невярна информация? Георги Лозанов: Вижте, невярна, просто казваш на черното бяло, ако вътре има факти, които са подменени или фалшиви и т.н. Това е ясно. И впрочем една от задачите на медиите в такава ситуация е непрекъснато да опровергават фалшивите новини. Да ги търсят и да ги опровергават. Защото в такава ситуация от достоверността на информацията зависи повече или по-малко оцеляването на всеки. Тогава сериозните медии, медиите, които държат на своя авторитет, не само да информират достоверно, но и да изобличават недостоверните послания, които, разбира се, не са малко. От друга страна, тоест да не се оставя това изцяло на консуматора на информация, защото в много отношение това е въпрос и на професионална подготка - разпознаването на фалшивите новини, на неверните послания. Самата медия може да се предпази по няколко начина - те са всеизвестни: (1) проверява откъм източници информацията; (2) в такава ситуация залага преди всичко на институционалната информация и изисква от институциите да дават информация; (3) когато не кани произволни говорители по темата, а хора с доказана компетентност, които могат да говорят, защото в тази криза около коронавируса най-големите рискова за заблуда произтичат от хора, които имат претенция за от научна гледна точка, фактически да дават свои произволни версии, с които да информират обществото. Но медията може да се справя с това първоначално, а в крайна сметка и всеки от нас като потребител. Първо, доколкото във всички има вече изграден някакъв стериотип, някакъв рефлекс на кои медии да се доверяваме и на кои не. И второ, доколко здравият разум ни помага да разпознаваме това, което е прекалено категорично, прекалено хипотетично, прекалено претенциозно, за да може да го приемем на доверие. Освен това няма съмнение, че в ситуация на криза особено традиционните медии започват да връщат тежестта си. Казвам започват да връщат, защото е всеизвестно, особено младите поколения информационно все повече се изнасят в интернет пространството, а интернет не е медия. Много пъти, мога да кажа това - интернет е един информационен битак. Там може да намериш всичко, включително и много ментета. В такава ситуация се връща доверието към традиционните медии, защото друго е, като го чуеш по радиото и го видиш по телевизията, някак си това от само себе си създава спокойствие в новината. Но аз тръгнах от друго, че тези буквално фалшиви новини са по-малкото зло. По-големият проблем са едни конспиративни идеи, сценарии, които се налагат. Противоречива е оценката за поведението на българските медии, включително и това да не употребяват страховете на хората, за да създават напрежение. В такава ситуация страхът е много силен аргумент. Медията може и разбира се, говорителите в медията, да дават трибуна на хора и на институции, които да генерират страх и после чрез този страх много лесно да управляват обществото и аудиторията. Чрез страх да ни се говори е винаги манипулация. Да използваш страха, дори това да решава някакви проблеми на кризата, е манипулация от гледна точка на начина, по който се общува с аудиторията. Информационната функция в това отношение я изпълниха и дори преизпълниха. Но по отношение на манипулативността на страха и внушенията, които водят до страх, не съм сигурен, че се справяме на това ниво. Водещ: Невярната информация означава ли, че това е всеки вид информация, различна от официалната и официозната? Георги Лозанов: Не, нищо такова няма. Обратното, самата официална информация може да бъде подозирана, че ако е не невярна, ограничена, че издига напред едно, а пък потулва друго. Сега, разбира се, по отношение на последната криза с коронавируса трябва да признаем, че българските институции, проговориха, създадоха специален щаб и т.н. Общо взето, проявяват достатъчно много готовност да информират обществото. Разбира се, върху нас тегне синдромът Чернобил, знаете за този случай. Когато фактически съветската електроцентрала имаше авария, гръмна и просто държавата скри от населението, от хората, че минава облак с ядрена радиация и че те трябва да се пазят от него, за да не би да падне някаква сянка върху това, че съветската ядрена енергетика носи рискове. И не се каза това нещо, по-късно се разбра. Не случайно след 1989 г., влязоха в затвора хора, отделно от това дали те бяха най-виновни, но определени лица от тогавашната висока номенклатура заради това. Така че това е престъпление. В такава ситуация да не информираш коректно хората, включително и да ги плашиш излишно е престъпление. И за това престпление трябва да се носи наказателна отговорност. Водещ: Това, което казахте за анализаторите по-рано, означава ли, че една прогноза, да речем, която се основава на факти и някакви изчисления, която чертае някакъв негативен сценарий, може да бъде определена като невярна, подвеждаща и всяваща страх? Георги Лозанов: Не, не! Ако тя е логична, разбира се, няма да слагаме розови очила. Вие знаете, че общо правило е медиите да търсят плуралистичност на информацията. Тоест ако има и други гледни точки в обществото, които също имат своята аргументация, и те трябва да имат достъп до ефир. Ако има тенденциозно подбиране само на един тип послания с цел определен ефект, който да минава през страха, това вече се превръща в манипулация. Слав МЕХАНДЖИЙСКИ

22 Март 2020 | 18:00 | Радио „Фокус“