СВЪРЗАНИ НОВИНИ

Politico: Демократите в САЩ се обърнаха и отказват да гласуват санкции срещу „СП-2“

Politico: Демократите в САЩ се обърнаха и отказват да гласуват санкции срещу „СП-2“

Вашингтон. Ръководството на Демократическата партия на САЩ отдавна се противопоставя на руския загопровод „Северен поток 2“ , но сега законодателите оставят своите притеснения настрана и ще подкрепят президента Джо Байдън, докато той води преговори в сферата на сигурността с Москва, пише Politico.Съгласно сведенията на изданието, демократите, които преди това се обявиха в под...

6 Януари 2022 | 08:42 | Агенция "Фокус"

„Коммерсант“: МВнР на Русия не изключи нови санкции на САЩ срещу „Северен поток 2“

„Коммерсант“: МВнР на Русия не изключи нови санкции на САЩ срещу „Северен поток 2“

Москва. Процесът на сертифициране на „Северен поток 2“ може да се проточи до лятото и Министерството на външните работи на Руската федерация не изключва в този период САЩ да въведат нови санкции срещу газопровода. Това подчерта заместник-министърът на външните работи на страната Александър Панкин, отбелязва вестник „Коммерсант“. „Регламентите на процедурата са такива, че позволяват забавяне (на процеса на сертифициране), а именно да се извърши разглеждане на първа, втора условна инстанция, разтягайки го в продължение на много месеци“, обясни Панкин пред медии. Той смята, че по време на сертифицирането на газопровода „интригите може да бъдат на всяка крачка“. „След това може да има американски чук – защо да не си представим, че американците ще кажат на германците да не купуват нито грам руски газ през „Северен поток 2“? Газопроводът може да бъде или да не бъде сертифициран. Те могат да прилагат всичко“, добави дипломатът. През лятото САЩ и Германия сключиха сделка за „Северен поток 2“. Вашингтон обеща да не налага санкции на оператора на тръбопровода, за да насърчи удължаването на транзитното споразумение с Украйна. На 29 декември втората нишка на „Северен поток 2“ беше напълнена с газ и сега газопроводът е готов за експлоатация. Русия очаква сертифициране на газопровода до края на първата половина на 2022 г. Превод и редакция: Тереза Герова

3 Януари 2022 | 17:07 | Агенция "Фокус"

„Факти“ (Украйна): Зеленски е обезпокоен от непоследователността на Запада по отношение на „Северен поток-2“

„Факти“ (Украйна): Зеленски е обезпокоен от непоследователността на Запада по отношение на „Северен поток-2“

Киев. Екипът на украинския президент Владимир Зеленски смята, че партньорите на Киев са непоследователни по газопровода "Северен поток 2". Това каза съветникът на ръководителя на кабинета на президента на Украйна Михаил Подоляк в интервю за киевското издание „Факти“. Подоляк каза, че екипът на Зеленски, наред с други неща, се притеснява от „непоследователността на външните партньори“. „Един от примерите, а има много от тях, е „Северен поток-2“, който значително укрепи глобалната позиция на Руската федерация“, като даде пример за такава „непоследователност“. Сред другите въпроси, които засегна кабинета на украинския лидер, са конфликтът в Донбас и проблема със сигурността като цяло, свързвайки го с Русия. "Безспорно, тревожат ни ключови предизвикателства. Първото е все още незавършената война, неопределеността с позицията на Русия по отношение на глобалните пазари, тоест европейската сигурност като цяло." Като други проблеми той посочи „енергийните монополи в страната“ и „изкривяването на медийното пространство“. По-специално Подоляк се оплаква, че украинските медии „не поставят положителен дневен ред“, който според него би отразявал „това, с което Украйна може да се гордее стратегически“. Отговаряйки на въпроса дали украинците са започнали да живеят по-добре през изминалата година, Подоляк каза, че „хората са подложени на силен негативен медиен натиск, поради което не са обективни при оценката на нивото си на качество на живот“. „За съжаление, общата нервозна ситуация, създадена от този натиск, не дава на хората усещането, че всичко в страната е стабилно и трябва да продължим напред“, каза той. В същото време той се опита да увери, че екипът на Зеленски контролира всички процеси. „Разбираме накъде върви държавата стратегически“, казва той. Превод и редакция: Юлиян Марков

30 Декември 2021 | 14:18 | Агенция "Фокус"

DPA: Германия не изключва спиране на „Северен поток 2“ в случай на конфликт между Русия и Украйна

DPA: Германия не изключва спиране на „Северен поток 2“ в случай на конфликт между Русия и Украйна

Берлин. Заместник-канцлерът, министър на икономиката и опазването на климата на Федерална република Германия Роберт Хабек не изключи налагането на санкции срещу Северен поток 2 в случай на военен конфликт между Русия и Украйна, като същевременно подчерта, че правителството не възнамерява да се намесва в процеса на одобрение на проекта. Това заяви той в ефира на телевизионния канал ZDF, откъси от който агенция DPA цитира в четвъртък. „Ние сме правова държава и разрешенията се издават в съответствие със закона. Политиците трябва да се съсредоточат върху политическата сфера“, каза Хабек. Въпреки това той твърди, „в светлината на ситуацията в Източна Украйна и натрупването на руската армия там, [може да се наложи] да се вземе политическо решение какви санкции да се наложат при определени обстоятелства, ако се стигне до горещ конфликт отново“. Вицеканцлерът приветства планираните двустранни преговори между Москва и Вашингтон за Украйна на 10 януари. „Ако Съединените щати и Русия говорят помежду си, това е само добре“, каза той. В същото време Хабек призова Европа да „използва собствените си формати, собствените си шансове“ за диалог с Руската федерация. Сред тях той посочи Нормандския формат и Съвета Русия-НАТО. Превод и редакция: Иван Христов

30 Декември 2021 | 11:54 | Агенция "Фокус"

„Ведомости“: Милер обяви пълната готовност на „Северен поток 2“ за експлоатация

„Ведомости“: Милер обяви пълната готовност на „Северен поток 2“ за експлоатация

Москва. Газопроводът „Северен поток 2“ е напълно готов за експлоатация. Това обяви изпълнителният директор на руския енергиен гигант „Газпром“ Алексей Милер по време на среща с държавния глава на Руската федерация Владимир Путин, пише вестник „Ведомости“. „Днес, в 12:58 часа московско време, „Газпром“ завърши пълненето на второто разклонение на газопровода „Северен поток 2“ с природен газ. И сега и първата, и втората нишка на тръбопровода са напълно готови за експлоатация“, увери Милер в ефира на телевизионния канал „Россия 24“. По думите на Путин стартирането на доставките на газ по този маршрут ще окаже влияние върху цените на синьото гориво в Европа. „Сега, разбира се, всичко зависи от нашите партньори, потребители в Европа, във Федералната република Германия. Веднага щом решат да започнат работа, големи допълнителни обеми руски газ веднага ще започнат да постъпват към Европа“, каза Путин. На 16 ноември Федералната мрежова агенция на Германия обяви временното спиране на сертифицирането на оператора на газопровода Nord Stream 2 AG. Обяснявайки решението си, регулаторът се позова на германското законодателство, според което операторът може да бъде сертифициран, само когато е „организиран в правна форма в съответствие с германското законодателство“. Официален Берлин поясни, че докато централата на Nord Stream 2 AG се намира в град Цуг, Швейцария, следователно, за да управлява частта от газопровода, разположена на германска територия, операторът трябва да създаде дъщерно дружество в страната. „Северен поток 2“ е с капацитет от 55 милиарда кубически метра газ годишно и преминава от Русия към Германия по дъното на Балтийско море, заобикаляйки балтийските държави, Полша и Украйна. Последните, заедно със САЩ, се противопоставят на газопровода, наричайки го „политически“ проект. Русия, от друга страна, многократно е подчертавала неговия търговски характер. Превод и редакция: Тереза Герова

29 Декември 2021 | 18:53 | Агенция "Фокус"

Аналена Бербок: „Северен поток 2“ е геостратегически, а не икономически проект

Аналена Бербок: „Северен поток 2“ е геостратегически, а не икономически проект

Берлин. Министърът на външните работи на Германия Аналена Бербок смята, че газопроводът „Северен поток 2“ има геостратегически характер и подчерта, че за нея той е повече от частен икономически проект, както по-рано го определи канцлерът Олаф Шолц, съобщава DPA. „Последните няколко години, дори като се имат предвид различните възприятия [на проекта] в Европа, ясно показаха геостратегическата роля на Северен поток 2“, каза Бербок. Процесът на сертифициране за Северен поток 2 е от чисто административен характер и Регулаторът на ФРГ взема решения, без изобщо да се ръководи от политика, тъй като това е търговски проект“. Бербок има подобна позиция като Шолц по отношение на сертифицирането на Северен поток 2. „Спазването на законодателството на [ЕС] в момента се извършва от Федералната мрежова агенция. Олаф Шолц и аз използвахме различни думи, за да опишем тази ситуация", обобщи тя. Германският външен министър припомни и споразумението между Германия и САЩ за Северен поток 2. Дори предишното правителство на Германия, заедно с администрацията на САЩ, даде да се разбере, че енергийните ресурси не могат да се използват като оръжие и че това би имало значителни последици. И това също има сила“, заключи Бербок. За да започне да изпомпва газ, операторът на Северен поток 2 трябва да получи одобрение от германския регулатор, който проверява проекта за съответствие с Газовата директива на ЕС. Преди това е необходимо да се съгласува въпроса с Европейската комисия и да се получи становище от съответното министерство на Федерална република Германия за липсата на заплахи за сигурността на доставките на газ за Германия и други европейски страни в случай на сертифициране на оператора. На 26 октомври Министерството на икономиката на Федерална република Германия обяви, че е изпратило становището си за сертифицирането на Северен поток 2 до регулатора и смята, че издаването на лиценз няма да представлява заплаха за доставките на газ за Европа . Сертифицирането в момента е спряно, тъй като операторът Nord Stream 2 AG, със седалище в Швейцария, трябва да регистрира дъщерно дружество в Германия. Германският регулатор предполага, че решението за сертифициране е малко вероятно да бъде взето през първата половина на 2022 г. Превод и редакция: Иван Христов

28 Декември 2021 | 15:50 | Агенция "Фокус"

FAZ: Бъдещият лидер на ХДС смята за легитимно искането на Украйна за доставка на отбранително оръжие

FAZ: Бъдещият лидер на ХДС смята за легитимно искането на Украйна за доставка на отбранително оръжие

Берлин. Бъдещият председател на Християндемократическия съюз (ХДС) Фридрих Мерц смята за легитимно искането на Украйна за доставяне на отбранително оръжие. Това заяви самият той в интервю, публикувано в германския вестник Frankfurter Allgemeine Zeitung. „Искането на Украйна да й бъдат предоставени отбранителни оръжия в светлината на значителното натрупване на руски войски на източната й граница без съмнение е легитимно“, аргументира се Мерц. Той призова за "ясен, твърд отговор" на действията на Москва. Политикът каза, че "Русия трябва да се придържа към решенията, приети на срещата на ОССЕ през 1999 г. в Истанбул". "Тогава на всички участници, включително Украйна, беше обещан свободен избор на съюзи. И Русия одобри това", аргументира се той. „Никой обаче никога не е обещавал на Русия, че държавите от Източна Европа няма да бъдат приети в НАТО“, каза Мерц, който се очаква да бъде потвърден за председател на ХДС през януари. Превод и редакция: Юлиян Марков

23 Декември 2021 | 17:10 | Агенция "Фокус"

Die Zeit: Шолц и Бербок са постигнали споразумение за пускането на „Северен поток 2“

Die Zeit: Шолц и Бербок са постигнали споразумение за пускането на „Северен поток 2“

Берлин. Германският външен министър Аналена Бербок и германският канцлер Олаф Шолц постигнаха споразумение за пускането в експлоатация на газопровода „Северен поток 2“. Това заяви тя в интервю за германския седмичник Die Zeit. „Въпреки че не е тайна, че подхождаме към този въпрос от различни ъгли и федералният канцлер [Олаф Шолц], и аз дадохме да се разбере, че настоящият процес на одобрение прилага законодателството на ЕС в областта на енергетиката“, каза Бербок, отговаряйки на въпросът дали властите на ФРГ имат обща позиция относно пускането на „Северен поток 2“. Тя обаче допълни, че наскоро заверката е била спряна именно поради неуредени някои правни въпроси. „В нашите политически и икономически интереси е енергията да не се използва като оръжие за дестабилизиране на Европа“, подчерта германският външен министър и добави, че поради тази причина Европейският съюз е преразгледал своята газова директива. „Въпросът за енергийната сигурност също ще играе роля в по-нататъшната оценка [на проекта]“, заключи тя. Изграждането на газопровода приключи напълно на 10 септември 2021 г. За да бъде пуснат, трябва да получи регистрация на независим транспортен оператор. Такава регистрация е необходима, за да може проектът да отговаря на Газовата директива на ЕС. Сертифицирането вече е спряно, тъй като операторът Nord Stream 2 AG, със седалище в Швейцария, трябва да регистрира дъщерно дружество в Германия. Докато това не се случи, сертифицирането няма да продължи. Превод и редакция: Иван Христов

23 Декември 2021 | 08:43 | Агенция "Фокус"

Politico (САЩ): Пентагонът отрече да подготвя провокация с химическо оръжие в Украйна

Politico (САЩ): Пентагонът отрече да подготвя провокация с химическо оръжие в Украйна

Вашингтон. Пентагонът отрече категорично обвиненията на руския министър на отбраната Сергей Шойгу, че частна американска военна компания вкарва химикали в Източна Украйна, с които да извърши провокация, пише американската редакция на Politico. Коментарите на Шойгу дойдоха по време на среща в Москва във вторник с висшите военни служители на страната и президента Владимир Путин, които отправиха нови заплахи срещу НАТО, ако Aлиансът продължи с неуточнени „агресивни стъпки“. Предположението, че американски контрагенти пренасят контрабандно „цистерни с неидентифицирани химически компоненти“ в украинския регион Донецк, беше посрещнато с бърз отговор от Пентагона, където говорителят Джон Кърби каза, че „тези изявления на министър Шойгу са напълно неверни“. „Това, което САЩ правят в Украйна, е на прага ни“, каза Путин, „и те трябва да разберат, че няма къде повече да се оттеглим. Смятат ли, че просто ще гледаме безучастно? Ако агресивната линия на нашите западни колеги продължи ще предприемем адекватни военно-технически мерки за реакция и ще реагираме остро на недружелюбни стъпки“. Заплашителните думи на Путин се основават на коментарите на заместник-министъра на външните работи Сергей Рябков този месец, че Москва може да обмисли разполагането на ядрени ракети със среден обсег на действие в Европа. Министърът цитира неясни индикации, че САЩ обмислят да направят същото след оттеглянето на администрацията на Тръмп от Договора за ликвидация на ракетите със среден и малък обсег (ДРСМО). Договорът забранява ракетите с обхват между 500 и 5000 км. Русия разглежда повторното активиране през ноември на 56-то артилерийско командване на американската армия в Германия като индикация, че САЩ отново ще базират оръжия със среден обсег в Европа. Командването, което е действало от 1986 до 1991 г., е дезактивирано в резултат на ДРСМО, който забранява ракетите. Превод и редакция: Иван Христов

