ОТ СЪЩИЯ СЪБЕСЕДНИК

Илхан Кючюк: Пътната карта на съгласието, което ще бъде намерено между България и Северна Македония, ще попадне и в европейския документ, който дава гаранции за необратимостта на процеса

Илхан Кючюк: Пътната карта на съгласието, което ще бъде намерено между България и Северна Македония, ще попадне и в европейския документ, който дава гаранции за необратимостта на процеса

Илхан Кючюк, постоянният докладчик за Северна Македония и евродепутат от ДПС, председател на Партията на европейските либерали, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус” „Това е България”

25 Януари 2022 | 10:00 | Радио "Фокус"

Илхан Кючюк: Аnavatanımız преведено означава „прародина“, нашата родина е България и няма някой да ни казва да се заклеваме в нея

Илхан Кючюк: Аnavatanımız преведено означава „прародина“, нашата родина е България и няма някой да ни казва да се заклеваме в нея

Илхан Кючюк, евродепутат от групата на Обнови Европа, член на комисията по външна политика на ЕП, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус” „Това е България” Водещ: Първата среща е по тема от сериозен обществен интерес. Затова започвам направо с въпроса към нашия събеседник Илхан Кючюк – евродепутат от групата на Обнови Европа и ДПС, и член на Комисията по външна политика на Европейския парламент. Въпросът е: защо от ръководството на ДПС бяха на среща в Инстанбул? Илхан Кючюк: Не само в Истанбул, бяхме и в Анкара, преди това имахме среща и с представители на местната власт. Защото за ДПС диалогът с всички политически сили в Република Турция е от изключително значение. И тук искам да разширя малко моя отговор. Диалогът включва и активно сътрудничество и с всички наши съседни държави. Нека да припомня, че във всички форуми на ДПС има много силно присъствие на политически лица, не е задължително това да бъдат само представители на управляващите сили в съответните страни, много често това са и опозиционери и тежки критици на отделните правителства. Мога да кажа, че сме имали представители от Сърбия, от Северна Македония, с които работим много добре, от Гърция, от Република Турция, от Румъния. Тоест, диалогът и добросъседските отношения са от изключително значение за ДПС. Ние целенасочено инвестираме в това, ние не бягаме от диалога, защото нашето събиране е за решаването на световните въпроси и диалог. Водещ: А какво се промени от 2016 година, когато пред актива на ДПС г-н Доган обяви, че партията няма да бъде „пета колона на Турция“? Илхан Кючюк: Сега същото го казваме и винаги сме го казвали. И много правилно казвате г-н Доган. И моля ви се да не насаждате този мит за пета колона, защото няма по-пробългарска политическа сила от ДПС. Ние сме като политическа сила заклети към България. Това е и политиката на ДПС през последните повече от 30 години. Трябва ли всяко едно изречение да започва със задължителното „Ние сме пробългарска национално отговорна политическа сила, която е част от европейското политическо пространство“, трябва ли да напомням, че точно членовете и симпатизантите на ДПС, бидейки прокудени от комунистическия режим, останаха верни на България, независимо къде се намират. И това е директният отговор на въпроса, който вероятно ще ми зададете – ще получи ли ДПС по-голяма подкрепа от Турция? Нека да ви кажа, че ДПС е единствената политическа сила, която провежда политика за своите граждани извън пределите на страната. И някак си е логично ние да получаваме такава подкрепа, защото инвестираме в такава подкрепа. Водещ: А как звучат във вашите среди обвиненията на президента Радев спрямо вашия лидер Мустафа Карадайъ за думите му при срещата с турския президент Реджеп Тайип Ердоган? Думите за родината. Всъщност, коя е вашата родина? Илхан Кючюк: Нека да изясним реда на случилото се. Срещата се проведе при председателя на турското народно събрание, на Меджлиса на Република Турция, който има корени в днешна Република Северна Македония, той е от Гевгели, като каза, че знае какви са проблемите на Балканите, знае какви са и решенията на сложните въпроси, които стоят пред държавите от региона. В един такъв дух на приятелски разговор започна и нашата среща с него. И нека да ви кажа, че председателят на ДПС не е казвал, че нашата родина е Република Турция. Аnavatanımız се използва в Република Турция, буквално преведено означава „прародина“. Да, той е потомък председателят на турския Меджлис е потомък от земите на днешна Северна Македония и е заминал в Република Турция. Ние също сме имали обща история, ние също сме имали история с Османската империя, но сме останали в Република България. И затова нашата родина е Република България. Нека да го направим това съществено разграничение. И няма някой да ни казва да се заклеваме в България. Ние сме заклети. Ахмет Доган ни е заклел преди 30 години като политически субект за Конституцията и за земята на Република България. Неслучайно и през 2017 година той каза: „Една земя ни е родила, една земя ни храни, утешава и развива. Една земя не създава проблеми, ако ние я обгрижваме заедно. Нека да й се доверим. Земята ни е по-древна и по-мъдра от всички нас, които използваме благата й. И точно в това е и жилавостта на националното съзнание във времето. И завършвайки, съзнавайки, че времето е в нас, нека да покажем на света, че и ние сме във времето.