ОТ СЪЩИЯ СЪБЕСЕДНИК

Проф. Николай Овчаров, археолог: Св. Константин Кирил-Философ е особено важен с това, че отстоява славянската писменост  писменост

Проф. Николай Овчаров, археолог: Св. Константин Кирил-Философ е особено важен с това, че отстоява славянската писменост писменост

Археологът проф. Николай Овчаров в интервю за Агенция „Фокус“ по повод Успението на св. Константин Кирил-Философ на 14 февруари.

14 Февруари 2020 | 13:00 | Агенция "Фокус"

Проф. Николай Овчаров, археолог: Новите открития на Перперикон доказват, че влиянието на цар Иван Асен II се е простирало до Солун

Проф. Николай Овчаров, археолог: Новите открития на Перперикон доказват, че влиянието на цар Иван Асен II се е простирало до Солун

С настъпването на летните месеци се подновява и активната работа на родните археолози. Погледите отново са насочени към Перперикон и южната част на града, където разкопките продължават. След работата по един от кварталите там, днес са факти нови открития. Уникална монета на цар Иван Асен II и три бронзови кръста са само част от любопитните експонати. Повече за тях и за тазгодишното археологическо лято ни разказва археологът проф. Николай Овчаров в интервю за сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“. Водещ: Проф. Овчаров, анонсирахме някои от по-любопитните открития, но нека да разкажем малко повече за тях и разбира се за това, за което те свидетелстват? Николай Овчаров: Започнахме проучванията на 24 юни и за този първи месец находките до този момент са 150 на брой. Разбира се, аз не можех да ги покажа всички, затова подбрах някои от най-интересните. Вие споменахте за монетата на цар Иван Асен II, която е наистина уникална – в страната има 27-28 открити такива моменти до този момент, това е първото българско средновековно доказано монетосечене на цар Иван Асен II. Всички ние знаем, той управлява между 1218-1241 година и това може да се каже едно от най-големите разширения на българската държава, като тя става отново империя, подобна на тази от времето на цар Симеон I. Така че тази монета е много важна. Спецификата при нея – на нея е изобразен царят, който е коронясван, символично естествено, от Св. Димитър – покровителят на Солун – спецификата е в това, че тези монети започват да се отсичат след 1230 година. Това е годината, в която цар Иван Асен II разгромява армията на деспот Теодор Комнин, един от най-силните византийски владетели, по този начин той си възвръща в българската държава целия юг. Става дума за Беломорие, Тракия, за Източните Родопи. И интересният момент е именно това, което напоследък се доказва от нашите нумизмати, че по всяка вероятност неговото влияние се простира и в Солун – вторият по големина византийски град. Знаем, че българските владетели и от Първото и от Второто царство много често са искали да го превземат, но в общи линии не са успявали, докато сега сред откриването на тези монети вече изясняват, че той, Иван Асен II поставя в Солун свое протеже. Това е синът на Теодор Комнин – Мануил. И по този начин реално погледнато упражнявал властта и в този град. Използва монетарницата в Солун – това е една от най-големите монетарници. Гравьорите, част от тях са преместени в Търновград, в столицата на България, където създават вече и емисиите от монети. Ето това е важният акцент. До този момент ние на Перперикон от тези 27-28 въобще открити в цяла България, сме открили 3 екземпляра монети. Третият, много добре запазен между другото екземпляр. Това показва всъщност, че Източните Родопи стават част от българската държава след 1230 година. Водещ: Действително любопитни, очевидно ценни находки. Трудно можем да говорим за всички тях, но кога и къде ще можем да ги видим? Николай Овчаров: Е, това не е толкова лесно. При археологическите проучвания ние имаме страшно много находки. Даже това, което сега показах, те още не са обработени, не са почистени, трябва да минат през процеса на реставрация, пък и другите също, тези кръстове, които вие споменахте. Да се надяваме, че ще има и още. Проучванията ще продължат до 15 септември, да се надяваме, че находките ще намерят своето място в годишната изложба „Българска археология“, която се прави през месец февруари на следващата година. Водещ: Както сам сте казвал неведнъж, Перперикон трудно ще бъде разкрит поне през следващите 100 години, но за тези дълги години работа на обекта, може ли да се каже, че откритията сега са едни от най-ценните артефакти, разбира се, носещи и най-ценни сведения? Николай Овчаров: Вие виждате, че преди всичко става дума за историческото значение на тези находки. Те не са от злато, не са от сребро, но носят една много, много ценна историческа информация. А от друга страна, те дават информация и за един период. Има и други монети, които са от периода X-XII до началото на XIII век – сега ние сме точно в такъв пласт, който показва един от периодите на Перперикон, тогава, когато в подножието на хълма се изгражда и областният център, византийският областен център, който е контролирал до