22 Декември 2021 | 13:42 | Агенция "Фокус"

Сергей Шойгу: Опитите на Запада да изолира Русия са обречени на провал

Сергей Шойгу: Опитите на Запада да изолира Русия са обречени на провал

Москва. Всички опити на западните страни да изолират Русия на международната арена са обречени на провал, заяви руският министър на отбраната Сергей Шойгу на разширеното заседание на управителния съвет на руското министерство на отбраната, предава ТАСС. „[Руското] министерство на отбраната си сътрудничи с въоръжените сили на 109 държави. Това демонстрира безполезността на опитите на западните страни да изолират Русия на международната арена“, каза той. Според Шойгу продължава развитието на отношенията с ОДКБ, ОНД и ШОС. „Тази година извършихме третия съвместен въздушен и първия морски патрул с Народноосвободителната армия на Китай. Ще продължим тази работа“, каза той. Министърът на отбраната също така подчерта, че Китай, Индия, Алжир, Египет, Виетнам и Мианмар остават партньори на Русия в областта на военното сътрудничество. През юни се проведе 9-та Московска конференция по международна сигурност с участието на делегати от 109 държави. „Това е най-многобройното военно-политическо събитие в света по брой участници“, отбеляза Шойгу. Според него годишният Армейски форум допринася за засилване на международното военно сътрудничество. В него взеха участие делегации на 117 чужди държави, а броят на посетителите надхвърли 1 700 000 души. Превод и редакция: Иван Христов

22 Декември 2021 | 13:19 | Агенция "Фокус"

Die Welt: НАТО повиши бойната си готовност заради концентрацията на руски войски край Украйна

Die Welt: НАТО повиши бойната си готовност заради концентрацията на руски войски край Украйна

Берлин. Организацията на Северноатлантическия договор (НАТО) повиши бойната готовност на своите 40 000 сили за бързо реагиране във връзка с предполагаемото струпване на руски войски близо до границите на Украйна. Това съобщи в сряда вестник Die Welt позовавайки се на високопоставен дипломат от НАТО. Обединената оперативна група за много висока готовност (VJTF) на НАТО, която е част от силите за бързо реагиране, „трябва да бъде готова да се разположи в зоната на кризата в рамките на пет дни вместо седем, както беше преди“. В момента командването на VJTF се ръководи от Турция. През 2023 г. ще премине към Германия. В същото време, както посочва Die Welt, други части от силите за бързо реагиране на НАТО, включително специални части и логистици, също са приведени в повишена бойна готовност. Съответното решение, според вестника, е взето миналата седмица от Северноатлантическия съвет, в който са представени всички държави, които съставляват Алианса. Освен това, според изданието, целта за повишаване на бойната готовност на НАТО е и засилване на защитата на страните членки от Източна Европа (Полша, Румъния, балтийските страни). Говорител на НАТО отказа да потвърди публично тази информация. „Съюзниците от НАТО ясно дадоха да се разбере, че [действията на Русия] трябва да бъдат прозрачни, Русия трябва да намали напрежението, а ние също така дадохме да се разбере, че всяка по-нататъшна агресия ще има цена и последствия. Политиката на НАТО спрямо Русия остава последователна: отбрана и диалог“, каза представителят на алианса. В събота Der Spiegel съобщи, че върховният главнокомандващ на НАТО в Европа, американският генерал Тод Уолтърс, е предложил на съюзниците да разширят присъствието на Алианса на източния фланг, а именно в България и Румъния, в отговор на предполагаемото струпване на руски войски близо до границите на Украйна. Според Уолтърс увеличаването на контингента би било сигнал за Москва, че НАТО не възнамерява да наблюдава действията на Руската федерация близо до границите на Украйна, без да предприеме никакви мерки. Той твърди, че според него това не представлява провокация, а е необходимо за „презастраховане“. Превод и редакция: Иван Христов

22 Декември 2021 | 12:14 | Агенция "Фокус"

Reuters: САЩ проучват мерки за контрол на износа срещу Русия в случай на „инвазия“ в Украйна

Reuters: САЩ проучват мерки за контрол на износа срещу Русия в случай на „инвазия“ в Украйна

Вашингтон. Властите на САЩ обмислят възможността за въвеждане на „строг експортен контрол“ срещу Русия в случай на предполагаема „инвазия в Украйна“, съобщава Reuters, като се позовава на източник от Белия дом. По-специално се проучва възможността за ограничаване на вноса на смартфони, авио- и авточасти. Според агенцията този пакет от мерки е в допълнение към икономическите санкции и ще бъде обсъден на среща на високопоставени представители на САЩ на 21 декември. Гореспоменатите ограничения може да блокират достъпа на Русия до широк спектър от технологии, предназначени за масовия потребител и индустрията. Източник от администрацията каза още, че потенциалните мерки ще бъдат „безпрецедентни“ за Русия. Той добави, че Вашингтон планира тесни консултации с ключови партньори в Европа и Азия, които може да бъдат засегнати от тези ограничения. Превод и редакция: Тереза Герова

22 Декември 2021 | 09:35 | Агенция "Фокус"

The Times: След САЩ и Великобритания изпрати специалисти по кибератаки в Украйна

The Times: След САЩ и Великобритания изпрати специалисти по кибератаки в Украйна

Лондон. Британски експерти по киберпрестъпленията са изпратени в Украйна заедно с американски колеги, за да овладеят потенциални атаки от Русия, съобщава вестник The Times. Според изданието експертите трябва да осигурят защитата на важни инфраструктурни съоръжения в Украйна на фона на предполагаемо планираното руско нахлуване на територията на съседната й страна. В началото на седмицата американският вестник The New York Times съобщи, че САЩ са изпратили екип от специалисти по киберсигурност в Украйна. През последните седмици както в Киев, така и в западните страни се отправят твърдения за подготовката на руска инвазия в Украйна. Прессекретарят на Кремъл Дмитрий Песков нарече подобна информация необоснована и безпочвена ескалация на напрежението. Той подчерта, че движението на руските въоръжени сили през територията на Руската федерация не трябва да предизвиква безпокойство, тъй като Москва не представлява заплаха за никого. В същото време той не изключи възможността за провокации с цел оправдаване на подобни изявления и предупреди, че опитите за насилствено разрешаване на кризата в Югоизточна Украйна ще имат най-сериозни последици. Превод и редакция: Тереза Герова

22 Декември 2021 | 07:56 | Агенция "Фокус"

Белият Дом: Само НАТО и Киев могат да решават за членството на Украйна в Алианса

Белият Дом: Само НАТО и Киев могат да решават за членството на Украйна в Алианса

Вашингтон. Съединените щати смятат, че само страните членки на НАТО и Киев трябва да вземат решение относно евентуалното членство на Украйна в Северноатлантическия алианс. Това съобщи в понеделник на редовен брифинг за журналисти прессекретарят на Белия дом Джен Псаки, цитирана от ТАСС. След като прочете изявление, разпространено от Белия дом относно телефонните разговори между съветниците на руския и американския президент Юрий Ушаков и Джейк Съливан относно гаранциите за сигурност на Москва, тя добави: „Това е в съответствие с нашата текуща работа и взаимодействие с Русия, Украйна и Европа в рамките на случилото се през изминалата седмица“. „Що се отнася до членството в НАТО или влизането в НАТО, <...> тогава, по отношение на тяхното [руското] предложение, от гледна точка на президента [на САЩ Джо Байдън] и администрацията, правото на суверенните държави е да избират своите партньорства и съюзи е един от основните принципи на европейската сигурност“, каза тя, като добави, че този подход си остава американската политика. „Подкрепяме стремежите на страните да се присъединят към НАТО и да изпълнят специфичните изисквания [за членство в Алианса]. Отношенията на НАТО с Украйна са въпрос, който трябва да се решава само от Украйна и нейните 30 съюзници в НАТО“, добави Псаки. Както каза по-рано в понеделник прессекретарят на руския държавен глава Дмитрий Песков, Ушаков и Съливан „продължиха дискусията в контекста на добре познатите руски предложения, изложени в два проектодокумента и преди това предадени на американска страна“. Той отбеляза, че преговорите са били „от делови и прагматичен характер“, а президентските помощници „са се договорили да продължат контактите“. На 17 декември руското външно министерство разпространи два руски проектодокумента за предоставяне на правни гаранции за сигурност от Съединените щати и Северноатлантическия алианс. По-рано беше съобщено, че Ушаков е казал на Съливан, че Москва е готова незабавно да започне преговори по проектите на тези документи. Русия ще бъде представена на консултациите от заместник-министъра на външните работи на Руската федерация Сергей Рябков. По-рано руският президент Владимир Путин призова НАТО да започне съществени преговори с цел предоставяне на надеждни и дългосрочни гаранции за сигурност на Русия. Той уточни, че Москва има нужда именно от правни гаранции, тъй като западните колеги не са изпълнили съответните си устни задължения. Превод и редакция: Иван Христов

21 Декември 2021 | 11:10 | Агенция "Фокус"

Пентагонът: Продължаваме да наблюдаваме значително средоточие на руски войски край Украйна

Пентагонът: Продължаваме да наблюдаваме значително средоточие на руски войски край Украйна

Вашингтон. Пентагонът продължава да твърди, че САЩ наблюдават значително средоточие на руски войски близо до границата с Украйна. Съответното изявление направи в понеделник говорителят на американското министерство на отбраната Джон Кърби, цитиран от ТАСС. „Все още има значително руско военно присъствие на границата с Украйна“, аргументира се той. По думите му САЩ продължават да следят ситуацията и продължават да изразяват безпокойство. Освен това Кърби каза, че американските самолети ще продължат да летят над Черно море, както е разрешено от международното право. „Ще продължим да летим, да ходим и да провеждаме операции, където международното право ни позволява да го правим“, каза говорител на Пентагона. Превод и редакция: Иван Христов

21 Декември 2021 | 08:47 | Агенция "Фокус"

The Independent: Mалко вероятно е Великобритания да изпрати войски, ако Русия нахлуе в Украйна, предупреди Бен Уолъс

The Independent: Mалко вероятно е Великобритания да изпрати войски, ако Русия нахлуе в Украйна, предупреди Бен Уолъс

София. Малко вероятно е Великобритания или нейните съюзници да изпратят войски в Украйна, ако тя бъде нападната от съседната й Русия. Това предупреди министърът на отбраната на Обединеното кралство Бен Уолъс, цитира думите му британският вестник The Independent. Американското разузнаване твърди, че Русия е разположила около 70 000 войници близо до границата с Украйна и е започнала да планира евентуална инвазия в началото на следващата година. Уолъс и украинският министър на отбраната Алексей Юрийович Резников издадоха съвместно изявление на 16 ноември, в което заявиха, че са „загрижени“ от струпването на руски военни край границите на страната. „Обединеното кралство стои рамо до рамо с народа на Украйна и ще продължи дългогодишната си решимост да го подкрепя“, бе добавено в изявлението. Но в интервю за Spectator Уолъс заяви, че Киев „не е член на НАТО, така че е много малко вероятно е някой да изпрати войски в Украйна, за да предизвика Русия“. „Не бива да се шегуваме с хората. Украинците са наясно с това“, добави той в коментар, цитиран от The Times преди публикуването на интервюто. Попитан дали това означава, че Украйна е сама, Уолъс отговори: „Всички можем да помогнем за изграждането на капацитет, но до известна степен Украйна не е в НАТО и затова правим всичко възможно дипломатично да кажем на Путин да не прави това“ (да влиза в Украйна). По-рано министър-председателят на Великобритания Борис Джонсън заплаши руския президент Владимир Путин със „значителни последици“ за Москва, ако нейните военни нахлуят в Украйна. Премиерът говори по телефона с Путин в понеделник, за да потвърди ангажимента на Обединеното кралство към териториалната цялост на Украйна и да предупреди, че всяко дестабилизиращо действие на Москва би било „стратегическа грешка“. Кремъл отрече да подготвя инвазия и обвини правителството в Киев, че подклажда напрежението в региона чрез разполагане на нови оръжия. Двете страни са в противоречие от 2014 г., когато руските сили анексираха Кримския полуостров и подкрепиха сепаратисткия бунт в Източна Украйна. Превод и редакция: Тереза Герова

18 Декември 2021 | 16:28 | Агенция "Фокус"

FAZ: Германски вицеканцлер нарече „Северен поток-2“ „геополитическа грешка“

FAZ: Германски вицеканцлер нарече „Северен поток-2“ „геополитическа грешка“

Берлин. Вицеканцлерът и министър на икономиката и опазването на климата на Федерална република Германия Роберт Хабек смята, че проектът „Северен поток-2“ е геополитическа грешка на Германия. Той направи това изявление в интервю, публикувано в събота за вестник Frankfurter Allgemeine Zeitung. „„Северен поток-2“ беше геополитическа грешка. Всички европейски страни, с изключение на Германия и Австрия, винаги са били против него "- каза Хабек." Сега газопроводът е изграден. Не е ясно дали той ще може да заработи. По този въпрос трябва да се вземе решение в съответствие с европейското и националното законодателство“, каза той. Хабек припомни, че газопроводът трябва да отговаря на правилото за така нареченото отделяне или разделяне на компании. Смисълът му е, че компаниите, които се занимават с добив на ресурси, нямат право да ги транспортират - тези два процеса изискват различни фирми. „Това условие не е изпълнено“, каза министърът. „При старото правителство на Германия имаше голям политически натиск по въпроса за пускането на „Северен поток-2“ и въпреки това той не беше пуснат в експлоатация“, каза вицeканцлерът. Хабек също заплаши Москва с тежки последици в случай на военен конфликт между Русия и Украйна и допусна възможността при подобно развитие на ситуацията „Северен поток 2“ да не бъде пуснат. „Федералната мрежова агенция взема решения въз основа на законодателството. Друг е въпросът какво ще се случи, ако Русия отново наруши териториалната цялост на Украйна и ситуацията ескалира. Всяка нова военна агресия не може да остане без тежки последици. Не може да има забрани по отношение на обмисляне на (едни или други мерки)“, каза Хабек, отговаряйки на въпроса дали плановете за пускане на газопровода „Северен поток-2“ могат да се провалят. Превод и редакция: Юлиян Марков

18 Декември 2021 | 13:35 | Агенция "Фокус"

ТАСС: САЩ са готови да коментират исканията на Русия, но смятат, че сред тях има и неприемливи елементи (ДОПЪЛНЕНА)

ТАСС: САЩ са готови да коментират исканията на Русия, но смятат, че сред тях има и неприемливи елементи (ДОПЪЛНЕНА)

