Yeni Safak: История на териториалния спор между Гърция и Албания
Анкара. Въпросът за делимитацията на зоните на морска юрисдикция между Албания и Гърция предизвиква противоречия в региона, особено след приемането на законопроект за удвояване на гръцките териториални води в Йонийско море до 12 мили на 20 януари, като вече двете страни са се споразумели въпросът за юрисдикцията да бъде решен от съда в Хага, пише турското проправителствено издание Yeni Safak в материал, представен без редакторска намеса.
Гръцкият ход да удвои водите си, който предизвика критики и дебати в Албания през последните месеци, повдигна въпроси относно изключителните икономически зони на континенталния шелф на Албания и определянето на зоните на морска юрисдикция между двете страни.
История на спора
Първият документ за установяване на граници между Албания и Гърция датира от Лондонската конференция на посланиците от 1912-1913 г. По-късно, на 25 януари 1925 г., е подписан протокол за установяване на морски граници. Окончателното решение относно албанските морски граници е съставено на 30 юли 1926 г. на Парижката конференция на посланиците, подписана от Албания, Гърция и Югославия. Въпреки че решенията и протоколите установиха морските граници между Албания и Гърция, през последните години тяхното разграничаване породи спор.
Конвенцията на ООН за морското право (UNCLOS) се явява като най-важният документ за международното морско право. Преди UNCLOS бяха организирани две отделни конференции на ООН за морското право в Женева през 1958 и 1960 г. Гърция ратифицира UNCLOS през 1995 г., последвана от Албания през 2003 г. Конвенцията, известна като „конституцията на морското право“, дава на всяка държава право да разшири териториалните си води до 12 мили. Въпреки това някои други разпоредби ограничават и регулират това право. Поради характеристиките на албанските и гръцките брегове и специалните ситуации и подробности за гръцките острови като Корфу, Лазарето, Ерейкуса и Отоной, тези разпоредби са обект на правни дискусии и различни тълкувания. Международните правни норми дават точни правила и принципи за проблема с морските юрисдикции, които са обвързващи извън интересите и исканията на страните.
Друга спорна тема е необходимостта от споразумение за определяне на изключителни икономически зони съгласно морското право. Според UNCLOS, на която подлежат както Албания, така и Гърция, за две страни с крайбрежия, противоположни или съседни една на друга, създаването на изключителна икономическа зона трябва да бъде направено по взаимно споразумение съгласно международното право. Континенталните шелфове между две държави с брегове отсреща или в съседство също са установени на същата основа.
Имайки предвид споменатите по-горе дефиниции на международното морско право и характеристиките на албанските и гръцките брегове, за да се разширят териториалните води, страните трябва да постигнат взаимно споразумение относно териториалните води на малките гръцки острови и статута на териториалните води на тези острови спрямо континенталния шелф.
Според албанските експерти по международно право, в случая на Албания и Гърция „малък остров не може да има същите права като континенталния шелф“.
Член 15 от UNCLOS гласи: „Когато бреговете на две държави са противоположни или съседни една на друга, никоя от двете държави няма право, ако не постигне споразумение между тях за противното, да разшири териториалното си море отвъд средната линия, всяка точка от която е на еднакво разстояние от най-близките точки на базовите линии, от които се измерва широчината на териториалните морета на всяка от двете държави. Горната разпоредба обаче не се прилага, където е необходимо поради исторически причини или други уникални обстоятелства териториалните води да бъдат определени от двете държав по начин, който се различава от нея“.
Като се има предвид, че много гръцки острови в Йонийско и Егейско море са разположени много близо до континенталната част на Албания и Турция, ситуацията се усложнява за Гърция. Поради тази причина предприемането на действия за разширяване на териториалните води и разделяне на морските зони изисква споразумение между Гърция и нейните съседи.
Споразумение между Албания и Гърция от 2009 г. и възражения
Въпросите за морските юрисдикции, които бяха пренебрегвани по време на комунистическия режим на Албания (1944-1991 г.), оживяха след разпадането на режима и тогава започнаха официални преговори. През 2009 г. беше подписано споразумение относно „разграничаването на континенталния шелф на контрагентите и други морски зони в съответствие с международното право“ между гръцкото и албанското правителство, представлявано от тогавашните министър-председатели Костас Караманлис и Сали Бериша.
Срещу договора се обяви Социалистическата партия (ПС), водена по това време от Еди Рама, който сега е премиер на Албания. По-късно партията се обърна към Върховния съд с аргумента, че споразумението е противоконституционно. За споразумението, което беше отменено след проверка и не беше одобрено от парламента, партията твърди, че „морските граници между Албания и Гърция са били предварително определени и не е имало нужда от ново установяване“ и че „периодът на преговори и подготовка на споразумението не е бил прозрачен“. Партията настоява, че морските зони все още не са определени и това трябва да се направи.
