СВЪРЗАНИ НОВИНИ

La Repubblica: Полският премиер отправи ултиматум на Русия

La Repubblica: Полският премиер отправи ултиматум на Русия

Рим. Полският премиер Матеуш Моравецки в интервю за италианския вестник la Repubblica постави ултиматум към Русия относно по-нататъшните отношения с европейските страни.Политикът твърди, че Москва „проучва границите на допустимото“ и иска „да раздели Европа“.„Русия трябва да реши дали иска да бъде с Европа или срещу Европа“, каза Моравецки.Според него Западът, ще прояви слабос...

11 Декември 2021 | 10:27 | Агенция "Фокус"

The Daily Express: Путин започна обратното броене до войната

The Daily Express: Путин започна обратното броене до войната

Лондон. Керченският пролив, разположен край Кримския полуостров и важна плавателна артерия, бе затворен за всички цивилни кораби. Това решение беше взето, след като руският флот забеляза украински кораб близо до него и съобщи, че следи движението му. Пише британският вестник The Daily Express. Руската Федерална служба за сигурност (ФСБ) съобщи, че украинският военноморски команден кораб "Донбас" не е отговорил на призив за промяна на курса. Целият свят следи развитието на ситуацията, наблюдава как Русия и Украйна се клатушкат на ръба на войната и се надява, че няма да има сблъсъци в Черно и Азовско море. Но ако това се случи, това ще стане искра, от която може да избухне конфликт от такъв мащаб, какъвто не е имало в този регион откакто Русия анексира Крим през 2014 г. Един източник каза пред руската информационна агенция ТАСС, че в момента "няма кораби в пролива". Според сайта Marinetraffic на входовете на пролива откъм Черно и Азовско море са се натрупали десетки кораби. По-късно ФСБ обяви, че украинският военен кораб е спрял да се приближава до Керченския проток, но не е изпълнил напълно заповедта за промяна на курса си. Командването на украинските обединени въоръжени сили съобщи, че командният кораб "Донбас" не е влизал в "чувствителните зони" около Керченския проток. Министърът на отбраната на Украйна каза, че става дума за невъоръжен кораб за търсене и спасяване. Доколкото знаем, украинският кораб е напуснал пристанището Мариупол в сряда сутринта и се отправи към Керченския проток. Бреговата охрана от двете страни влезе в спор около 13 часа местно време за това дали корабът се нуждае от разрешение да плава в тези води. ФСБ заяви: „В момента „Донбас“ се намира на разстояние 18 морски мили от Керченския проток и не се подчинява на исканията за промяна на курса. Тези действия представляват заплаха за безопасността на корабоплаването“. Този инцидент напомня събитията от ноември 2018 г., когато бреговата охрана на ФСБ залови три катера на украинските ВМС. Новият кръг на напрежение в морето настъпи, след като Русия разположи хиляди войници близо до украинската граница, предизвиквайки страх от евентуална инвазия. Източници от американското разузнаване казват, че Москва може да започне настъпление още през следващия месец с до 175 000 войници. Кремъл омаловажава сериозността на натрупването на руската армия в региона, докато външното министерство изразява загриженост относно влиянието на НАТО, към което Украйна иска да се присъедини. Москва също така казва, че Киев е изпратил хиляди войници в Източна Украйна, което поражда опасения, че може да атакува районите, контролирани от подкрепяните от Русия сепаратисти. Говорителят на руското външно министерство Мария Захарова твърди, че няма шанс за прекратяване на седемгодишния конфликт в източната част на страната между украинските и сепаратистки сили. Тя каза: "Преговорите за мирно уреждане са на практика в безизходица." Заместник-министърът на външните работи на Русия Сергей Рябков предположи, че подобно напрежение може да доведе до повторение на кубинската ракетна криза от 1962 г., когато Съединените щати и Съветският съюз бяха на ръба на ядрена война. Той каза пред репортери: „Може да се стигне до това. доста. Ако всичко продължи така, както върви, можем, според логиката на развитието на събитията, внезапно да се събудим и да видим себе си в нещо подобно." Мрачният коментар дойде два дни след като президентът на САЩ Джо Байдън и Путин проведоха разговор по видеовръзка за облекчаване на кризата. Президентът Байдън разговаря след това с украинския лидер Владимир Зеленски. Точно по това време се появиха съобщения за инцидента в морето. От кабинета на Зеленски казаха, че страните са обсъдили начини за предоставяне на военна, финансова и политическа подкрепа за Украйна, което със сигурност ще дразни Москва. В изявлението се посочва, че Зеленски е казал на Байдън, че Украйна има „ясни предложения“ как да възобнови закъсалия мирен процес в Донбас. Превод и редакция: Юлиян Марков

11 Декември 2021 | 09:13 | Агенция "Фокус"

Foreign Affairs: Украинският външен министър иска мир чрез сила в Донбас

Foreign Affairs: Украинският външен министър иска мир чрез сила в Донбас

Киев. Целта на Украйна в Донбас е проста: мир чрез сила, според статия на украинския външен министър Дмитро Кулеба в американското списание Foreign Affairs. „В този момент Съединените щати и техните европейски съюзници трябва да говорят с Путин, за да спечелят време, като същевременно укрепят Украйна до точката, в която Русия просто няма да има реална военна способност да нахлуе. В този момент ще бъде възможно да се постигне справедливо мирно уреждане в Донбас и най-накрая да се интегрира Украйна в ЕС и НАТО“, пише той. Той призова Вашингтон и неговите европейски съюзници да форсират „усилията за сдържане на Русия“. Според Кулеба Киев, заедно с партньори, вече разработва "всеобхватен план за сдържане на Русия" . "Първият компонент е изпращането на ясни политически сигнали до Москва. Това означава, че е необходимо да се изясни, че Украйна е част от Запада и бъдеща членка на ЕС и НАТО, и че суверенитетът и териториалната цялост на Украйна не подлежат на обсъждане", пише външният министър. Втората част на плана, добави той, предвижда строги санкции в случай на руска инвазия в Украйна. „Третата и последна част от плана е да се увеличи военната помощ за Украйна“, каза Кулеба. Превод и редакция: Юлиян Марков

11 Декември 2021 | 08:49 | Агенция "Фокус"

NBC: САЩ задържат изпращането на военна помощ за Украйна, за да не повишават напрежението

NBC: САЩ задържат изпращането на военна помощ за Украйна, за да не повишават напрежението

Вашингтон. Администрацията на президента на САЩ Джо Байдън е подготвила пакет от 200 милиона долара военна помощ за Украйна, но задържа доставката му, въпреки многобройните призиви от Киев, съобщи телевизионен канал NBC, позовавайки се на свои източници. Според информацията Вашингтон иска да отложи изпращането на помощта, за да се опита чрез дипломация да намали напрежението около ситуацията с Украйна. Според един от източниците документът за одобряване на пакета за военна помощ "стои на масата на президента от три-четири седмици". В същото време в случай на ескалация на напрежението американските власти обмислят значително увеличаване на обема на военната подкрепа за Украйна. Както отбелязва телевизионният канал, съставът на пакета за помощ все още е неясен, но Киев призова американските власти да им изпратят противоракетни и противотанкови ракети, системи за електронна борба, радари, боеприпаси и медицински консумативи. Превод и редакция: Юлиян Марков

11 Декември 2021 | 08:36 | Агенция "Фокус"

Йенс Столтенберг: НАТО няма да направи компромис с правото на Украйна да се присъедини към Алианса

Йенс Столтенберг: НАТО няма да направи компромис с правото на Украйна да се присъедини към Алианса

Брюксел. НАТО не възнамерява да прави компромис с Русия относно правото на Украйна и Грузия да се присъединят към Алианса. Това подчерта генералният секретар на военната организация на Запада Йенс Столтенберг след среща с новия канцлер на ФРГ Олаф Шолц, предава TACC. „Готови сме да седнем с Русия на масата за преговори, но не сме готови да се откажем от правото на страните да се присъединят към Алианса“, каза норвежецът, отговаряйки на въпроса дали организацията е готова да се откаже от обещанието „в някакъв момент да приеме“ Украйна и Грузия в НАТО, което лидерите на Алианса дадоха на Киев и Тбилиси на срещата на върха в Букурещ през 2008 г. Руското външно министерство предупреди, че НАТО трябва да се откаже от тези си амбции, припомя агенцията. Превод и редакция: Тереза Герова

10 Декември 2021 | 21:20 | Агенция "Фокус"

The Times: Байдън обеща на източноевропейските страни от НАТО, че САЩ ще ги пази от Русия

The Times: Байдън обеща на източноевропейските страни от НАТО, че САЩ ще ги пази от Русия