Вашингтон. Властите на САЩ са готови да преговарят с Руската федерация по нейните предложения за сигурност, но смятат, че в тях има неприемливи елементи. Това съобщи високопоставен представител на администрацията на Вашингтон в петък на специален брифинг за ситуацията между Русия и Украйна, предава ТАСС. „Както казахме, ние сме готови да ги обсъдим, но има някои точки в тези документи, които, както знае РФ, ще бъдат неприемливи. <...> Но има други елементи, с които сме готови да работим, които заслужават дискусия“, каза тя. Съединените щати ще представят на Русия още следващата седмица своите конкретни възгледи за преговорите за сигурността в Европа в отговор на предложенията на Москва в тази област. „И ние ще се върнем към тях с конкретни предложения в някакъв момент следващата седмица“, каза служителят. „Ние сме в дискусии с нашите европейски съюзници и партньори и скоро ще се свържем с руското правителство относно следващите стъпки“, каза тя. Тя беше помолена да коментира публикуването от Москва на проект на споразумение между Русия и САЩ за гаранции за сигурност. „За разлика от Руската федерация, ние не виждаме никакви предимства в провеждането на тези преговори публично: нито тези, които водим с нашите съюзници и партньори, нито тези, които ще водим с Русия. Вярваме, че ако има шанс дипломацията да работи, тогава това трябва да се направи на конфиденциална основа“, каза представителят на администрацията. В петък руското външно министерство разпространи два проектодокумента за предоставяне на правни гаранции за сигурност от Съединените щати и Северноатлантическия алианс. По-рано руският президент Владимир Путин призова НАТО да започне съществени преговори с цел предоставяне на Русия с надеждни и дългосрочни гаранции за сигурност. Той уточни, че Москва има нужда именно от правни гаранции, тъй като по-рано западните колеги не са изпълнявали съответните си устни задължения. Както каза пред репортери прессекретарят на руския президент Дмитрий Песков, помощникът на Путин Юрий Ушаков е казал на съветника на американския лидер по националната сигурност Джейк Съливан, че Москва е готова незабавно да започне преговори по проектодокументи за гаранции за сигурност. Заместник-министърът на външните работи Сергей Рябков ще представлява Русия на консултациите. Освен това САЩ са готови да използват двустранните връзки с Руската федерация и Украйна за уреждане на конфликта в Донбас, но смятат „нормандския формат“ за централен. „Фокусирани сме върху това как Съединените щати биха могли да подкрепят изпълнението на споразуменията от Минск и да подкрепят съюзниците от Нормандския формат Франция и Германия в усилията им в тази област. Искам да подчертая, че „нормандският формат“ остава централният формат за преговори по споразуменията от Минск, Съединените щати са готови да използват нашите двустранни канали за комуникация с Москва и Киев, за да подкрепят [тези преговори], ако можем“, каза представителят на администрацията на Вашингтон и подчерта, че Съединените щати, „подобно на страните от „нормандския формат“, са особено заинтересовани от коледното примирие [в Донбас] и размяната на пленници“. „Това се обсъжда сега“, подчерта тя. Руският посланик във Франция Алексей Мешков каза по-рано, че френските власти са доста скептични относно присъединяването на САЩ към „нормандския формат“, но не може да се изключи американският фактор за уреждането на вътрешния украински конфликт. Нормандският формат съществува от юни 2014 г. Тогава, по време на честването на 70-годишнината от десанта на съюзническите войски в Нормандия, лидерите на Русия, Украйна, Франция и Германия обсъдиха за първи път уреждането на конфликта в Донбас. Оттогава се проведоха пет срещи на върха, последната на 9 декември 2019 г. в Париж. Съединените щати заплашват Русия заради ескалацията на ситуацията около Украйна с икономически санкции, а не с военна сила, потвърди служител на американската администрация. „Струва ми се, че достатъчно ясно дадохме да се разбере, че пакетът от мерки, по който работим, и ЕС казва същото, ще включва сериозни икономически и финансови последици, политически последици и така нататък“, каза американският служител. Тя отговори на въпроса дали Вашингтон обмисля потенциално използване на военна сила в случай на агресивни стъпки на Русия към Украйна. Превод и редакция: Иван Христов

17 Декември 2021 | 20:43 | Агенция "Фокус"

ТАСС: САЩ са готови да коментират исканията на Русия, но смятат, че сред тях има и неприемливи елементи

ТАСС: САЩ са готови да коментират исканията на Русия, но смятат, че сред тях има и неприемливи елементи

ТАСС: САЩ изразиха готовност да обсъдят въпроси на сигурността с Русия Вашингтон. Властите на САЩ са готови да преговарят с Руската федерация по нейните предложения за сигурност, но смятат, че в тях има неприемливи елементи. Това съобщи високопоставен представител на администрацията на Вашингтон на специален брифинг за ситуацията между Русия и Украйна, предава TACC. „Както казахме, ние сме готови да ги обсъдим, но има някои точки в тези документи, които, както знае РФ, ще бъдат неприемливи. <...> Но има други елементи, с които сме готови да работим, които заслужават дискусия“, цитира агенцията думите на говорителя на американската администрация. САЩ ще предадат на Русия своите конкретни предложения за преговори за сигурност следващата седмица. Те не искат да работят за публиката, обсъждайки предложенията на Руската федерация в областта на сигурността, смятат, че Москва сега е ангажирана с това. Освен това САЩ са готови да използват двустранните връзки с Руската федерация и Украйна за уреждане на конфликта в Донбас, но смятат Нормандския формат за централен. „Фокусирани сме върху това как САЩ биха могли да подкрепят изпълнението на Минските споразумения и да подкрепят съюзниците от Нормандския формат Франция и Германия в усилията им в тази област. САЩ са готови да използват двустранни канали за комуникация с Москва и Киев, за да подкрепят [тези преговори], ако може“, каза представителят на администрацията на Вашингтон. Освен това САЩ са провели добри преговори с новите германски власти за газопровода „Северен поток 2“ на фона на напрежението около Украйна. „Имахме добри дискусии с новото германско правителство. Имаше някои много силни изявления от тяхна страна относно „Северен поток 2“ и тяхната постоянна подкрепа за споразумението [за тръбопровод], което сключихме [по-рано тази година]“. Превод и редакция: Тереза Герова

17 Декември 2021 | 19:40 | Агенция "Фокус"

Кремъл: Държавата Украйна е напълно загубена за Русия

Кремъл: Държавата Украйна е напълно загубена за Русия

Москва. Държавата Украйна в момента е напълно загубена за Русия като партньор и съюзник, заяви в петък представителят на Кремъл Дмитрий Песков в интервю пред RTVI. „Загубена ли е Украйна като партньор, съюзник и така нататък на този етап, да, напълно“, каза той, отбелязвайки „враждебността на украинските власти към Русия“. В същото време руснаците и украинците ще останат братски народи, въпреки промиването на украинските граждани от техните власти, подчерта той. Песков отбеляза също, че с усилията на Запада Украйна се превръща в опасен и непредвидим противник: „Това е много лошо за нас, защото по този начин военната инфраструктура на НАТО неизбежно ще започне да се отклонява към нашите граници. Дори и без членството на [Украйна] в НАТО, сега виждаме как Алиансът постепенно започва да поглъща и нахлува в Украйна. Пълзящата инвазия на НАТО в Украйна вече се извършва и Русия не може да остане безразлична към това“. Превод и редакция: Иван Христов

17 Декември 2021 | 19:22 | Агенция "Фокус"

The Guardian: Москва представи на Вашингтон списък с искания за гарантиране на сигурността й

The Guardian: Москва представи на Вашингтон списък с искания за гарантиране на сигурността й

Лондон. Русия представи „силно противоречив“ списък с гаранции за сигурност, които според нея са необходими за намаляване на напрежението в Европа и разрядка на кризата около Украйна, пише The Guardian. Както отбелязва вестникът, документът включва много точки, които вече са отхвърлени от Запада. Исканията на Москва включват отказ от влизане на Украйна в НАТО и ограничаване на разполагането на войски и оръжия на източния фланг на НАТО, което предполага реалното връщане на силите на НАТО на позициите, където са били разположени през 1997 г. - преди разширяване на изток , отбелязва вестникът. Както припомня изданието, проектът на споразумение от осем точки беше публикуван от руското Министерство на външните работи в момент, когато руските войски бяха съсредоточени в близост до границите на Украйна. По-рано Москва обеща, че пренебрегването на нейните интереси ще доведе до „военен отговор“, подобен на кубинската ракетна криза от 1962 г., подчертава авторът на статията. Владимир Путин поиска Западът да предостави на Русия „правни гаранции“ за нейната сигурност, но „агресивните предложения“ на Кремъл вероятно ще бъдат отхвърлени на Запад и разглеждани като опит за формализиране на руска сфера на влияние в Източна Европа, прогнозира The Guardian. Тези искания, за първи път изложени в целия им обем от Москва, бяха предадени на Съединените щати тази седмица. Сред тях е и молба към НАТО да не разполага нови войски или оръжия в страни, присъединили се към Алианса след 1997 г., тоест в по-голямата част от Източна Европа, включително Полша, бившите съветски републики Естония, Литва, Латвия и балканските страни. Русия също така поиска НАТО да изключи възможността за по-нататъшно разширяване, включително присъединяването на Украйна към Алианса, и да не провежда учения без предварителното съгласие на Русия в Украйна, Източна Европа, кавказките страни като Грузия или Централна Азия. Руският документ също така призовава Русия и САЩ взаимно да се откажат от разполагането на ракети със среден и по-малък обсег с наземно базиране в зони, способни да поразяват цели на територията на Русия и страните-членки на Северноатлантическия алианс. Предложенията на Москва вероятно ще бъдат възприети изключително негативно от страните от НАТО - в частност Полша и балтийските страни, смята вестникът. Те вече предупредиха, че Русия се опитва да възстанови сферата си на влияние в региона и разглеждат документа като доказателство, че Москва се стреми да ограничи техния суверенитет, обяснява вестникът. Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг по-рано отхвърли всякакви споразумения, които биха лишили Украйна от правото да се присъедини към военен съюз, заявявайки, че това зависи от Украйна и 30 страни от НАТО. Въпреки това има сериозни пречки за влизането на Украйна в Алианса, включително териториалния й спор с Русия за Крим, отбелязва The Guardian. Руският заместник-министър на външните работи Сергей Рябков каза в петък, че няма краен срок за приключване на преговорите, но Русия иска те да започнат без забавяне или протакане. „Можем да отидем на всяко място по всяко време, буквално от утре“, каза той. На въпрос дали смята исканията на Русия за неоснователни, Рябков отговори отрицателно. Според него направените предложения не са ултиматум, но не бива да се подценява тяхната сериозност. Превод и редакция: Иван Христов

17 Декември 2021 | 18:07 | Агенция "Фокус"

Politico: Как Европа може да разреши руско-украинската криза

Politico: Как Европа може да разреши руско-украинската криза

Вашингтон. Европа не може да стои встрани от назряващата криза между Русия и Украйна и да позволи на американския президент Джо Байдън сам да предотврати война, която заплашва да се развие точно на прага на ЕС, пише американският вестник Politico Европейският съюз разполага с инструменти, които ще помогнат на Киев не само да се защити, но и да развие икономиката си. Въпреки говоренето за стратегическа автономия обаче, на Европа й липсва политическа воля да приложи пълния набор от инструменти. Със своето дрънкане на оръжия руският президент Владимир Путин иска да пренапише Парижката харта от 1990 г., която гарантира свобода, сигурност и просперитет на страните от Централна и Източна Европа. Той се стреми да направи ЕС и НАТО безсилни. Миналата година Европа прекъсна войната между членовете на Източното партньорство Азербайджан и Армения за Нагорни Карабах и позволи на Русия да вземе активно участие в преговорите за примирие и след това да наблюдава неговото прилагане. ЕС не трябва да се държи толкова пасивно с Украйна, защото не само се намира точно на нейните граници, но и сключи обещаващо споразумение за асоцииране с нея. Ето как всъщност трябва да реагира ЕС. Първо, ЕС трябва да даде да се разбере какво ще струва на Русия военна офанзива срещу Украйна. Работейки паралелно с Вашингтон, европейските правителства биха могли да повлияят на изчисленията на Москва, ако, разбира се, искат да изяснят какви допълнителни санкции заплашват Русия в случай на агресия, включително такива решителни стъпки като намаляване на вноса на руски въглеводороди. Например, ако Кремъл започне офанзива срещу Украйна, Берлин ще бъде притиснат да затвори газопровода „Северен поток-2“. От страна на канцлера Олаф Шолц би било разумно да изпреварим събитията и да поеме инициативата. Германия може да се сблъска с недостиг на енергия, но да даде ясен сигнал, че бъдещето на проекта виси на косъм, ще накара Путин да помисли два пъти. Европейците биха могли да направят повече за Киев по отношение на сигурността и икономическата подкрепа, като принудят и двете страни да изпълнят Минските споразумения в Източна Украйна. ЕС трябва да включи договор за сигурност в Източното партньорство, поне за така нареченото асоциирано трио: Украйна, Грузия и Молдова. Договорът трябва да обхваща, наред с други неща, военното обучение, реформата на разузнаването и борбата срещу кибер- и хибридните войни. За тази цел ЕС би могъл също така да разшири мандата на консултативната мисия относно реформата на сектора на гражданската сигурност в Украйна. Германия се притисна в ъгъла със свои собствени правила, които й пречат да доставя оръжия до горещи точки, въпреки че това не й попречи да обучава и въоръжава формираните от иракските кюрди части пешмерга за борба с „Ислямска държава“ (ИД). Франция и Италия не са си налагали подобни ограничения и следователно биха могли да помогнат на украинските военни, както вече правят САЩ, Великобритания и Турция. Предвид факта, че САЩ инвестират малко и се отнасят сдържано към китайските интереси, само ЕС може да предложи на Черноморския регион просперитет и икономически стабилно бъдеще. Брюксел трябва да се съсредоточи върху финансирането на региона и върху политическия и дипломатически диалог. ЕС трябва да насочва средства от зараждащия се Global Gateway Infrastructure Fund за развитие на транспортни, енергийни и цифрови коридори. Блокът трябва да свърже своите съседи от Източна Европа с такива големи проекти като водородната енергия, с възможност за сътрудничество с Русия, ако се откаже от военни заплахи за Украйна. ЕС трябва да прехвърли опита си от трансгранично сътрудничество и взаимодействие между хората в балтийските страни към укрепването на икономическите и човешките отношения в Черноморския регион. Тъй като САЩ се фокусират повече върху Китай и чакат ЕС най-накрая да изпълни амбициите си, като поеме повече отговорност, кризата в Украйна е истински тест за блока. Европа трябва да демонстрира способността си да стабилизира ситуацията у своите съседи, а новото германско правителство трябва да демонстрира желанието си най-накрая да погледне трезво на заплахите за сигурността. Това е и тест за нови форми на сътрудничество между ЕС и НАТО, като и двете трябва да приемат нови стратегически насоки през следващите месеци. В същото време се появи възможност за Европейският съюз за превръщане на Черноморския регион в център на подновено стратегическо взаимодействие с Турция. Анкара изгради близки отношения с Москва и Киев и съвместна инициатива ЕС-Турция ще помогне да се избегне конфронтация, ако Путин го направи. ЕС винаги е бил разделен по отношение на Русия. Германия, Франция и Италия се противопоставят на твърде суровия натиск върху Москва, защото искат да запазят двустранните отношения и да защитят икономическите си интереси, докато страните от Централна Европа пречат на всеки конструктивен диалог и сътрудничество между ЕС и Русия, особено ако са замесени техните съседи... Но те трябва да забравят за разногласията за известно време. Само чрез универсални усилия ЕС ще може да постигне устойчив мир в Черноморския регион. Превод и редакция: Юлиян Марков

17 Декември 2021 | 12:49 | Агенция "Фокус"

Дмитрий Песков: Русия ще продължи огледално своите контрамерки срещу европейските санкции

Дмитрий Песков: Русия ще продължи огледално своите контрамерки срещу европейските санкции

