Министър Данаил Кирилов: Ако се приеме Законът за извънредното положение - би трябвало да възпроизведе най-интензивните мерки
Данаил Кирилов, министър на правосъдието, в интервю за предаването “Преди всички” по БНР
Водещ:Сериозно ограничение на достъпа до съдилищата в цялата страна до 13 април, въведено на извънредно заседание снощи на съдийската колегия. Днес тя ще заседава отново заради извънредното положение и начина, по който ще може да работят съдилища, особено по дела, които не търпят отлагане дори в такава ситуация. В същото време стана ясно, че правителството ще подготви закон за извънредното положение, с който ще се наложи мораториум върху всички процесуални срокове, започнали да текат преди обявяването на извънредното положение за висящи съдебни административни производства с изключение на наказателните. Сега на телефона е правосъдният министър Данаил Кирилов, за да дадем повече конкретика. По принцип Закон за извънредното положение при всички обстоятелства звучи малко притеснително, но нека да кажем как ще изглежда този закон?
Данаил Кирилов: Ако се приеме такъв закон, той би следвало да произведе най-интенизвните мерки, тези които съдържат по-сериозни ограничения на правата на личността. Но тук подчертавам, че досега ние по никакъв начин не сме засегнали основни права на личността, така както са установени в Конституцията на Република България и в Европейската конвенция за правата на човека. Но вие споменахте мораториум върху процесуалните срокове. Ако се приеме такъв закон от НС, това е една мярка, която би следвало да се установи в закон. А по същината си, с оглед да не се създава напрежение в съдопроизводството, смятаме че тя би била полезна, би успокоила страните, участниците в граждански, търговски, административни производства, затова че няма да пропуснат процесуални срокове и ще могат по време на кризата и ще могат спокойно да упражнят правата си, след прекратяване на извънредното положение.
Водещ: Само да уточним, тъй като този въпрос беше поставен в петък, когато парламентът въведе извънредното положение, след като беше поискано от правителството, трябваше ли още тогава с решението за въвеждане на извънредно положение да има такъв закон, който да уточни точно по какъв начин ще се посяга на определени права и какво ще се случва със срокове, които става ясно да са свързани не само със съда, но знаем има и данъци, и куп други неща, които трябваше сега да се уредят преди въвеждането на извънредното положение. Т.е. това ли е законът, за който говори Конституцията, че със закон временно се ограничават определени права, извън едни конкретни, които не могат да бъдат пипани?
Данаил Кирилов: Аз съм категоричен, че в петък НС постъпи изцяло конституционно съобразно, следвайки духа, логиката на конституционния законодател, който е установил регламентът как се обявява извънредно положение. Мерките, които бяха предприети от изпълнителната власт с разпореждания на министри и с решения на Министерски съвет са изцяло в правомощията на изпълнителната власт. Те по никакъв начин не засягат основни права. Според мен текстът така, както е заложен в конституционния модел има смисъла, основни права могат да се засегнат само със законова уредба. Иначе временните закони не са признак на добра законодателна техника. То самата им дефиниция, самото им определение показва, че те имат временен характер. Временните отношения не се уреждат със закон. Със закон се уреждат трайни обществени отношения. А доколкото в конкретния случай спешните мерки касаят изпълнителни действия, смятам че напълно е достатъчно, така както е разписано в закона, да се осъществи процедурата за предлагане и приемане, респективно за обявяване на извънредно положение.
Водещ: Господин Кирилов, кажете сега, защото аз разбирам вие поставяте някаква условност дали ще бъде Закон за извънредното положение или вероятно другият вариант е да се променят всички закони за срокове, което според мен изглежда доста продължително във времето, кога ще стане ясно какъв е законовият механизъм, по който ще се наложи този мораториум и ще се регламентират други срокове, говори се за промени, свързани със спекулата. Но законодателството все пак извънредното положение има срок, който ще изтече след 3-4 седмици.