Лондон. Президентът Байдън подчерта „свещения ангажимент“ на САЩ да защитава своите съюзници от НАТО в Източна Европа, като им обеща военна подкрепа, докато Русия събира войски по границите на Украйна, пише британският вестник The Times. Байдън разговаря в четвъртък вечерта с лидерите на девет страни-членки на НАТО – България, Чехия, Естония, Унгария, Латвия, Литва, Полша, Румъния и Словакия, за да „подчертае ангажимента на Съединените щати към трансатлантическата сигурност и „нашия свещен ангажимент към член 5 на НАТО,“ съобщи Белият дом. Член 5 от учредителния договор на НАТО казва, че атака срещу всеки един съюзник е атака срещу всички тях. В последните дни се чуха много изказвания, показващи високото напрежение в региона: Президентът Путин обвини Украйна в извършване на „геноцид“ в източната част на страната, на териториите на непризнатите Донецка и Луганска „народни републики“ Той не представи никакви доказателства на фона на украинските опасения, че Русия ще нахлуе след Нова година. Матеуш Моравецки, полският премиер, предупреди, че „призракът на въоръжен конфликт“ на източната граница на Европейския съюз никога не е бил по-сериозен. Напрежението се засили още повече, тъй като Москва каза, че Киев е извършил „провокация“, като изпрати военен кораб към Керченския проток, който разделя Русия и анексирания от нея полуостров Крим. Твърди се, че украинският кораб не е реагирал на руска молба за промяна на курса, а по-късно се е оттеглил. Дмитрий Песков, говорител на Путин, каза, че инцидентът в четвъртък показва „потенциалната вреда и опасност, които могат да произтичат от подобни провокативни действия“. Киев каза, че корабът е действал в украински териториални води. Президентът на Естония Алар Карис каза в петък, че е разбрал от разговора с Байдън, че „ако е необходимо, допълнителни войски ще бъдат предислоцирани в страните от НАТО“, като решението за разполагането им се взема от ръководството на Алианса. Аста Скайсгирите, съветник на президента на Литва Гитанас Науседа, каза пред репортери, че Байдън е казал, че „възможни са допълнителни успокоителни елементи и допълнителни военни способности“. Тя не уточни къде могат да бъдат изпратени. Държавите от Източна и Централна Европа се изнервят от намеренията на Москва след струпването на 100 000 руски войници близо до границата с Украйна. Те също се опасяват от Вашингтон да търси някакъв вид сделка с Москва, за да смекчи кризата. Байдън увери лидерите, че решенията за съдбата им няма да се вземат над главите им. Скайсгирите каза, че е казал на литовците: „нищо за вас без вас“. Американският президент даде подобно обещание за откритост към президента на Украйна Зеленски в разговор по-рано през деня, съобщи Белият дом. Докато предупреждаваше за въоръжен конфликт, полският премиер Матеуш Моравецки усили натиск върху новото германско правителство да спре „Северен поток-2“, руски газопровод, който ще удвои директния износ за Централна Европа, ако му бъде дадена зелена светлина в началото на следващата година . „Предполага се, че това е символ и инструмент на руската хегемония в Централна и Източна Европа“, каза той пред италианския вестник La Repubblica,. „Условно одобрение на „Северен поток-2“ (от Германия) и липсата на санкции срещу Русия би означавало, че политиката на отстъпки е отговор на имперската политика на Кремъл. Това би било доказателство за слабостта на Европа." Правителството на Моравецки наскоро обяви, че ще увеличи повече от два пъти полската армия, за да противодейства на това, което описва като амбиции на Путин да възстанови Руската империя. Моравецки каза, че „Северен поток 2“ ще направи Европа още по-зависима от „Газпром“, руския държавен енергиен конгломерат, който стои зад проекта, и ще лиши „транзитните страни“ като Украйна от способността им да се противопоставят на Москва. Новото германско коалиционно правителство под ръководството на Олаф Шолц, който замени Ангела Меркел в сряда, е призовано от други съюзници, включително САЩ и Великобритания, да изготви планове за блокиране на газопровода, ако Путин атакува Украйна. „Северен поток-2“ беше завършен през лятото, но все още чака одобрение от германския мрежов регулатор. Процесът наскоро беше спрян, докато базираният в Швейцария оператор на газопровода може да докаже, че е създал достатъчно независим немски филиал. Решение се очаква най-рано през пролетта. Германски официални лица посочиха, че Шолц ще бъде готов да включи "Северен поток 2" в пакет от европейски санкции срещу Русия. Въпреки това, не е ясно колко дълго би била политически устойчива блокада в Германия, която вече има едни от най-високите цени на енергията на континента и е все по-зависима от руския газ. По време на видеоразговора с Путин във вторник, Байдън обеща икономически санкции на Москва „в случай на военна ескалация“. Руският президент Путин същевременно потърси гаранции, че НАТО няма да приеме Украйна. Усилването на западната военна подкрепа за Киев, както и военноморските патрули на САЩ и Великобритания в Черно море, тревожат Кремъл, САЩ одобриха доставките на противотанкови ракети „Джевлин“ за Украйна през 2018 г., но чак миналата година споразуменията за крайна употреба позволиха те да бъдат преместени на фронта в региона на Донбас, с уговорката, че се използват „за отбрана“. Миналия месец украинското военно разузнаване потвърди, че те са били използвани срещу руски или подкрепяни от Русия сили. Превод и редакция: Юлиян Марков

10 Декември 2021 | 19:43 | Агенция "Фокус"

ТАСС: САЩ ще предоставят 20 милиона долара за подсилване на границата на Украйна

ТАСС: САЩ ще предоставят 20 милиона долара за подсилване на границата на Украйна

Киев. Държавната гранична служба на Украйна (ДГСУ) и посолството на САЩ подписаха съвместен план за укрепване на сигурността на северните и източните участъци на украинската граница, за чието изпълнение ще бъде предоставена помощ в размер на 20 милиона долара, предава TACC. „Стартът на проекта започва през януари 2022 г., а общият размер на помощта се разглежда в размер 20 милиона долара“, цитира Държавната гранична служба представителя на посолството на САЩ в Украйна Сара Лангенкамп. Тя отбеляза, че проектът предвижда техническа помощ на граничните служители за ефективно противодействие на възникващите заплахи за националната сигурност на Украйна, включително възможността за предоставяне на Държавната гранична служба на безпилотни въздушни системи, специални превозни средства, оборудване за видеонаблюдение, комуникации, екипировка и други Първият заместник-председател на ведомството Владимир Никифоренко нарече подписания документ „план за съвместни действия за прилагане и увеличаване на капацитета на Държавната гранична служба“. По думите му става дума на първо място за осигуряване на неотложните и приоритетни нужди на линейните звена на държавната граница, за защита на личния състав, за осигуряване на лична безопасност, за комфорта на пребиваване в полеви условия, за висококачествено изпълнение на задачите на държавната граница. „Днес имаме много сложна ситуация в Източна Украйна, по северните граници и този проект за техническо сътрудничество е точно насочен към повишаване на сигурността на границата“, каза Никифоренко. Превод и редакция: Юлиян Марков

10 Декември 2021 | 18:38 | Агенция "Фокус"

„Лiга“ (Украйна): Русия ще спре напълно транзита на газ през Украйна през зимата

„Лiга“ (Украйна): Русия ще спре напълно транзита на газ през Украйна през зимата

Киев. Тази зима транзитът на газ от Русия през Украйна може да спре. Това заяви ръководителят на украинския оператор на газотранспортната система (ГТС) Сергей Макогон. Той отбеляза, че прекратяването на транзита е политически, а не икономически въпрос, цитира думите му украинската агенция за бизнес новини “Лiга“. „Виждаме, че през последните месеци натискът върху Украйна се засили във всички посоки. Налице е прекратяване на износа на термични въглища за Украйна от Руската федерация, и събиране на войски на границата, както и блокиране на износа на въглища от Казахстан “, каза Макогон. Като се имат предвид всички тези събития, е възможно транзитът на газ през Украйна да бъде напълно спрян, смята ръководителят на украинската ГТС. „Освен това, подобен ход ще бъде открита и неоправдана агресия. Надявам се да не се стигне дотам “, подчерта Макогон. Той смята, че ако се развие такъв сценарий, то технологично самата украинска газотранспортна система ще може да работи с ресурсите, които е успяла да събере преди зимата. „Но това се отнася само за работата на нашата ГТС. Ако има голям недостиг на ресурси в икономиката, това ще се превърне в голям проблем “, каза Макогон. На 18 октомври "Газпром" не изкупи допълнителния капацитет на украинската газопреносна система. На 1 ноември газопроводът Ямал-Европа беше превключен в реверсен режим. Освен това от 1 ноември Газпром прекъсна транзита на газ за Европейския съюз през Украйна. На 11 ноември "Газпром" се върна към договорните дневни обеми на транзит на газ през Украйна в размер на 109 милиона кубически метра газ на ден. Превод и редакция: Юлиян Марков

10 Декември 2021 | 17:44 | Агенция "Фокус"

ТАСС: Сергей Рябков каза, че Руската федерация ще намери форми за отговор на въвеждането на нови антируски санкции от САЩ

ТАСС: Сергей Рябков каза, че Руската федерация ще намери форми за отговор на въвеждането на нови антируски санкции от САЩ

Москва. Русия е готова да намери подходящи форми за отговор на евентуално затягане на антируските санкции и заплахата от изключване на страната от международната междубанкова система за пренос на информация и извършване на плащания SWIFT, заяви заместник-министърът на външните работи на Руската федерация Сергей Рябков на онлайн брифинг, цитиран от TACC. „Що се отнася до формите на отговор, ако се стигне до това, ние правим всичко, за да вразумим опонентите и да им обясним какво трябва да се направи, за да не се случи това,. Ще продължим да се стремим към това. Но, ако не дай Божe, стане, ще се намерят форми на реакция и възможности да ни предпазят от последствията от този вид необмислени действия“, каза той. Според дипломата действията на Вашингтон в икономическата сфера са "много особени", тъй като САЩ се опитват да използват заплахи срещу Руската федерация. "Това е недостоен трик по принцип, той е неефективен дори от гледна точка на целите, които преследват авторите на санкционната политика срещу Руската федерация. Дори има логично несъответствие. То се свежда до факта, че заплахата от санкции е насочена към определени действия, които извършваме на собствена територия с твърдението, че САЩ ще определят какво да правим на наша територия и какво не.. Това е очевидно прекалено, дори от гледна точка на простата човешка логика: не влизайте кухнята, защото в този случай вече няма да Ви доставяме храна", коментира Рябков. В същото време той отбеляза, че Москва не обръща внимание на подобни съобщения. „Заявяваме, че те водят още по-далеч в посоката на кризата, ако не и към конфронтация, по вина на Вашингтон“, заключи той. Според Рябков западните държави продължават да заплашват със санкции държави, които не са съгласни с тях, но подобен разговор е неприемлив с Русия, чиято позиция е безупречна, според него, от гледна точка на международното право. Той подчерта, че страните от НАТО във всяка ситуация декларират изключителната си правота, а тези, които не са съгласни, „ще бъдат подложени на всякакви наказания и натиск – санкционен и военен“. "Но такъв разговор с Русия е неприемлив. Нашата позиция е безупречна от международно-правна гледна точка, от политическа гледна точка. ", - каза заместник-министърът. Според него западните държави вземат „съзнателни политически решения, за да подкопаят споразуменията, система, която служи вярно в продължение на много години“. Рябков добави, че това поведение може да се наблюдава по различни международни въпроси. „Алгоритъмът, матрицата винаги са едни и същи: „Който не е с нас, е срещу нас. Долу универсалните норми, универсалните структури. Да заменим всичко с коалиции и групи по интереси. Да започнем всякакви информационни войни, покривайки ги с демагогия за това, че уж Русия разпространява определени информации“, каза заместник-министърът на външните работи за стандартните изявления на западните страни. Той нарече подобна позиция толкова очевидно „евтина и непродуктивна“, че самите участници в подобни кампании „се уморяват все повече да повтарят едно и също нещо от цялата тази западна група“. Москва, за разлика от тях, призовава за ефективен диалог за сигурността, за да се избегне по-нататъшна конфронтация. "Предлагаме алтернатива - спокойно, отговорно да постигнем споразумение. Да, въпросите са сложни, но все още има възможност да се направи това, като се избягват по-нататъшни влошавания. Несъгласието означава преминаване към голяма конфронтация", завърши Рябков. Превод и редакция: Юлиян Марков

10 Декември 2021 | 16:58 | Агенция "Фокус"

Reuters: Русия поиска гаранции за сигурност от Запада или заплаши с опасност от сериозна конфронтация

Reuters: Русия поиска гаранции за сигурност от Запада или заплаши с опасност от сериозна конфронтация

Москва. Русия в петък предупреди за опасността от голяма конфронтация със Запада, освен ако Съединените щати и техните съюзници не обмислят сериозно гаранциите за сигурност на Москва и също така повдигна перспективата за европейска ракетна криза, предава Reuters Коментарите на заместник-министъра на външните работи Сергей Рябков на брифинг в Москва дойдоха на фона на растящото напрежение между Русия и Запада относно Украйна и натрупването на руски войски близо до нейните граници. Във видеообаждане на най-високо ниво за намаляване на напрежението във вторник президентът Владимир Путин поиска от президента на САЩ Джо Байдън гаранции за сигурност на Русия, които биха спрели разширяването на НАТО на изток. Русия каза, че чака да види докъде ще доведе идеята, въпреки че Рябков каза, че би било "наивно" да се очаква гаранциите да бъдат получени. Двустранните връзки са на най-ниската си точка след разпадането на Съветския съюз през 1991 г. „Ако нашите опоненти от другата страна – преди всичко Съединените щати, но също и други страни, техните съюзници, така наречените страни-единомишленици – ако откажат и се опитат да торпилират това, те неизбежно ще получат допълнително влошаване на собствената си ситуация със сигурността", каза Рябков. „Да не се съгласиш би означавало да се приближим към голяма конфронтация“, каза той. Той също така призова Запада сериозно да обмисли дългогодишното предложение за налагане на мораториум върху разполагането на ракети с малък и среден обсег в Европа, които бяха забранени съгласно ракетния пакт, който се разпадна при тогавашния президент на САЩ Доналд Тръмп. Рябков разкритикува Съединените щати и техните съюзници от НАТО за разширяване на военните му възможности в Източна Европа. "Трябва, преди да е станало твърде късно, да избегнем нова ракетна криза в Европа. Появата на оръжия с малък и среден обсег на тези територии е директен път към ескалация на конфронтацията", каза той. Превод и редакция: Юлиян Марков