“ Кой български политик може да го изрече това и да вярва в този девиз, правейки политическа кариера и създавайки политически проект за последните 30 години? Аз лично не знам за друг. Водещ: Огорчиха ли ви думите на президента Радев с препоръката вашият лидер да преосмисли понятието „Родина“? Илхан Кючюк: Няма нужда да го преосмисля това понятие. Ние сме доказали и политическият лидер на ДПС Ахмед Доган, и днешният председател на ДПС Мустафа Карадайъ са доказали, че работят за благото на Родината си. Ние служим на Родината си. Но разберете, когато един гражданин на днешна Украйна или Молдова казва: „Родината майка“, а именно Република България, разбирайки под това понятие прародината си, това не е повод за отричане и тежко дамгосване. А когато се използва термина „прародина“ в такъв разговор, който и успях да ви го пресъздам смислено и смислово дори бих казал, то е повод за критика от най-високо ниво. Но аз се радвам, че Президентството уважава други наши позиции, като това, че държавността е в криза и тя трябва да бъде възстановена. Много вярна е тезата, която от 4 години се споделя от ДПС без да има претенцията за авторство, че институциите не трябва да се противопоставят, не трябва да има война между тях, защото това е вредно за държавността. Това са все положителни стъпки от страна на президента. Водещ: За какво разговаряхте с турския президент Ердоган? Илхан Кючюк: Както с него, така и с всички политически лидери разговаряхме за добросъседските отношения, за това, че сме част от НАТО, за това, че Турция има взаимоотношения с Европейския съюз. Има какво да си кажем много по тези въпроси. За енергийната свързаност, за дигиталната свързаност, за глобалните предизвикателства, засягащи сигурността и екологичните катастрофи, които не признават граници. Това са теми, с които ДПС се е ангажирала във времето, ние имаме своята експертиза, доказана експертиза и може да участваме активно в такъв тип разговори. Това е добрата новина. Добрата новина е за България, не само за ДПС. Не е лесно да бъдеш приет на такова ниво. Ние не сме държава, ние сме просто една политическа сила. Водещ: Да, и бяхте приети от целия турски елит. Това направи сериозно впечатление. Илхан Кючюк: И е така, и трябва да прави силно впечатление. И трябва да ни показва, че имаме интерес, всички имаме интерес да имаме добросъседски отношения. И нашата визита започна с отдаване на почит към създателя на модерната турска република Мустафа Кемал Ататюрк, който, забележете, е казал: „На нас ни е нужен един приятелски народ на Балканите. А българският народ географски, политически, икономически най-добре отговаря на нашите нужди. Едно приятелство между двата народа ще направи и нас, и всички по-силни и независими.“ Това е послание. Бидейки съседи, споделяйки една обща география, имайки общи предизвикателства пред себе си, да се опитаме в дух на добросъседство да ги решаваме тези предизвикателства. Водещ: А президентът Ердоган какво очаква от ДПС? Защото и тук се появи информация на Анадолската агенция, че той очаква по-силно ваше присъствие в следващия парламент. Илхан Кючюк: Ние очакваме по-силно присъствие от себе си. Като политическа сила си поставяме амбицията да имаме по-добро позициониране в България. Това означава и по-силен резултат, който трябва да го получим. И този резултат може дойде от всяка една точка на света – там, където има български граждани. Ние очакваме, че с обновената си листа и листи, чрез политиката, която провеждаме през годините, много по-добри резултати във Великобритания. Аз работя с удоволствие заедно с моите колеги евродепутати по този въпрос. Очакваме по-добри резултати и от Западна Европа, конкретна от Белгия, където провеждаме реална политика на работа с българските граждани. Участваме в реформирането на техните виждания и начините, по които трябва да устояват пред съответните белгийски власти. Участваме в създаването на неправителствени организации и подкрепяме с административен капацитет и участваме при техните