Данаил Кирилов: Да и дано да не са налице причини и обстоятелства този срок да бъде продължаван от НС. Да, законът, който готвим като проект да бъде предложен на НС, Закон за мерки по време на извънредното положение, обявено с решението на НС.
Водещ: Пишете ли го вече? И кога ще е готов?
Данаил Кирилов: Да. Смятаме че в края на днешния ден ще сме готови.
Водещ: След което тръгва в парламента по комисии и зала?
Данаил Кирилов: Да.
Водещ: Нали може да излезе дребнаво, но да кажем поне за адвокати и юристи това е важно, днес, утре като стане факт този закон, колкото и бързо да се движи процедурата, какво се случва със срокове, които изтичат, са на границата да изтекат?
Данаил Кирилов: Първо, ще кажа за висящите съдебни производства. Те бяха отложени с предходно решение на ВСС. Така че в момента съдебните сгради нямаме висящи дела, освен тези, за които изрично е посочено с оглед на техния характер. Аз благодаря на реакцията на Съдийската колегия на ВСС, която снощи подробно в решенията си подробно даде указания на съдилищата по отделните видове дела и главно по тези, които няма как да не се поставят за разглеждане. Но това е един значително ограничен кръг от дела и действително може да се постигне целта те да се гледат в една единствена съдебна зала най-близо до входа и без струпване на лица, т.е. на участници в тези производства. Поел съм ангажимент по отношение на съдийска колегия, Министерство на правосъдието и Главна дирекция „Охрана“ да ограничи до максимална степен конвоите на задържани лица.
Водещ: Да, вие спряхте и свижданията в арестите, нали така?
Данаил Кирилов: Да, и в местата за изпълняване на наказанията лишаване от свобода, т.е. в затворите, в затворените общежития, са изцяло затворени, така е. По отношение на мораториума на процесуалните срокове, това е един от малкото въпроси, които действително изискват законодателна уредба, т.е. уредба в изричен закон. Така че спирането на процесуалните срокове, ще бъде факт в момента, в който НС потвърди това. Смятам обаче, че тук ще бъде в една посока с народните представители…
Водещ: Т.е. смятате, че бързо ще се организират и още преди заседанието, редовното в сряда, може да има друго извънредно, на което да ги приемат, така ли?
Данаил Кирилов: Или друго извънредно, или първо в сряда. Но така или иначе, ако аз бих бил в момента заинтересован по отношение на сроковете, ще възприема с едно обосновано очакване, че е налице възможност те да бъдат поставени в мораториум.
Водещ: Сега, понеже и вие направихте уточнението, дано до извънредното положение си е в срока, в който беше гласувано първоначалното предложение, в този Закон за извънредното положение както го наричаме, какво ще пише като срок? До края на извънредното положение, до 13 април 2020 г.
Данаил Кирилов: Предложението засега е до прекратяване на обявеното извънредно положение, без дата. Но ако няма друго решение на НС, то за срока е 13 април, .т.е. към този ден ще отпаднат тези временни разпоредби.
Водещ: Сега, спира часовникът, аз не знам какво се случва, може би вие ще ни кажете, ако сте чувал, самият парламент с нагласата ли е да продължи да работи и по време на извънредното положение, предвид ограниченията за колко хора в какво пространство да се събират.
Данаил Кирилов: Не следва да коментирам това. Смятам че има създадена организация в НС, така че в минимална степен да ограничат рисковете при осъществяване на пленарна и законодателна дейност. Разбира се, разумно е в тези четири седмици да се гледат единствено най-неотложните въпроси в пленарна зала или в комисиите. Т.е. председателският съвет е дал указания и на председателите на комисии, съответно и парламентарните групи са възприели това, че тук би следвало да се заседава само в краен случай.
Водещ: Т.е. закони или законодателни инициативи, които са свързани с извънредното положение , така ли да в и разбирам? Което предполага, че може би в движение ще се наложи да се пипа още нещо?