10 Декември 2021 | 16:32 | Агенция "Фокус"

The Wall Street Journal: Вашингтон е готов да обсъди „пълния списък с проблеми“ с Москва

The Wall Street Journal: Вашингтон е готов да обсъди „пълния списък с проблеми“ с Москва

Вашингтон. САЩ се нуждаят от допълнителни консултации с Европейския съюз и Руската федерация, преди да одобрят формата на каквито и да е срещи на водещите страни от НАТО с Москва, пише изданието The Wall Street Journal, позовавайки се на източник от администрацията във Вашингтон. „Един от високопоставените представители на администрацията на Байдън посочи, че ще са необходими допълнителни консултации, преди да бъде договорен форматът на каквито и да било преговори“, пише вестникът. „В следващите няколко дни очевидно ще продължим преговорите с нашите европейски партньори. Имаме намерение да продължим преговорите и с нашите руски партньори, за да намерим път напред“, цитира изданието думите на източника си. „Разбира се, ние сме готови да разговаряме с руската страна за този пълен списък с проблеми“, добави той. Путин и Байдън проведоха среща на върха във вторник чрез защитена видеовръзка, която продължи два часа. След нея Белият дом заяви, че Байдън е изразил загриженост за ситуацията около Украйна, призовал е за дипломатическо споразумение и е заплашил Москва с решителни мерки, включително икономически. На свой ред Путин информира американския си колега за неспазването от страна на Украйна на Минските споразумения, а също така е отбелязал, че именно НАТО прави опасни опити да завладее украинска територия и да струпа военния си потенциал по руските граници. На следващия ден Байдън обяви, че се подготвя среща на САЩ и водещи страни от НАТО с Русия. Според думите му до петък ще бъде обявена среща на високо равнише между САЩ и най-малко четири основни съюзника на НАТО с Русия, за да се обсъдят опасенията на Москва относно разширяването на Алианса и да се изработят мерки за намаляване на напрежението на Източния фланг на организацията. Bloomberg съобщи по-рано, че източноевропейските страни реагираха критично на предложението на САЩ за среща на членовете на НАТО с представители на Русия. Превод и редакция: Тереза Герова

10 Декември 2021 | 11:58 | Агенция "Фокус"

ТАСС: Румънският президент се обяви в подкрепа на увеличаването на силите на НАТО и САЩ в Черноморския регион

ТАСС: Румънският президент се обяви в подкрепа на увеличаването на силите на НАТО и САЩ в Черноморския регион

Букурещ. Държавният глава на Румъния Клаус Йоханис призова за увеличаване на военното присъствие на НАТО и САЩ в страната и Черно море. Съответното се е случило в рамките на телефонни консултации в четвъртък между президента на САЩ Джо Байдън с лидерите на страните от Букурещката деветка (България, Унгария, Латвия, Литва , Полша, Румъния, Словакия, Чешката република и Естония). Това се казва в съобщение, публикувано на официалната интернет страница на Президентството на Румъния, предава TACC. Йоханис „изрази подкрепа за надграждането на военното присъствие на НАТО и съответно на САЩ в Румъния и в Черноморския регион, като израз на съюзническа солидарност и силно стратегическо партньорство между Румъния и САЩ“, се казва в съобщението. „Президентът Клаус Йоханис подчерта необходимостта от укрепване на предната база на НАТО на Източния фланг, особено на Черно море, което е от стратегическо значение за евроатлантическата сигурност като цяло. Румънският президент също така подчерта необходимостта да се гарантира, че НАТО е напълно оборудвано, за да отговори на предизвикателствата на Русия“. Основната тема на телефонните консултации, отбелязват от президентската администрация, е била „тревожната ситуация със сигурността на Източния фланг на НАТО и в Черноморския регион“. В този контекст Байдън е информирал за резултатите от последните преговори с руския президент Владимир Путин и за оценката си на тези контакти. В хода на консултациите с лидерите на деветте държави е проведен и обмен на мнения относно „последствията от действията на Русия за сигурността на съюзниците и партньорите в региона, както и за координацията между съюзническите държави“, се казва в съобщението. „Румънският президент подчерта важността на информирането, координирането и консултациите със съюзниците в лицето на тези предизвикателства за сигурността, като отбеляза важността на поддържането на единството между съюзническите държаво“, заключават от президентската администрация. Превод и редакция: Тереза Герова

10 Декември 2021 | 10:26 | Агенция "Фокус"

Reuters: Русия задържа напрежението около Украйна високо в очакване на следващия ход на Байдън

Reuters: Русия задържа напрежението около Украйна високо в очакване на следващия ход на Байдън

Москва. Русия поддържа враждебна реторика към Украйна и сравни кризата там с най-опасния момент от Студената война, в очакване президентът на САЩ Джо Байдън да я покани на възможни преговори със страните от НАТО, коментира Reuters Руското външно министерство обвини Украйна, че придвижва тежка артилерия към фронтовата линия за битки с проруските сепаратисти в източната част на бившата съветска република и че не взема участие в мирния процес. „Преговорите за мирно уреждане на практика са в задънена улица“, каза говорителят на министерството Мария Захарова пред репортери, имайки предвид седемгодишния конфликт между украинските и сепаратистки сили в източния регион Донбас. В публикация на министерството в „Туитър“, цитирайки Захарова, се казва: „С подкрепата на страните от НАТО, които напомпват страната с оръжие, Киев изгражда своя контингент на линията на съприкосновение в Донбас“. Заместник-министърът на външните работи на Русия Сергей Рябков се съгласи с репортер, който предположи, че напрежението между Изтока и Запада около Украйна може да се превърне в повторение на кубинската ракетна криза от 1962 г., когато Съединените щати и Съветският съюз стояха на ръба на ядрена война. „Знаете ли, наистина може да се стигне дотам“, цитира думите му агенция „Интерфакс“. "Ако нещата продължат така, както са, е напълно възможно по логиката на събитията внезапно да се събудите и да се окажете в нещо подобно." Коментарите дойдоха два дни след видео разговор между Байдън и руския президент Владимир Путин, който имаше за цел да помогне за успокояване на кризата около Украйна. От срещата стана ясно, че Москва има интерес да запази напрежението високо, докато чака следващия ход от Байдън, който каза, че планира да проведе последващи преговори с участието на Русия и страните от НАТО. Украйна, която се стреми да се присъедини към НАТО, казва, че се страхува от нахлуване на десетки хиляди руски войници, събрани близо до нейната граница. Москва отрича агресивни намерения, че позицията й е чисто отбранителна. Украинският външен министър Дмитро Кулеба каза, че Киев очаква да бъде подкрепен от западните военни съюзници, дори ако Съединените щати не изпратят войски там, нещо, което Байдън изключи. „Ние ще водим тази война сами“, каза Кулеба пред инвеститори в Лондон. „Ние знаем как да се бием. Не се нуждаем от чужди войски, които се бият за нас. Но ние ще оценим всичко, което може да укрепи армията ни по отношение на военните доставки.“ Украинските военни обвиниха подкрепяните от Русия сепаратисти в източната част на страната в шест нови нарушения на нарушеното прекратяване на огъня от 2020 г. в четвъртък, три от които включват оръжия, забранени съгласно предишни мирни споразумения, които Москва и Киев казват, че се опитват да съживят. „Интерфакс“ цитира украински служител, който каза, че Киев предлага хуманитарен обмен на до 60 затворници до Нова година. Във видеообаждането във вторник Байдън изрази загриженост относно натрупването на военни сили на Русия и каза на Путин, че Москва ще бъде изправена пред сериозни икономически последици, ако нахлуе. Путин каза, че разговорите за инвазия са "провокативни" и обвини Украйна и НАТО в раздухване на напрежение. Байдън каза на следващия ден, че се надява до петък да има обявяване на срещи на високо ниво с Русия и основните съюзници в НАТО, за да се обсъдят опасенията на Москва и възможността за „понижаване на температурата по източния фронт“. Руският заместник-министър Рябков определи това като "едностранно" изявление, което предполага, че американската страна не го е обсъждала с Москва. Попитан дали Русия ще възрази срещу участието на други членове на НАТО, говорителят на Кремъл Дмитрий Песков каза: „Не можем да кажем, защото няма яснота как ще бъде организирано всичко това“. Превод и редакция: Юлиян Марков

9 Декември 2021 | 21:15 | Агенция "Фокус"

Associated Press: САЩ заявиха, че Украйна едва ли ще бъде приета в НАТО в близките десет години

Associated Press: САЩ заявиха, че Украйна едва ли ще бъде приета в НАТО в близките десет години

Вашингтон. Представители на Държавния департамент на САЩ са казали на Украйна, че членството й в НАТО едва ли ще бъде одобрено през следващото десетилетие. Това съобщи Associated Press (AP), позовавайки се на собствен източник. Агенцията не предоставя цитати от своя източник, но отбеляза, че президентът на САЩ Джо Байдън ще трябва да действа деликатно по този въпрос, като се има предвид, че Украйна се стреми да се присъедини към блока, докато Руската федерация е против. В същото време, както отбеляза президентът, американският лидер е изправен пред задачата да насърчи Киев да приеме някои аспекти на ситуацията в Източна Украйна. Както отбеляза бившият посланик на САЩ в Украйна Стивън Пайфър преди разговора между Байдън и украинския президент Владимир Зеленски, Вашингтон може да поиска от Киев да „направи някои стъпки напред“ в Донбас, пише агенцията. Вероятно става дума по-специално за предоставяне на непризнатите републики (Донецка и Луганска народни републики) на контрол върху сферите на здравеопазването, полицията и училищата. Превод и редакция: Юлиян Марков

9 Декември 2021 | 16:15 | Агенция "Фокус"

РИА Новости: МВнР на Русия заяви, че Европейският съюз се е присъединил към милитаризацията на Украйна

РИА Новости: МВнР на Русия заяви, че Европейският съюз се е присъединил към милитаризацията на Украйна