Москва. В отговор на решението на срещата на върха на ЕС за удължаване на икономическите санкции срещу Москва с шест месеца, Русия ще удължи своите контрамерки, заяви прессекретарят на руския президент Дмитрий Песков, цитиран от TACC. "Не ние въведохме първи санкции и не е наша задача да повдигаме този въпрос. Знаете, че имаме и прилагаме цял набор от контрамерки. Те също ще бъдат удължени от наша страна по огледален начин", каза той. Говорителят на Кремъл подчерта, че Москва все още смята наложените от ЕС санкции за незаконни от гледна точка на международното право. И основното е, че никъде санкциите не са довели до това инициаторите на тези санкции да постигнат целите си“, каза още Песков. В същото време прессекретарят на президента припомни, че Русия „перфектно се е приспособила към съществуващите икономически условия“ и се е научила да се възползва от тях „по отношение на развитието на собствено производство, заместване на вноса и т.н.“. През 2014 г. Европейският съюз наложи санкции на Руската федерация във връзка със събитията в Украйна и обединението на Крим с Русия. Ограничителните мерки бяха разширявани и удължавани няколко пъти. Преговорите за безвизов режим и ново основно споразумение за сътрудничество бяха преустановени, беше въведена забрана за влизане в страните от ЕС за длъжностни лица от Руската федерация, а активите им бяха замразени. Бяха въведени и ограничителни мерки от търговски, финансов и военен характер. В отговор Русия наложи забрана за внос от страните от ЕС на редица хранителни продукти. На 16 декември лидерите на 27-те страни от ЕС единодушно решиха да удължат икономическите санкции срещу Русия. Превод и редакция: Юлиян Марков

17 Декември 2021 | 12:32 | Агенция "Фокус"

Пресконференция на Столтенберг и Петков: Генералният секретар на НАТО призова „да се подготвим за най-лошото“ в ситуацията в Украйна

Пресконференция на Столтенберг и Петков: Генералният секретар на НАТО призова „да се подготвим за най-лошото“ в ситуацията в Украйна

Брюксел. Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг подчерта, че по отношение на ситуацията в Украйна Алиансът „се надява на най-доброто, но трябва да се подготвя за най-лошото“, цитира думите му РИА Новости. „Това, което сега виждаме около Украйна, е значително, последователно и непрекъснато укрепване на руското военно присъствие... Няма яснота относно целите на такова струпване... Разбира се, трябва и се надяваме на най-доброто, но трябва да сме подготвени за най-лошото“, заяви Столтенберг на съвместна пресконференция в Брюксел с министър-председателя на България Кирил Петков. Столтенберг обясни, че НАТО „следи много внимателно какво прави Русия“. „Разширяваме нашите разузнавателни способности, за да наблюдаваме това увеличение“. „Ние също така трябва да сме сигурни, че сме готови да защитим всички наши съюзници. Не виждаме пряка заплаха за нито един от членовете на Алианса, но виждаме нарастване на напрежението и това на първо място засяга нашите членове в региона, в частност България“, заключи Столтенберг. Превод и редакция: Тереза Герова

17 Декември 2021 | 11:36 | Агенция "Фокус"

Die Welt: Шолц се противопостави на обвързването на лиценза за „Северен поток 2“ с усилията за деескалация на кризата в Украйна

Die Welt: Шолц се противопостави на обвързването на лиценза за „Северен поток 2“ с усилията за деескалация на кризата в Украйна

Берлин/Брюксел. Канцлерът на ФРГ Олаф Шолц (ГСДП) се обяви против обвързването на сертифицирането на „Северен поток 2“ с усилията за деескалация на кризата в Украйна. „Газопроводът е проект на частния сектор“, цитира националният ежедневник Die Welt думите на Шолц след срещата на върха в Брюксел на държавните и правителствените лидери на страните от Европейския съюз. За въвеждане в експлоатация, спазването на европейското законодателство трябва да бъде изяснено в един аспект. „Властите в Германия решават това доста аполитично“, подчерта политикът от ГСДП. Това е „различен въпрос“ от сегашните усилия за предотвратяване на нарушаване на украинските граници, категоричен бе Шолц. Тръбопроводът завършен преди седмици. Федералната мрежова агенция взема решение относно издаването на разрешителното за експлоатация. Газопроводът отдавна е критикуван от САЩ, но и от някои страни от ЕС. Те се опасяват, че чрез него ЕС ще стане твърде зависим от Русия за енергийни доставки. На срещата си върха ЕС единодушно заплаши Русия с отговор в случай на нападение срещу Украйна. В съвместно изявление на държавните и правителствените ръководители бе подчертано, че Русия трябва незабавно да отслаби напрежението, причинено от разполагането на войски на границата с Украйна и агресивната реторика. Всяка по-нататъшна военна агресия ще има „огромни последици и високи разходи“. Дискусия за ядрената енергетика Шолц също омаловажи продължилия месеци дебат за класифицирането на ядрената енергия като екологична технология. „Въпросът е напълно надценен“, каза Шолц на пресконференция с френския президент Еманюел Макрон. „Става дума за оценка на дейността на компаниите – важно за тези, които искат да инвестират пари“. Интензивността на дебата показва, че инвестирането на средства е важна тема, каза Шолц. В крайна сметка обаче отделните държави решават кой път искат да поемат по отношение на изграждането на бъдеще без вредни емисии. В основата на изявленията му е дискусия, която се води от месеци за т.нар. таксономия на ЕС, която има за цел да класифицира кои области на икономиката се считат за екологични. Гражданите и инвеститорите трябва да получават ясна информация за устойчивите финансови продукти. Франция произвежда голяма част от електроенергията си в атомни електроцентрали и затова иска да включи ядрената енергия в таксономията, Германия досега беше против. „Имаме различни модели на производство на електроенергия“, каза Макрон. Трябва да се намери решение за таксономията, което да позволи на двете страни да насочват частни пари в своите индустрии. Германия и Франция водят интензивни преговори за таксономията, включително с Комисията на ЕС, която отговаря за нея, отбеляза още Шолц. Очаква се властта в Брюксел да представи т. нар. делегиран акт следващата седмица, който най-накрая ще изясни въпроса. Смята се, че е вероятно определени газови и атомни електроцентрали да бъдат включени в таксономията - поне временно. Превод и редакция: Тереза Герова

17 Декември 2021 | 08:27 | Агенция "Фокус"

ТАСС: ЕС удължи икономическите санкции срещу Русия за срок от още шест месеца и я заплаши с нови мерки в случай на „агресия“ срещу Украйна

ТАСС: ЕС удължи икономическите санкции срещу Русия за срок от още шест месеца и я заплаши с нови мерки в случай на „агресия“ срещу Украйна

Брюксел. На срещата на върха в Брюксел държавните и правителствени лидери на 27-те страни-членки на Европейския съюз взеха единодушно решение за удължаване на икономическите санкции на Русия с още шест месеца. Това обяви на пресконференция след заседанията председателят на Европейския съвет Шарл Мишел, предава TACC. „Лидерите на 27-те страни от ЕС единодушно решиха да удължат икономическите санкции срещу Русия. Призоваваме я да изпълни своята част от сделката и да изпълни Минските споразумения“, каза Мишел. Той също така обяви, че в случай на военни действия срещу Украйна, Русия ще бъде изправена пред „мащабни последици и висока цена на тази агресия“. Нито той, нито председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен обаче не дадоха конкретен отговор на въпроса какво точно ще направи ЕС при подобен сценарий. Москва многократно е подчертавала, че конфликтът в Донбас е вътрешноукраински, а Русия, заедно с ОССЕ, Франция и Германия, е само посредник в неговото уреждане в рамките на Минските споразумения. По-рано източник на ТАСС в делегацията на една от европейските държави в кулоарите на срещата на лидерите на ЕС в Брюксел заяви, че секторните санкции отново ще бъдат удължени с 6 месеца, до 31 юли. Според дипломата през следващите седмици Брюксел официално ще официализира решението за удължаване на санкциите, което след това ще бъде публикувано в официалния вестник на ЕС и ще влезе в сила. През 2014 г. Европейският съюз наложи санкции на Руската федерация във връзка със събитията в Украйна и присъединяването на Крим към Русия. Ограничителните мерки бяха разширявани и удължавани няколко пъти. Преговорите за безвизов режим и ново основно споразумение за сътрудничество бяха преустановени, беше въведена забрана за влизане в страните от ЕС за длъжностни лица от Руската федерация, а активите им бяха замразени. Бяха въведени и ограничителни мерки от търговски, финансов и военен характер. В отговор Русия наложи забрана за внос от страните от ЕС на редица хранителни продукти. Превод и редакция: Тереза Герова

17 Декември 2021 | 07:37 | Агенция "Фокус"

„Ведомости“: Цената на газа надхвърли 1700 долара за 1000 куб. м за първи път от октомври

„Ведомости“: Цената на газа надхвърли 1700 долара за 1000 куб. м за първи път от октомври

Москва. Спот цената на газа в Европа в четвъртък, 16 декември, достигна най-високите си стойности от 6 октомври, според данни на лондонската борса ICE Futures, пише руският вестник “Ведомости“. Цената на фючърсен договор за газ за доставка през януари в холандския хъб TTF към 19:05 московско време (18:05 българско време) беше 1705 долара за 1000 кубически метра. До 19:15 московско време котировките паднаха до $1653 за хиляда кубически метра. На 15 декември цените на газа в Европа се покачиха до 1550 долара за 1000 кубически метра. м. През втората половина на пролетта започна осезаемо покачване на цените на газа в Европа. На 6 октомври фючърсният пазар постави исторически рекорд - почти 2000 долара за хиляда кубически метра - на фона на ниската запълненост на европейските подземни хранилища преди отоплителния сезон и голямото търсене на втечнен природен газ в Азия. На 13 декември цените на газа се покачиха до 1380 долара за 1000 кубически метра, което показва рекорден ръст от 5 октомври, след като германското външно министерство обяви, че няма основания за пускане на руския газопровод „Северен поток-2“ в близко бъдеще поради несъответствието му с изискванията на европейското законодателство. Превод и редакция: Юлиян Марков

16 Декември 2021 | 19:58 | Агенция "Фокус"

Йенс Столтенберг: Натрупването на руски войски край границата на Украйна продължава

Йенс Столтенберг: Натрупването на руски войски край границата на Украйна продължава

Брюксел. Генералният секретар на НАТО заяви, че "провокативното" натрупване на руски войски край границата на Украйна продължава въпреки международния натиск, цитира думите му “Анадолската агенция“. „Не виждаме признаци, че това натрупване спира или се забавя. Напротив, продължава“, каза генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг пред репортери след срещата си с украинския президент Владимир Зеленски. По време на срещата, според Столтенберг, те са обсъдили военното натрупване на Русия около Украйна, което включва „десетки хиляди боеспособни войски, танкове, артилерия, бронирани части, дронове, много системи за електронна война“. Той каза, че значителната мобилизация „няма оправдание. Това е провокативно, дестабилизиращо и подкопава сигурността в Европа". Столтенберг каза, че Алиансът „ще се стреми към по-добри отношения с Русия“ и НАТО остава отворен за диалог с Москва в рамките на Съвета НАТО-Русия, платформа за сътрудничество, създадена през 2002 г. Той обаче повтори позицията си, че Русия няма дума за членството на Украйна в НАТО, тъй като решението е на Киев и 30-те съюзници в НАТО. Говорейки за партньорството НАТО-Украйна, Столтенберг обясни, че НАТО подкрепя страната с командване и контрол на киберзащитата, а съюзниците предоставят оборудване за укрепване на способностите на украинската армия чрез Агенцията на НАТО или в двустранен формат. Той също така отбеляза, че сътрудничеството на НАТО с Украйна е отбранително и не заплашва Русия по никакъв начин. „Агресорът тук е Русия, която използва военна сила срещу Украйна, незаконно анексира част от Украйна, Крим още през 2014 г., и продължава да стабилизира Източна Украйна“, добави Столтенберг. Превод и редакция: Юлиян Марков

16 Декември 2021 | 17:00 | Агенция "Фокус"

The Guardian: „Газпром“ трупа печалби от европейската енергийна криза

The Guardian: „Газпром“ трупа печалби от европейската енергийна криза

Лондон. Руският държавен гигант „Газпром“ е доставил около 340 милиона кубически метра газ за Европа миналия месец. Най-големият производител на газ в света обикновено осигурява повече от една трета от нуждите на Европейския съюз, но обемите спаднаха до най-ниското си ниво от шест години през ноември, пише британският вестник The Guardian От няколко месеца доставките на газ от Русия не достигат нивото отпреди пандемията. Обемът на руския газ, доставен за домове, предприятия и складови съоръжения през тази година, е почти с една четвърт по-нисък в сравнение с 2019 г. На фона на глобално нарастване на търсенето на газ, което доведе до рекордни цени на тази суровина на енергийния пазар по целия свят, чак до прекъсвания на електрозахранването, темпът на икономически растеж също се забави. Това съвпадна с нов кръг от руска агресия срещу нейните съседи в Украйна и Молдова, както и с изостряне на напрежението със западните сили заради газопровода „Северен поток-2", пише The Guardian. Междувременно, във време, когато европейските икономики са обхванати от глобалната газова криза, фабриките се затварят, големите доставчици на енергия фалират, а сметките за електроенергия нарастват с рекордни темпове, „Газпром“ отчита най-високите печалби в историята. Компанията отчете рекордна нетна печалба от 582 милиарда рубли (13,7 милиарда лева) от юли до септември в сравнение с нетната загуба преди година и очаква резултатите да бъдат "още по-впечатляващи" през четвъртото тримесечие. Успехът на „Газпром“ на фона на световната газова криза отново предизвика обвинения срещу Кремъл, че използва огромните руски резерви като политическо оръжие срещу Запада и неговите съюзници. Руското правителство отрича това. „Газпром“ твърди, че изпълнява всички дългосрочни договори с европейски потребители, и приписва по-ниския спот износ на ниското ниво в руските складове, както и на увеличаването на вътрешното търсене на фона на студеното време в страната. Малко пазарни експерти вярват в това безусловно. Но „Газпром“ трябва да прецени ползите от поддържането на рекордно високи цени на газа спрямо дългосрочните търговски и финансови съображения, каза Карлос Торес Диас, директор на газовите изследвания в консултантската компания Rystad Energy. Ако газът стане недостъпен, потребителите ще ускорят прехода към чисти алтернативи или ще търсят други източници на газ. Rystad смята, че ако Русия увеличи износа си на газ с 20%, това ще помогне за намаляване на пазарната цена в Западна Европа с 50%. Вместо това обаче „Газпром“ намери деликатен баланс, „за да продаде възможно най-много газ, без да увеличава обема на пазара, за да не понижи цените“, каза Торес Диас. Той добави, че опитът да се възползват напълно от високите цени на газа може да има обратен ефект за „Газпром“ по отношение на бъдещите приходи. „От години Европа разчита на газа като сравнително достъпен енергиен източник с по-ниски емисии от въглищата. Цените тази зима могат да накарат много страни да разчитат на възобновяеми енергийни източници, за да се защитят от бъдещи скокове на енергийния пазар “, предположи Торес Диас. „„Газпром“ винаги е искал да бъде считан за надежден енергиен партньор сред европейските купувачи, а Европа остава негов основен пазар, въпреки ръста на износа за Азия. „Газпром“ мисли за бъдещето и също така изнася втечнен газ за Европа“. Спадът на руския износ за Европа съвпадна с дипломатическите спорове за газопровода „Северен поток-2“, който ще пренася газ директно до Германия, заобикаляйки съседна Украйна, на чиито граници Русия е събрала армия от 100 000 души. Украйна предупреди, че "Северен поток-2" ще намали зависимостта на "Газпром" от нейната ключова транзитна газопроводна мрежа и ще улесни Москва да започне инвазия. В неделя вечерта, когато напрежението на руско-украинската граница ескалира, Германия предупреди, че "Северен поток 2" няма да бъде пуснат, ако то ескалира допълнително. „Газпром“ също намали доставките за Молдова, друга важна транзитна страна. През септември, след изтичане на дългосрочен договор, доставките паднаха с една трета, което доведе до извънредно положение. За да осигури непрекъснати доставки, „Газпром“ увеличи повече от два пъти предишната тарифа, а също така поиска споразумение за отлагане на новите правила на ЕС, които ще увеличат конкуренцията на пазара. Тези стъпки са отчасти „спонтанен отговор на нарастващата криза“, но те се вписват в руската стратегия за защита на финансовите й интереси чрез заобикаляне на страни, представляващи геополитически рискове за газовите маршрути, каза професорът в Европейския университет в Тбилиси Емил Авдалиани. „В същото време Русия прави всеки ход като част от по-широка стратегия за използване на енергията като инструмент за разширяване на влиянието си в Европа“, каза той. „Всъщност Москва залага, че тези страни нямат друга алтернатива“. Според Авдалиани преминаването към чисти енергийни източници заплашва последния останал политически инструмент на Русия и нейните лидери няма да могат да се справят с тази заплаха. „От разпадането на Съветския съюз беше модерно да се гледа на Русия като на играч на велика сила, но виждам постепенен спад в нейното влияние. Единственият инструмент за политическо влияние, който му е останал, за да предотврати бягството на източноевропейските страни на Запад, е енергията (няма други методи), но и това отслабва “, каза той. Това ще изглежда като малка утеха тази зима, но руското газово господство намалява. Превод и редакция: Юлиян Марков