Данаил Кирилов: Не, не казвам подобно нещо. Аз съм страничен наблюдател, по настоящем в НС, и пак казвам, коментирам го това чисто логически без да се позовавам на конкретни решения от председателския съвет.
Водещ: Сега, питам ви защото самият парламент планираше да открива едни процедури, които са свързани с мандатното и пълноценното работене на съдебната система. Знаете, съдебната /…/ отдавна трябваше да бъде стартирана процедурата. Означава ли, че сега временно изоставяме тези теми, защото те са свързани и с номинации, изслушвания и т.н.?
Данаил Кирилов: Вероятно да. Но пак казвам, това е мое становище, без да мога да се обоснова конкретно парламентарно.
Водещ: Добре, два бързи въпроса, свързани с готвените промени. Едното във връзка със забранените свиждания на местата за лишаване от свобода. Очаквате ли някой от задържаните и осъдените да почувстват засегнати правата си?
Данаил Кирилов: Очаквам и тези мерки ги прилагаме повече от две седмици. Имаме натрупване на напрежение, то е напълно обяснимо. Но смятам, че затворническата администрация се справя добре. И от друга страна, лишените от свобода разбират реалната опасност.
Водещ: Как се прилагат мерките за дезинфекция и имат ли надзирателите съответните защитни средства? Защото там някак си пространството е ограничено.
Данаил Кирилов: Обезпечени са с хигиенни средства и материали. Проверил съм това още в първите 10 дни. Поддържа се добра и висока хигиена. Сега, не сме забранявали извеждането на открито пространство, където всъщност лишените от свобода най-много контактуват. Но въпреки това, смятаме че и там във възможна степен се спазва по-голяма дистанция между затворниците.
Водещ: И последно, господин Кирилов, повод и мерките, които предприема и съдийската колегия. Знаете, че съдилищата се затварят, отсрочват се дела, но има едни, които няма как да не се гледат. Става дума например за мерките за неотклонение, където пък те се разглеждат на публични съдебни заседания. Ще бъдат ли допускани външни лица на тези заседания?
Данаил Кирилов: Не, няма да бъдат допускани външни лица, въпреки че традицията е установила това да е един момент, в който близките да използват случая да видят…
Водещ: А и медиите да следят самото заседание.
Данаил Кирилов: …да, и да следят разбира се самото заседание. Предприели сме мерки, а и в решението от снощи на съдийската колегия, следва този извод – минимален достъп на външни лица в съдебна зала, когато има заседание през този период.
Водещ: Добре, какво да обобщим сега – че вероятно до края на деня този Закон за извънредното положение трябва да е готов като текст, трябва ли да се съгласува, изобщо по каква писта ще върви предвид това, че ще излезе от вас?
Данаил Кирилов: При всички положения ще върви по един ускорен процесуален ред. Сега няма как да го обявим за публично обсъждане. Правим съгласуване между ведомствата атхок, защото всеки от министрите участва с мерките, които касаят съответния сектор. Така че смятам, че в тези условия са налице предпоставките по Закона за нормативните актове за съкратено и бързо законодателно производство.
Водещ: Той е извънреден закон, логично е, че ще бъде и по друга писта. Това беше правосъдният министър Данаил Кирилов.
ОТ СЪЩИЯ СЪБЕСЕДНИК
Министър Данаил Кирилов: Протестите за ЧСИ целят да уредят неуредени частни отношения
Министърът на правосъдието Данаил Кирилов в интервю за Агенция „Фокус“ по повод планирания в понеделник протест и утрешна среща с омбудсмана, организирани от Гражданското сдружение на потърп...
Министър Данаил Кирилов: Има безспорно доказателство за сериозно процесуално нар...
Министър Данаил Кирилов: Случаят със съдия Миталов има последици за престижа на ...