Москва. Европейският съюз се присъедини към милитаризацията на Украйна, каза говорителят на външното министерство Мария Захарова на брифинг, цитирана от РИА Новости. „На 2 декември Съветът на ЕС реши да отпусне 31 милиона евро за военно-техническа помощ на украинските военновъздушни сили. Тази техническа помощ по никакъв начин не допринася за мира в Донбас. На този фон преговорите за мирно уреждане са на практика в безизходица." Дипломатът отбеляза още, че редовните срещи на Контактната група и работните подгрупи, които се проведоха на 7 и 8 декември, са приключили без резултат. „Вместо да изпълнява задълженията по пакета от мерки от Минск, режимът в Киев просто имитира процеса, избягвайки директния диалог с Донецк и Луганск и се опитва да прехвърли отговорността за уреждането в Украйна върху Русия, в което, припомням Ви, е посредник в мирния процес“, завърши Захарова. Вашингтон също предоставя военна помощ на Украйна. Според говорителя на Пентагона Джон Кърби, тази седмица Киев ще получи стрелково оръжие и боеприпаси - най-новата пратка от доставката на стойност 60 милиона долара, която беше одобрена от президента на САЩ Джо Байдън. Както съобщи министърът на отбраната на САЩ Лойд Остин, Вашингтон е отделил повече от 2,5 милиарда долара от 2014 г. за подкрепа на украинската армия. Проектобюджетът за отбрана на САЩ за 2022 г. включва 300 милиона долара за предоставяне на военна помощ на Киев. Превод и редакция: Юлиян Марков

9 Декември 2021 | 15:47 | Агенция "Фокус"

РИА Новости: Генералният щаб на Русия предупреди Украйна за готовност за „потушаване на провокациите в Донбас“

РИА Новости: Генералният щаб на Русия предупреди Украйна за готовност за „потушаване на провокациите в Донбас“

Москва. Всякакви провокации от страна на киевските власти за насилствено разрешаване на ситуацията в Донбас ще бъдат потушени, каза началникът на Генералния щаб на руските въоръжени сили Валерий Герасимов на брифинг пред военните аташета на чуждите страни, цитиран от РИА Новости. „Доставките на хеликоптери, безпилотни летателни апарати и самолети за Украйна подтикват украинските власти да предприемат драстични и опасни стъпки. Киев не изпълнява споразуменията от Минск. Украинските въоръжени сили говорят за началото на използването на противотанковите ракетни комплекси „Джевлин“ в Донбас, които са доставени от САЩ, а също така използват турски разузнавателни и ударни безпилотни летателни апарати“, каза той. Според него това води до изостряне на и без това напрегната ситуация. В същото време началникът на Генералния щаб отбеляза, че информацията за предполагаемо предстоящото „нашествие“ на Русия в Украйна е лъжа, а военната дейност вътре в страната не налага уведомление. „Страните от НАТО обръщат прекомерно внимание на движението на войските в рамките на територията на Руската федерация. Предислокацията на подразделения по време на бойна подготовка е рутинна практика за въоръжените сили на всяка държава“, подчерта Герасимов. Превод и редакция: Юлиян Марков

9 Декември 2021 | 12:22 | Агенция "Фокус"

Джейк Съливан: Байдън се застъпва за дългосрочно военно присъствие на САЩ в Европа

Джейк Съливан: Байдън се застъпва за дългосрочно военно присъствие на САЩ в Европа

Вашингтон. Президентът на САЩ Джо Байдън подкрепя дългосрочното американско военно присъствие в Европа, но не подкрепя идеята за безкрайни военни окупации в Близкия изток и участието на Вашингтон в граждански войни зад граница. Това съобщи помощникът на американския лидер по националната сигурност Джейк Съливан, предава Defense One. Байдън е убеден, че за да се разположат американски войски в чужбина, трябва да има „ясно формулирана цел, свързана с жизненоважни интереси на националната сигурност на САЩ“. От гледна точка на настоящия ръководител на администрацията на Вашингтон, отбеляза Съливан, САЩ трябва да използват военна сила по начин, който може да подпомогне операцията, така че тя да бъде част от „по-голяма стратегия, която не е изцяло или твърде тежко зависима“ от Пентагона „в сравнение с всички други инструменти на американската мощ“. „Така подхожда президентът. И той смята, че <...> има аргументи в полза на дългосрочното присъствие на американски войски в Европа, което помогна да се предотврати атака срещу която и да е страна от НАТО, териториална атака срещу която и да било страна от НАТО в Европа от основаването на Северноатлантическия алианс“, каза Съливан в онлайн форум, организиран от Defense One. Освен това, според неговата информация, Байдън намира за „важно да се поддържа мир и стабилност чрез разполагане на [американски] войски в регионите на Индия и Тихия океан по експедитивно ефективен начин“. Това също е необходимо „в светлината на нарастващото предизвикателство от Китай“, каза Съливан. Въпреки това той подчерта, че в Близкия изток САЩ не се нуждаят от „безкрайна, неопределена военна окупация, за да възстановят други общества“, те се нуждаят само от „точни операции с партньори за унищожаване на терористи и подкрепа на приятели <...> в тази част на земното кълбо“. Както отбеляза президентският съветник, Байдън смята, че има силна двупартийна подкрепа за подобен курс в САЩ. „Той ще продължи да прилага стратегията за национална сигурност, базирана на описаната предпоставка“, каза Съливан. Коментирайки края на американската военна операция в Афганистан, той подчерта, че според Байдън американските войски са били в тази южноазиатска страна, наред с други неща, за да „поддържат политическа стабилност“, че тя е „централната част“ на дългосрочната американска кампания. Според Съливан в Ирак и Сирия САЩ запазват своите сили „за [решаване] на антитерористични задачи“. „Въпреки това, по отношение на идеята, че САЩ ще участват във война, в гражданска война в друга държава, считайки това за антитерористична мисия, президентът заключи, че тази ера трябва да приключи“, добави представителят на Белия дом. Превод и редакция: Тереза Герова

9 Декември 2021 | 09:07 | Агенция "Фокус"

Белият дом: Байдън ще обсъди ситуацията около Русия и Украйна с лидерите на „Букурещката деветка“

Белият дом: Байдън ще обсъди ситуацията около Русия и Украйна с лидерите на „Букурещката деветка“

Вашингтон. Държавният глава на САЩ Джо Байдън, след насрочен за четвъртък телефонен разговор с украинския президент Владимир Зеленски, възнамерява да обсъди с лидерите на страните от формата „Букурещката деветка“ онлайн срещата на върха с президента на Руската федерация Владимир Путин, която се проведе във вторник. Това съобщиха от пресслужбата на Белия дом. „Президентът Байдън ще говори с украинския президент Зеленски, за да обсъди струпването на военни сили на Русия на украинската граница. След това той ще се обади на лидерите на „Букурещката деветка“, група наши съюзници на източния фланг на НАТО, за да ги информира за призивите му към [Владимир] Путин, да изслуша тяхната гледна точка относно текущата ситуация със сигурността, както и да подчертае ангажимента на САЩ към трансатлантическата сигурност“, се казва в изявление, разпространено от пресслужбата на Белия дом. „Букурещката деветка“ включва България, Унгария, Латвия, Литва, Полша, Словакия, Румъния, Чешката република и Естония. Превод и редакция: Тереза Герова

9 Декември 2021 | 08:30 | Агенция "Фокус"

Джо Байдън: САЩ и НАТО нямат задължение да помагат с войска на Украйна в случай  на руска агресия

Джо Байдън: САЩ и НАТО нямат задължение да помагат с войска на Украйна в случай на руска агресия

Вашингтон. САЩ и НАТО нямат задължение да изпращат войски за защита на Украйна в случай на влошаване на ситуацията, подчерта президентът на САЩ Джо Байдън, отговаряйки на въпросите на журналистите на поляната пред Белия дом, преди да замине за Мисури, пише руското издание „Взгляд“. „Имаме морално и правно задължение към нашите съюзници от НАТО, в случай че бъдат атакувани, в съответствие с член 5 (от Хартата на НАТО), това е свещено задължение. Това задължение не се отнася за НАТО, тоест имам предвид Украйна“, каза той. По-рано стана известно, че американският държавен глава в отговор на думите на руския президент Владимир Путин за безпокойството от движението на Изток от НАТО обеща да обсъди тази тема с членовете на Алианса. Припомняме, че президентите на Русия и САЩ Владимир Путин и Джо Байдън проведоха разговор чрез видеоконференция при закрити врата. Разговорите продължиха два часа, като на журналистите бяха показани първите кадри от приветствията.. Нуланд твърди, че Русия е готова да хвърли „почти всички сухопътни войски на запад от Урал“ срещу Украйна. Байдън изброи на Путин ответните стъпки на Съединените щати при руска инвазия в Украйна. Путин каза, че Русия е „сериозно заинтересована“ да получи законово фиксирани гаранции, изключващи разширяването на НАТО на Изток. Превод и редакция: Иван Христов

8 Декември 2021 | 20:44 | Агенция "Фокус"

Financial Times: Защо Путин е обсебен от Украйна

Financial Times: Защо Путин е обсебен от Украйна

Лондон. Владимир Путин говори за Украйна като изоставен съпруг-тиранин. Статията от 5000 думи, публикувана от руския президент през юли, озаглавена „За историческото единство на руснаци и украинци“, е пълна с клетви за вечна любов към украинците и заплахи за насилие, ако любовта не е взаимна. На някои места украинците са представени като братя и сестри на Русия, понякога като неонацисти, пише The Financial Times в материал, представен без редакторска намеса. Украинският президент Владимир Зеленски дори се пошегува, че Путин вероятно има много свободно време, след като е успял да напише толкова дълга статия. Но съдържанието й изглежда още по-вълнуващо, като се има предвид очевидната подготовка на Москва за офанзива в Украйна. Около 90 000 войници, както и танкове и артилерия, сега са разположени близо до украинската граница. Миналата седмица Путин произнесе заплашителна реч, предупреждавайки Запада да не пресича червените линии. Служители на администрацията на Байдън съобщават, че Русия се готви да атакува Украйна „още през 2022 г.“. Американски и британски политици смятат, че подобни военни планове демонстрират най-агресивните намерения на Кремъл и тези намерения идват отгоре. За да разберат причините за поведението на Русия, западните политици се обърнаха към статията на Путин, публикувана през юли, която може да се разглежда като истинско изражение на дълбоките му убеждения. Той подчертава историческите, езиковите, етническите и религиозните връзки между Русия и Украйна. Президентът посочва, че тези връзки датират много преди раждането на СССР. По-специално Путин, който често е обвиняван в носталгия по Съветския съюз, критикува съветските лидери за поставянето на „най-опасната бомба със закъснител“ в отношенията между Русия и Украйна, давайки гаранции за свободно излизане на републиките от Съюза. „Русия всъщност беше ограбена“, изразява възмущението си президентът. Путин вижда Украйна като пропаднала държава, която е попаднала под влиянието на коварни чужденци. Точно в този момент разсъжденията му са обезпокоителни. Той каза, че Западът играе „опасна геополитическа игра“, чиято цел е да превърне Украйна в „плацдарм срещу Русия“. Този аргумент може да се използва за оправдаване на руската инвазия в Украйна, като се настоява на отбранителния характер на действията. Русия иска ясни гаранции, че Украйна няма да се присъедини към НАТО в замяна на предотвратяване на конфликт. Вашингтон може да разгледа претенциите на Москва. Факт е, че Украйна все още е далеч от присъединяване към НАТО. Предвид това състояние на нещата, концесията вече не изглежда като голяма работа, особено ако помага за предотвратяване на конфликти. Има обаче две причини, поради които Съединените щати и техните съюзници от НАТО трудно ще се съгласят на това. Първо, въпросът е принципен: Украйна е суверенна държава. Тя трябва да направи своя собствен избор без намесата на силни държави, които вземат решения вместо нея. Второ, трябва да бъдете благоразумни. Ако Русия получи това, което иска, войната наистина ли ще бъде избегната? Според логиката на писмото на Путин, наситено с любов и омраза, самата независимост на Украйна е отвратителна - тази историческа аномалия трябва да бъде обърната. Ако направите отстъпки сега, тогава Путин може да поиска нещо друго. Русия вече отне Крим от Украйна през 2014 г. и сега иска да наложи вето върху някои области от вътрешната й политика. Изглежда, че Путин е ядосан на Украйна не само защото тя е руска „сфера на влияние“. Контрастът в непринуденото му отношение към Казахстан е показателен. Подобно на Украйна, Казахстан също е бил част от Руската империя, а след това и СССР, преди да стане независима държава. Путин се опита да възстанови влиянието на Москва в Централна Азия с помощта на Евразийския икономически съюз, който включва Казахстан. Но руските амбиции се сблъскаха с китайските. През 2013 г., по време на посещение в Нур-Султан, китайският лидер Си Дзинпин обяви инициативата „Един пояс, един път“. Сега Казахстан търгува повече с Пекин, отколкото с Москва. Докато някои от партията „Единна Русия“ на Путин все още претендират за територии в Северен Казахстан, Кремъл не е особено против загубата на влияние върху бившата съветска република. Руснаците могат да твърдят, че разликата е, че Казахстан не е развил отношения в областта на отбраната с Китай. Но е ясно, че нарастващото сътрудничество между Пекин и Нур-Султан ще се отрази и на сигурността. Това, което наистина различава Казахстан от Украйна, е, че в тази страна няма и намек за демокрация. Но Украйна по всякакъв начин се противопоставяше на опитите да установи на нейна територия авторитарен режим, подобен на този на Путин в Русия. Украинската система в много отношения е нефункционална и корумпирана. Въпреки това в страната има активно гражданско общество и избори, резултатът от които не е предрешен. Както справедливо отбелязва Путин, Русия и Украйна са тясно свързани от историята и културата. Следователно фактът, че Украйна е избрала различен политически курс, повдига редица неудобни въпроси за Кремъл. Москва обича да казва, че „западният либерализъм“ изобщо не подхожда на Русия. Може би затова Украйна предизвиква такава ярост в Путин. Западните съюзници просто трябва да овладеят тази ярост с икономически санкции. Превод и редакция: Иван Христов

