ОТ СЪЩИЯ СЪБЕСЕДНИК

Доц. Валентин Вацев: Неясна е горната граница за финансирането на Триморието, мащабността му е огромна, сложността му е непосилна, възвращаемостта му е непонятна

Доц. Валентин Вацев: Неясна е горната граница за финансирането на Триморието, мащабността му е огромна, сложността му е непосилна, възвращаемостта му е непонятна

Доц. Валентин Вацев, геополитически анализатор, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус” „Това е България”

10 Юли 2021 | 09:00 | Радио „Фокус“

Доц. Валентин Вацев: Ако Корнелия Нинова не успее да превърне БСП от социаллиберална партия в партия на демократичния социализъм, тя е провалена, за радост на нейните противници

Доц. Валентин Вацев: Ако Корнелия Нинова не успее да превърне БСП от социаллиберална партия в партия на демократичния социализъм, тя е провалена, за радост на нейните противници

Доц. Валентин Вацев, политически анализатор, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус“ „Това е България“. Водещ: Месец след юбилейния 50-ти конгрес на БСП има ли вече яснота, накъде върви тази голяма партия? Разбира ли се, дали новият Национален съвет на БСП е отговорен, творчески работещ и управляем, настроен на взаимодействие с лидера? Лъжливо ли е усещането, че Корнелия Нинова с отстраняването на ключови фигури от ръководството на партията всъщност се превърна в техен заложник? Ще й помогне ли новизбраното правителство в сянка? И не на последно място, не сбърка ли лидерът, като авансово обяви бившите си министри? По своя воля ли го направи или действа за това под натиск? Отправяме въпросите към нашия гост - доц. Доц. Валентин Вацев, геополитически анализатор, дългогодишен член на Изпълнителното бюро на БСП. Доц. Валентин Вацев: Трябва да започна с една корекция. Аз съм бил член на бюрото, но в момента не съм. Водещ: Но дълги години сте бил. Доц. Валентин Вацев: Моята гледна точка е по-външна. Да, струва ми се, че след този драматичен конгрес се получи някакъв работещ екип, който тепърва вероятно ще трябва да доказва своята цялостна компетенция, но засега екипът работи. Направени бяха и други неща: бяха конструирани различни сектори, беше създадена структурата на т.нар. „Правителство в сянка“, което не е много точно наименование, но то си върви така. С други думи, струва ми се, че конгресът свърши необходимата работа, макар че не е лесно да се каже в каква степен. Водещ: Получи ли се яснота, каква партия е БСП? И накъде върви? Доц. Валентин Вацев: Не, вижте, има яснота по това каква пария е БСП много преди конгреса, и един конгрес може да постави началото на промяна евентуално, а може да не постави такова начало. БСП е странна партия: от една страна в нея членуват немалко количество хора с обикновени социалистически нагласи и убеждения, а ръководството не е социалистическо, а е социаллиберално. БСП е по принцип и в същината си социаллиберална партия, и това е още от времето, когато социаллиберализмът беше провъзгласен за партийна доктрина, още когато беше председател Георги Първанов. След това социаллибералната природа на БСП се разгърна цялостно по време на няколкото мандата на ръководството на Сергей Станишев. Така че БСП е социаллиберална партия. И това, разбира се, е голям проблем, но това е само според мен. Социално либералната природа на БСП не се е променила от конгреса, но има и някакви белези, които ме карат да мисля, че това може и да се промени евентуално. Водещ: В каква посока? Доц. Валентин Вацев: Вижте, тя може да се мени в няколко различни посоки. Въпросът е, кое води до катастрофа и кое води до поправяне. Сега, първо трябва да започнем с това, че от гледна точка на днешното състояние на готовност на БСП спрямо изборите, много хора с основание твърдят, че Корнелия Нинова е заложник на своите противници, които тя успя да ги изтласка извън състава на Националния съвет, но голяма част от тях са там, те не са напуснали партията и чакат нейния провал. Аз няма да се изненадам, всъщност, аз съм напълно сигурен, че тези, които бяха изхвърлени от Националния съвет, ще продължат много активно и трескаво да работят за провала на Нинова и на цялото днешно ръководство, за да могат да се върнат в ръководството на партията на един следващ етап, да