Министър Данаил Кирилов: С промените в Наказателния кодекс ограничаваме възможността да се редуцира наказанието
Данаил Кирилов – министър на правосъдието, в интервю за предаването „Сутрешен блок“ по БНТ Водещ: След поредицата изключително тежки престъпления от това лято отново се повдигна въпросът съкратеното съдебно производство дава ли необходимата справедливост за тежките престъпление. Повдигна се този въпрос както в обществото, така и в партиите. И ГЕРБ, и БСП, и „Обединените патриоти“ вече заявиха, че ще предложат промени в Наказателния кодекс, с които ще поискат съкратеният процес да не важи за най-тежките престъпления. Закъсняха ли обаче тези поправки и как всъщност ще се прави разликата оттук нататък? Мой гост в студиото вече е правосъдният министър Данаил Кирилов. Добро утро. Данаил Кирилов: Добро утро. Водещ: Вече казахме – много тежки престъпления от последните месеци. Ако се върнем назад в годините, всъщност, тези поправки, които и вие подкрепяте в момента, навременни ли са или са закъснели вече? Данаил Кирилов: След като те са резултат от обществен дебат, аз смятам, че са навременни. Друг е въпросът доколко са уместни в контекста на развитието на българското наказателно право. Този институт действа в развитите правни системи на водещите държави в света, прилага се успешно. Но хубавата новина е, че българското общество започна да изпитва особена реактивност тогава, когато имаме тежки престъпления. Въпросът е в тези случаи общественият дебат да бъде достатъчно сериозен, достатъчно задълбочен и действително да се основава на едни принципни постановки в българската наказателна политика. Водещ: То общественият дебат е много важен. Но всъщност, още по-важна е законодателната инициатива, която ще предприемете оттук нататък. И веднага възниква въпросът как ще се прави разликата кои престъпления са тежки и кои не? Кои могат да бъдат по съкратеното производство и кои не? И кой ще я прави тази разлика? Данаил Кирилов: В нашия законопроект, който внесохме в четвъртък, сме дали конкретни отговори на тези въпроси и смятаме, че те по никакъв начин няма да затруднят правоприлагането. Два са критериите, които сме посочили в нашето предложение за промяна на чл. 58 а от Наказателния кодекс. Тук подчертавам, че това е нашата разлика спрямо другите законопроекти, които предлагат изменения на Наказателно-процесуалния кодекс. Първата е обективна по отношение на вида престъпление. Казали сме засега, тоест, в предложението са визирани 4 групи престъпни деяния: тежка телесна проведа, убийство, блудство и изнасилване. Водещ: Тогава императивно не може да има съкратено производство, просто няма как това да се случи? Данаил Кирилов: Може да има съкратено производство, но ние ограничаваме последиците. Имам предвид ограничаваме възможността да се редуцира наказанието. Водещ: Как? Данаил Кирилов: В какъв смисъл как? Водещ: Как ги ограничавате тези възможности да се редуцира наказанието? Данаил Кирилов: С оглед на неговия размер. Сега възможността за редукция с 1/3 от размера на наказанието. Ние сме предложили съвсем примерно това да бъде не повече от 1/5. Но изрично сме установили, че във всеки отделен случай съдът, който има правомощията в съдебното наказателно производство, определя конкретно дали се прилага този институт или не се прилага. Тоест, дали намалява наказанието с до 1/5 или не намалява наказанието. Като разбира се, това решение на съда следва да бъде резултат от позицията и на прокуратурата, и на всички други участници в процеса, включително и на пострадалото лице или на неговите наследници. Водещ: Тоест, вие не се отказахте от идеята и прокуратурата да изказва становище дали това дело да мине по съкратеното производство или не? Данаил Кирилов: В обществения дебат, на който бяхме свидетели, имаше такива твърдения, които ние използвахме в нашия проект. И смятам, че това е една логична и обоснована възможност за държавното обвинение да вземе становище. Водещ: Аз по-скоро чух противници на