Отец Георги Спасов, предстоятел на столичния храм "Света Петка Самарджийска" и храм "Свети Николай Чудотворец", гр. Бухово в интервю за Агенция „Фокус” във връзка с празника Св. Богородица – Достойно ест.

Фокус: Отец Георги, църквата чества празника Св. Богородица – Достойно ест, посветен на автентичната чудотворна икона Св. Богородица „Достойно Есть” , която понастоящем се намира в столицата на Света гора Карея. Защо тази икона е толкова почитана от вярващите? Разкажете ни малко повече за нея.
Отец Георги: Чудото се е случило през 10 век – 980 година в една много бедна килия на монаси-отшелници от Атон. Те били двама - единият възрастен старец, другият млад послушник. Дошъл някакъв голям църковен празник и възрастният старец отишъл да служи в храма, като казал на младия монах да стои буден, да си чете през това време правилото в килията и да не заспива. Послушникът започнал да чете правилото, изпълнявал си съвсем съвестно послушанието, но по едно време към полунощ някой почукал на вратата. Той отворил и видял непознат монах, който го попитал дали иска заедно да продължат молитвеното правило. Монахът много се зарадвал и го поканил да продължат молитвеното правило. След като приключили молитвата, непознатият монах казал точно тази молитва, която започва с „Достойно есть яко воистину блажити Тя Богородицу, присноблаженную и пренепорочную, и Матер Бога нашего” , като добавил и “Честнейшую херувим”. Тези песни вече могат да се намерят във всички православни книги и всички православни християни ги знаят, но тогава първата част на молитвата „Дойстойно есть” била неизвестна. Този непознат монах е каза тази молитва и послушникът много се впечатлил от нея. Двамата седели пред една икона на Света Богородица, която се наричала „Милующая”. Тя е по образа, по който 10 века преди това апостолът и евангелистът Св. Лука е нарисувал Света Богородица. От тогава на нататък този образ започва да се разпространява сред риталите на всички църкви и християни. Послушникът седял именно пред тази икона, когато монахът прочел молитвата. Младият послушникът много я харесал и поискал непознатият да му я запише и да го научи на нея. Монахът го помоли да му даде лист и молив, но двамата монаси всъщност живеели толкова бедно, че в тази килия нямало дори лист и молив. Тогава непознатият му казал да му подаде една каменна плочка. Като взел плочката, той започнал да пише с пръст върху нея, все едно пишел върху глина или пластилин и написал текста на тази нова молитва. Когато послушникът видял това чудо, монахът му открил, че така ангелите небесни хвалят Света Богородица, за това хората на земята така трябва да я хвалят и възпяват. След като казал тези думи ангелът станал невидим. Когато след известно време старият монах се върнал, младият послушник веднага му казал думите от тази молитва и му показал плочата. Той много се удивил на хубавото пеене и още повече на чудото, което се случило с плочата и го показал на монашеството на Света гора. От там пък монасите го показали на патриарха и на императора в Константинопол. Императорът заповядал тази молитва да се чете на всякъде в православната църква със заповед и от тогава във всяко богослужение към края му тя се чете. Това е чудото, което се е случило под тази икона. Младият послушник се е наричал Гавраил и бил българин. Възрастният монах също се наричал Гавраил. После става ясно, че този непознат, който е изчезнал всъщност бил Архангел Гавраил, чието име носили и послушникът и старецът. 10 дни по-късно вече идва пък чудотворният препис на тази икона, а местността, в която се е случило чудото се нарича „Пение”, тоест пеене на църковно славянски език. Тази долина до ден днешен така се нарича. От тази икона идва и иконата в нашето градче Бухово, което вече почти е квартал на София. Този препис всъщност чудотвори в продължение на 17 години. В Бухово стават всякакви чудеса. Има много чудеса, които са се случили там, за които можем да си говори. Сега, когато тази икона дойде в престолния град София, имаше много поклонници и върху тях също тя извърши своите духовни и физически чудеса. Тя даде своето благословение на нашия град и на нашата държава. Днес е цветна нотка в нашето ежедневие и нейният празник ни дарява с надежда, защото Света Богородица не ни е забравила, не ни е пренебрегнала. А напротив - още ни помни и ни благославя, и се застъпва за нашия народ и за всички православни християни пред своя син и наш Бог за нашето изцеление, спасение и здраве.
Фокус: Много хора се включиха в снощното литийно шествие, което беше първо с иконата от Бухово, и то въпреки проливния дъжд. Очаквахте ли такъв интерес и за какво говори той? Българите сякаш се връщат към вярата, на какво се дължи това?