кажем през май другата година. В този смисъл трябва да се мисли, какви шансове за успех и какви шансове за преобразуване има днешната пария начело с днешния си председател г-жа Нинова. Бих започнал с това, че разбира се главният проблем на днешния ден, след като се очакват избори най-много след 5 месеца, главният проблем е определянето на решението на въпроса за кой е съюзникът, кой е политическият партньор. Но БСП има един необичаен ход, който, ако решат да го реализират, той ще бъде достатъчен за успеха. Работата е в това, че трябва да се каже категорично: в днешното социаллиберално състояние тази партия няма почти никакви или съвсем никакви шансове срещу своя главен противник ГЕРБ. Нека да повторя още веднъж: социаллибералната партия БСП дотолкова, доколкото е социаллиберална, няма никакви шансове срещу ГЕРБ. Водещ: Какво би я променило, така че тя да получи шансове да застане и да спечели? Доц. Валентин Вацев: Това се прави с промяна на идентичността и същината на тази партия. Аз ще го кажа съвсем кратко без излишно усложняване: ако Корнелия Нинова не успее да превърне партията от социаллиберална партия, каквато днес е БСП в обикновена партия на демократичния социализъм, тя е провалена за радост на нейните противници. И обратно, ако Корнелия Нинова успее в рамките на идващите 5 месеца да накара партията да повярва, че не е социаллиберална, а е партия на демократичния социализъм, нея я очаква определен успех, и то не малък. С други думи, докато други партии разсъждават как да се намерят с коалиционен партньор, как да си направят листите, как да взаимодействат с другите партии, БСП от гледна точка на своето ръководство трябва да мисли само и единствено за вътрешна трансформация от радикален тип – това е връщане от социаллибералната бездна, от социаллибералната братска могила в кръга на живите социалистически демократически партии. Такава, каквато БСП беше замислена, но до голяма степен не можа да се реализира след своето конструиране в началото на 90-те години. Трябва още веднъж да се каже ясно: или БСП продължава като социаллиберална партия от досегашен тип, тук много белези могат да се споменат, но сега нямаме време, ще спомена само Плоския данък и още някои други, ако тя не се превърне от социаллиберална в партия на демократичния социализъм, тя няма да спечели доверието на българските социалисти, много голяма част от които са социалисти, но точно защото са социалисти, не членуват в БСП, и ще си остане жертва на политическата машина на ГЕРБ. И не защото ГЕРБ е много силна партия, напротив, ГЕРБ е в състояние на разпад и гниене, но просто логиката на българската политика води натам – социаллибералните партии не могат да намерят мястото под слънцето на българския политически живот. Водещ: Доц. Вацев, как трябва да изглежда БСП, какви белези тя трябва да придобие, какво поведение трябва да има, за да я припознаят избирателите й като социалдемократическа партия? Доц. Валентин Вацев: За мен е едно и също дали ще я наречете социалдемократическа или партия на демократичния социализъм. Тук почти няма разлика и разликата се свежда главно в национални особености: френските социалисти са демократически социалисти, германските социалисти са социалдемократи. Въпросът е да не се стига до бездната на социалния либерализъм, което означава, че такава партия е способна на всякакви компромиси, на всякакви невероятни коалиционни комбинации, но не е способна да спечели доверието на обикновените български граждани. Какви белези трябва да има – ами това са аксионометричните белези на демократичния социализъм: партия, която няма нищо общо с Плоския данък, партия, която е провела дълбока политическа реидеологизация и възстановила в мисленето си принципите на демократичния социализъм, партия, която е направила съответното организационно-политически и кадрови изводи. Повтарям, днешният елит на БСП в по-голямата си част не е социалистически, а е социаллиберален. С такъв елит не може да се печели никаква победа. Единственото, което БСП може да получи по този път, е да влезе, както струва ми се Нинова го беше казала, да влезе във властта като патерица на друга партия. Какво още трябва да се направи, за да бъде БСП партия на демократичния