голяма степен добива на злато в Родопите. Неслучайно, според откритите оловни печати на византийски сановници, този район е бил пряко подчинен на императора в Константинопол. Това нещо се продължава и след възстановяването на българската държава 1186 година. Водещ: В археологията прогнози трудно могат да се правят, но накъде се насочват усилията ви, накъде продължава работата на обекта? Николай Овчаров: Вие казахте, че копаем в южния квартал вече четири години. Слушателите знаят, че там беше разкрита преди няколко години, през 2015 година, най-голямата църква в Родопите, раннохристиянска църква, дълга 35 м, както и голям площад, на който сега се намира. И сега вече влизаме в жилищните квартали, където именно откриваме тези находки, за които става дума. Тази църква е създадена през IV-V век, но е продължила да функционира чак до ХIV век с различни промени. Но това, което трябва да се каже, е, че на Перперикон археологията и развитието на културния туризъм – нещото, за което аз много се боря в последните години – вървят ръка за ръка. Дори в момента се реализира петият европейски проект, това е Посетителският център в подножието. Строи се и трябва да е готов през месец декември. А същевременно Община Кърджали подготвя и шестия в Програмата „Региони в растеж“, по който тази базилика, за която споменах преди малко, трябва да бъде цялостно реставрирана в една подходяща форма. В този проект ще бъдат включени всички не досега консервирани сгради, което означава, че ако всичко е наред, до една година, година и половина ние ще имаме напълно завършен Перперикон. Това, което до този момент е открито и от гледна точка на инфраструктурата, и от гледна точка на консервацията и реставрацията. Водещ: Очевидно работата по обекта действително засили туристическия интерес към него. Остава ли тази тенденция през годините? Николай Овчаров: Да, разбира се, това е може би заедно с Царевец във Велико Търново най-посещаваните обекти в страната. Няма спад на културния туризъм в Източните Родопи, защото аз не говоря само за Перперикон. Перперикон е флагманът, ако така можем да го наречем – там е храмът на Орфей при село Татул, пещерата утроба в Златоград, чудесният Златоград, който е тясно свързан с развитието на туризма в Източните Родопи. Така че ние имаме една изградена дестинация, която се работи. Друг е въпросът, лично едно мое разочарование в последно време е, че като че ли не се набляга вече на културно-историческия туризъм, както беше преди няколко години. Помните, че тогава имаше един период, в който само за това се говореше, реализираха се проекти. Сега говорим за чадъри и шезлонги в общи линии когато става дума за туризма, а забравяме, че България е сред трите страни с най-много археологически паметници. Едва ли ще можем да впечатлим света с нашите 45 дни сезон и 300-километрова ивица, но за сметка на това можем да впечатлим света с нашите културни забележителности. Водещ: Може би при нас нещата се случват някак си краткотрайно и периодично. Помним бума, който предизвика темата с вампирите преди време, наскоро също, но като че ли някак си не успяваме да ги уловим, да ги доразвием. Николай Овчаров: Има го това, една цикличност да го наречем, което не е хубаво, защото в края на краищата това са тенденции, които трябва да бъдат контролирани. Пак казвам, ние имаме изключителните възможности това да го направим. Вие отваряте въпроса за вампирите – това е една спорна тема, защото вампири естествено няма, има ритуали против вампирясване. И вие ми напомняте за един друг обект, по който аз работих в началото на сезона, май-юни, говоря за Свищов. Свищовската крепост, която пък е свързана именно с Влад Цепеш, който е добил печалната слава на вампир. Това е изкривено, разбира се на базата на един роман от края на XIX век. Но понеже става дума за културния туризъм, аз малко се задълбах в тази тема, и виждам, че в самата Румъния не са еднозначни становищата по отношение на това. По принцип за румънците Влад Цепеш е национален герой, а пък за света той е вампир. Така че от една страна, действително такива неща могат да привлечат повече туристи, но от друга страна, тяхната глобализация не е най-хубавото нещо. Както съм казвал много пъти, всичко е въпрос на баланс в края на краищата, като един хубав коктейл, който трябва да бъде буквално дозиран до грам. Водещ: Кажете ни до края на септември откъде да очакваме новини? Перперикон и разкопките на хълма край Свищов – това ли ще са акцентите? Николай Овчаров: Не, в Свищов приключихме за тази година. Мисля, че доста се разчу този обект. Сега работим на Перперикон и Мисионис край Търговище с двата ни екипа – единият е на Перперикон, другият е в Търговище. Само ще кажа за слушатели, че Мисионис през последните 4-5 години получи заслуженото наименование „Северният Перперикон“. Там се очакват много интересни резултати. Надяваме се, че към края на август ще има какво да покажем пред хората. Виктория МЕСРОБОВИЧ-КУВЕНДЖИЕВА

22 Юли 2019 | 13:00 | Радио "Фокус", "Добро утро, България"