Започваме годината с добри и не толкова добри новини. Добрата новина е, че възстановяването продължава. През 2022 г. предвиждаме икономически ръст от 4,4 процента. Не толкова добрите новини са, че възстановяването губи известна инерция. Наложи се да понижим прогнозите си с 0,5 процента, като причините за това са две. Това заяви управляващият директор на МВФ Кристалина Георгиева в участие в The Exchange, поредица на МВФ, съобщиха от пресофиса на Георгиева.

Първо, забавянето на възстановяването в Съединените щати и Китай — двата големи двигателя на икономическия растеж, и второ — Omicron, който отново доведе до ограничения в икономическите дейности.

Обръщайки поглед напред към 2022 г., признаваме, че тя ще бъде като придвижване по трасе с три основни препятствия.

Първо, живеем в условията на пандемията от COVID вече трета година. Второ, инфлацията, която се превърна в значителен икономически и социален проблем в редица страни. И трето, планината от дългове.

Затова нека кажа по малко за всяко от тези препятствия.

Когато говорим за пандемията, трябва да имаме предвид, че 86 държави не успяха да достигнат ниво от 40 процента ваксинация на населението си съгласно препоръката, която отправихме със Световната банка, СЗО и СТО.

Осемдесет и шест държави означава, че остават твърде много резервоари за появата на нови варианти на вируса, а също и за налагането на допълнителни ограничения, които създават смущения във веригите за доставки.
Тези прекъсвания, фактът, че пазарите на труда все още не функционират пълноценно, както и наличието на свързани с времето ограничения в стопанската дейност, се отразяват по-специално на цените на храните, което ни води до въпроса за инфлацията.

Това е особено важно за страните, които имат много ограничени фискални възможности, най-вече поради високите нива на дълга.

За нас в МВФ това означава, че повече от всякога се концентрираме върху разбирането на спецификата на всяка страна и след това предлагаме правилните политически отговори и развитие на капацитета, а където е необходимо — и финансова подкрепа. Така че 2022 г. ще бъде година, в която ще трябва да си сътрудничим в още по-голяма степен, защото средата, в която се намираме е още по-несигурна и сложна.

Това, което видяхме по време на пандемията, е огромната разлика между имащите и нямащите. Що се отнася до фискалната подкрепа, в богатите страни стойността на встъпителната подкрепа възлиза на средно 28 процента от БВП, в страните със средни доходи — на 6 процента от БВП, а в бедните страни — на около 2 процента от БВП, като БВП на бедните държави е нищожен в сравнение с този на богатите страни. Ето защо, както каза Минуш, още от самото начало на пандемията МВФ призна, че сме длъжни да увеличим подкрепата, която предоставяме на по-бедните си членове, и да го направим бързо.

За този период от време сме предоставили финансова подкрепа в размер на 170 милиарда долара, от които най-много грижи полагаме за страните с ниски доходи и уязвимите страни. В рамките на отделните страни именно хората с ниски доходи, младежите и жените бяха най-силно засегнати от гледна точка на загубата на възможности.

И така, когато гледаме напред, каква е поуката от тази пандемия? Тъй като живеем в свят, който е по- податлив на сътресения (нека не забравяме, че имахме и климатични сътресения, които се засилиха и за съжаление вероятно ще се засилят още повече), трябва да се съсредоточим върху изграждането на устойчивост към тези събития — на устойчиви хора, които са образовани, здрави и разчитащи на добра социална закрила, която ги предпазва от изпадане в бедност при моментни сътресения, на устойчива икономика, но не само в банковия сектор, чието укрепване беше целта ни след световната финансова криза и ние го направихме успешно.

Необходимо е да разгледаме финансовото приобщаване и достъпа до икономически възможности. Трябва да разгледаме икономиката в по-широк смисъл и начините да я направим по-жизнена и по-приобщаваща.

И, разбира се, устойчива планета и промяна на начина ни на мислене, като признаем, че в днешния и утрешния свят трябва не само да изградим устойчивост по всеобхватен начин, но и да работим заедно в рамките на нашите общности, на нашите държави — да работим заедно като свят. За нас в МВФ това означава също така да разгледаме уязвимостите, които подкопават тази устойчивост, и вие посочихте една конкретна уязвимост и това е нивото на дълга.

Какви са фактите? Не е изненадващо, че през 2020 г. нивото на дълга в световен мащаб се отбеляза рязък скок. Защо? Защото икономиката спря да функционира, но все още имахме нужда от домакинства и предприятия, за да оцелеем. Стигнахме до ниво на дълга от 226 трилиона долара публичен и частен дълг, което е най-високото повишение от Втората световна война насам. Това равнище на дълга е много различен проблем в различните страни. Ако имате динамична икономика и силна финансова система, ако сте богата държава, проблемът не е толкова сериозен.

Но ако сте бедна страна, подобно нарастване е много сериозна пречка за развитието и за благосъстоянието на хората. В началото на пандемията направихме нещо изключително важно. Заедно с Дейвид Малпас, президент на Световната банка, призовахме за временно преустановяване на изплащането на дълга.

Ако това е реалността за икономиката на бедните страни, как те ще обслужват дълга си?

Това решение беше прието като инициатива на Г-20. За съжаление, тя изтече в края на 2021 г., и нарастването на дълга продължава.

Втората много важна инициатива, която предприехме по това време, беше т.нар. обща рамка за разрешаване на дългови проблеми, която събра всички кредитори, както от публичния, така и от частния сектор, около масата за решаване на дълговите проблеми на отделни държави.

Три страни поискаха да бъдат третирани по тази обща рамка — Чад, Етиопия и Замбия. Само три. Близо сме до разрешаването на проблема с Чад. По отношение на Замбия напредваме доста ефективно, но нито една друга държава не е прекрачила прага на общата рамка и въпросът е защо? Проблемът става все по-сериозен, но страните не искат помощ.

Отговорът е следният: все още няма увереност, че общата рамка дава бързи и ефективни резултати. Така че това, което предлагаме на Г-20, са три промени, които могат да превърнат тази рамка в истински отговор на проблема, пред който са изправени тези държави, пред който са изправени държавите с високи нива на дългове.

Първо, създайте стимул за дадена страна да поиска [да я използва], като незабавно поставите дълга в центове. Така че, ако се присъедините към Общата рамка, до разрешаването на проблема не обслужвате дълга си. Второ, въведете обвързан със срок процес. Това включва създаване на комитети на кредиторите и сключване на споразумение за разрешаване на проблема с дълга, така че страните да знаят предварително какъв е пътят напред. И трето, засега общата рамка е само за страните, които вече са отговаряли на критериите за спиране на обслужването на дълга. Това са страните с ниски доходи, но има и някои нововъзникващи пазарни икономики, които също са изправени пред този проблем. И ние смятаме, че общата рамка трябва да обхване всички държави, които желаят да се присъединят към нея.

Тези стъпки са в процес на изпълнение и трябва да се заемем спешно с подобряването на общата рамка. След това трябва да помислим за нововъзникващите пазари, които потенциално също имат проблеми с дълга, и начините да продължим да подобряваме решаването на дълговите проблеми, пред които са изправени.