"Министерството на външните работи на Република България изразява силна загриженост от гласуваните на 2 ноември от парламента на Република Северна Македония изменения и допълнения на Закона за сдруженията и фондациите и Закона за политическите партии. Налице са сериозни опасения, че с тях се цели дискриминационно ограничаване на правото на сдружаване на българите в Северна Македония, за което повод е едностранна интерпретация на историческите факти". Това заявяват в своя позиция от външното ни министерство.

Ето какво още изтъкват от МВнР:

Легитимният стремеж за противодействие на всички форми на екстремизъм и омраза не може да бъде инструментализиран за целенасочено ограничаване на правата на конкретни общности. Ограничения от такъв характер вече са били налагани на българите в Северна Македония в миналото. С подобни аргументи през 2001 г. беше забранена организацията "Радко“, което е псевдонимът на Иван Михайлов. По този въпрос ЕСПЧ вече е постановил решение – делото Радко и Пауновски срещу БЮРМ, № 74651/01. В него се изтъква:

- изключения от правото на свобода на сдружаване трябва да бъдат тясно и точно тълкувани и само убедителни и наложителни причини могат за оправдаят ограничения на това право;

- използването на името на личност, която се възприема отрицателно от мнозинството от населението, не може само по себе си да се определя за осъдително или да представлява действителна и надвиснала заплаха за обществения ред;

Разписаният механизъм, съгласно който създаденото в Скопие "Консултативно тяло“, следва да издава положителни становища, за да може да се допусне употребата на дадено име, презиме, прякор, псевдоним, абревиатура или инициали на историческа личност, поставя въпроса за налагането на подход в интерпретацията на исторически личности и събития въз основа единствено на доминиращата официална интерпретация в Северна Македония. Този подход следва съвсем логично и обяснява нежеланието работата на Съвместната мултидисциплинарна експертна комисия по историческите и образователни въпроси да бъде деблокирана.

Отделен проблем представлява решението на парламента на Северна Македония изобщо да не включи комунизма, като тоталитарна и репресивна идеология, в прилагането на приетите промени. Все още няма нито законодателна мярка, нито механизъм за реабилитация и компенсация на избитите и пострадали по време на комунистическия режим в бившата СР Македония, преследвани и репресирани единствено заради българското си самосъзнание.

Подобен тип законодателни промени препятстват ефективното и цялостно изпълнение Договора за добросъседство. Очакваме от властите в Република Северна Македония да гарантират на всички нейни граждани, включително тези, които се самоопределят като българи, равни права и свободи. Това се отнася до свободното изразяване на техните исторически виждания и убеждения в условията на плуралистично общество, както и до възможността за  създаване на политически партии, сдружения и културни центрове. В духа на стратегията "Едно общество за всички“ властите в Северна Македония  следва да осигуряват необходимите условия представителите на етническите общности да поддържат и развиват своята култура, да съхраняват основните елементи на своята идентичност, традиции и културно наследство. Правото на свободно сдружаване, мирни събрания, свобода на словото и свобода на убежденията следва да бъде гарантирано за всички граждани на държавата.