Доц. Даниел Смилов: Европа се управлява с коалиции, в които има комбинация както от лидерство, така и от способност за компромис

Доц. Даниел Смилов, преподавател в СУ, политолог и специалист по сравнително конституционно право, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус” „Това е България”

Доц. Даниел Смилов, програмен директор на Центъра за либерални стратегии, преподавател по теория на политиката в катедра „Политология” на СУ „Св. Кл. Охридски”, в интервю за предаването „Добър ден, България“ на Радио „Фокус“. Водещ: Доц. Смилов, логичен ли е въпросът защо сега американското Министерство на финансите санкционира трима българи заради корупция или няма значение кога, важното е какво? Даниел Смилов: Мисля, че вторият въпрос е по-адекватен. В крайна сметка, когато и да беше, все щеше да се пита защо точно сега, не вчера, не утре и т.н. Водещ: Може би защото предстоят избори и се търсят преки аналогии. Даниел Смилов: Избори предстояха и преди няколко месеца, пак бяхме в такава ситуация. Можело е и тогава да я изнесат. Явно България влиза в политически цикъл, в който ще има доста избори. Есента ще има президентски избори, така че, когато и тази година на практика да беше изнесена тая информация, тя щеше да е предизборна. В тези възражения все пак има и някаква логика. Очевидно политическото послание от САЩ е, че българският народ сам трябва да вземе решението какво прави с определени хора. САЩ са взели своето решение, те си имат собствени закони, приложили са ги и към тези лица, които според тях сериозно застрашават техните интереси, наложени са доста сериозни санкции, доста по-сериозни от предходния случай със съдията, Андон Миталов. В тоя, първия случай САЩ просто демонстрираха, че имат такъв инструмент, че нашите хора трябва да внимават. Такъв инструмент съществува. Сега този инструмент реално е приложен с доста сериозни последици. Но пък има и политическо послание – основното решение е вътрешно българско решение. Защото когато е имало хора, които корумпират, трябва да е имало и политици, които да са корумпирани. Виждате, че санкциите са основно срещу бизнесмени, за които се твърди, че са участвали в корупция на най-високо ниво. Политиците, които са участвали, не са наименувани директно, но всъщност е абсолютно ясно и за кого става дума. Има един пасаж в съобщението, който на практика е приложим единствено и само за г-н Бойко Борисов. Няма други, които да отговарят на начина, по който е описана ситуацията. Така че българското общество само трябва да вземе решение и то от една страна ще е политическо - през избори, от друга страна – ние имаме все пак институции, които могат да реагират. Водещ: Т.е. вие казвате, че тази новина ще повлияе на предстоящите избори? Даниел Смилов: Мисля, че ще повлияе по някакъв начин и е много важно по какъв начин точно ще повлияе. Защото да, американското правителство си е казало своето мнение, своите притеснения – мисля, че там нещата са ясни. Как българското общество ще реагира предстои да видим. Сега вече виждаме, че има различни реакции сред политическите сили. Едни се опитват да замажат скандала, т.е. да фокусират всичко върху г-н Пеевски и Васил Божков и да забравят другата политическа част от корупцията. Корупцията е транзакция – някой дава, но дава на някого, срещу което получава нещо. Quid pro quo /услуга за услуга/, както се казва – нещо срещу нещо друго. Така че американците са дали едната страна на корумпираната транзакция, българското общество само трябва да прецени кой е стоял от другата страна. Американците са дали достатъчно описание, то не е и намек, почти директно е казано за кого става дума, но все пак това си е вече суверенно наше решение кой ще ни управлява. Водещ: Потърпевши ще бъдат споменатите имена и неспоменатите политически лица, за които говорите, или ще има и други пластове и структури, които също ще се окажат потърпевши от този сигнал? Даниел Смилов: Ние стоим пред грандиозен скандал, който засяга самия връх на държавата, там, където е бил центърът на властта – Министерски съвет, министър-председател. Какви ще са разклоненията оттам нататък на този скандал, ако все пак бъде доведен докрай, е много трудно да се прогнозира. Защото в една система, която е все пак йерархична, ако върхът е бил въвлечен в корупция и най-малкото в неправомерни, нелегитимни дейности, сами си представяте какво е ставало по-надолу. Т.е. за съжаление стоим пред потенциално средносрочен по своя характер проблем, който едва ли ще се реши много бързо с едно-две имена. Става дума за големи мрежи, политико-икономически интереси. Сега, естествено, не може всичко да се разгради, все пак това са отношения, градени с десетилетия, както се казва. Не всички елементи от тези отношения са корумпирани и проблематични, но разклоненията могат да са доста големи. Водещ: Прокуратурата вчера съобщи за нейните действия спрямо споменатите лица, това по някакъв начин омекотява ли удара, който се нанася върху страната ни с тези санкции? Даниел Смилов: Точно това съобщение едва ли омекотява удара, защото фактът е следният: на практика прокуратурата не е работила по нито едно от трите лица за това, за което те са обвинени. Тя е работила срещу Васил Божков, но не за обвинението, че той е давал подкупи на политически лидер, че тоя политически лидер е бил, да речем, въвлечен в хазартния скандал – скандалът с данъчното облекчение за хазартните фирми на Божков. Т.