8 Декември 2021 | 19:14 | Агенция "Фокус"

Cesky rozhlas: Чешкото правителство изпраща 150 войници за патрулиране на полско-беларуската граница

Cesky rozhlas: Чешкото правителство изпраща 150 войници за патрулиране на полско-беларуската граница

Прага. Правителството на Чешката република ще изпрати 150 военнослужещи в помощ на полските им колега за патрулиране на границата с Беларус, съобщава националното радио Cesky rozhlas . Войниците ще бъдат в съседната страна за период от около шест месеца. Хиляди търсещи убежище и мигранти са хванати в капана на ничията земя между страните, предизвиквайки – по думите на чешките и европейските служители – умишлено създадена от Минск хуманитарна криза. Чешките войници ще помагат за защитата на границата, но няма да се ангажират директно с бежанците или мигрантите, предлага напускащият премиер Андрей Бабиш. Неговият наследник Петър Фиала подкрепи предложението, което след одобрение от кабинета ще бъде обсъдено от съответните комисии в двете камари на парламента. Превод и редакция: Тереза Герова

8 Декември 2021 | 17:45 | Агенция "Фокус"

„Известия“: На посолството на САЩ в Москва е връчена протестна нота срещу действията на НАТО

„Известия“: На посолството на САЩ в Москва е връчена протестна нота срещу действията на НАТО

Москва. На посолството на САЩ в Москва е връчена протестна нота, предупреждаваща за опасните последици от военната дейност на американците и страните-членки на НАТО. Това се казва в коментар на официалния представител на Министерството на външните работи на Руската федерация Мария Захарова, съобщава вестник „Известия“. Захарова подчерта, че военната активност на САЩ и страните от НАТО по периметъра на руските граници, включително полети на военни самолети и опасни маневри на военноморски кораби, продължава да набира скорост. „В същото време съюзниците от Алианса преминаха към провокации срещу самолети на гражданската авиация“. Това според Захарова застрашава сигурността на въздушното пространство и човешките животи като цяло. „Във връзка с тези провокативни действия на 8 декември на посолството на САЩ в Москва беше връчена протестна нота, предупреждаваща за опасните последици от подобно безразсъдство“, каза говорителят на външнополитическото ведомство в Москва. В същото време Захарова уточни, че в документа са изброени скорошни инциденти, свързани с дейността на НАТО. Превод и редакция: Тереза Герова

8 Декември 2021 | 17:23 | Агенция "Фокус"

Reuters: Макрон ще обсъди ситуацията в Донбас с лидерите на Русия и Украйна през следващите дни

Reuters: Макрон ще обсъди ситуацията в Донбас с лидерите на Русия и Украйна през следващите дни

Париж. Държавният глава на Франция Еманюел Макрон възнамерява да обсъди ситуацията в Източна Украйна с руския президент Владимир Путин и украинския му колега Владимир Зеленски през следващите дни, съобщава Reuters, позовавайки се на източник от Елисейския дворец. По данни на агенцията Макрон вече е провел разговори по тази тема с лидерите на Великобритания, Италия, Германия и САЩ. Съответните разговори последваха след двучасовата видеоконференция между Путин и американския президент Джо Байдън. Други подробности не се съобщават към момента. Превод и редакция: Тереза Герова

8 Декември 2021 | 07:54 | Агенция "Фокус"

Белият дом: Байдън и Путин са обсъдили двустранен диалог за стратегическата стабилност

Белият дом: Байдън и Путин са обсъдили двустранен диалог за стратегическата стабилност

Вашингтон. Държавният глава на САЩ Джо Байдън е обсъдил с руския президент Владимир Путин двустранния диалог за стратегическата стабилност. Това съобщиха от Белия дом. Също така стана известно, че Байдън е предупредил Путин, че САЩ и техните съюзници ще отговорят с строги икономически мерки в случай на военна ескалация срещу Украйна. Уточнява се още, че двамата лидери ще инструктират своите помощници да разработят темите, обсъждани по време на разговора им. Превод и редакция: Тереза Герова

7 Декември 2021 | 21:23 | Агенция "Фокус"

CNN: САЩ подготвят план за евакуация на своите граждани от Украйна в случай на „извънредна ситуация“

CNN: САЩ подготвят план за евакуация на своите граждани от Украйна в случай на „извънредна ситуация“

Вашингтон. Властите на САЩ разработва план за евакуация на американски граждани от Украйна в случай на „извънредна ситуация“ на територията на страната на фона на напрегната ситуация близо до границата с Русия, предава телевизионният канал CNN. Според източници на медията Пентагонът ръководи разработването на план, който ще бъде използван в случай на дестабилизиране на ситуацията в Украйна след евентуална „инвазия на Русия“. В същото време събеседниците на CNN подчертаха, че в момента американските власти не виждат необходимост от евакуация, тъй като международните летища на страната функционират нормално и сухопътните граници със западните съседи на Украйна са отворени. Както отбелязаха няколко неназовани официални лица, тези дискусии са само част от планирането на сериозно влошаване на обстоятелствата. Според тях в тази връзка американското отбранително ведомство работи по няколко сценария. Развитието включва както евакуация на държавни служители, така и износ на голям брой американски граждани от страната. Превод и редакция: Тереза Герова

7 Декември 2021 | 21:01 | Агенция "Фокус"

ТАСС: Преговорите между Путин и Байдън продължиха повече от два часа

ТАСС: Преговорите между Путин и Байдън продължиха повече от два часа

Вашингтон/Сочи. Преговорите чрез телеконферентна връзка между държавния глава на САЩ Джо Байдън и президента на Руската федерация Владимир Путин продължиха малко повече от два часа, съобщава TACC. Разговорът между лидерите на двете световни суперсили започна около 17:08 часа българско време. Както беше съобщено по-рано, срещата беше планирана за обсъждане на ситуацията около Украйна и темата за придвижването на НАТО на изток, стратегическата стабилност, двустранните въпроси, както и регионалната сигурност, включително ситуацията в Афганистан. В началото на телеконференцията Путин и Байдън си размениха поздрави, а президентът на САЩ изрази надеждата си за среща лице в лице с руския лидер в бъдеще. По-нататъшните преговори се проведоха при закрити врати. Телеконференцията беше организирана с помощта на защитена видеовръзка, използвана за първи път. Путин се свърза с президента на САЩ от резиденцията в Сочи. Както съобщава Bloomberg, Байдън, след разговорите с руския лидер, възнамерява да обсъди техните резултати със своите европейски съюзници. Това е петият разговор между държавните глави, откакто Байдън встъпи в длъжност като американски президент. Досега двамата са разговаряли по телефона три пъти, а в средата на юни проведоха лична среща в Женева. Тогава разговорът между Путин и Байдън продължи почти два часа и според двете страни беше конструктивен. Срещата на върха на Руската федерация и САЩ в Женева беше първата от 2018 г. насам. Превод и редакция: Тереза Герова

7 Декември 2021 | 20:17 | Агенция "Фокус"

Bloomberg: Байдън ще обсъди резултатите от преговорите с Путин с европейските съюзници на САЩ (ДОПЪЛНЕНА)

Bloomberg: Байдън ще обсъди резултатите от преговорите с Путин с европейските съюзници на САЩ (ДОПЪЛНЕНА)

Вашингтон. Държавният глава на САЩ Джо Байдън ще обсъди резултатите от преговорите с президента на Руската федерация Владимир Путин с европейските съюзници на Вашингтон, предава Bloomberg. След приключването на руско-американската среща на върха, проведена във формат на видеоконференция, Байдън ще проведе разговор с френския президент Еманюел Макрон, изпълняващата длъжността канцлер на ФРГ Ангела Меркел, италианският премиер Марио Драги и британският министър-председател Борис Джонсън, съобщиха от пресслужбата на Белия дом. „Този следобед президентът Байдън ще проведе разговор с френския президент Макрон, германския канцлер Меркел, италианския премиер Драги и премиера на Обединеното кралство Джонсън след разговора си с [руския президент Владимир] Путин“, се казва в изявлението. „По време на разговора си вчера лидерите се съгласиха да останат в тесен контакт и да се придържат към координиран и всеобхватен подход в отговор на засиленото военно присъствие на Русия по границите с Украйна“, се казва още в текста. Путин и Байдън проведоха разговори във вторник чрез видеовръзка, като разговорът продължи малко повече от два часа. В понеделник лидерите на Великобритания, Италия, САЩ, Франция и Федерална република Германия в телефонен разговор изразиха загриженост относно „все по-острата реторика на Руската федерация“ по отношение на Украйна, призоваха Москва да деескалира напрежението и се съгласиха, че дипломацията, особено в рамките на Нормандския формат, е единственият начин за уреждане на конфликта в Донбас чрез прилагането на Минските споразумения. Превод и редакция: Тереза Герова