социализъм – тя трябва да престане да се срамува от дълга си да защитава трудовите хора в България, хората на наемния труд, казано по-точно. В България огромно количество от населението са хора на наемния труд. БСП трябва да бъде техен политически орган, техен политически инструмент, техен политически защитник. Днес това не е така, днес това не е налице. И затова БСП, ако не направи нищо в себе си, ако не премине към нов тип идентичност, ще бъде разбита отново. Водещ: Има ли ресурсите социалистическата партия да го направи и с кого би могла да върви в тази посока председателката Корнелия Нинова? Доц. Валентин Вацев: Това са два различни въпроса. Ресурси има, според мен. Хора, които мислят за света като демократични социалисти, има в самото колективно ръководство, освен това, фундаментален ресурс на БСП по пътя към преобразуването в партия на демократичния социализъм това е натискът на масите, натискът на редовите членове, които според мен, аз съм абсолютно сигурен, искат точно това. Гледано откъм своите основи, БСП наистина е партия с морал и с логиката на демократичния социализъм, тя е социаллиберална, ако се гледа от ръководството надолу. Тоест, някъде между върха на пирамидата и основата на пирамидата има прекъсване на моралното общуване, има прекъсване на морално-политическия контакт между ръководителя на БСП, който не печели доверие, и редова членка маса. Ако се използват тези ресурси, нека да ги спомена още веднъж: това е огромната членска маса на българските социалисти, които искат просто демократичен социализъм, а не Плосък данък, ако използвате ресурсът, който все още го има за Висшия съвет, аз познавам хора, които са хора на демократичния социализъм и изобщо не са социаллиберали, ако сложите и амбициите на Корнелия Нинова, за която обаче аз не смея да прогнозирам, просто защото не я познавам добре, ако сложите ясното историческо разбиране – то също е ресурс, разбирането също е ресурс, че така повече не може и че на следващите избори БСП или ще се яви като партия на демократичния социализъм, или по-добре да не се явява, защото ще бъде премазана, това са достатъчни ресурси за промяна. Времето до март да кажем, 5 месеца струва ми се, също е достатъчно, за да се започне и да се видят първите резултати на този преход от социаллиберализъм към демократичен социализъм. А вторият ви въпрос е много интересен, това е въпросът кой е потенциалният политически партньор. Искам да ви напомня, че да, разбира се, наближават избори и другите партии мислят за политическите си съюзници, но тук има една такава последователност: най-напред за това започват да говорят журналистите, и неслучайно вие ми задавате този въпрос, след това следва редът на социолозите, които вече предлагат на обществото социологическите си схеми, за които им е заплатено, разбира се, и чак тогава политическите ръководители започват да формират своите очаквания, искания и желания. На този етап с коалиционна политика се занимава СДС, но при тях няма никакъв особен проблем – те знаят, че ако искат да влязат в парламента, те трябва да бъдат с ГЕРБ. Но за още няколко неща се говори тихичко обаче, под сурдинка се говори за коалиционни възможни решения, но нито една политическа сила днес в българския политически терен не е признала официално, че главният й проблем към днешен ден е коалиционният партньор. А правилото на политиците е да изчакват до последната възможност, за да могат тогава да разкрият картите си. Забелязвате ли, например, как по много важната тема за политическия коалиционен партньор, по тази тема се мълчи примерно от ДПС. Аз нямам спомен ДПС да са избързали със своята оферта към другите политически сили. Водещ: Защо е това изчакване? Защо се прави и какво се цели с него? Доц. Валентин Вацев: Яснота. Колкото по-късно говориш, толкова повече други преди теб са се изказали и са формулирали своите очаквания, своята идентичност и своите цели. В тази стратегия най-доброто говорене е говоренето последен. Тъй като всички знаят това правило, просто идва момент когато журналистите говорят непрекъснато за коалиционни партньори, социолозите непрекъснато предлагат схеми и интерпретации, но самите политически партии в лицето на своите ръководители