16 Декември 2021 | 15:50 | Агенция "Фокус"

„Главред“ (Украйна): Шантажът на „Газпром“ срещу Европа се обърна в негова вреда

„Главред“ (Украйна): Шантажът на „Газпром“ срещу Европа се обърна в негова вреда

Киев/Берлин. Германският регулатор няма да вземе решение за сертифициране на оператора на руския енергиен проект "Северен поток-2" (СП-2) North Stream 2 AG през първата половина на 2022 г. Пускането на газопровода "Газпром" се отлага поне за следващото лято, пише украинското издание “Главред“. Според Bloomberg Федералната мрежова агенция не възнамерява да издава разрешение за сертифицирането на оператора на СП-2 през първата половина на следващата година. Германският регулатор подчерта, че причината е изискването за преглед на оперативната дейност на North Stream 2 AG, която трябва да бъде адаптирана към германското законодателство. Както уточни Reuters, регулаторът изключва сертифицирането на проекта "Северен поток-2" през първата половина на следващата година. „Няма да се случи през първата половина на 2022 г.“, каза изпълнителният директор на Bundesnetzagentur Йохан Хоман. Той добави също, че North Stream 2 AG, операторът на газопровода, е започнал процеса на създаване на дъщерно дружество в Германия, както се изисква от закона. Спиране на сертифицирането на Северен поток 2 Германската федерална мрежова агенция (германски регулатор - ред.) на 16 ноември взе решение да спре процедурата по сертифициране на проекта "Северен поток-2". Причината е несъответствието на структурата на собствеността на проекта с изискванията на националното германско законодателство. Федерална република Германия постави на Русия условие, според което Nord Stream-2 AG трябва да регистрира нова компания в страната , която да получи собственост върху частта от газопровода СП-2, преминаваща през Германия. Докато изискването не бъде изпълнено, сертифицирането на Северен поток 2 няма да бъде подновено. Говоритеплят на Кремъл Дмитрий Песков обяви, че Русия ще изпълни всички германски изисквания за "Северен поток 2", за да ускори пускането на газопровода възможно най-бързо. Германският външен министър Аналена Бербок подчерта, че сертифицирането на СП-2 е спряно от регулатора поради факта, че проектът не отговаря на енергийните правила на ЕС по отношение на отделянето и по „други въпроси“. Шантажът на „Газпром“ за СП-2 и газовата криза в Европа Цената на газа в Европа се покачи рязко на фона на газовата криза, която започна в Европейския съюз в началото на август. Оттогава цената на хиляда кубически метра газ на европейския пазар редовно удря рекорди. Например на 6 октомври цената скочи до 1924 долара. Руският президент Владимир Путин обяви готовността на „Газпром“ да увеличи доставките на газ за Европа с 15%. След това цената на горивото рязко падна до $988. Газовата криза в Европа се обяснява със списък от причини, включително ниското ниво на запасите на газ в европейските подземни газови хранилища, както и политиката на „Газпром“, който отказва допълнителни доставки на гориво през украинската газотранспортна система (ГТС), в очакване на стартирането на газопровода "Северен поток-2", по който ще се изпомпва газ, заобикаляйки Украйна. Председателят на украинската НАК „Нафтогаз" Юрий Витренко каза, че „Газпром" изнудва Европа с газовия въпрос. Според мениджъра руснаците са резервирали предварително за 2021 г. по-малък капацитет на украинската ГТС за доставки на газ за ЕС. Сега, според него, Москва всъщност е поставила ултиматум на Брюксел: или пускането на "Северен поток 2" с последващо намаляване на цените на газа, или скъпо гориво и отказ на Русия да използва украинските газопроводи за доставка на газ за Европа. Управляващата компания на украинската ГТС заяви, че газовата криза в Европа и високите цени на газа са провокирани от „Газпром“, който се опитва да спечели изгодни условия за себе си в процеса на сертифициране на газопровода "Северен поток-2". Превод и редакция: Юлиян Марков

16 Декември 2021 | 15:28 | Агенция "Фокус"

„Независимая газета“: Западът е готов на дълга игра с Русия

„Независимая газета“: Западът е готов на дълга игра с Русия

Москва. Срещата на върха на ЕС беше открита в четвъртък. Няма съмнение, че на тази среща, последната през 2021 г., руско-украинските теми ще бъдат обсъдени като цяло по същия начин, както и на предишните. Участниците на срещата ще изразят обща подкрепа за Украйна, ще й дадат пари, но не и обещание за ранно присъединяване към ЕС. Разбира се, няма да има и намек за евентуално приемане на някакви правно обвързващи документи, ускоряващи украинската европейска интеграция. Без обсъждане лидерите на ЕС ще удължат антикремълските санкции, но приемането на нови – ефективни и сериозни – за които медиите от известно време тръбят, няма да се обсъжда, пише руският вестник “Независимая газета“ в материал, представен без редакторска намеса. Този път ситуацията може да е коренно различна от предишните срещи на върха, защото обсъждането на руско-украинския дневен ред ще разкрие противоречия между „двете Европи“ . Първата е „стара“ Европа, обвързана с Кремъл от общи икономически и политически интереси, но нямаща общи ценности с днешна Русия, деликатно казано. Втората е „нова“ Европа - балтийските страни, Полша, а сега, след смяната на правителството и напускането на Андрей Бабиш, който подкрепяше Москва, вероятно и Чехия. Там нямат достатъчно общи интереси с Кремъл, а с общите ценности, въпреки целия евроскептицизъм на полските власти и жаждата им за авторитарни методи, нещата също не са много добре. Москва отдавна се опитва да изгради отношенията си с ЕС така, че бившите братя от социалистическия лагер с техните комплекси, амбиции и неразрешимост, ако е възможно, да бъдат извадени от скобите. И така разговорът между Владимир Путин и Джо Байдън, който се проведе миналата седмица, както изглежда сега, отваря страница в отношенията между Руската федерация и Европейския съюз, в която няма абсолютно никакво място за „нова“ Европа. Не ЕС и НАТО като цяло ще обсъждат бъдещата архитектура на сигурността с Русия, а четири или пет държави, които съставляват тези организации – Германия, Франция, Италия, Великобритания. И САЩ, разбира се. Сега американската дипломация ще бъде заета, освен всичко друго, да обяснява на източноевропейските си съюзници защо всичко това не е победа за Кремъл, а само изпълнение на условие за диалог с него. В бъдеще, ако диалогът не върви по начина, по който Кремъл би искал, обяснения няма да са необходими - така или иначе всичко ще бъде ясно. Още през 2009 г. Русия предложи на ЕС всеобхватен договор за европейска сигурност. Това е много любопитен и в същото време и витиеват документ. Целта му е да се увери, че действията на подписалите го страни, които една от тях смята за заплашителни за себе си, попадат под ограниченията. Всъщност всичко - от разполагането на ракети и танкове до някаква университетска лекция за ползите от демокрацията, дадена от американски служител. Ако Западът се съгласи да приеме този договор, преговорите по него с Русия щяха да се проточат с много години. От което в общи линии имаше нужда Кремъл. Докато текат преговорите, НАТО няма да се разширява. И те можеха да продължат наистина дълго време. Путин, за разлика от напускащите и идващите западни лидери, може да си позволи дългосрочни комбинации. Тогава, преди 12 години, не беше особено прикрито, че споразумението беше предложено с чисто утилитарна цел. Юлия Тимошенко и Виктор Янукович се бориха за президентството на Украйна. Ако Тимошенко победи, въпросът за присъединяването на страната към ЕС и НАТО можеше да остане поне в светлината на прожекторите. Тогава щеше да е необходим начин за затваряне на този въпрос. Победата на Янукович на президентските избори успешно „погреба“ идеята за договор. Сега е възможно именно на базата на предишния документ Москва да предложи на Запада да преговаря. Вярно е, че сега ситуацията се промени, в смисъл, че Западът също е готов да играе в дългосрочен план. През 2009 г. нямаше конфликт между САЩ и Китай. Сега има такъв и всичко останало преди него избледнява на заден план, поне за Вашингтон. Те се съгласяват да изключат Русия от скобите, стига тя да не пречи на основния геополитически фронт. Това не означава, че Вашингтон и европейските столици изведнъж са решили да забравят веднъж завинаги за идеята за разширяване на ЕС и НАТО, подкрепа на гражданското общество и други неща, които дразнят Кремъл. Настъпва пауза. Кремъл, разбира се, ще се погрижи тя да продължи по-дълго. Но дали ще се получи - времето ще покаже. Превод и редакция: Юлиян Марков

16 Декември 2021 | 13:46 | Агенция "Фокус"

Кремъл: Възможен е нов разговор между Путин и Байдън до края на годината

Кремъл: Възможен е нов разговор между Путин и Байдън до края на годината

Москва. Нов разговор между президентите на Русия и САЩ Владимир Путин и Джо Байдън е възможен преди края на годината, въпреки че все още няма ясни договорености за това, съобщи пред журналисти прессекретарят на руския държавен глава Дмитрий Песков, цитиран от TACC. „Възможно е (разговор между лидерите преди края на годината), но няма договорености за това“, каза говорителят на Кремъл. В сряда Байдън, отговаряйки на въпрос на кореспондент на ТАСС в интервю с репортери в Белия дом, каза, че очаква допълнителни лични контакти с Путин в обозримо бъдеще. На 7 декември Путин и Байдън проведоха разговори чрез видеовръзка. Те се съгласиха да инструктират своите представители да започнат консултации по същество по чувствителните въпроси. На 15 декември Руската федерация представи предложения за гаранции за сигурност на Съединените щати. В същия ден помощникът на президента на Руската федерация Юрий Ушаков проведе телефонен разговор със съветника по националната сигурност на САЩ Джейк Съливан, по време на който обяви готовността на руската страна незабавно да започне преговори по проектодокументи за гаранции за сигурност. Превод и редакция: Юлиян Марков

16 Декември 2021 | 13:31 | Агенция "Фокус"

Bloomberg: Водещи европейски страни се противопоставят на евентуални нови санкции срещу Русия

Bloomberg: Водещи европейски страни се противопоставят на евентуални нови санкции срещу Русия

Брюксел. Редица водещи страни от ЕС се противопоставят на планирането на нови санкции и други мерки срещу Русия в случай на предполагаемо възможно „нашествие“ в Украйна, като предпочитат преговори. Това съобщи Bloomberg в сряда, позовавайки се на европейски дипломати и официални лица. Според агенцията сред страните, които подкрепят диалога, са Германия, Испания, Италия и Франция. Агенцията отбелязва, че други страни от ЕС твърдят, че обществената подкрепа за новите санкции ще помогне за по-доброто овладяване на Руската федерация. Bloomberg не обяснява за кои държави става дума. Превод и редакция: Иван Христов

15 Декември 2021 | 18:30 | Агенция "Фокус"

ТАСС: Байдън разчита на нови контакти с Путин в най-скоро време

ТАСС: Байдън разчита на нови контакти с Путин в най-скоро време

Вашингтон. Държавният глава на САЩ Джо Байдън очаква нови лични контакти с руския президент Владимир Путин в обозримо бъдеще. Съответното американският лидер потвърди, отговаряйки на въпрос на кореспондент на ТАСС в Белия дом. Представителят на агенцията помоли Байдън да уточни дали планира да проведе лична среща с Путин в близко бъдеще, а също и дали от негова гледна точка е необходима нова руско-американска среща на върха. „Ще говорим дълго време“, увери Байдън. Президентите на Руската федерация и САЩ проведоха разговори чрез видеовръзка на 7 декември, които продължиха над два часа. Преобладаваща тема беше ситуацията около Украйна. Лидерите обсъдиха и двустранните отношения, киберсигурността и иранската ядрена сделка. Превод и редакция: Тереза Герова

15 Декември 2021 | 16:54 | Агенция "Фокус"

„Известия“ (Русия): Военен анализатор предвижда разгромна победа на Унгария във война с Украйна

„Известия“ (Русия): Военен анализатор предвижда разгромна победа на Унгария във война с Украйна

Москва. В случай на въоръжен конфликт между Украйна и Унгария, поражението ще бъде именно за украинските военни. Това предвиди в сряда, 15 декември, военният наблюдател на руското издание „Известия“ Алексей Рам. Той отбеляза, че Украйна отдавна разглежда Унгария като възможен враг във военното си планиране. Според експерта 10-та планинска щурмова бригада е сформирана именно като са взети предвид възможните усложнения на украинско-унгарската граница. „Тази военна част се счита за гордостта на въоръжените сили на Украйна. Базирана е на двата небезизвестни батальона „Айдар“ и „Донбас“. Поради това се смята, че 10-та бригада има много високо ниво на бойна подготовка. Освен това нейният персонал е един от основните получатели на американска военна помощ. В същото време бойните възможности на 10-та бригада не са достатъчни, за да победят унгарските въоръжени сили. Няколко години подред Унгария преминава през курс на укрепване на националните си военни сили“, подчерта Рам. По-специално, според него, има покупка на немски танкове Leopard, израелски противотанкови системи и модерно стрелково оръжие. Военният наблюдател посочи, че различни украински експерти и политици обичат да правят изявления, че въоръжените сили на Украйна лесно ще победят Унгария. „Но всъщност в случай на такъв конфликт поражение ги очаква именно украинските военни“, заключи той. По-рано същия ден бившият ръководител на военно-гражданската администрация в Донецк Павел Жебривски заяви, че Украйна, ако е необходимо, ще унищожи унгарската армия със силите на една планинска щурмова бригада на Въоръжените сили на Украйна. Според него унгарските власти са наясно със силните позиции на Украйна в Закарпатската област и затова границите в Закарпатието са затворени. От своя страна пенсионираният полковник, военен експерт Виктор Литовкин в интервю за „Известия“ нарече думите на Жебривски глупости. Той подчерта, че украинската армия няма с какво да се похвали, тъй като няма нито авиация, нито флот, нито ракетни сили. Превод и редакция: Иван Христов