тази идея, че не трябва прокуратурата да влиза в тази си роля и да определя едно такова дело. Данаил Кирилов: Прокуратурата пледира на една равнопоставена основа, тоест, мнението на прокуратурата тежи и се развнопоставя с мнението на другите участници в процеса. Водещ: Не е съвсем така, защото ако прокурорът може да каже това дело да минава ли по съкратената процедура или не, той един вид може да определи и изходът от него що се отнася до наказанието. Той вече става страна по делото или греша? Данаил Кирилов: Прокурорът винаги е страна в наказателното производство. Водещ: Да, като обвинител. Данаил Кирилов: А по отношение на становищата на прокуратурата, в много случаи прокурорът е поискал едно, съдът е постановил друго. Така е и в този случай – прокурорът може да заяви, че възразява срещу прилагането на този институт, но съдът да намери при основание и при преценката си за определяне на наказанието да намери основание да го приложи изцяло или частично. Водещ: Въпросът е дали не оставяте твърде много вратички за тълкуване? Не е ясно регламентирано кое може, кое не. Тук има ли много субективизъм?. Това е притеснението като че ли основно. Данаил Кирилов: Първо ще кажа това: аз имам доверие на съда, имам доверие на българския съд и смятам, че като общество трябва да се доверяваме на съда, като тук доверието задължава. По отношение на субективизма, виждате, че сега, когато е обективна, автоматична, императивна нормата, обществото казва: „Да де, но не е справедливо“. Нека след като имаме дефицит на справедливост в определянето на наказанието за този институт, нека тогава да имаме възможност за преценка. Нека и съдиите да имат отговорността пред обществото по отношение за наказанията, които те налагат. Водещ: Но когато говорим за справедлив /…/ и справедлив процес, това неминуемо означава и бързина, а правосъдната ни система не се слави с особено бързо постигане на някаква развръзка, особено на тежките дела. Когато сега бъдат ограничени възможностите за такова съкратено производство, не е ли възможно да се залитне в една крайност, в която с години едни дела да бъдат влачени, жертвите на престъпления и техните близки с години да слушат за това престъпление? Как ще гарантирате, че справедливостта от тази гледна точка ще бъде спазена откъм бързината? Данаил Кирилов: Откъм бързина – точно това е било решението, което законодателят е възприел през 2006 година, за да допусне, за да установи в българското наказателно право тази възможност на съкратеното съдебно следствие. Затова ние сме поддръжници на този институт и не бива с лека ръка да се отказваме. Защото има случаи, в които без оглед на наказателно-правните последици, деецът иска да признае – нека не му се отнема тази възможност. Това при всички положение облекчава доказването в съдебна фаза, а преди това и в досъдебното производство помага значително. Но по отношение на последицата определяне на наказанието аз апелирам да се доверим на съда. Водещ: Дано законът да бъде изчистен така, че… Данаил Кирилов: По отношение на скоростта, имаме защита, обща защита за бавен процес. Отговаряме пред Европейския съд за правата на човека. Мисля, че по отношение на България в голяма степен и осъдителните решения по този въпрос са намалели. Инспекторът на Висшия съдебен съвет непрекъснато следи за тайминга на делата. Тези, които са просрочени с няколко месеца, държавата плаща обезщетения. Водещ: За съжаление, ставаме свидетели на немалко наложени санкции в тази посока. Но няма значение това в този контекст, в който исках да върви този разговор. Данаил Кирилов: В първата петица на Европа по скорост на процес. Водещ: Всъщност, за бързината има над какво се работи, така да го кажа. Важното е този законопроект, който и сега предлагате, да бъде изпипан така, че да не е принципа „проба-грешка“, защото и на такива примери сме ставали свидетели. Данаил Кирилов: А тук сте много права. И пропуснах да отбележа, че общественият дебат предвари финала на концепция