"Първо спорът с Гърция за собственото й име, сега Северна Македония трябва да разреши напрежението с България. Идентичността на малката страна и нейното търсене са непрестанни проблеми", пише Tagesschau.

"Фокус“ представя превод на материала без редакторска намеса и съкращения, и с уточнението, че той отразява единствено гледната точка на автора му.

Малката държава от Западните Балкани е свикнала да се кара със съседите си. Но сега отношенията между македонци и българи са на ново дъно.

Република Северна Македония, с около 1,8 милиона жители, трябва да включи в конституцията си правата на българското малцинство, което наброява около 3500 души.

Темата се поляризира от дълго време, но през последните месеци напрежението между отделните групи в населението се увеличи.

Атаки срещу етнически малцинства

В края на миналата година бяха нападнати два български политически клуба в Северна Македония, а през февруари бяха хвърлени камъни по македонска организация в Балгоевград, България.

Млад политик, който смята себе си за български македонец, е бит толкова, че беше хоспитализаран в Северна Македония и откаран със самолет в България по нареждане на българския президент Румен Радев. "България няма да толерира насилие над свои граждани в Северна Македония", заяви тогава Радев.

Северна Македония трябваше да направи жертви

Преди всичко ЕС настоява за овладяване на етническия спор с България, тъй като преговорите за присъединяване към ЕС се водят от лятото на 2022 г. Северна Македония трябваше да направи жертви, за да бъде смятана дори за кандидат за членство в ЕС.

Под огромен натиск от страна на съседна Гърция Северна Македония смени името си от Македония на Северна Македония. Гърция претендираше за името Македония по исторически причини.

Националисти срещу промените

В спора за вписването на правата на българското малцинство в конституцията правителството в Скопие, водено от Социалдемократическия съюз, е подложено на масиран вътрешнополитически натиск. Защото конституционната поправка е спорна в страната.

За необходимото мнозинство от две трети в парламента ще са необходими и гласове от опозицията. Но националистическата партия ВМРО ДПМНЕ зае позиция срещу конституционната поправка, разпалва настроения срещу българското малцинство и настройва съседните народи един срещу друг.

64 процента за членство в ЕС



Марян Ивановски следи с тревога текущия дебат. На пазар в центъра на Скопие той продава домашни зеленчуци, работи по 14 часа на ден, всичко това правя за сина ми, заявява той. Ивановски е за промени в конституцията. Страната му трябва да направи всичко, за да ускори присъединяването към ЕС и да мисли за младото поколение.

В момента 64 процента от македонците подкрепят членството в ЕС, но подкрепата пада с четири пункта в сравнение с 2021 г. Мнозина остават с впечатлението, че страната им прави жертви, но не е възнаградена.

Ивановски се дразни, че сега президентът на България подновява конфликта между българи и македонци. "Това е българска политика още от Балканските войни, когато българите воюваха със сърбите, за да анексират Македония“, заявява той. България винаги е имала склонност и иска да анексира Македония. "Но сега става все по-очевидно. Твърдят, че хората в Македония са българи, но ние сме македонци."

Опит за обвързване с историческата Македония



Идентичността на страната и нейното търсене е постоянна тема. Гигантският проект за градско развитие на Скопие 2014 имаше за цел да укрепи македонското национално самочувствие и да установи връзка с древна Македония на Александър Велики.

Сгради, паметници и дори кораби от античността са копирани и сега оформят облика на столицата. Но дебело нанесеният кич, който погълна огромни средства, вече се пропуква и не може да прикрие сегашните проблеми.

БВП е една пета от средното за ЕС

Въпреки че икономическото развитие на Северна Македония е било положително през последното десетилетие, брутният вътрешен продукт на глава от населението през 2021 г. е едва една пета от средното за ЕС. Коронапандемията и настоящата икономическа криза удариха силно крехката икономика на Северна Македония. Инфлацията е около 18 процента.

Все още много млади хора напускат страната. Фермерът Ивановски иска да убеди сина си да остане. Най-добрият му аргумент е предстоящото членство в ЕС, на което се надява: "Бих искал да станем членове на ЕС. Но зависи от нас. Не можем да очакваме ЕС да ни храни, а НАТО да ни защитава. Ние сме трудолюбиви хора, но нямаме добри политици." Ивановски очаква политиците да решат проблемите, включително и конфликта със съседите на България.

Критика на условията за присъединяване към ЕС

В края на годината предстои гласуване на конституционната поправка. Преговорите с ЕС могат да преминат към следващия кръг само ако българското малцинство бъде включено в конституцията на Северна Македония.

Критиката на този подход идва от експерти като историка Улф Брунбауер от Института за изследвания на Източна и Югоизточна Европа "Лайбниц" в Регенсбург. Той вижда в това "опасен прецедент" двустранен спор по въпроси, които не са свързани с критериите за приемане, да стане част от преговорите за присъединяване. Това отваря вратата за изнудване от страна на членовете на ЕС срещу кандидатите за членство.