15 Декември 2021 | 14:50 | Агенция "Фокус"

Жозеп Борел: ЕС няма да възпрепятства „Северен поток 2“, при условие, че съответства на европейските правила

Жозеп Борел: ЕС няма да възпрепятства „Северен поток 2“, при условие, че съответства на европейските правила

Брюксел. Газопроводът „Северен поток 2“ е германски проект, така че въпросите, свързани с него, трябва да се решават от правителството в Берлин. Това подчерта Върховният представител на Европейския съюз по външните въпроси и политиката за сигурност Жозеп Борел в интервю за германското радио Deutschlandfunk. Според думите на испанския политик, ако проектът отговаря напълно на европейските правила, то Брюксел няма да има причина да възпрепятства Германия да използва газопровода. Новото германско правителство може да заеме по-твърда позиция спрямо Русия, отбеляза Борел, като допълни, че новият външен министър на Берлин Аналена Бербок е решена да подкрепи независимостта, единството и териториалната цялост на Украйна. Сега обаче основните усилия трябва да бъдат насочени към деескалация на настоящата ситуация, подчерта Борел. „Сега ние, като дипломати, не трябва да хвърляме повече дърва в огъня, а да се опитваме да предотвратим влошаването на ситуацията“. Говорейки за възможни нови санкции срещу Русия, по-специално за възможното й изваждане от системата SWIFT, Борел подчерта, че не би искал да се влошава ситуацията. Той отбеляза също, че на предстоящата среща на външните министри на ЕС няма да се обсъждат конкретни нови антируски санкции. Както отбеляза Борел, конфликтът в Украйна трябва да бъде разрешен на базата на Минските споразумения – включително клаузата за предоставяне на допълнителна автономия на Донецка и Луганска области. Що се отнася до възможното влизане на Украйна в НАТО, според Борел, такъв вариант все още не се разглежда: в същото време политикът не изключи подобно развитие на събитията в бъдеще. „Този въпрос сега не е на дневен ред. Това обаче може да се случи в бъдеще“, каза Борел. Коментирайки ситуацията около „Северен поток 2“, Борел подчерта, че газопроводът е „германски проект“, което означава, че правителството в Берлин трябва да се занимава с въпроси, свързани с него. Брюксел трябва само да се увери, че този тръбопровод е в съответствие с европейското законодателство. „Не можем да попречим на държава-членка на ЕС да използва такава инфраструктура, при условие че тя спазва правилата на ЕС“, заключи Борел. Превод и редакция: Тереза Герова

15 Декември 2021 | 08:28 | Агенция "Фокус"

Карл Нехамер за Die Welt: „Северен поток 2“ не трябва да бъде средство за натиск върху Русия

Карл Нехамер за Die Welt: „Северен поток 2“ не трябва да бъде средство за натиск върху Русия

Виена. „Северен поток 2“ е европейски проект и не трябва да се използва като средство за оказване на натиск върху Русия заради ситуацията в Украйна. Това подчерта новият канцлер на Австрия Карл Нехамер в интервю за германския национален ежедневник Die Welt. „Не считам за необходимо да свързвам пускането на „Северен поток 2“ с руското поведение в Украйна. Правейки това, ЕС може само да навреди на себе си. „Северен поток 2“ е в интерес не само на Русия; Германия, Австрия и други европейски държави също ще се възползват от него. „Северен поток 2“ е европейски проект, който не трябва да се използва като средство за оказване на натиск върху Москва“, отбеляза Нехамер. Австрийският канцлер добави, че насилието не трябва да бъде средство, използвано от политиците, а евентуално нарушаване на международното право може да има последствия. „Затова е необходимо да се запазят интересите на Украйна като транзитна страна“, добави той. По думите му Австрия продължава да подкрепя газопровода „Северен поток 2“ и очаква скорошното му пускане. „Очаквам, че „Северен поток 2“ скоро ще може да бъде пуснат по план“, каза политикът. Според канцлера Европа разчита на възобновяеми енергийни източници, но макар да има нужда от петрол и природен газ, за нея е важно енергийното снабдяване на страните от ЕС да се осигурява по различни маршрути и газопроводи. „Това важи и за Австрия. „Северен поток 2“ е важен проект, който дава на ЕС сигурност на доставките по отношение на енергията“, каза Нехамер. Изграждането на газопровода приключи напълно на 10 септември 2021 г. За да бъде пуснат в експлоатация, трябва да получи сертификация на независим транспортен оператор. Такава регистрация е необходима, за да може проектът да отговаря на Газова директива на ЕС. Сертифицирането вече е спряно, тъй като операторът Nord Stream 2 AG, със седалище в Швейцария, трябва да регистрира дъщерно дружество в Германия. Докато това не се случи, сертифицирането няма да продължи. Превод и редакция: Тереза Герова

14 Декември 2021 | 11:47 | Агенция "Фокус"

Reuters: Русия заяви, че може да бъде принудена да разположи ядрени ракети в Европа

Reuters: Русия заяви, че може да бъде принудена да разположи ядрени ракети в Европа

Москва. Русия заяви в понеделник, че може да бъде принудена да разположи ядрени ракети със среден обсег в Европа в отговор на плановете на НАТО да направи същото, предава Reuters. Предупреждението на заместник-министъра на външните работи Сергей Рябков повиши риска от нова оръжейна надпревара на континента, на фона на напрежението между Изтока и Запада, което е безпрецедентно от края на Студената война преди три десетилетия. Рябков каза, че Русия ще бъде принудена да действа, ако Западът откаже да се присъедини към нея в мораториума върху ядрените сили със среден обсег в Европа - част от пакет от гаранции за сигурност, които тя търси като цена за успокояване на кризата около Украйна. Липсата на напредък към политическо и дипломатическо решение би накарала Русия да отговори по военен начин с военни технологии, каза Рябков пред руската агенция РИА Новости. „Тоест ще има конфронтация, това ще бъде следващият кръг“, каза той, имайки предвид потенциалното разполагане на руските ракети. Ядрените оръжия със среден обсег - тези с обсег от 500 до 5 500 км, бяха забранени в Европа съгласно договор от 1987 г. между тогавашния съветски лидер Михаил Горбачов и президента на САЩ Роналд Рейгън в това, което тогава беше приветствано като значително облекчаване на напрежението от Студената война. До 1991 г. двете страни вече бяха унищожили близо 2700 от тях. Вашингтон се оттегли от пакта през 2019 г., след като години наред се оплакваше от предполагаеми нарушения, свързани с разработването от Русия на крилати ракети за наземно изстрелване, които Москва нарича 9M729. Ако в НАТО са прави, че Русия вече е разположила тази система в европейската част на страната, западно от Уралските планини, тогава заплахата на Рябков е напразна, според Герхард Мангот, експерт по руска външна политика и контрол на въоръженията в университета от Инсбрук в Австрия. Но ако отричанията на Русия са верни, каза той, тогава предупреждението на Москва е „последният сигнал към НАТО, че трябва да започне преговори с Русия за споразумение за замразяване на оръжейната надпревара“. Той добави: „Ако НАТО се придържа към позицията да не преговаря за сделка, тогава със сигурност ще видим как Русия разполага тези ракети на самата си западна граница“. Превод и редакция: Юлиян Марков

13 Декември 2021 | 21:58 | Агенция "Фокус"

РИА Новости: Владимир Путин и Борис Джонсън са разговаряли по телефона

РИА Новости: Владимир Путин и Борис Джонсън са разговаряли по телефона

Москва/Лондон. Британският премиер Борис Джонсън е разговарял с руския президент Владимир Путин, съобщиха от кабинета на министър-председателя на Великобритания, предава РИА Новости. „Премиерът (на Великобритания) разговаря с руския президент Владимир Путин днес. Той изрази дълбоката загриженост на Обединеното кралство относно натрупването на руски войски на границата с Украйна и потвърди значението на работата по дипломатически канали за деескалация на напрежението и намиране на трайни решения“, се казва в изявлението. „Премиерът подчерта ангажимента на Обединеното кралство към териториалната цялост и суверенитета на Украйна и предупреди, че всякакви дестабилизиращи действия ще бъдат стратегическа грешка, която ще има сериозни последици“, добави Даунинг стрийт. Джонсън също така призна важността на диалога за международната и регионалната сигурност и лидерите се съгласиха, че е наложително всички страни да спазват условията на Протокола от Минск. Освен това руският и британският лидер приветстваха напредъка в справянето с изменението на климата и опазването на горите на COP26 и отбелязаха критичното значение на сътрудничеството между Обединеното кралство и Русия за изпълнение на ангажиментите от Глазгоу. По-рано лидерите на Великобритания, САЩ, Германия, Франция и Италия се договориха за необходимостта от диалог с Русия по темата за Украйна. Превод и редакция: Юлиян Марков

13 Декември 2021 | 18:23 | Агенция "Фокус"

„Московский комсомолец“: Германия възнамерява да спре износа на руски газ: "Северен поток-2" отново е атакуван

„Московский комсомолец“: Германия възнамерява да спре износа на руски газ: "Северен поток-2" отново е атакуван

Москва/Берлин. Руският експортен газопровод „Северен поток-2" (СП-2), който в момента е в процес на сертифициране от европейските регулаторни органи, намери друг сериозен противник. Според новия германски външен министър Аналена Бербок тръбата не може да бъде пусната в експлоатация, тъй като не отговаря на правилата на европейското енергийно законодателство. Руските експерти свързват поредните атаки срещу енергийния проект с бюрократичните формалности на законодателството на ЕС, но смятат, че дори след като СП-2 бъде пуснат в експлоатация, работата на тръбата при пълен капацитет може да се забави с десетилетия, пише руският вестник “Московский Комсомолец“. Според Бербок, която съчетава високия дипломатически пост с поста съпредседател на Германската зелена партия, „при сегашното състояние на нещата не е възможно да се одобри работата на СП-2, тъй като тя не отговаря на европейските правила“. Новият ръководител на германската дипломация не разкри подробности за претенциите си към СП-2, говорейки само за несъответствието на проекта с европейското енергийно законодателство и по-специално с нормите на Европейския съюз. Очевидно това се отнася до причините, поради които Федералната мрежова агенция на Германия в средата на ноември спря сертифицирането на оператора на газопровода, швейцарската компания Nord Stream 2. Регулаторът смята, че тази компания, официално притежаваща офшорната част от газопровода, ще навреди на конкуренцията на други енергийни доставчици на европейския пазар, тъй като сферата на нейната отговорност ще се простира не само до транспорта, но и до продажбата на „синьо гориво“ в страните от ЕС. Според законите на Европейския съюз тези задължения трябва да бъдат строго разделени: едната компания трябва да бъде доставчик на въглеводороди, другата трябва да предоставя транспортни услуги, а третата трябва да разпределя суровини между конкретни потребители. „Газпром“ намери изход: Nord Stream 2, изцяло собственост на руския монополист, обяви създаването на германско дъщерно дружество, специализирано в маркетинга на руски газ, доставян по новия маршрут. Тази структура ще получи както материални активи – газопроводи, преминаващи през територията на Европа и принадлежащи на Русия, така и кадрови и финансови връзки за обслужване на клиенти. Правното създаване на новото дъщерно дружество, според представители на Nord Stream 2, вече е завършено и сега тече процесът на бюрократични одобрения, който може да отнеме няколко месеца. Според прессекретаря на президента на Руската федерация Дмитрий Песков изявлението на ръководителя на германското външно министерство все още не трябва да се разглежда като истина от последна инстанция. „Процесът на сертифициране на СП-2 продължава, не бива да избързваме. Работата продължава с регулатора (Федерална мрежова агенция на Федерална република Германия – MK). Просто трябва да бъдем търпеливи “, смята официалният говорител на Кремъл, отбелязвайки, че всички възходи и падения, които възникват в момента, са свързани с технически нюанси. „Исканията на Бербок трябва да бъдат разделени на два компонента“, обяснява Игор Юшков, експерт във Финансовия университет към правителството на Руската федерация. Първият от тях се крие в технологичните характеристики на проекта, към които не трябва да има въпроси - СП-2 е най-модерният канал за доставка на въглеводороди до европейските потребители. Вторият проблем също е разрешен – създадена е отделна финансово прозрачна структура, правно обвързана с европейското и на първо място германското законодателство. Работата на тръбопровода ще бъде строго ограничена: „Газпром“ ще доставя „синьото гориво“, Nord Stream 2 ще осигури транзита на суровини през офшорната линия, а новото дъщерно дружество на оператора на тръбопровода, регистрирано съгласно германското законодателство, ще поеме продажбата на въглеводороди. Това обаче не означава, че пълноценната дейност на СП-2 ще започне от момента на пускането на газопровода. По-големият брат на газопровода, газопроводът "Северен поток-1", не работи на пълен капацитет от около десетилетие след пускането му в експлоатация. Неговите европейски клонове, местните транспортни системи OPAL и NEL, също управлявани от Германия, работят само наполовина. Междувременно, след изявлението на Бербок, котировките на газ в ЕС отново надхвърлиха границата от 1300 долара за хиляда кубически метър. „Такива цени не са от полза за континента, особено след като САЩ, които преди това обещаха да запълнят европейския пазар на горива със собствено втечнено гориво, се преориентираха към доставките на по-щедри азиатски клиенти“, предупреждава Юшков. „Въпреки това, както показва практиката, европейските политици могат да избират не търговски, а политически интереси, което рискува да остави СП-2, дори след въвеждане в експлоатация, полупразен в продължение на много години. Превод и редакция: Юлиян Марков

13 Декември 2021 | 17:35 | Агенция "Фокус"