е. просто казано, прокуратурата не е работила сериозно по версията, че Васил Божков може да е давал подкупи в големи размери на хора по върховете на правителството, като Борисов и Горанов. Той е обвинен за други неща – че е давал подкупи на шефа на Комисията по хазарта. От тая гледна точка, ситуацията наистина е конфузна, защото по нито едно големите обвинения, за които става дума в позицията на американското финансово министерство, нашите органи не са работили. По две от имената изобщо не са работили, а в казуса с Божков не са работили по централното обвинение, за което става дума. Водещ: Знак ли е „писмото от Америка“ и към службите в България, които също не са си свършили работата? Даниел Смилов: Мисля, че да. Самото въвличане на третия господин, Илко Желязков, в тази компания е ясна демонстрация за това, че и към службите има сериозни критики. Това е човек, който е минал през много служби в кариерата си. Ако на такова ниво имате актове, които се считат за сериозна корупция от САЩ, очевидно те нямат много високо мнение и за това, което се случва в службите. Не всичко, разбира се. Самите САЩ са заявявали своята подкрепа за казуси като разкриването на руските шпиони наскоро, за това става дума, но такива актове не са компенсация за дефектите, които се наблюдават. Водещ: Очаквате ли реакция от страна на европейските структури или може отново да зададем въпроса защо подобни сигнали и санкции идват от САЩ, но нищо конкретно от структурите на Европейския съюз? Даниел Смилов: Аз не съм съгласен с тая теза, че от Европейския съюз не идва нищо. В крайна сметка, ние сме обект на мониторинг, вече сигурно стотици станаха докладите, в които България се критикува за всичките структурни проблеми. Вярно, без споменаване на конкретни имена. Но, спомняте си, имаше и много тежка резолюция от страна на Европейския парламент, където се изброяваха и конкретни казуси, и т.н. Сега има доста сериозна разлика между реакцията на Европейския съюз и на САЩ по следната причина: ние сме Европейският съюз, ние сме част от него. Нашите граждани са граждани на Европейския съюз и се предполага, че институциите, които имаме, и българските, и европейските, могат да се справят по рутинен начин с такъв тип проблеми. Затова и Европейският съюз реагира на най-високо политическо ниво като казва проблема и оттам нататък казва „Институциите, които имате, трябва да се справят с него“. Защото все пак ние сме част от Европейския съюз, нашите институции всъщност са част от институциите на Европейския съюз. САЩ – спрямо тях ние сме трета страна и те могат да имат или могат да нямат доверие на нашите институции. С това съобщение, което пращат, те всъщност казват, че на определени български институции нямат пълно доверие. Общо взето на България са наложени такива санкции, каквито се налагат на държави – хайде, не бих казал от Третия свят, но държави, които имат много слаба институционална основа, в които САЩ нямат доверие, че с техния вътрешен процес на правова държава ще се справят и затова налагат такива извънредни по своя характер мерки. Самият факт, че сме станали обект на такива извънредни мерки, вече е скандален. Водещ: Да очакваме ли, че тези извънредни мерки ще бъдат вписани в максимата „Всяко чудо за три дни“? Какви последствия очаквате? Даниел Смилов: Това ще е наистина най-жалкото. Това все пак е някаква възможност ние да се справим с тоя проблем, който имаме. Получаваме на практика помощ от партньор и приятел, приятелска и добронамерена помощ. Виждате, тази помощ, тя може да бъде градинарана. Започна се със съдията, на който беше наложена сравнително лека санкция, и неговият казус на корупция или обвиненията срещу него бяха далеч по-невинни. Ескалираха нещата със сегашните санкции срещу Божков, Пеевски и Желязков. САЩ имат и други опции – оттам нататък вече да наименуват и самите политици, които са визирали индиректно в този доклад. Но дали ще го направят, кога ще го направят и т.н. – това си е въпрос на тяхна политическа преценка. Те все пак с това, което дотук са направили, казват, че имат вяра и в българските граждани, в избиратели, изобщо и в гражданското общество, медии и т.н. да окажат достатъчен натиск страната да се справи с проблемите, които има. Водещ: Това, че в момента в страната действа служебно, а не редовно правителство, връзва ли ръцете за реакция от наша страна? Даниел Смилов: Е, разбира се. Служебното правителство, то има ограничен мандат, в смисъл, че не може да променя, не може да внася промени в парламент на нормативната рамка. От тая гледна точка има определени ограничения. От друга страна, просто неговият времеви хоризонт е кратък. Но същевременно, както виждате, има и достатъчно инструменти, с които да почне някаква промяна. Тези инструменти основно са персонални – смени, които се правят, и т.н. Но има достатъчно инструменти да започне тоя процес, без да има всички инструменти, за да го докара до успешен край. Но това не е неговата задача, тъй като мандатът му е сравнително кратък. Водещ: Така че това не е нещо, което трябва да очакваме, че ще се случи в най-близко бъдеще. Даниел Смилов: Не всичко може да се случи в най-близко бъдеще, но може да започне поне. Росица АНГЕЛОВА