7 Декември 2021 | 20:06 | Агенция "Фокус"

Bloomberg: САЩ ще поискат от Германия да се откаже от „Северен поток 2“, ако ситуацията в Украйна ескалира

Bloomberg: САЩ ще поискат от Германия да се откаже от „Северен поток 2“, ако ситуацията в Украйна ескалира

Ню Йорк. САЩ ще искат от Германия да се откаже от реализацията на „Северен поток 2“ в случай на руска агресия срещу Украйна, съобщава във вторник Blomberg, позовавайки се на свои източници. Путин и Байдън водят преговори във вторник чрез видеовръзка. Те ще обсъдят напрежението около Украйна, придвижването на НАТО към границите на Руската федерация и инициативата на руския лидер за гаранции за сигурност. В навечерието на преговорите телевизионната компания CNN публикува информация, че официални лица в Съединените щати обмислят възможността за налагане на ограничения срещу Русия във връзка със ситуацията около Украйна. Според нейни източници новите санкции може да се отнасят за членовете на най-близкото обкръжение на Путин, руските производители на енергия, както и да предвиждат евентуално изключване на страната от SWIFT, международна междубанкова система за прехвърляне на информация и извършване на плащания. Говорителят на руския лидер, коментирайки появата на подобни съобщения, ги нарече продължение на информационната истерия, която се наблюдава през последните дни в западните медии., Превод и редакция: Иван Христов

7 Декември 2021 | 19:06 | Агенция "Фокус"

ТАСС: САЩ ще поемат задължение да защитават медиите и свободата на изборите по света на Срещата на върха за демокрация

ТАСС: САЩ ще поемат задължение да защитават медиите и свободата на изборите по света на Срещата на върха за демокрация

Вашингтон. Съединените щати възнамеряват да обявят нови ангажименти на Срещата на върха за демокрация за подкрепа на медиите, борба с корупцията и защита на свободните избори. Това съобщи високопоставен представител на американската администрация, говорейки във вторник на специален телефонен брифинг за журналисти, който беше посветен на предстоящата на 9-10 декември Среща на върха за демокрация. Домакин на този онлайн форум, с участието на 110 държави и територии, който не включва нито Русия, нито Китай, нито Турция или Унгария, предава ТАСС. „От своя страна правителството на САЩ ще обяви нови инициативи и ангажименти на срещата на върха в области като подкрепа на свободни и независими медии, борба с корупцията, защита на свободни и честни избори, укрепване на демократичните реформи и използване на технологии за демократично обновяване“, каза той. Срещата на върха има за цел „да предостави на лидерите форум, за да обсъждат, слушат и честно да говорят за предизвикателствата и възможностите, пред които са изправени демократичните правителства и как демокрациите могат да подобрят живота на своите граждани“, заяви представител на изпълнителната власт на САЩ. „Тя (срещата на върха) ще служи и като платформа за лидерите да обявяват нови ангажименти, реформи и инициативи в съответствие с трите тематични области на срещата: първо, укрепване на демокрацията и защита от авторитаризъм, второ, борба корупцията и трето, насърчаването на правата на човека“, добави той. „Разбира се, разбираме, че няма перфектни демокрации, включително и ние самите. И ние разглеждаме срещата на върха като изключителна възможност за привличане на внимание и мобилизиране на международните усилия за съживяване на демокрацията“, заключи представителят на Вашингтон. Американските власти виждат срещата на върха преди всичко като дискусионна платформа, но на нея ще бъдат представени и многостранни инициативи. Както беше уточнено на брифинга, срещата на върха ще има за цел засилване на „глобалния диалог между правителствата и гражданското общество“. „Считаме за ключов компонент на срещата <...> да поддържа диалог и да осигури условия, за да говорим честно и откровено за заплахите и предизвикателствата пред демокрацията, както и за наличните възможности“, каза служителят на администрацията. „Освен това през седмицата ще видим редица различни многостранни инициативи и подкрепа за съществуващи многостранни инициативи“, добави той. „Правителството на САЩ, например, възнамерява да направи нови изявления за формирането на група държави, които ще работят за гарантиране на честността на изборите“. Съединените щати нямат твърди планове да превърнат Срещата на върха за демокрация в постоянен механизъм. „В момента нямаме твърди планове да превърнем това в постоянен процес“, каза висш служител на американската администрация на специален телефонен брифинг за журналисти във вторник. В същото време водещите на брифинга припомниха, че след около година американската администрация планира да проведе втора подобна среща на върха. Предполага се, че ще бъде присъствена, ако санитарно-епидемичната обстановка позволява. Превод и редакция: Иван Христов

7 Декември 2021 | 18:34 | Агенция "Фокус"

Bloomberg: Байдън ще обсъди с европейските съюзници разговора си с Путин

Bloomberg: Байдън ще обсъди с европейските съюзници разговора си с Путин

Ню Йорк. Лидерите на САЩ, Великобритания и европейските страни ще обсъдят резултатите от руско-американската среща на върха след приключването й, съобщи Bloomberg във вторник. Руският президент Владимир Путин и американският му колега Джо Байдън водят разговори във вторник чрез видеовръзка. Превод и редакция: Иван Христов

7 Декември 2021 | 18:11 | Агенция "Фокус"

ТАСС: Започнаха преговорите между Путин и Байдън

ТАСС: Започнаха преговорите между Путин и Байдън

Вашингтон/Сочи. Президентите на Русия и САЩ Владимир Путин и Джо Байдън започнаха двустранните преговори помежду си, които за първи път се провеждат под формата на телеконферентна връзка, съобщава ТАСС. Очаква се лидерите да обсъдят ситуацията около Украйна и движението на НАТО на изток, въпросите за стратегическата стабилност и двустранния дневен ред. Те могат да засегнат и темите за регионалната сигурност, включително ситуацията в Афганистан. Както отбеляза прессекретарят на руския президент Дмитрий Песков, комуникацията между Путин и Байдън може да бъде доста дълга. Разговорът, каза той, ще продължи „колкото е необходимо“. Путин се свърза с американския си колега от резиденцията си в Сочи. Руският президент пристигна там от Ню Делхи, където беше на посещение предния ден. Разговорът се осъществява по защитена видеовръзка, предназначена за комуникация между лидерите на двете страни. Използва се за първи път. Както беше съобщено по-рано в Кремъл, линията е създадена „дори по време на предишните администрации“, но досега е била неактивна и „фактически се поддържаше само в техническа ефективност“. Днешният разговор между двамата лидери е петият, откакто Байдън встъпи в длъжност като американски президент. По-рано главите на двете държави са разговаряли три пъти по телефона, а в средата на юни проведоха среща очи в очи в Женева. Разговорът на четири очи продължи близо два часа и според двете страни е бил конструктивен. Срещата на върха на Руската федерация и САЩ в Женева беше първата от 2018 г. Превод и редакция: Иван Христов

7 Декември 2021 | 17:16 | Агенция "Фокус"

Тръмп за преговорите Байдън-Путин: Това ще бъде неравен мач

Тръмп за преговорите Байдън-Путин: Това ще бъде неравен мач

Вашингтон. Преговорите между настоящия държавен глава на САЩ Джо Байдън и руския президент Владимир Путин са като футболен мач между ученици и професионалисти, каза бившият лидер на Белия дом Доналд Тръмп в интервю за Newsmax. Коментирайки предстоящата виртуална среща между лидерите на двете световни суперсили, бившият президент на САЩ Доналд Тръмп призна, че не е оптимист за изхода от преговорите. Newsmax напомня на читателите, че настоящият ръководител на Белия дом „иска да окаже натиск върху Путин“ за засиленото военно присъствие на границата с Украйна, а руският лидер „иска да окаже натиск върху света, за да попречи на Украйна да се присъедини към НАТО " „Сега виждам, че Байдън ще говори с Путин и това е неравностойно състезание. Това би било неравностойно състезание и в най-добрите времена. Това не е честна сделка за страната ни“. „Все едно „Ню Ингланд Пейтриътс“ (отбор по американски футбол) да играят с вашия гимназиален тим. Това имаме сега“, подчерта Тръмп. Той не пропусна да коментира, че Байдън е дошъл на власт чрез „кражба“ на изборна победа и че това е станало източник на проблеми за Америка. Тръмп също така се възползва от възможността да припомни собствената си „твърда“ политика спрямо Русия: „Никога не сме имали проблеми. Никой не е бил по-твърд с Русия от мен, въпреки факта, че харесвам Путин, имах много добри отношения с него. Но аз спрях газопровода („Северен поток 2“)... Наложих санкции срещу тях и спрях газопровода в цяла Европа. Никой не би могъл да постигне повече. Освен ужасите на войната, никой не би могъл да направи повече“. Превод и редакция: Тереза Герова

7 Декември 2021 | 15:25 | Агенция "Фокус"

Карл Билд в статия за The National Interest: Война заради Тайван или Украйна би била катастрофа

Карл Билд в статия за The National Interest: Война заради Тайван или Украйна би била катастрофа