„Независимая газета“: САЩ губят Украйна в случай на военно обостряне

„Независимая газета“: САЩ губят Украйна в случай на военно обостряне

Киев. Военната принуда на Киев към мир и неутралитет може да се окаже разумен сценарий за Русия, считат в Киев. В този случай Русия ще получи нова порция санкции. Но загубите на Вашингтон ще бъдат по-значителни, отколкото след бягството от Афганистан. Американците разбират, че в случай на военно обостряне ще загубят Украйна и ще покажат неспособността си да защитят сателитите си. "Убийствените" санкции срещу Русия ще лишат Вашингтон от комуникации с Русия и ще тласнат Москва към по-близък съюз с Пекин, каза Руслан Бортник, директор на Украинския институт за анализ и управление на политиката, цитиран от руския вестник “Независимая газета“. Страните от НАТО вече обявиха, че няма да воюват за интересите на киевските чиновници. Това означава, че Русия може да принуди Киев към неутралитет с военни средства, без да рискува поражение от страните от НАТО. „САЩ разбират, че като доведат ситуацията до края, те ще загубят Украйна. И те ще получат удар по репутацията си “, смята украинският политолог. Именно заплахата от тези щети доведе до исканията на американците за разрешаване на конфликта в Донбас с дипломатически, а не с военни методи, обяснява Бортник. Военните действия на територията на Украйна със сигурност ще доведат до нови болезнени антируски санкции. В момента на обявяването на тези „адски“ санкции обаче САЩ ще изгубят последната възможност да повлияят на действията на Кремъл. А самият факт на неспособността или нежеланието на САЩ да защитят съюзниците си в Украйна ще бъде също толкова стратегическа загуба за Вашингтон, колкото бягството от Афганистан, обяснява украинският анализатор. Освен това Пекин може да се възползва от изострянето на конфликта около Украйна за окончателно решение за анексирането на Тайван. Така руската военна операция се превръща в недвусмислено губещ сценарий за Вашингтон: САЩ губят влияние в Тайван и Украйна, а претенциите им към лидерството на света остават в миналото. Бортник смята потвърждаването на неутралитета и необвързания статут на Украйна като едно от разумните решения на украинската криза. След разговорите между президентите Джо Байдън и Владимир Путин западната преса изрази съмнения относно необходимостта от пряка военна помощ на Киев. И някои украински политици се изказаха в подкрепа на неутралитета на своята страна. Така украинската партия "Опозиционна платформа - За живот" предложи в неделя да потвърди необвързания статут на Украйна. „Изборът в полза на неутралността и политиката на необвързани страни осигури успешно, безконфликтно развитие и хармонично партньорство със съседите на много страни в Европа и света“, се казва в документа на партията. Желанието за неутралитет е посочено в Декларацията за държавния суверенитет на Украйна от 1990 г. „Въпреки това, безотговорни политици отклониха страната от нейните цели. В името на идеологически догми и моментни амбиции при режима на Порошенко, Конституцията на Украйна включва нормата за присъединяване към военно-политическия блок на НАТО “, се казва в изявление на украинската партия. Превод и редакция: Юлиян Марков

13 Декември 2021 | 16:09 | Агенция "Фокус"

The Financial Times: Украйна обвинява Германия за „блокирането“ на доставките на оръжия от НАТО

The Financial Times: Украйна обвинява Германия за „блокирането“ на доставките на оръжия от НАТО

Киев. Новият министър на отбраната на Украйна Алексей Резников обвини Германия, че блокира доставките на оръжия за Киев чрез НАТО, въпреки предупрежденията на САЩ за възможна предстояща инвазия на Русия. Пред британския вестник The Financial Times той заяви, че през последния месец Берлин е наложил вето върху покупката на Украйна на т.нар. пушки против дронове и противоснайперистки системи чрез Агенцията за подкрепа и снабдяване на НАТО. Германия обаче е отстъпила по първия елемент, след като е преценила, че този вид оръжия не са смъртоносни. „Те все още строят газопровода „Северен поток 2“ и в същото време блокират нашите отбранителни оръжия. Това е много несправедливо“, каза Резников, визирайки руския газопровод, който минава през Балтийско море до Германия и заобикаля съществуващите маршрути за доставка на природен газ през Украйна. Киев се бори да запълни пропуските във военните си способности, но съюзниците се опасяват, че доставката на оръжие може да се счита за провокация или дори претекст за ескалация на ситуацията от руския президент Владимир Путин. Украйна спешно се стреми да придобие противоракетни и противовъздушни системи, комплекти за електронна война и оборудване за кибернетична отбрана. Предвид германското блокиране на доставката на оборудването - позиция, която защитаваше вече предходното правителство на Ангела Меркел - Резников каза, че Украйна ще се стреми да придобие оръжие чрез двустранни сделки със съюзници, включително САЩ, Обединеното кралство, Литва и Франция. Позицията на новото германско правителство, водено от канцлера Олаф Шолц, все още не е ясна. Германското министерство на икономиката, което отговаря за одобряването или налагането на вето върху износа на оръжия, отказа коментар, както и германската канцлерия. През май Роберт Хабек, съпредседател на „Зелените“ и сега министър на икономиката в управляващата коалиция, каза, че исканията на Украйна за отбранителни оръжия ще бъдат „трудни за отричане“. Резников предупреди, че опитът да се успокои Путин „не работи и няма да работи“. Той призна, че е в „много оптимистично настроение“ относно получаването на ракети и друго отбранително оръжие от САЩ и други западни поддръжници след провеждане на разговори с колегите си. Но той не потвърди дали доставките ще пристигнат достатъчно бързо, за да възпрат руско нахлуване. Западните лидери, начело с президента на САЩ Джо Байдън, заплашиха Москва с нови икономически санкции, за да разубедят от предприемането на по-нататъшна агресия. След среща на върха в Ливърпул в неделя външните министри на Г-7 разпространиха изявление, в което призоваха Москва да „деескалира ситуацията, да следва дипломатически канали и да спазва международните си ангажименти“. „Русия не трябва да се съмнява, че по-нататъшната военна агресия срещу Украйна ще има огромни последици и тежка цена в отговор“, се казва в изявлението. Резников казва, че страховете на западните съюзници да се изправят срещу Путин от позиция на сила са били погрешни. „Да не се провокира Русия — тази стратегия не работи и няма да работи“, каза той, отбелязвайки, че Москва е нахлула в Грузия, след като Берлин и Париж блокираха пътя на страната към присъединяване към НАТО през 2008 г. Въпреки все по-силните предупреждения на САЩ за възможна руска инвазия, Резников, подобно на други украински официални лица, омаловажи непосредствената заплаха. Киев изчисли, че около 100 000 руски войници са разположени по границите му - подобно на ситуацията през пролетта и лятото. Конфликтът би бил бедствие за Европа, като милиони украинци вероятно ще избягат в ЕС, а огромният износ на зърно от Украйна ще бъде застрашен, каза още министърът. „Ще има много ковчези, които се връщат в Русия“, изрази увереност Резенков, добавяйки, че инвазията ще отбележи „края на сегашния свят“ и ще отвори „нова ера“ без правила. Резников, адвокат, който беше министър за реинтеграцията на окупираните територии до повишението му в министър на отбраната миналия месец, каза, че Киев няма индикация от Вашингтон, че стремежите му да се присъедини към НАТО ще бъдат отложени или изключени. Миналата седмица Байдън се съгласи за по-нататъшни разговори с Путин за обсъждане на противопоставянето на Русия срещу членството на Украйна в НАТО. „Червената линия“ на Москва срещу влизането на Украйна в НАТО беше само част от руската тактика срещу Алианса, каза Резников. „Моето мнение е, че САЩ са разбрали тези заплахи. Те трябва да поддържат съюза единен“. Резников също отрече Киев да е бил подложен на какъвто и да е натиск от САЩ да предостави специален статут или по-дълбока автономия на окупираните региони на Донбас като начин за възобновяване на мирните преговори. Превод и редакция: Тереза Герова

13 Декември 2021 | 14:35 | Агенция "Фокус"

СвДП: „Северен поток 2“ едва ли ще получи достъп до европейската газоразпределителна мрежа преди септември 2022 година

СвДП: „Северен поток 2“ едва ли ще получи достъп до европейската газоразпределителна мрежа преди септември 2022 година

Берлин. Експертите смятат, че дори в случай на положително решение за сертифициране на оператора Nord Stream 2 AG, едноименният газопровод едва ли ще получи достъп до газоразпределителната мрежа в Европа до септември 2022 г. Това мнение изрази заместник-председателят на фракцията на Свободната демократическа партия (СвДП) в Бундестага, експертът по външната политика Александър Граф Ламбсдорф на пресконференция, която се провежда онлайн, предава TACC. „Експертите по един или друг начин не очакват достъп до мрежата по-рано от септември 2022 г., независимо от изхода, дори в случай на бързо положително развитие на събитията. Така че този въпрос не е актуален днес“, обясни Ламбсдоргф. „Свободната демократическа партия е напълно ангажирана с коалиционното споразумение по този въпрос“, продължи той. В коалиционното споразумение на новото правителство на ФРГ „Северен поток 2“ не се споменава, а документът само подчертава върховенството на общите европейски стандарти по отношение на енергийните проекти. „Можем да обсъждаме „Северен поток 2“ от гледна точка на различни аспекти. Но резултатът е следният: имаме завършен инфраструктурен проект, сега се проучва от правна гледна точка“, каза Ламбсдорф, припомняйки, че процедурата по сертифицирането е спряна. „Федералната мрежова агенция ще реши дали да разреши или не, т.е. да сертифицира или не [оператора на тръбопровода]. И тогава Европейската комисия ще има възможност да провери отново това решение“, каза той. За да започне да изпомпва газ, операторът на „Северен поток 2“ се нуждае от одобрение от германския регулатор. Сертифицирането вече е спряно, тъй като Nord Stream 2 AG, със седалище в Швейцария, трябва да регистрира дъщерно дружество в Германия. Превод и редакция: Тереза Герова

13 Декември 2021 | 12:26 | Агенция "Фокус"

„Известия“ (Русия): Русия не вижда никакъв прогрес в отношенията със САЩ

„Известия“ (Русия): Русия не вижда никакъв прогрес в отношенията със САЩ

Москва. Русия не вижда никакъв напредък в отношенията със Съединените щати, освен стартирането на структурирни диалози относно оръжията и киберсигурността. Това заяви заместник-министърът на външните работи на Руската федерация Сергей Рябков в интервю за вестник „Известия“, публикувано в понеделник. „С изключение на стартирането на няколко структурирни диалога в области, които, разбира се, са важни и представляващи основни аспекти на международната сигурност – имам предвид стратегическата стабилност и ИКТ-сигурността – не виждаме напредък. И в тези области ние създадохме само канали на диалог и е преждевременно да се каже, че гарантирано ще стигнем до някои глобални, значими, пробивни решения в процеса“, каза Рябков. Заместник-министърът на външните работи на Руската федерация добави, че Русия ще работи там, където има възможности, където САЩ „поне относително се вслушват в здравия разум и нашите подходи“. Москва неотклонно ще привлича вниманието на членовете на НАТО към факта, че сигурността на Алианса няма да бъде засилена, ако той се разшири на Изток, а последствията от подобна стъпка ще бъдат ужасни. Това заяви заместник-министърът на външните работи на Руската федерация. „За съжаление разширяването на НАТО отдавна влезе в много остро противоречие с този постулат. Ние неотклонно ще насочваме вниманието на нашите опоненти - както членки на НАТО, така и страни, които не членуват в Алианса, но се стремят да влязат - към невъзможността за комбиниране и на двете. Следователно не трябва да има по-нататъшно разширяване на НАТО. И опитите да се представи въпроса така, сякаш Русия няма право на вето тук са все опити с неподходящи средства. Ние ще отстояваме позицията си: ако опонентите се противопоставят, те ще видят, че сигурността им няма да бъде засилена – последствията за тях ще бъдат ужасни“, каза той. Както отбеляза заместник-министърът на външните работи на Русия, бурното разширяване на НАТО през последните десет години е показало, че „западните аванси, обещания и задължения, които не са в правна форма, струват малко“. „На съветските, а след това и на руските лидери многократно беше казвано - и то на най-отговорните нива - че няма да има по-нататъшно разширяване на НАТО на Изток. Въпреки това виждаме обратната ситуация“, добави той. Страните от НАТО твърдят, че всяка страна има право самостоятелно да определя как да гарантира своята сигурност, включително чрез присъединяване към военно-политически съюзи, припомни Рябков. „Но искам да подчертая: свободата да се присъединяваш към съюзи не може да бъде абсолютна. Това е като в човешкото общество: свободата на индивида свършва там, където посяга на свободата на друг. Трябва да има разбираема рамка и взаимни задължения и отговорности. Ето защо винаги се уравновесява формулировката за свободата на членство в съюзи с това, че не трябва да се извършва за сметка на сигурността на други държави. Това е било и остава в ОССЕ например“, продължи той. Според висшия дипломат Алиансът не дава никакви аргументи за разширяване на членството си на Изток. „Няма никакви аргументи. Освен това те се опитват да отрекат легитимността на въпроса защо НАТО трябва да се движи на Изток. Те уж по принципни причини отричат възможността за обсъждане на тази тема. Но това е грешка това може да доведе до отслабване на собствената им сигурност“, подчерта Рябков. Превод и редакция: Иван Христов

13 Декември 2021 | 09:11 | Агенция "Фокус"

Държавният департамент: САЩ и ЕС „все повече сближават мненията си“ за последствията за Русия при нахлуване в Украйна

Държавният департамент: САЩ и ЕС „все повече сближават мненията си“ за последствията за Русия при нахлуване в Украйна

Вашингтон. С всеки изминал ден Съединените щати и европейските съюзници „все повече и повече сближават мненията си“ за последствията, пред които ще бъде изправена Русия в случай на нахлуване в Украйна, съобщава CNN, позовавайки се на високопоставен служител на Държавния департамент. „Мисля, че всеки ден сме все по-съгласни“, отговори служителят на въпрос на репортери на брифинг, след като държавният секретар Антъни Блинкен се срещна с колегите си от страните от Г-7, дали Съединените щати и техните съюзници са постигнали консенсус относно това как да реагираме на възможна агресия на Русия срещу Украйна. Според него страните все още трябва да свършат „очевидна техническа работа“, но на политическо ниво „има огромно количество припокриване по отношение на това какво, за съжаление, ще е необходимо, ако Русия направи този много лош избор“. Служителят, чието име или позиция не се разкрива от CNN, отбеляза, че САЩ и техните съюзници вече работят по редица подбрани мерки, които „са предназначени да бъдат приложени много, много бързо“. Въпреки това той не уточни какви конкретни мерки се обсъждат. Администрацията на президента Джо Байдън многократно е заявявала, че ако Русия нахлуе в Украйна, страната е изправена пред сериозни икономически последици. Миналата седмица съветникът на президента по националната сигурност Джейк Съливан също даде да се разбере, че Вашингтон възнамерява да предостави допълнителна военна подкрепа на Киев, ако Москва предприеме стъпки срещу нея. Освен това администрацията на Байдън разработва варианти за няколко кръга от строги санкции срещу Русия в случай на опит за инвазия. Белият дом даде да се разбере, че възнамеряват да действат заедно с европейските съюзници. Според служител на Държавния департамент се очаква към санкциите на САЩ да се присъединят не само страните от Г-7, но и „голям брой демокрации“. В събота, по време на пресконференция за торнадото, което удари няколко щата в югоизточната и централната част на Съединените щати, Байдън беше попитан и за последствията за Русия в случай на инвазия в Украйна. „Казах абсолютно ясно на президента Путин, че ако той нахлуе в Украйна, икономическите последици за неговата икономика ще бъдат опустошителни“, каза президентът. Байдън отбеляза също, че в такъв случай повече войски на САЩ и НАТО ще трябва да бъдат изпратени на източния фланг, към страните от „Букурещката деветка“ – „всички онези страни от НАТО, за които имаме свещено задължение да ги защитим от всяка атака от Русия“. „Влиянието на всичко това върху Русия, отношението, начина, по който останалият свят гледа на Русия, ще се промени значително. Ще платите ужасна цена“, добави Байдън, позовавайки се на разговора си с руския лидер Владимир Путин. Както припомня CNN, в събота стана известно, че следващата седмица помощник-държавният секретар на САЩ Карън Донфрид ще посети Украйна, Русия и Брюксел, за да обсъди ситуацията. Според служител на Държавния департамент Донфрид ще има възможността да чуе от Киев как гледат на Минските споразумения и как виждат участието на Вашингтон в този процес. В Москва Донфрид ще обсъди и Минските споразумения, и сътрудничеството в областта на европейската сигурност. Но „нищо за тях без тях“, каза служителят, визирайки Европа, във връзка с която Донфрид ще продължи преките преговори със съюзниците в Брюксел. Освен това, според официалния представител, преговорите могат да надхвърлят НАТО и да включват страните от ОССЕ. „Следващата седмица ще започнем да разбираме по-добре до какво може да доведе това, но докато не говорим с нашите европейски съюзници и партньори, не мисля, че ще има преговори“, каза неназован служител, цитиран от CNN. Превод и редакция: Иван Христов