културни изяви, за да могат да запазят това, което са го имали в България. Инвестираме целенасочено собствени средства за изграждането на български училища, на курсове по български, защото е важна тази връзка между България и тяхното ново работно място, техният втори дом да бъде запазена. Това са от изключително значение моменти в нашата политика. Водещ: Стана ясно след тези ваши срещи, че има 4 изселнически организации в Турция. Как работите с тях, как ги мотивирате? Илхан Кючюк: Не, не знам дали има 4 изселнически организации, може да има 400 изселнически организации. Това не мога да кажа, колко изселнически организации има. Вероятно властите в Турция биха знаели, ако те се водят на някакъв регистър. Ние поддържаме контакт с изселнически организации, но нашите връзки са далеч извън работата ни с изселническите организации. Знаете, че има много български граждани, които имат роднини там, много семейства бяха разделени по време на т.нар. „Голяма екскурзия“. Една голяма част от тези хора поддържат връзка с България, те милеят за страната си. Така че нашето разбиране за това, как трябва да се работи с българските общности, е доста по-широко. Водещ: В разговорите в Истанбул и Анкара стана ли дума и за ситуацията със Северна Македония, за проблема между България и Северна Македония? Защото ето, на 30-ти предстои Европейския съвет, когато може би ще се преговори тази тема Илхан Кючюк: Не сме говорили. В интерес на истината не сме говорили по този въпрос. Той е от компетенциите на Европейския съюз и най-вече много пъти сме разговаряли с вас, той трябва да бъде решен само между София и Скопие. Друго решение не може да има. Водещ: Вие виждате ли това решение да дойде до 30-ти? Бяхте докладчик за Северна Македония. Илхан Кючюк: И още съм докладчик до края на мандата. Така че ще работя активно за това да има добросъседски отношения. И това е нашето верую. Разбира се, иска ми се да има развитие по този въпрос, но опитът ми показва, че не се случват лесно такъв тип пробиви. Трябва да има среда за такъв тип договореност, двете страни да имат съответните гаранции, че техните позиции в голяма степен ще бъдат запазени. Напоследък коментирам много активно една идея, която ми се струва много разумна – понеже България е в политическа криза, ще предстоят политически турболенции заради това, че ще имаме избори, а изборите са период и на тежки сблъсъци по различни въпроси. След което надяваме се да се сформира ново българско правителство. Но за да не се губи тази политическа инерция, нека да излъчим представител или екип от хора, които да водят разговорите по въпросите, които засягат бъдещето заедно с възможностите, които ни дава Европейският съюз, за да губим този темпоритъм. Важно е това, за да подготвим страната за евентуално бъдещо решение. Разбира се, че решението ще бъде на правителствата на двете държави, но с този акт ние ще покажем една по-голяма сериозност и ангажираност и към Република Северна Македония, и към целия интеграционен процес на страните от Западните Балкани. Водещ: Кой трябва да излъчи този екип, г-н Кючюк, защото вече имаме горчиви опити и берем още по-горчиви плодове със Съвместната историческа комисия? Илхан Кючюк: На първо място трябва историческият въпрос да не се премества на политическата плоскост. И аз говоря тук за второто проявление, за политическата плоскост. Нека историческата комисия да си върши работата и тя трябва да бъде оставена от политиците да стигне до своите заключения исторически на база на науката. Но тук легитимната власт в момента е служебното правителство. То може да излъчи такъв екип. И нека да не му даваме много големи очаквания, за да не го натоварваме с излишно напрежение. Този екип трябва да бъде от хора, които на прагматична основа ще започнат да преговарят по европейските политики и могат да сложат на масата така решените пътни карти, които ще бъдат представени от двете страни, за да може да се подготви, както вече казах, средата за един бъдещ разговор, който да бъде по-близко във времето, надявам се. Водещ: Какви да бъдат тези хора като професия, като опит, като присъствие, като политическа ангажираност ако щете? Илхан Кючюк: Със сигурност трябва да бъдат политици, които имат добър авторитет. Те не могат да бъдат действащи политици, трябва да бъдат политици, които добре познават Република Северна Македония, както г-н Бучковски беше приет с огромно доверие не само от българските политици, но и от българската общественост, може би една такава реципрочност трябва да покажем и ние. Водещ: Г-н Кючюк, известна е вашата скромност, но вие сте сред избраните членове на пленарните заседания на Конференцията за бъдещето