мълчат. Този период започва сега в България и вероятно ще продължи някъде до първия месец на следващата година. Някъде през януари вече ще се знае, кой на кого не ще бъде, а може да бъде политически партньор. Колкото за БСП, в България има достатъчно институционализирани и неформални политически кръгове, движения, тенденции, течения, между които БСП спокойно може да намери своя партньор. И има нещо още по-важно, това е тайната на БСП от гледна точка на коалиционния партньор – след голямата катастрофа на БСП в края на 90-те години, на тази партия й се губят около 1 милион социалисти, около 1 милион гласа. Това са хора, заедно с техните семейства, деца, наследници, които отказват да гласуват за БСП, просто защото са загубили доверие. Необичайно за мен е да цитирам Кирил Добрев, но той беше прав, когато каза: „Нас просто не ни припознаха за социалисти“. Около 1 милион български граждани няма да гласуват за БСП, просто защото са социалисти, защото те много ясно усещат, макар и невинаги могат ясно да формулират разликата между демократичен социализъм и социаллиберализъм. Социаллиберализмът е онкологията на лявата култура. Социаллиберализмът е окончателното заболяване на лявото. И ако Корнелия Нинова със своите сътрудници в бюрото успее да премине през това тясно място и да започне ефективно лечение на партията си, тя ще може да посегне към гласовете на този милион български гласоподаватели, които няма да гласуват за БСП, просто защото са социалисти. Водещ: А дали в процеса на въпросното посягане тя няма да загуби другите, които са я подкрепяли като либералсоциална партия? Доц. Валентин Вацев: В България либерализмът има слаба подкрепа, социализмът има силна подкрепа, но вие сте права по принцип – не е възможно само да печелиш без да губиш. Тя всъщност трябва да направи избор между българските обикновени социалисти от най-различен тип, защото те наистина са различни хора: с различни култури, с различни очаквания, с различна типология на идеите си от една страна, и невероятно омръзналата либерална доктрина, на която в момента просто всички се подсмиват и всички се подиграват с българския либерализъм. Но вие сте права по принцип. Който печели, също едновременно с това и губи. Поне в политиката е така. Водещ: Доц. Вацев, а какви са възможностите за коалиция в лявото? Защото ето, вижте, в понеделник представителите на партията на Слави Трифонов „Има такъв народ“, на гражданската платформата „Изправи се.БГ“ на Мая Манолова са се озовали на поканата на „Отровното трио“ за първа работна среща. Предполага се, че тя няма да е единствена и е възможно да се стигне до бъдеща такава коалиция. Това определено са партии, които ще се подвизават в левия спектър и оттам ще набират гласове. Доц. Валентин Вацев: Да, можем да предполагаме, че това ще бъдат потенциални леви партии. Първо, аз не вярвам в способността на т.нар. „Отровно трио“ да бъде консолидиращ фактор или идеен център, около който да гравитират други значими политически сили. Те са ситуационни и временни. Второ, аз съм съгласен, че партията на Слави Трифонов и Мая Манолова – тези политически субекти носят определена политическа енергия, и те са в благоприятното положение днес да избират. Но другото правило на коалиционната тактика и технология е отначало да се размърдат по-малките политически сили, по-новите, по-пресните, по-малочислените, по-неизпробваните да определят кой с кого може и с кого не може, и чак след това големите, системни партии от рода на БСП, ГЕРБ и ДПС – това са системните партии на България, проверявайки състоянието на политическия пазар, на търсенето и на предлагането, вече се намесват. Така че на този етап аз мога да ви кажа категорично, че и партията на Трифонов, и партията на Манолова като млади партии и като нови формации вероятно имат някакво реално политическо бъдеще, но аз не очаквам те да започнат да се коалират още отсега. Просто така не става в българската политика. Водещ: Възможна ли коалиция на БСП с „Демократична България“? И какви са капаните пред тази коалиция? Доц. Валентин Вацев: Разбира се, за БСП такава, каквато е днес, а днес нека да повторя е соицаллиберална партия, са възможни всички промискуитетни форми на политически живот. БСП може да се коалира дори с ГЕРБ. И големият проблем на Корнелия Нинова беше да попречи на тази коалиция. Тя беше напълно реална. Няма политическа сила в България и в света, с която БСП днес каквото е – социаллиберална, да не може да се коалира. Това е т.