Турски референдум: Cui bono / Cui prodest…

Агенция "Фокус" публикува текст на Георги Димов, бивш генералeн консул в Одрин, по повод проведения референдум в Р Турция.

ЧАСТ 1 – ПРЕДИСТОРИЯ И НЕПРИЕТИ ПРЕДЛОЖЕНИЯ
На 10 декември 2016-та управляващата Партия на справедливостта и развитието (ПСР) и опозиционната Партия на националистическото движение (ПНД) се обединиха по предложения пакет от 21 промени на конституцията. Стартираха и процедура за събиране на подписи от необходимия брой народни представители за насрочване на референдум. Съгласно тогавашните изисквания на основния закон, за това бе достатъчна подкрепата на поне 3/5 от всички депутати, или минимум 331 от целия състав на Меджлиса от 550 народни избраници.
В хода на дискусиите в продължение на повече от 100 часа в Конституционната комисия бяха отхвърлени три от предложенията. Останалите 18 бяха оформени като окончателно предложение. Гласувани и приети на няколко порции в Меджлиса в началото на тази година. Маратонът стартира на 10 януари и приключи в рамките на две седмици.
Проведеният на 16 април референдум всъщност трябваше да узакони точно тези окончателно предложени от Меджлиса промени в основния закон. Проведеното всенародно допитване в Турция обаче продължава да е все по-силно оспорвано и неприемливо. Както вътре в страната, така и зад граница. И като легитимност, и като законност, и като конституционна традиция и идентичност, и в крайна сметка - като валидност.
Вътре в Турция противниците на референдума в лицето на основната опозиционна Народнорепубликанска партия (НРП) и на легалната кюрдска Демократическа партия на народите (ДПН) оспориха оповестените резултати от вота. Както директно с жалби към Висшия избирателен комитет (ВИК; турският аналог на нашата ЦИК), така и със съдебни искове пред Върховния касационен съд (ВКС) и пред Върховния административен съд (ВАС).
Специално НРП подготвя жалба и до Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ). Това е качествено нов момент. Означава само едно – силно спорният референдум да попадне в обхвата и на Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (ЕКЗПЧОС). С което може да се провокира силна и аргументирана международна реакция и по тази линия. А очевидният проблем да придобие още по-голяма чуваемост и съпричастност по целия свят.
Зад граница показателни са подобните силно отрицателни реакции. И като официално становище на мисията наблюдатели по линия на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ); и като изразена позиция от ЕС и от Съвета на Европа; и като дебати в Европейския парламент; и под формата на категорични мнения на отделни политически лидери, висши длъжностни лица, национални и евродепутати.
Тази категорично негативна реакция обаче е само едната страна на очевидния проблем. Другата му страна са самите предложени промени, които не бяха и очевидно все още не са добре известни като на международната общественост, така в една или друга степен – и вътре в самата Турция. Понеже те бяха предложени и гласувани „анблок”. При това – в условията на невероятен натиск, на страховити заплахи и на действащо извънредно положение. Както по време на кампанията - с липса на информиран дебат (еднозначна констатация на ООН); така и при самия вот на 16 април – заради неравните условия и възможности за двете страни в изборния процес (безкомпромисна оценка на ОССЕ).
Именно от тази гледна точка е полезно да се знае конкретно какво точно се променя в конституцията на ЮИ ни съседка. А и защо се извършват тези корекции. Точно сега, а и точно в този обем. Кой в крайна сметка има полза от тях; в чии интерес се извършват те. Ето, това е въпросът на въпросите в днешна Турция: Cui bono / Cui prodest…
За по-голяма последователност и систематичност има резон да се започне с отхвърлените три предложения за конституционни помени. Понеже точно те показват големия „апетит” на управляващата ПСР. Който очевидно идва с „яденето”.
Именно в неистовия стремеж да се „услужи”; и то - „до последно”. Естествено - на сегашния обикновен и бъдещ супер президент Реджеп Тайип Ердоган. А въпросните три предложения не са одобрени даже и от „ортаците” от ПНД. Очевидно дори и от тях те са преценени като твърде „смели”, направо – „безразсъдни”.

НЕПРИЕТИТЕ ПРЕДЛОЖЕНИЯ:
Резултати от гласуването в Конституционната комисия на Меджлиса
Промяна 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21
Резултат V V V V X V V V V V V V V X X V V V V V V

Предложение № 5 за чл. 78 от конституцията:
Предвижда се да бъде даден статут на т.нар. „запасни депутати” на всички лица, включени в избирателните листи на политическа партия. Избраните за депутати от предните места влизат в Меджлиса, а останалите запазват „запасния” си статут. Идеята е, ако по време на мандата някой депутат почине, или ако междувременно бъде анулиран депутатският му статут (не се посочва по какви причини), неговото място да бъде заето автоматично от следващия по ред „запасен депутат”. Тоест, да не се налага провеждане на частични избори.
Освен това се фиксира и задължителна квота на т.нар. „запасни депутати”. Партия, която не е запълнила с кандидати цялата избирателна листа, трябва да предвиди повече от 5%, но не по-малко от две лица, именно като „запасни депутати”. Независимите кандидат-депутати също трябва да посочат свой „запасен депутат”.
Дава се право общите избори и президентските избори да бъдат отложени с една година, ако не могат да бъдат проведени по време на война. Предвижда се също така възможност това отлагане да се повтори, ако военновременната обстановка продължи.

Предложение № 14 за чл. 123 от конституцията:
Президентът придобива правото да определя правилата и процедурите, отнасящи се до назначаването на всички лица, заемащи висши държавни длъжности.

Предложение № 15 за чл. 126 от конституцията:
Президентът се сдобива с правото да регулира и редактира създаването, функциите, правомощията и отговорностите на всички публични органи и институции на централната администрация.
Коментарът за отхвърлените промени в турската конституция може да бъде само един. А именно - не подлежи на какъвто и да е коментар. Всеки сам може да си направи изводите. И още веднъж да оцени разликата между нашата демокрация и политически процес – запазена европейска марка; в сравнение с тамошните показатели и стандарти – тип „А ла Турка”, примесен с азиатски мотиви и табиети.

Следва: ЧАСТ 2 – ПРИЕТИ ПРЕДЛОЖЕНИЯ: Новите увеличени президентски правомощия