Отец Георги: Аз лично очаквах, че ще са повече хората, но не очаквах, че толкова много ще са те. Но според мен това си има логично обяснение, защото в днешно време в България народът вече се наслуша и нагледа на всякакви провали и несгоди, било то в политиката, спорта, икономиката и къде ли не. Даже съвсем не отдавна имаше някаква матура, която беше посветена на йогите, което абсолютно нямаше нищо общо нито с българският език, нито с българската литература. И това беше едно погромно деяние на министърът на просветата, не знам до кога българският народ ще го търпи този човек. Отделно, че той и не позволи да има православно учение в България, но да не се разпростирам много за това. Въпросът е, че много несгоди се събраха на българския народ, а ние като отци страдаме заедно със своите чеда, а именно вие – българският народ. Затова и решихме да направим това шествие, със съгласието и на Божията воля и благословията на Божията майка, за да може хората да изкажат болката си и да получат надежда. Виждате колко много народ дойде. Това потвърждава, че има нужда от такива шествия, от любов към този народ, от това някой да им даде нещо хубаво. Може да е духовно, може да е материално, но да е от сърце. И хората усещат, когато Бог ги обича, тогава и между себе си се обичаме. Затова смятам, че беше логично толкова много хора да дойдат на това шествие. Минахме през така наречения Женски пазар – „Георги Кирков”, аз очаквах там да има едно пренебрежение от страна на търговците. Напротив. Там също имаше много хора и те занимаващи се с търговията си, гледаха с надежда и със широко отворени очи към нас. Надявам се, че такива неща ще зачестят и ние ще чуем най-сетне ангелската песен „Слава тебе Боже, на земята мир, а между човеците благоволение” - блага воля. Това беше логично, просто аз като грешен човек наистина нямах представа, че толкова много хора ще дойдат. Но е логично на фона на днешния ни живот. Надявам се и за напред да има такива шествия.
Фокус: Иконата ще бъде ли отново върната в Бухово?
Отец Георги: Да, но това не е беда, тъй като Бухово е съвсем близко. Каним всички, всеки петък, с автобус 90 могат да дойдат до храма, като слязат на последна спирка. Всеки петък ние правим от 4 часа акатист пред иконата, същият този акатист, който прочетохме и в Катедралата „Свети, Свети Кирил и Методий” Всеки, който желае може да дойде и да участва в тази молитва. Просто на хората наистина това им носи радост, но не преходна радостта, а такава която ни обнадеждава за вечността, божествена радост.
Фокус: А защо избрахте този маршрут – от Църквата „Св. Петка Самарджийска до катедралата „Св. СВ. Кирил и Методий”?
Отец Георги: Това е много логичен въпрос, защото хората наистина не знаят този маршрут какво означава. Вие помнете, че когато правеха ларгото, се отриха няколко църкви и една от тях, беше посветена на Света Богородица, която са я наричали Пречиста. Представяте си колко любов е имало там, какво служение е било. Но по времето, когато Петко Тодоров беше кмет на София са съборени повече от 10 централни църкви, за да изправя улиците на София, което е трагедия. От тези няколко църкви има останки навсякъде точно по този маршрут, по който ние минахме. Ние спряхме и четохме първото евангелие точно на мястото, където е била намерена останки от храма „Света Богородица Пречиста. Има много храмове, даже се говори, че и сегашната джамия, която е там, е построена върху стара българска църква, посветена на Св. Йоан Кръстител. Има останки от църквата „Свети Спас” под Булбанк. Нашият град е осветен от многото църкви, от много християнски светии. И през турското робство и преди, и след това. Всъщност центърът между Св. Петка Самарджийска и катедралата „Св. СВ. Кирил и Методий” се заключва един кръг от храмове, който е наричан с краткия израз „Мала света гора”. София е била един християнски град, който е имал много църкви една до друга. Самата „Св. Петка Самарджийска” е имала още три пристройки към нея, които поради неизвестни за мен причини не ни разрешават сега да си ги възстановим. Ротондата „Свети Георги” също е имала още два параклиса. Просто ние не си знаем историята, а историята на и България и въобще на българската православна църква е златна. И смятам, че младите хора най-вече имат правото да ревнуват за тази история и да искат чистота й, за да знаят кои са и коя църква, коя родина ги е родила. Виждате в основата на думата родина стои раждането. Така и църквата ни ражда като православни християни и като православен български народ. Нашият народ не е настроен антагонистично към никои други изповядвания на вярата, но той си е ревностен за чистотата на своята вяра и я пази през вековете и вярваме и се молим така да бъде и за напред.
Фокус: Какво ще пожелаете на българите на този свят празник ?
Отец Георги: Нека всеки, който днес се помоли към Света Богородица, която с толкова любов държи в ръцете си своя син на всяка икона, да бъде чута молитвата му. Не, заради нашите заслуги, защото ние сме грешни хора, дори може би не знаем колко грешни, но заради нейния празник и заради нейната любов. Да се смили към всеки, който пожелаят нейната помощ. Да пази и тези, които по една или друга причина не са чували за нея, но са с чисти души и искат да живеят като честни и благочестиви хора. Но така също и тези, които не са съвсем благочестиви и обществото ги нарича бандити, тези човешки души пък Света Богородица да ги обърне, да се променят, да избегнат наказанието и вечната гибел, за да се съберем повече братя и сестри във вечността. Слава на нашият Отец и Светия Дух единосъщна, животворяща и неразделна Троица Отца Амин.
Весела ПЕТРОВА

© 2019 Всички права запазени. Забранява се възпроизвеждането изцяло или отчасти на материали и публикации без предварителното съгласие на Информационна агенция "Фокус"!
Всички мнения, оценки и твърдения, изказани в интервютата отразяват лични виждания и „Фокус” не носи отговорност за тях

---