The Wall Street Journal: Джендър неутралния език – това не е просто игра на думи
Ню Йорк. В своето есе от 1946 г. „Политика и английски език“ Джордж Оруел отбелязва, че езикът на политиците „се състои в по-голямата си част от евфемизми, необосновани твърдения и нищо неозначаващи неясноти“. Тази характеристика е напълно подходяща за новите правила на председателя на Камарата на представителите Нанси Пелоси за джендър неутралната реч, пише Джейсън Райли в материал за авторитетното издание The Wall Street Journal, представен без редакторска намеса.
В понеделник контролираната от демократите долна камара гласува с партийно мнозинство за одобряване на нови насоки за официалния език. Местоимения като „той“ и „тя“ ще бъдат заменени от themself (в българския няма точно съвпадение на този кйонектст, най близкото е „то“). Свършено е с думи като „баща“, „майка“ , „син“, „дъщеря“, „брат“, „сестра“, „чичо“, „леля“ и други, свързани със семейни връзки. Всичко трябва да бъде заменено с думите „родител“, „дете“, „роднина“ и т.н. Недоволният лидер на републиканското малцинство Кевин Маккарти нарече промяната „глупава“, което е точна, но непълна характеристика.
Очевидно г-жа Пелоси се опитва да се хареса на прогресистите сред своите привърженици. Но това е и пример за това как днес левите политици изискват не само толерантност, но и одобрение и подкрепа на техните политики. Вече не може уважително да не се съгласиш. И още повече, човек не може да се съгласи да не се съгласи. Лошо е, когато нашите колежи и университети прилагат насилствено това, което по същество представлява кодекс на речта, или когато те одобряват опитите да се „предпазят“ студентите от различни гледни точки. Но сега нашите законодатели от Вашингтон предлагат вид цензура, която ограничава свободата на изразяване.
Когато републиканците дойдат на власт в Камарата на представителите, те ще трябва да отменят тези промени. Няма доказателства, че някой друг, освен крайнолевия елит, е обсебен от джендър неутралния речник. През последните години демократичните активисти се опитаха да популяризират термина „лице от латиноамерикански произход“, за да избягват думите „латиноамериканец“ и „латиноамериканка“. Но проучване, проведено от изследователския център Pew миналата година, установи, че само 3% от латиноамериканците се определят като „лица от латиноамерикански произход“.
Това, което лявото се опитва да направи с езика, излиза далеч извън рамките на семантичните промени. Тяхната цел не е просто да ни покажат как можем, но и как да не говорим на глас. Те искат да придадат ново значение на често срещаните думи и изрази, за да налагат собствената си политическа програма. Поради тази причина азиатските американци по някакъв начин са изключени от дискусията за „расовото многообразие“. А чернокожите сега трябва да бъдат назовавани според расовата си принадлежност. И трябва да напишете тази дума с главно „Ч“ (не повече, не по-малко), когато те станат жертви на полицията, но не и когато са заподозрени в извършване на престъпления.
Авторът на бестселъри и звезда на „разнообразието“ Робин ДиАнджело настоява, че чернокожите не могат да бъдат расисти. Това може да е вярно само в случай, че обикновеният човек не се сблъсква редовно с прояви на такъв расизъм. Ученият Ибрам Кенди, специалист по расовите проблеми, призовава да се създаде федерално „министерство на антирасизма“, което ще отговааря за раздаване на разрешения за реализация на всякакви политически мерки на местно ниво, ниво щати и федерално равнище, за да няма в тези мерки елементи на расово неравенство. Той също така предлага това ведомство да се упълномощи с функциите „да контролира такива политики, да разследва случаи на расово неравенство при тяхното провеждане и да наблюдава държавни служители, за да не изразяват расистки идеи“. Може само да се гадае как това съответства на разпоредбите на нашата конституция относно свободата на словото.
Също така не е ясно как контролът на речта би насърчил расовото равенство. Движението за граждански права през 50-те и 60-те години е най-голямото постижение на либерализма. Но докъде би стигнало без свобода на словото? Емблематичните икони на движението, Мартин Лутър Кинг, Рой Уилкинс и Търгуд Маршал, не се опитаха да заглушат противниците си. Те водеха дебати с опонентите си и го правеха много успешно, без да извращават английския език.
Миналия месец The New York Times публикува две обезпокоителни статии, които нагледно илюстрират какво е заложено в тези културни войни. Те се отнасят до подрастващите и употребата на скандалната дума с буквата „Н“ (негър, черен). Една статия се отнася до майка на чернокож студент, която не искала синът й да изучава пиесите на драматурга Август Уилсън в часовете по английски, тъй като някои от героите там използват тази дума с буквата „Н“. Другата статия е за чернокож тийнейджър, който разпространи онлайн трисекундно видео от преди три години, в което съученик, слушащ рап, повтаря презрителна реплика с расово съдържание. В първия случай, поради порочните възражения на майката, се налага детето да напусне училището, в което учи още от първи клас. Във втория случай белият ученик, на когото предстои да отиде в колеж, е принуден да изтегли документите си от университета в Тенеси под натиска на членовете на приемната комисия.
И в двете статии няма дори споменаване на факта, че в културата на чернокожите хора думата с буквата „Н“ е неизбежна и че тя редовно се използва от най-популярните комици и музиканти у нас. Нещо повече, тя е произнасяна далеч по-често от чернокожите, отколкото от белите. Трудно е да се повярва, че майката в първата статия и черният тийнейджър във втората всъщност са били обидени от използването на H-думата в такъв контекст. По-лесно е да повярваме, че са решили да се възползват от възможността и да привлекат вниманието на всички към себе си.
Въпросът е в това, колко още нашето общество ще си затваря очите за подобен вид престорено възмущение. Докога либералите ще диктуват безнаказано на американците какви местоимения могат и не могат да използват и кога расовият обиден език е подходящ и кога не? Ако се позволи на г-жа Пелоси и нейните леви демократи да настояват на своето, това ще продължи още много дълго.
Превод и редакция: Иван Христов