Стокхолм/Вашингтон. Дипломатите трябва да внимават да не допуснат война, която ще завърши с глобална катастрофа, пише бившият шведски премиер и министър на външните работи Карл Билд в статия за американското издание The National Interest. Огромните простори на Евразия са ограничени от две страни от войнственост. На западния фронт Русия прехвърля войски в региони близо до границите на Украйна, което вече предизвиква вълна от спекулации за възможните мотиви. А на изток поведението на Китай спрямо Тайван става все по-тревожно. Сензационно проучване на американски мозъчен тръст заключава, че САЩ ще имат „малко надеждни възможности“, ако Китай започне масирана атака срещу острова. И в двата случая са ясни стратегическите намерения на агресора. Китайското правителство на Си Дзинпин многократно призовава за „обединение“ на страната, смятайки това за подходящ край на гражданската война. След Втората световна война Китайската комунистическа партия (ККП) превзема континенталната част на страната, но така и не успява да елиминира националистите на Чан Кай-ши. Те се оттеглят в Тайван (и някои от по-малките острови), който оттогава насам остава извън властта на ККП. Някои от изявленията на Китай за „обединение“ предвиждат, че то ще бъде постигнато по чисто мирен начин, но в други случаи китайските лидери пропускат тази подробност. И в разширяването и превъоръжаването на своите военни, Китай се фокусира върху потенциала да покори Тайван, ако някога той дръзне да обяви независимост. Повечето държави, включително САЩ, отдавна се придържат към политиката на „един Китай“, като се въздържат от официално признаване на Тайван като независима държава. Въпреки това, при липсата на официални дипломатически връзки с острова, много държави развиват отношения по други канали, по-специално чрез търговия и технологии. Тайван е световен лидер в производството на най-новите микрочипове. Това е и брилянтна история за демократичен успех. Ако китайското общество в Тайван може да бъде демократично, тази политическа перспектива рано или късно ще се разпространи в континенталната част. Ситуацията в Украйна в другия край на Евразия е поразително различна от ситуацията в Тайван, не на последно място защото Русия официално призна нейната независимост. Окупацията и анексирането на Крим от президента Владимир Путин през 2014 г. бяха обявени за незаконни и осъдени с огромно мнозинство в Общото събрание на ООН (само 11 държави гласуваха против резолюцията). И все пак Путин наскоро публикува дълго, но забележително есе, в което твърди, че Русия, Украйна и Беларус са исторически свързани. Той е убеден, че украинският или беларуският суверенитет може да бъде постигнат само заедно с Русия, под върховната власт на Кремъл. Путин стигна толкова далеч в ревизионизма си, че дори разкритикува официално независимия статут на Украйна в съветската конституция (въпреки че това не означаваше нищо по онова време). Стратегическите намерения на Путин са ясни: той смята независимостта на Украйна за непоносима и не смята да се примири с това. Подобно на Китай с плановете си за Тайван, Русия подготви и оборудва своите военни сили за конкретната цел да нахлуе и завладее Украйна, преди окупацията да бъде осуетена от някаква външна сила. В допълнение към превземането на Крим, Кремъл вече изпрати редовни войски в Украйна, например в източния регион на Донбас през август 2014 г. и отново през февруари 2015 г. Човек има усещането, че Путин е готов и нетърпелив да започне нова инвазия, ако не и много по-мащабна операция. Никой не се съмнява, че китайското военно превземане на Тайван ще промени драстично реда за сигурност в Източна Азия, точно както презвемането на Украйна от руснаците ще наруши реда за сигурност в Европа. Но това, което все още не е правилно оценено, е перспективата и двете събития да се случат едновременно - по повече или по-малко координиран начин. Взети заедно, тези два акта на агресия ще променят фундаментално глобалния баланс на силите и ще предвещават смъртта на дипломатическите механизми и мерките за сигурност, които крепят глобалния мир от десетилетия. И този сценарий в никакъв случай не е толкова пресилен, колкото изглежда. Въпреки че Китай твърди, че се застъпва за ненамеса във вътрешните работи той стриктно мълчи за делата на други държави, за суверенитета на Украйна. Няма причина да вярваме, че Пекин няма да подкрепи нова руска офанзива, ако тя е в съответствие със собствените му цели. Разбира се, китайска инвазия в Тайван и руската в Украйна биха били огромна грешка. Икономическото развитие на двете страни ще пострада от неизбежни мащабни санкции. Рискът от разрастващ се военен конфликт обаче ще бъде висок и страни като Япония и Индия почти сигурно ще се впуснат в масивно струпване на собствена мощ, за да се противопоставят на Китай. Европейците вече се движат по-решително към политика за укрепване на отбраната си. При цялата предпазливост това е малка утеха. Барабаните на войната бият все по-силно и по-силно. Работата на дипломацията е да гарантира, че те ще останат фонов шум. Превод и редакция: Тереза Герова

7 Декември 2021 | 14:48 | Агенция "Фокус"

Сергей Лавров: Путин ще представи позицията на Русия за Украйна на Байдън

Сергей Лавров: Путин ще представи позицията на Русия за Украйна на Байдън

Москва. В рамките на разговора си с държавния глава на САЩ Джо Байдън, руският президент Владимир Путин отново ще очертае ясно своите подходи към разрешаването на украинската криза, а именно необходимостта да се принуди Киев да спазва Минските споразумения. Това заяви първият дипломат на Москва Сергей Лавров, предава РИА Новости. „Подчертавам още веднъж, че днес ще имаме важно събитие в нашите отношения – телефонен контакт между президентите Путин и Байдън в рамките на пакета от мерки в Минск“, припомни Лавров пред репортери. Превод и редакция: Тереза Герова

7 Декември 2021 | 13:26 | Агенция "Фокус"

Ouest-France: Лидерите пет западни сили заявиха решимостта си да отстояват суверенитета на Украйна

Ouest-France: Лидерите пет западни сили заявиха решимостта си да отстояват суверенитета на Украйна

Париж. Предвид „напрежението между Русия и Украйна“, лидерите на Германия, САЩ, Франция, Италия и Обединеното кралство „изразиха своята решимост да отстояват суверенитета на Украйна“, се казва в официално изявление на Елисейсклия дворец, цитирано от Ouest-France. В резултат на телефонни разговори петте държави също „обещаха да действат за поддържане на мира и сигурността в Европа“, като обвиниха Русия в подготовка на атака срещу съседна държава. Според френското комюнике участниците в срещата припомнят също, че Русия трябва да възобнови преговорите с Украйна в рамките на Нормандската група под егидата на Франция и Германия. Както припомня вестникът, западните страни се договориха за позицията си в навечерието на дългоочакваните преговори чрез видеоконференция между Джо Байдън и Владимир Путин. В разговора си лидерите ще се докоснат до предупреждението на Белия дом, че САЩ са готови да отговорят на Москва в случай на атака срещу Украйна. В понеделник високопоставен служител на администрацията на Байдън обяви, че при този обрат на събитията, в допълнение към икономическите санкции, Вашингтон обмисля да засили военното си присъствие в Източна Европа. Френският вестник припомня, че в петък високопоставен американски служител увери The Washington Post, че Русия се готви за офанзива в началото на 2022 г. За нея са приготвени 175 хиляди военнослужещи. Москва от своя страна многократно отрича всякакви агресивни намерения и обвинява западните страни, че увеличават броя на „провокациите“, пише Ouest-France. Превод и редакция: Иван Христов

7 Декември 2021 | 11:44 | Агенция "Фокус"

Reuters: Блинкен е разговарял със Зеленски преди преговорите Байдън-Путин

Reuters: Блинкен е разговарял със Зеленски преди преговорите Байдън-Путин

Вашингтон. Държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен е говорил в понеделник с украинския президент Владимир Зеленски преди преговорите между американския държавен глава Джо Байдън и руския лидер Владимир Путин във вторник, като го е информирал, че Вашингтон ще заплаши Москва с тежки икономически последствия, ако дръзне да продължи с плановете си за нахлуване в Украйна, предава Reuters. Говорителят на Държавния департамент Нед Прайс каза пред репортери, че Съединените щати остават ангажирани с политиката на отворени врати на НАТО и че Aлиансът трябва да остане готов за кандидатите, когато те са готови, визирайки Украйна, бивша съветска република, която сега се стреми да се присъедини към Европейския съюз и НАТО против волята на Русия. Превод и редакция: Иван Христов

7 Декември 2021 | 11:28 | Агенция "Фокус"

Bloomberg: САЩ замислят тежки санкции срещу рублата, ако Русия нападне Украйна

Bloomberg: САЩ замислят тежки санкции срещу рублата, ако Русия нападне Украйна

Ню Йорк. Съединените щати и техните съюзници обмислят възможността за въвеждане на нови санкции срещу Руската федерация, насочени срещу редица кредитни институции и Руския фонд за преки инвестиции и по-специално ограничаване на конвертирането на рублата в случай на руска атака срещу Украйна. Това съобщи Bloomberg във вторник, позовавайки се на свои източници. „Санкциите, които биха могли да бъдат наложени, включително срещу някои от най-големите банки в Русия и Руския фонд за преки инвестиции, са една от възможните опции, които [американският] президент Джо Байдън може да очертае във вторник по време на разговор с [руския колега] Владимир Путин“. „Те смятат, че най-тежката мярка би била прекъсването на връзката със SWIFT, но това би нанесло сериозен удар на гражданите на Русия. Следователно служителите са по-склонни да лишат Москва от възможността за конвертиране на рублата в долар, евро и британски паунд“. Освен изключването на Русия от банковата платежна система SWIFT, се обсъжда и забрана за инвестиране в руския публичен дълг на вторичния пазар, отбелязва агенцията. Преговорите между президентите на Руската федерация и САЩ под формата на телеконференция са насрочени за 17:00 ч. българско време Превод и редакция: Иван Христов

7 Декември 2021 | 11:12 | Агенция "Фокус"

Al Jazeera: Кои са десетте области на напрежение между САЩ и Русия

Al Jazeera: Кои са десетте области на напрежение между САЩ и Русия

Доха. Кремъл определи състоянието на отношенията между САЩ и Русия като „доста плачевно“ в навечерието на видеоразговора между руския президент Владимир Путин и американския му колега Джо Байдън, когато двамата ще обсъдят напрежението около Украйна във вторник, коментира катарският телевизионен канал Al Jazeera През последния месец американски служители докладваха за необичайни движения на руски войски близо до Украйна и изразиха опасения относно „възможна руска инвазия“, нещо, което Москва категорично отрича. Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков каза в понеделник, че пълзящо, според Русия, разширяване на НАТО към нейните граници, и дългосрочните гаранции за сигурност от Запада, от които Путин каза, че Москва се нуждае, ще бъдат в центъра на този разговор. Путин каза, че иска правно обвързващи гаранции, че НАТО няма да се разширява по-нататък на изток и обещание, че определени видове оръжия няма да бъдат разположени в страни, близки до Русия, включително Украйна. Очаква се Путин да повдигне и възможността за провеждане на друга среща на върха между САЩ и Русия с Байдън. Двамата лидери се срещнаха за последно на среща на върха през юни в Женева. „Те ще трябва да обсъдят как се изпълняват договореностите, които са били постигнати в Женева, да преразгледат какво се прилага изцяло и какво изисква допълнителна работа“, каза Песков пред репортери. „Разбира се [дневният ред] са двустранните отношения, които остават в доста плачевно състояние. И тогава въпросите се очертават в дневния ред. Предимно напрежението около Украйна, темата за напредването на НАТО към нашите граници и инициативата на президента Путин за гаранции за сигурност. Ето 10 области на напрежение между двете световни сили: Украйна и възможни западни санкции Съединените щати предупредиха Русия, че ще бъде изправена пред „сериозни разходи“, включително икономически санкции със значително въздействие, ако нахлуе в Украйна, тъй като, според Киев, над 94 000 руски войници са се събрали в близост на украинската граница. Вашингтон призова за връщане към споразуменията, подписани в Минск през 2014 и 2015 г., които имат за цел да сложат край на войната между украинските правителствени сили и подкрепяните от Русия сепаратисти в източната част на Украйна, която се проточва вече седем години. Исканията на Русия към НАТО Русия казва, че разполагането на нейните войски е отговор на агресивното поведение на НАТО и Украйна, включително полети на американски стратегически бомбардировачи и маневри на военни кораби в Черно море. Кремъл настоява за правно обвързващи гаранции за сигурност от Запада, че НАТО няма да се разширява по-нататък на изток – което би попречило на Украйна да стане член – или да разположи ракети в Украйна, които биха били насочени към Русия. САЩ казват, че никоя страна не може да наложи вето на стремежите на Украйна към НАТО. Беларус САЩ обвиниха руския съюзник Беларус, че „използва като оръжие“ мигранти от Близкия Изток, като насърчава хиляди от тях да се опитат да влязат в Европейския съюз от нейна територия, създавайки криза за ЕС. Русия подкрепи лидера на Беларус Александър Лукашенко, включително като изпрати бойни самолети, които могат да носят ядрено оръжие, да патрулират във въздушното пространство на Беларус. Енергия САЩ заявиха, че Русия може и трябва да направи повече, за да облекчи енергийната криза в Европа, като увеличи доставките на газ, и я предупредиха да не използва енергията като политическо оръжие, особено срещу Украйна. Вашингтон наложи санкции срещу руски предприятия, участващи в изграждането на "Северен поток-2", новопостроения газопровод под Балтийско море. „Северен поток 2“ очаква одобрение от германският независим мрежов регулатор, преди Русия да започне да изпомпва газ през него, така че би бил потенциално уязвим от допълнителни западни санкции, ако кризата в Украйна ескалира. Дипломатически спорове Русия и САЩ намалиха щата на посолствата в поредица от ходове „око за око“. Руският външен министър Сергей Лавров предположи на 2 декември, че това е една област, в която двете страни могат да се стремят да зачеркнат и да започнат начисто, като премахнат ограниченията за представителство. Кибератаки САЩ обвиниха хакери, работещи за руското правителство или от руска територия, в насочване на кибератаки срещу американски политически партии, компании и критична инфраструктура. Русия отрича да е извършвала или толерирала кибератаки. Байдън повдигна въпроса пред Путин през юни и изброи 16 критични области, които според него трябва да бъдат „забранени“ за кибератаки, но двете страни не са сигнализирали публично за никакъв напредък по въпроса оттогава. Контрол на въоръженията Скоро след като Байдън встъпи в длъжност, двете страни удължиха ключово споразумение, ограничаващо размера на техните стратегически ядрени арсенали. В Женева те обещаха „да положат основите за бъдещи мерки за контрол на оръжията и намаляване на риска“, а Байдън каза, че ще отнеме шест месеца до една година, за да разбере дали е възможен смислен стратегически диалог. Засега няма очевидни признаци на напредък. Навални Вашингтон разкритикува лишаването от свобода на Алексей Навални, най-видният политически противник на Путин, и може да повдигне отново своите опасения относно правата на човека в Русия. Американци в затвора Американската страна многократно повдига въпроса за делата на двама бивши морски пехотинци, Тревър Рийд и Пол Уилън, които бяха изпратени в затвора в Русия по смятани от Вашингтон за фалшиви обвинения. Сирия, външна политика Двете страни са в противоречие по различни въпроси, включително Сирия, където Русия се намеси през 2015 г., за да подкрепи президента Башар Асад в гражданската война. Но държавният секретар на САЩ Антони Блинкен каза миналата седмица, че има области, в които могат да работят заедно, въпреки напрежението по между им. Той спомена международните усилия да попречат на Иран да придобие ядрени оръжия и мирния процес между бившите съветски републики Армения и Азербайджан, в който Москва пое водеща роля. Превод и редакция: Юлиян Марков