13 Декември 2021 | 08:53 | Агенция "Фокус"

МВнР на Германия: „Северен поток 2“ засега не съответства на правилата на ЕС

МВнР на Германия: „Северен поток 2“ засега не съответства на правилата на ЕС

Берлин. Процесът на сертифициране на Северен поток 2 продължава, като върховенството на европейското право играе основна роля. Това съобщи в неделя германският външен министър Аналена Бербок в ефира на телевизионния канал ZDF. „Обсъдихме това в рамките на коалиционните преговори и предписахме в коалиционното споразумение европейското енергийно законодателство да се прилага към енергийните проекти. Това означава, че в момента този газопровод не може да бъде одобрен“, каза тя. Според министъра проектът до момента „не отговаря на указанията“ на ЕС. За да започне да изпомпва газ, операторът на Северен поток 2 трябва да получи одобрение от германския регулатор, който проверява проекта за съответствие с Европейската газова директива. Сертифицирането вече е спряно, тъй като операторът Nord Stream 2 AG, със седалище в Швейцария, трябва да регистрира дъщерно дружество в Германия. Докато това не се случи, сертифицирането няма да продължи. В договореното от коалицията споразумение „Северен поток 2“ не се споменава, а само се подчертава върховенството на общите европейски стандарти по отношение на енергийните проекти. Канцлерът Олаф Шолц досега беше много сдържан относно съдбата на газопровода. Той посочи, че никоя държава не може да нарушава границите на друга държава, в противен случай „ще има последствия“. Бербок, като съпредседател на Зелените, многократно е настоявала проектът да бъде спрян през последните години. Сега тя е външен министър в правителството на Шолц. Основният външнополитически курс по правило се определяше в отдела на канцлера, а не в Министерството на външните работи. Руската страна многократно е подчертавала, че „Северен поток 2“ е комерсиален проект и се изпълнява съвместно с европейски партньори. Прессекретарят на руския президент Дмитрий Песков изрази недоумение от опитите на редица държави да определят съдбата на газопровода при политически мотивирани обстоятелства. Москва също така многократно заявява, че никога не е използвала енергийните ресурси като инструмент за натиск. Превод и редакция: Иван Христов

13 Декември 2021 | 07:36 | Агенция "Фокус"

Foreign Policy: Украйна е готова да воюва с Русия до „последна капка кръв“

Foreign Policy: Украйна е готова да воюва с Русия до „последна капка кръв“

Вашингтон. Ако руската инвазия се възобнови, Украйна е готова да се бие "до последната капка кръв", каза Андрий Йермак, който е ръководител на президентската администрация и по същество е съветник по националната сигурност. Високопоставеният украински лидер даде интервю за американското списание Foreign Policy след разговора във вторник между президента на САЩ Джо Байдън и руския му колега Владимир Путин. Разговорът се проведе в момент, когато Съединените щати и техните съюзници се стремят да възпират Русия от военни действия, които американското разузнаване смята за неизбежни. Според Йрмак преговорите, проведени във вторник, са добър знак. Важно е също, че Съединените щати се стремят да играят по-активна роля в мирния процес. Йермак, който разговаря няколко пъти с американския си колега, съветника по националната сигурност Джейк Съливан, през последните седмици заяви, че Украйна е получила „безпрецедентна подкрепа“ от съюзниците във връзка с натрупването на руската военна групировка. „Важно е тези думи да се превърнат в практически действия“, каза той. Вашингтон работи в тясно сътрудничество със съюзниците в Европа, за да подготви координиран отговор. Администрацията проведе разговори с европейски държавни глави преди и след разговорите на Байдън с Путин и продължава да споделя разузнавателна информация за руската заплаха със съюзниците. Съливан подчерта тази седмица, че американският отговор на руската инвазия в Украйна ще надхвърли доста сдържания отговор на действията на Русия в Източна Украйна и анексирането на Крим през 2014 г., както е илюстрирано от санкциите. „Сега сме готови да направим това, което не направихме през 2014 г.“, каза Съливан във вторник след разговори на брифинг за пресата. В началото на ноември ръководството на украинското военно ведомство се опита да омаловажи сериозността на съобщенията в медиите за нова концентрация на руски войски близо до границите на Украйна. Йермак отказа да коментира тези изявления на Министерството на отбраната, но отбеляза, че разузнаването на страните партньори е помогнало да се предупреди Украйна за заплахата от военна атака от Русия и опитите да се дестабилизира страната отвътре. Държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен "ясно" очерта опасенията на САЩ на 2 ноември по време на среща със Зеленски в Глазгоу, Шотландия, в кулоарите на срещата на върха за климата. По време на двучасовия видеоразговор във вторник Байдън предупреди Путин, че в случай на руска инвазия САЩ незабавно ще увеличат военната помощ за Украйна и ще укрепят бойните способности на съюзниците от НАТО в Източна Европа, срещу което руският президент остро възрази . Освен това Киев ще получи допълнителна военна помощ от Пентагона, която е включена в годишния бюджет за отбрана. Законът за военните кредити вероятно ще бъде приет до края на годината след дълги и напрегнати преговори. Конгресът увеличи годишната помощ за украинската армия до 300 милиона долара, 20% повече от първоначалната оферта на Байдън, и обеща допълнителни 600 милиона долара в Европейската инициатива за сдържане, която има за цел да помогне на Европа да предотврати руската агресия. В същото време разговорите на Байдън с Путин породиха опасения, че администрацията ще заеме по-сговорчива позиция спрямо Русия. Това не се хареса много на Конгреса. В сряда Байдън беше оптимист, че Съединените щати могат да проведат разговори на високо ниво със съюзниците си до петък, за да обсъдят претенциите на Русия срещу НАТО, както и дали страните могат да постигнат компромис по източния фронт на Украйна. Путин, в реч миналата седмица, предупреди НАТО срещу по-нататъшно разширяване на изток. Вашингтон също със закъснение се зае с друг голям руски проект - газопровода "Северен поток-2", който заобикаля Украйна и заплашва да увеличи енергийния натиск на Русия върху Европа. Човек № 3 на Държавния департамент Виктория Нюланд каза на изслушване в Сената във вторник, че газопроводът може да се счита за мъртъв в случай на руска атака. Но опонентите на проекта отбелязват, че по това време вече може да е твърде късно. Централна и Източна Европа от няколко години призовават Вашингтон да заеме по-твърда позиция по газопровода, което би накарало Русия да удвои преките си доставки на газ за Европа. Но вместо това Байдън даде зелена светлина както на проекта, така и на Русия миналата година. „Вярваме, че решението на (американската) администрация през май да се откаже от задължителните санкции срещу „Северен поток 2“ укрепи увереността на (на Русия), че тя може да разшири агресията си ()срещу Украйна) безнаказано“, написа в „Туитър“ в сряда ръководителят на украинската държавна енергетика компания „Нафтогаз“, Юрий Витренко. Европа вече е в хватката на енергийна криза, а прекомерните цени на газа вдигат цените на тока до рекордно високи нива. „При тези условия, след като газопроводът започне да функционира, ще бъде още по-трудно от политическа гледна точка да се наложат санкции срещу него. Тогава на европейските потребители ще трябва да се каже защо са останали без отопление посред зима поради някакъв вид санкции“, каза Витренко за Foreign Policy. Разправиите между администрацията на Байдън и републиканците в Конгреса във вторник станаха публични, когато сенаторът републиканец Тед Крус разкритикува Нюланд, заявявайки, че решението на САЩ да отменят санкциите срещу „Северен поток-2“ е окуражило руснаците. Въпреки увеличението на бюджетните кредити в закона за разходите за отбрана, администрацията на Байдън не удовлетвори напълно молбата на Киев за доставка на оръжия, в която украинците включиха противовъздушна отбрана, военноморска отбрана и защита срещу електронни атаки, които със сигурност биха придружавали руска сухопътна инвазия. Вместо това Съединените щати искат да доставят „по-отбранително военно оборудване от това, което вече сме им дали“, каза Нюланд пред депутатите. Пентагонът заяви в сряда, че ще завърши доставката на леки оръжия и боеприпаси като част от пакета за военна помощ от 60 милиона долара, одобрен за Украйна през септември. Байдън каза в сряда, че Съединените щати няма да изпращат войски за защита на Украйна, защото тя не е член на НАТО. Въпреки това Foreign Policy съобщи в понеделник, че администрацията обмисля изпращането на допълнителни инструктори за обучение и че Украйна е поискала от Пентагона да изпрати служещи в Националната гвардия на САЩ, които да провеждат военно обучение, по-близо до фронтовата линия. Досега администрацията на Байдън се фокусира главно върху икономическите заплахи. Тя обмисля да изключи Русия от банковата платежна система SWIFT, която се смята за гръбнака на световните финанси, в случай че руският лидер реши да извърши нова инвазия. Докато служители на западното разузнаване се опасяват, че Путин ще се възползва от възможността да вкара войските си дълбоко в украинска територия, руските дисиденти (и някои американски служители) си спомнят за цинковите ковчези, с които завърши злополучното съветско нахлуване в Афганистан. Путин публично съжали за разпадането на Съветския съюз по време на неотдавнашните си изказвания, предизвиквайки тревога сред американските официални лица, но те посочват несигурното икономическо възстановяване и негативните последици от ареста на дисидента Алексей Навални, виждайки това като признаци на политическа нервност. „Ето до какво доведе политиката на Путин и той трябва да го разбере“, каза Нюланд в речта си в Конгреса във вторник. - Гражданите на Русия нямат нужда от война с Украйна. Те не искат у дома да се завръщат ковчези." Превод и редакция: Юлиян Марков

12 Декември 2021 | 14:06 | Агенция "Фокус"

The Star (Канада): Всичко е готово за нова „нагорещена" студена война

The Star (Канада): Всичко е готово за нова „нагорещена" студена война

Торонто. Налице е конфликт с Русия, вече добре познат противник. Тя беше главният враг на Запада по време на Първата Студена война. Но за разлика от конфликта, за който се твърди, че е бил заради комунизма, тази нова студена война не претендира да има някаква връзка с идеологията, пише излизащият в Торонто канадски вестник The Star. Днес всичко това е само политика на великите сили. Подобно на Първата Студена война, днешната война обръща Америка срещу Русия. Тя се води на много фронтове, от Сирия до Венецуела, но в центъра й се намира Европа – особено Украйна. За руския президент Владимир Путин Украйна не е просто място на картата. Това е ключова част от историческата Русия. Освен това за много руски националисти не може да има Русия без Украйна. Украйна, отбелязват те, е люлката на руския език, култура и история. Когато Екатерина II завладява Кримския полуостров в края на 18 век, практическият резултат е разширяването на границите на земите, които по-късно ще станат известни като Украйна. Но за руските националисти анексирането на Крим беше много по-значимо събитие. Екатерина разшири границите на Свята Русия като такава. През 2014 г., когато Путин официално (и незаконно) отне Крим от Украйна, той напомни на света за тази история. За Запада обаче тънкостите на руския и украинския национализъм не представляват голям интерес. Украйна се смята за още една държава там в Източна Европа, макар и със сложна история. Понякога е била част от Полша. Някога е бил част от Австрийската империя. През по-голямата част от 20-ти век тя е част от бившия Съветски съюз. Преди разпадането на Съветския съюз през 90-те години на миналия век само няколко държави третираха Украйна като отделна нация. И все пак за много украинци, особено тези в западната част на страната, Украйна беше точно това: нация, която призовава да бъде чута. Крайният резултат е държава, изградена върху два алтернативни, конкуриращи се национални мита. За някои това е родното място на опасна форма на свиреп антируски национализъм. За други това е люлката на самата Русия. Така че не е изненада, че членството на тази страна в НАТО е толкова чувствителна тема. В Канада НАТО не предизвиква особени спорове. Алиансът е създаден през 1949 г., за да защити Западна Европа от Съветския съюз с всякакви средства, включително с ядрени оръжия. Сега на Запад НАТО се третира като един вид джентълменски клуб – теоретично мощен, но на практика предимно безполезен и остарял. Но в Русия образът на НАТО е много по-зловещ. Това е ядрено въоръжен съюз, насочен точно към сърцето на Русия. Разширяването на НАТО след разпадането на Съветския съюз разтревожи мнозина в Русия. Държави, традиционно враждебни към Русия, като Полша и балтийските държави, вече са пълноправни членове на НАТО. Но се смята, че всичко това е несравнимо с предполагаемата заплаха от Украйна. През 2008 г. НАТО се съгласи да позволи на Украйна да стане член на Алианса някога в бъдеще. Това решение все още е в сила. И сега започва нова студена война. Русия увеличава броя на войските си близо до границата с Украйна. Америка заплашва с последствия, ако тези войски нахлуят в Украйна. Руснаците казват, че конфликтът може да бъде избегнат, ако НАТО се съгласи да не приема Украйна. Но Алиансът отказва да бъде обвързан с подобни задължения. Президентът на САЩ Джо Байдън даде да се разбере тази седмица, че ако Русия нахлуе в Украйна, Америка няма да отвърне. Но според някои съобщения той е казал на руския лидер по време на видеоразговор, че всичко останало е възможно. Накратко, всичко е готово за нова "нагорещена" Студена война. И се смята, че Канада ще вземе участие в нея. Превод и редакция: Юлиян Марков

12 Декември 2021 | 12:55 | Агенция "Фокус"

Reuters: Г-7 предупреди Русия, че инвазията в Украйна ще има мащабни последствия за нея

Reuters: Г-7 предупреди Русия, че инвазията в Украйна ще има мащабни последствия за нея

Ливърпул. Групата на седемте (Г-7) предупреди Русия, че предполагаема инвазия в Украйна ще има сериозни последствия и Москва ще плати висока цена, предава Reuters. „Русия не трябва да се съмнява, че по-нататъшната военна агресия срещу Украйна ще има мащабни последствия и сериозна цена“, се казва в проектокомюникето на външните министри на неформалната група, която включва Великобритания, Германия, Италия, Канада, САЩ, Франция и Япония. Документът трябва да бъде приет в края на двудневната среща на външните министри на седемте страни в Ливърпул, Великобритания. Откъси от него се цитират от Reuters. Според агенцията темата за отношенията между Москва и Киев може да бъде включена в отделно изявление на Г-7. Членовете на Г-7 също призоваха Руската федерация да деескалира напрежението в Украйна, отбелязва агенцията. Превод и редакция: Юлиян Марков

12 Декември 2021 | 12:35 | Агенция "Фокус"