нар. „принцип на политическия промискуитет“, на т.нар. „политическа универсална разпуснатост“. В този смисъл днес социаллибералната партия БСП има много повече възможности за коалиция с други политически сили, но то няма да бъде толкова победа, колкото поражение за БСП като пария, която държи все пак да отговаря на името си. Всъщност, големият конфликт, ние можем вече да обобщим, големият конфликт от 2 години в социалистическата партия на България беше да се позволили на определени кръгове от Първановско-Станишевския елит да конструират коалиция с ГЕРБ. В ГЕРБ биха приели тази коалиция на драго сърце. Не бива да се обръща внимание на тяхната пропагандна риторика и на техните звуци. Всъщност, те бяха готови за сключване на такава коалиция. Така че отговорът ми е следният: да, днес БСП може да влезе във всякаква коалиция. Може да влезе в коалиция с ДПС, може да влезе в коалиция с полуизгнилия труп на НДВС, може да се коалира с всеки. Но нали това е ужасът на ситуацията, нали затова хората със социалистическа култура отказват да гласуват за нея, защото БСП е способна да се коалира с всеки. Това е и високото изискване към днешната председателка Корнелия Нинова. Аз се надявам, че ще й стигнат здрави нерви, сили и интелект да прекара БСП отново през тази теснина. Но отговорът за коалиционните възможности на БСП е много прост – днес БСП може да се коалира с всички, ако не се води вътрешна партийна борба. Вие мислите ли, че Георги Гергов не би направил всичко възможно за коалиция с ГЕРБ – тя беше готова, тя беше готова замислена. В БСП има всякакви центробежни и центростремителни сили. Погледнато по-отвисоко БСП даже не е една партия – това е организация с неуточнени граници, с неопределена идеология, с неясни методи на управление. Да, тя е системна партия, тя е голяма и силна, но в нея кипят най-различни противоположни тенденции и амбиции. Водещ: Следователно лидерът Корнелия Нинова ще бъде изправена пред изкушението да избира коалиционни партньори с почти сигурно влизане във властта или един един милион избиратели социалисти? Доц. Валентин Вацев: Да, вие сте абсолютно права. Корнелия Нинова тя вече е изправена пред голямо изкушение. Още по-сложен е въпросът за нея, че тя трябва докато мисли за коалиционно насочване на БСП, тя трябва да мисли едновременно и за депутатски листи, което винаги е било в ляво, не знам как е в дясно, но в ляво винаги е било абсолютно проклет въпрос. Водещ: Навсякъде е проклет въпрос, защото става въпрос за власт. Доц. Валентин Вацев: Точно така. Добре. Сигурно е така. Тя трябва да мисли за редене на листи, което е отвратителна задача. Трябва да мисли преди всичко за промяна на идеологическата природа на партията, и разбира се, трябва да мисли за коалиционни партньори. Дали може да удържи на изкушенията, никога не може да се каже докато не е станало това, което човек очаква да види. Можем да кажем, че тя или ще издържи, или няма да издържи, но това е много рано да се каже така. Водещ: Доц. Вацев, вие сте известен като геополитически анализатор. Наскоро възникна ажиотаж около инициативата „Три морета“. Там проблеми имаше президентът – тази инициатива направо го вкара в приключение. Но така или иначе тази инициатива дали ще окаже влияние върху електоралните нагласи и бъдещите коалиционни партньорства след предстоящите избори? Доц. Валентин Вацев: Да, без съмнение ще стане точно така. Но нека да кажем две думи встрани. Вижте, инициативата „Триморие“, ако вие това имате предвид. Водещ: Да, тя е известна и като „Три морета“. Доц. Валентин Вацев: Да, „Триморие“ е инициативата за трите морета. Обикновено хората се сещат за това, че се е появила в Полша в междувоенния период и е работа на Йозеф Пилсудски, полският ръководител, но истината е още по-надълбоко. Всъщност, тук идеята е да се постави стана от държави-тампони между Русия и Западна Европа, и по-специално Германия. Още бащата на англосаксонската базова геополитическа доктрина – атлантизмът, още