на Европа, и сте избран заради вашата работа в Комисията по външни работи в Европейския парламент. Ще отговаряте по приоритетната ос „Европа в света“ – Europe in the world. Илхан Кючюк: Точно така, да. Водещ: Какво ще направите в тази насока? И обвързвате ли бъдещето на Европа, на Европейския съюз и с бъдещето на България? Илхан Кючюк: Бъдещето на България или на Балканите? Водещ: И на България, и на Балканите. Ето, виждате ли колко е голяма темата и как се преплитат сюжетите в нея. Илхан Кючюк: Точно толкова е голяма темата, колкото и вие я описвате, защото конференцията си поставя амбициозна цел, а именно да започне разговор по бъдещето на Европейския съюз. Оценката на европейските граждани беше ясна, а именно, че Европейският съюз е важен, но той трябва да решава както злободневните въпроси, така и геополитическите предизвикателства. Затова ми се струва, че важен е елементът на консултиране на европейските граждани, има какво да чуем от тях. Но голяма грешка би било ако стигнем само до етапа на консултациите. Това не е процедура, по която просто ще бъдат изслушани европейските граждани. Трябва да има конкретни заключения, които да бъдат предложени като промяна на политиките на Европейския съюз. И на първо място нека да кажа – всички видяхме, че има нужда от обща политика по здравеопазване. Разбира се, че ще имаме тежки дебати – северните държави са много скептични, имайки претенцията, основателната претенция, че техните системи са най-добрите – социални и здравни. Но общите предизвикателства, Ковид-19 ни показа, че няма как да избегнем разговора за координацията на европейско ниво. Вторият въпрос е за геополитическата роля на самия Съюз. Аз дълбоко смятам, че преди да бъде геополитически, Съюзът трябва да бъде политически. И затова също се изисква промяна на договорите. Тоест, очакванията към тази конференцията са много големи. И правилно казахте, ролята на България каква ще бъде. Много елементи има в самата конференция. Има представители на Европейския парламент, но има и представители на националните парламенти, има представители на отделните правителства, има представители на гражданското общество, което включва 35% млади хора. И тук искам да кажа едно мое огорчение: за съжаление България не предложи своите 4-ма представители, не излъчи своите 4-ма представители на ниво Народно събрание. Някои биха ми възразили, че в момента нямаме действащо Народно събрание, други биха казали, че труден е консенсусът – да, така е. Но има практики, и други държави го правят – излъчват своите представители, след което при едни нови избори, същото се случи с Германия, могат да бъдат излъчени други представители. Но важният момент тук е, че няма да бъдат пропуснати възможностите. Идвам на генералния български проблем – ние отказваме да участваме в дискусии и с отказа си ставаме непродуктивни в европейския дебат. И винаги стигаме до крайна точка, в която обвиняваме някой друг. Никога не търсим виновника в себе си. Този случай е абсолютно отражение на това, което говоря – отказът от участие, несядането на масата означава отказ от политически дебат, респективно налагане на дневен ред от други, защото нас просто ни няма, ние не участваме. Ето една много недалновидна политика, която трябва да бъде променена. Този механизъм за взимане на решения от националните власти през координация с евродепутатите, нашите представители в Европейската комисия, защото ние нямаме само един европейски комисар, имаме чиновници, имаме бюрократи там, през позиция, която трябва да бъде координирана с дипломатическия ни корпус – един важен механизъм. Разбира се, да не забравяме ролята на бизнеса в този процес. Защото всяко едно европейско решение се отразява на българския бизнес. Трябва ли да повтарям практиките, които сме ги имали в миналото, и нереализираните очаквания по отношение на Пакета „Мобилност“, изпуснатите възможности. За да не се повтарят тези негативни опити в работата ни, трябва да променим начина на работа. Това е изводът. А за Балканите – аз вярвам, че този Съюз не трябва да гледа само към днешното си състояние на 27 държави. Неслучайно и платформата не позволява геоблокиране, а дава възможност на всеки гражданин да участва в работата й, и най-вече насърчава страните от Западните Балкани да бъдат проактивни. Разговорът трябва да бъде и за бъдещето на Европейския съюз, който включва страните от Западните Балкани. И аз точно тук намирам своята роля – най-вече такъв ще ми бъде ангажиментът и на мен в самата конференция – да бъда, разбира се, с екип от хора, гласът на страните от Западните Балкани в самата конференция. Цоня Събчева

10 Юни 2021 | 09:00 | Радио „Фокус“