6 Декември 2021 | 19:57 | Агенция "Фокус"

РИА Новости: Беларус предупреди остро Украйна за твърди действия в случай на нарушение на държавната й граница

РИА Новости: Беларус предупреди остро Украйна за твърди действия в случай на нарушение на държавната й граница

Минск. Беларус предупреди Украйна, че ще реагира остро в случай на повторно нарушение на границата й, предава РИА Новости. „В случай на по-нататъшни нарушения на държавната граница, беларуските граничари ще действат изключително твърдо“, каза представителят на Мозирския граничен отряд Сергей Павлов, цитиран от агенция „Спутник“ Беларус. Ден преди това Държавният граничен комитет на Беларус обвини украински пилоти в нарушаване на нейното въздушно пространство. Хеликоптер Ми-8, по време на учения, "е преминал държавната граница на височина около 100 метра и прелетя на дълбочина един километър в територията на Беларус". Граничната охрана на Украйна от своя страна отрече тази информация. В неделя Министерството на отбраната на Беларус извика украинския военен аташе и протестира пред него заради инцидента. По-специално ведомството цитира „факти, свидетелстващи за неспазване на задължения от страна на Украйна в рамките на регионалните мерки за доверие и сигурност“ и обърна внимание на провеждането на военни учения „на фона на обвинителна реторика срещу Република Беларус“ близо до границите на страната . Минск е заявил, че разглежда действията на съседната държава като заплаха за сигурността си в южна посока. Превод и редакция: Юлиян Марков

5 Декември 2021 | 16:57 | Агенция "Фокус"

The National Interest: Срещата на върха за демокрация няма да направи Америка по-сигурна

The National Interest: Срещата на върха за демокрация няма да направи Америка по-сигурна

Вашингтон. Глобални проблеми като предотвратяване на разпространението на ядрени оръжия, борбата с международния тероризъм и пандемиите и смекчаване на последиците от изменението на климата изискват всички държави, особено Съединените щати, да си сътрудничат с други страни, пише изследователят Саша Глейзър в статия за американското списание The National Interest. Според автора американският президент Джо Байдън, който организира срещата на върха за демокрация, вижда външната политика на Вашингтон като надпревара с Русия и Китай, което само усложнява позицията на американската страна, създава конфликтна ситуация и я ограничава в сложни ситуации. . "Либералната демокрация остава най-великата форма на управление, измислена от човечеството. Въпреки това последните три десетилетия доказаха, че опитите за разпространение на този идеал в чужбина чрез сила са контрапродуктивни и обречени на провал", каза Глазар. Вместо това, според него, Съединените щати трябва да дават пример у дома, като гарантират на американците безопасност и разумно преследват своите стратегически интереси в чужбина, независимо от идеологията. Като пример за обединението на различни политически сили в борбата за обща сигурност наблюдателят посочва съюза на САЩ и СССР по време на войната с нацистка Германия. Срещата на върха за демокрация е насрочена за 9-10 декември. Вашингтон покани на нея 110 държави, с изключение на Русия и Китай. Както каза руският посланик в Щатите Анатолий Антонов, събитието е насочено срещу Москва и Пекин, „американската страна се опитва да ни научи как да живеем“. Превод и редакция: Юлиян Марков

5 Декември 2021 | 15:23 | Агенция "Фокус"

„Известия“: Мария Захарова предупреди за заплахата за гражданската авиация заради действията на ВВС на САЩ

„Известия“: Мария Захарова предупреди за заплахата за гражданската авиация заради действията на ВВС на САЩ

Москва. Действията на американските военновъздушни сили представляват заплаха за гражданската авиация, заяви официалният представител на руското външно министерство Мария Захарова, цитирана от московския вестник “Известия“. „Действията на ВВС на САЩ създадоха заплаха за гражданската авиация. И ако сега е предотвратена катастрофа във въздушното пространство над открити води на Черно море, това не означава, че САЩ и НАТО могат да продължат да рискуват безнаказано живота на хората“, написа тя в своя „Телеграм“ канал. Дипломатът подчерта, че повишената интензивност на полетите на самолетите на НАТО в близост до границите на Руската федерация, включително над Черно море, повишава рисковете от опасни инциденти по отношение на гражданските самолети. На 3 октомври граждански самолет, летящ от Тел Авив за Москва, беше принуден да промени курса си над Черно море, за да избегне опасно сближаване с чуждестранен разузнавателен самолет. Беше отбелязано, че разузнавателният самолет е пресекъл произволно установените маршрути на гражданската авиация и се е приближил до пътническия „Еърбъс“. Вертикалното разстояние между самолетите е било по-малко от 20 м. Ръководителите на въздушното движение са наредили на гражданския самолет да се спусне на 500 м и да заеме по-безопасен ешелон. Самолетът на НАТО не е отговорил на повикванията от земята. Както отбелязва военният експерт Виктор Литовкин, американските ВВС се „държат нахално и непредвидимо и пресичат маршрутите, по които летят пътническите самолети, което може да доведе до трагедия.“ Според него конфронтацията между разузнавателни самолети и бомбардировачи може да предизвика сблъсък и въздушен бой. В същия ден на декември руският контрол на въздушното пространство над неутралните води на Черно море засече въздушни цели, приближаващи руската граница. Според Министерството на отбраната на Руската федерация, изтребители Су-27 и Су-30 са били вдигнати във въздуха, за да ги идентифицират и да предотвратят нарушения на руската граница. Екипажите на руски изтребители идентифицираха въздушните цели като стратегически разузнавателни самолети RC-135 на ВВС на САЩ и самолети за разузнаване и насочване на армията на САЩ CL-600 Artemis и ги ескортираха над Черно море. По-рано, на 30 ноември, руският президент Владимир Путин заяви, че Русия е загрижена за военни учения, включително непланирани, близо до нейните граници. Руският лидер отбеляза, че бомбардировачи са прелетели на 20 км от руската граница, носейки високоточно оръжие и вероятно ядрено. Превод и редакция: Юлиян Марков

5 Декември 2021 | 14:44 | Агенция "Фокус"

 Bloomberg: Възникнал е напрегнат спор по време на срещата между Блинкен и Лавров

Bloomberg: Възникнал е напрегнат спор по време на срещата между Блинкен и Лавров

Вашингтон. Възникна напрегнат спор между държавния секретар на САЩ Антъни Блинкен и руския външен министър Сергей Лавров по време на обсъждане на събитията в Киев от 2014 година на среща в Стокхолм, предава Bloomberg, позовавайки се на неназовани очевидци на дискусията. Събеседницитe на агенцията твърдят, че до този спор е довел разговора за ответните мерки на Запада в случай на „руска агресия“ в Украйна. „Обменът на мнения в остра форма започна, след като Съединените щати и техните европейски съюзници започнаха да търсят начини, включително възможни санкции, да отговорят на заплахата от „руска инвазия“ в Украйна във връзка с разполагането от президента Владимир Путин на войски близо до границата на съседната държава“, информира агенцията. Лавров напомни на Блинкен, че събитията в Киев през 2014 г. са били държавен преврат, твърдят източници. „Той също обвини НАТО и Европейския съюз, че потискат инакомислието и заплашват Русия“, съобщава агенцията. На свой ред ръководителят на Държавния департамент е нарекъл НАТО „защитен съюз“ и е заявил, че силите, лоялни на бившия президент на Украйна Виктор Янукович, са „открили огън по мирни протестиращи в Киев и са убили повече от сто души“. Превод и редакция: Юлиян Марков

5 Декември 2021 | 13:33 | Агенция "Фокус"

Юрий Ушаков: Все още няма договореност за лична среща на президентите на Русия и САЩ

Юрий Ушаков: Все още няма договореност за лична среща на президентите на Русия и САЩ

Москва. Москва и Вашингтон все още не са се договорили за лична среща на президентите на Русия и САЩ Владимир Путин и Джо Байдън след предстоящата им видеконференция. Това заяви помощникът на руския лидер Юрий Ушаков в ефира на телевизионния канал "Россия-1" в предаването "Москва. Кремъл. Путин", цитиран от TACC. „Все още не сме постигнали споразумение“, каза той в отговор на въпрос дали се очаква двамата лидери да общуват на живо скоро след видеоконференцията. Говорейки за това дали ще може да се обсъждат най- сложните въпроси чрез видеовръзка, Ушаков отбеляза: "Лесно е! А защо не?" По-рано Белият дом потвърди плановете да проведе във вторник, 7 декември, защитена видеоконференция между Путин и Байдън. Очаква се лидерите да обсъдят "поредица от теми в американско-руските отношения, включително стратегическата стабилност, кибернетичните и регионалните въпроси", казаха официални лица от Вашингтон. По-рано Ушаков съобщи, че главите на двете страни по време на срещата чрез видеовръзка ще разгледат двустранни въпроси, актуални въпроси от международния дневен ред, включително Афганистан, Иран, вътрешната украинска криза, Либия и евентуално Сирия. Превод и редакция: Юлиян Марков

5 Декември 2021 | 12:37 | Агенция "Фокус"