за наказателна политика, който трябва да обявим декември. Беше нормално, това е един от въпросите, който се разработва в концепцията. Но обществото винаги има право, така че и ние реагирахме съответно. Водещ: Така е. Не слагам точка на този разговор, защото тя, темата е отворена и тепърва ще се дискутира. Но ми се иска няколко думи да кажем и затова какво се случи и в системата на затворите. Свидетели сме на бягство на затворници, на такива, които са пуснати в отпуск, а пък карат с фалшива книжка, визирам случая „Куйович“, впрочем заради него беше освободен и изпълняващият длъжността директор на Софийския затвор. Какво се случва? Доволни ли сте от това, което се случва като управление на затворите в страната? Данаил Кирилов: При всички положения в системата на затворите следва да продължат оздравителните и дисциплиниращите процеси. Това е една затворена система. Въпреки новините, които вие казвате, и биха могли да се използват по неправилен начин в медийния дебат, аз апелирам за това обществото да има търпение. Водещ: Кои са проблемите там? Липсата на надзиратели ли? Данаил Кирилов: Проблемите в една такава система са немалко. Водещ: Основният, кажете основния? Данаил Кирилов: Да, дефицит, недокомплект на надзорно-охранителен състав, по който въпрос работим, и тази работа е започнала още от предходния министър г-жа Цачева. Изпълняваме план за увеличаване броя на местата по щат. Водещ: Вероятно и на тяхното заплащане. Препускам малко в темите, г-н министър… Данаил Кирилов: Да подчертая добрата комуникация със синдикатите, които да, често укоряват административното ръководство на министерството, но въпреки това смятам, че сме в един добронамерен, добросъвестен диалог. Те имат много изисквания. Водещ: Имат изисквания. Те справедливи, смятам, в повечето аспекти, за които говорим. Но така или иначе сме в навечерието на един много важен избор – този за нов главен прокурор. Утре се планира нов протест срещу единствения кандидат за този пост Иван Гешев. Как виждате процедурата до момента? Той получи доста голяма подкрепа, но и критики за своята кампания. Данаил Кирилов: Аз смятам, че процедурата следва изискванията на закона. Тоест, законосъобразно се осъществява тази процедура. Това, което за мен беше положителна изненада, това беше единството и мнението на специалистите в областта, на съсловието, които се обединиха и номинираха г-н Иван Гешев. Смятам, че това е един положителен сигнал. Аз лично ценя този сигнал. Знам, че ще ме питате и защо не предложихте алтернативна кандидатура – точно, за да не се противопоставя една външна кандидатура на избора на съсловието. Смятам, че кандидатът получава и широка обществена подкрепа. Смятам, че зад протестите има непосредствени конкретни цели на конкретни лица, които следват конюнктура. Така че убеден съм и българският зрител съобразява всички тези обстоятелства и правилно претегля позицията на страните. Водещ: И на финала на нашия разговор ми се ще да ви попитам за това, че така да се каже заложихте кариерата си на министър и казахте, че ще си подадете оставката, ако до края на Комисията „Юнкер“ не отпадне мониторинговият доклад върху България. Вижда се този край на тази Комисия – октомври месец. Все още ли сте на това мнение, че ако има такъв мониторинг, вие ще си подадете оставката? Данаил Кирилов: Аз съм категоричен в това изявление. Бих искал да използвам времето, което остава до окончателния момент за решаване, с оглед на мобилизация. Мобилизация и на административните структури, които работят по въпроса, и на институциите, и на подкрепата от българското общество. Защото ако не успеем в този процес, причините в голяма степен ще бъдат в България. А е крайно време да спрем сами да си създаваме препятствия, които с огромни усилия да преодоляваме. Така че моята оставка е на масата, важно е да достигнем до един положителен резултат за България. Водещ: Това е важно, да. Благодаря ви за това участие в „Сутрешния блок“. Данаил Кирилов: И аз благодаря.