По-конкретно, партията на Рама смята, че според постигнатото от предишното правителство споразумение, остров Корфу е бил разположен в зона на морска юрисдикция, която трябва да принадлежи на албанското правителство. Този член на спогодбата създава изгодни географски условия за гръцката страна. Социалистите, спорейки пред Върховния съд, също твърдяха, че остров Отоной е образувал продължение на гръцката морска зона на север, в ущърб на Албания. Социалистическата партия заяви, че няма причина да се признава морска зона за скалата Баркета, тъй като тя се появява и изчезва с приливите и отливите.
Отхвърляне на споразумение от албанския върховен съд
През 2010 г. Върховният съд на Албания обяви споразумението за „невалидно“ и „противоконституционно“ и го обезсили. Съдът установи съществени процесуални нарушения в рамките на проектоспоразумението, нарушаващи Конституцията и UNCLOS. Съдът реши, че споразумението не изпълнява принципа на „справедливост“, посочен като необходим за създаването на зони на морска юрисдикция в UNCLOS, и подчерта, че принципът на „справедливост“ не се взема предвид само при определянето на континенталните шелфове и изключителните икономически зони, но също и при разделянето на териториалните води между държави, чиито брегове са противоположни или съседни един на друг, цитирайки член 15. Според него, при „специални условия“ се взема предвид дължината на брега, формата и присъствието и природата на островите или скалите . Имайки предвид принципа на „справедливост“ и гореспоменатите „специални условия“, съдът изрази мнението на Албания по въпроса, като добави, че трябва да се вземат под внимание особеностите на двете страни и особено наличието на острови и скали, подлежащи на морска юрисдикция.
Съдът, който е на мнение, че главният остров Корфу трябва да се вземе отделно и че ефектите от населените острови Лазарето, Ерейкуса и Отоной трябва да се оценяват индивидуално, също така заяви, че границата, установена от споразумението, предоставя на всички острови пълна юрисдикция (несправедливо), което прави островите равни на континенталната земя на Албания. Съдът също така посочи споразумение от 1977 г. относно определянето на континенталния шелф между Италия и Гърция, при което на островите Отоной и Ерейкуса се дава частична юрисдикция.
Според Върховния съд друг важен проблем на споразумението от 2009 г. е скалата Баркета. Посочвайки, че споразумението предоставя на тази скала пълна юрисдикция, той определя това за проблематично, защото става дума з малък, безлюден остров без икономическа дейност, получаващ равно третиране спрямо континенталната земя на Албания. Освен това, поради местоположението си, скалата предизвиква значително изместване на границата между континенталните шелфове на двете страни.
В заключителната си декларация съдът също така заяви, че споразумението, подписано от Албания и Гърция, е противоконституционно поради следните причини: Президентът не е дал пълна власт на албанския комитет да ръководи преговорите. Заради сериозни недостатъци в съдържанието му. Основните принципи на международното право не се прилагат, за да се осигури справедливо и правилно обсъждане на морската зона между двете страни, а островите не се считат за специално условие.
В случай на възможен по-нататъшен процес на преговори или ако с въпроса се заемат международни съдилища, това решение на Върховния съд на Албания трябва да бъде взето под внимание.
Начало на преговорите и решение за сезиране на международния съд
Въпросът за морските юрисдикции между Албания и Гърция остава очевидно усложнение, което води до спорове и в двете страни.
През април 2018 г. албанският премиер Еди Рама и тогавашният гръцки премиер Алексис Ципрас започнаха официални срещи за пореден път относно делимитацията на зоните на морска юрисдикция между двете страни. След няколко срещи страните не успяха да постигнат споразумение и преговорите завършиха без заключение. Също така исканията на Гърция за разширяване на техните зони на морска юрисдикция в Йонийско море се сблъскаха с реакция от страна на висшите албански власти. По тази тема премиерът Рама отсече: „Правото на удължаване до 12 мили може да бъде изпълнено само в райони, където е приложимо“, добавяйки, че това право се основава на UNCLOS и че Албания е използвала това право през 1990 г. според принципа на равенство.
Миналия август бившият премиер Бериша, който подписа споразумението, отменено от Върховния съд, заяви за плана на Гърция да удвои териториалните води от шест до 12 мили: „Това е в ущърб на Албания. Регионът вече е затормозен от съществуващите търкания между Турция и Гърция, подобни действия ще създадат последствия“.
Последният конфликт между Албания и Гърция възникна през 2020 г. На 20 октомври албанските власти заявиха, че са постигнали споразумение с Гърция да предадат въпроса на международните съдилища, а гръцкият външен министър Никос Дендиас потвърди, че въпросът ще бъде отнесен до Хага.
След като страните подготвят документите си, се очаква те да представят своите аргументи пред Международния съд в Хага. Както се очаква, съдът ще постанови окончателното си решение, надявайки се да разреши въпроса като изричен спор между страните.
Превод и редакция: Иван Христов