бащата на атлантизма сър Халфорд Макиндер в свой исторически доклад, четен пред Кралското географско дружество в 1904 година, ако не греша, той казва съвсем ясно: „Главният проблем за англосаксонската цивилизация и за нас всъщност, би се появил тогава, когато и ако безкрайните ресурси на Русия се комбинират с технологческия гений на Германия“. Оттогава досега е ясно за всеки, който се интересува от геополитика, че съюзът между Русия и Германия, това е ужасна катастрофа за англосаксонската атлантическа цивилизация. С други думи трябва да се направи всичко, което е възможно да се направи днес, най-късно утре исторически казано, за да може Русия и Германия да не са в добри икономически, политически и културни отношения. Казано съвсем просто – трябва да се спре „Северен поток 2“, защото това е невъзможна комбинация между Русия и Германия от гледна точка на атлантизма. Трябва да се спрат културните, политическите и всички други отношения, а за тази цел трябва да се изгради бариера от тампонни държави, започвайки от трите прибалтийски държави, минавайки през Полша, надолу през Беларус, но с Беларус не стана на този етап, и стигайки до Румъния, и разбира се, до България. Това е много стара геополитическа схема. Тя е на повече от 100-110 година. Всъщност, подобни елементи са се чували още в края на XIX век в кръговете на сър Халфорд Макиндер. Разбира се, този съюз е антируски, яростно антируски, милитаристично антируски, и включването на България амбициозно и на драго сърце в този съюз означава България да поеме откровено, очевидни военно-политически ангажименти за конфронтация с Русия. Може просто да се каже, че името на войната между България и Русия това е „Триморието“. Аз самият не допускам, че това може да се реализира много лесно и ми се струва, че ако на главното събитие в световната политика, което предстои да стане в началото на януари – изборите в САЩ за президент, ако победи Тръмп, този проект за „Триморието“ ще бъде суспендиран за определено дълго време, той няма да се развива или почти съвсем няма да се движи. Обратно, ако победят демократите, не само ще започне да се променя картата на Балканите, не само че в България ще може да кажем, какво правителство ще има и дори ще можем да прогнозираме някои имена в бъдещето българско правителство, но ще започне нарастване на налягането на военно-политическото напрежение между Русия и Украйна, тъй като Украйна е главната точка на конфронтация с Русия. С други думи проектът „Триморие“ съществено зависи от реализацията на изборите в САЩ. Дали ще бъде Тръмп – републиканецът или Байдън демократът от това зависи и бъдещето на проекта за „Триморието“. Защо в България се появиха тези непонятни за мен пертурбации – президентът ходеше някъде, пък го върнаха, пък от своя страна министър-председателят не крие своята амбиция да възглави участието на България, предполагам, че уважаемите господа не си дават сметка, че ангажирането на България с инициативата „Триморие“, това е равносилно на война между България и Русия. Това е военно-политически проект за отхвърляне на Русия. И той този проект даже не е нов. Предполагам, че в България на този план за „Триморието“ гледат по различен начин. Сигурно си го представят като някакво продължение на Европейския съюз. А всъщност този проект е продължение на НАТО. Ясно е, че НАТО няма да удържи много дълго, тъй като НАТО вече е разбита организация. Опитът да се изгради триморски съюз това е опит да се изгради на мястото на НАТО нещо по-жизнено и по-добре целенасочено и по-добре финансирано. Във всички случаи ние виждаме как определени сили се опитват да вкарат България в една барикада, да я превърнат България в елемент от една барикада, която разделя по вертикалата, гледано от север на юг надолу Русия от Европа. Това е опит за изграждане на антируски кордон. Доколко ще успеем, разбира се, предстои да видим. Но мен ме интересува като българин, дават ли си сметка моите сънародници, в какво вкарват българското общество. Както ви казах, истината по този въпрос дали ще го бъде или няма да го бъде, предстои да се види на 3 ноември, когато американското общество ще избира своя нов президент. Цоня СЪБЧЕВА

27 Октомври 2020 | 18:00 | Радио „Фокус“