ХI Международен фото салон Пловдив 2024 вече е отворен за участие.

В предаването "Цветовете на Пловдив" по Радио "Фокус" разговаряме с Антон Савов, организатор на фото салона, за предизвикателствата пред участниците, за особения афинитет към младите автори и за непозволеното и най-конфликтно в днешно време творчество. 

Г-н Савов, кажете какви са условията за участие в ХI Международен фото салон Пловдив 2024, до кога са сроковете? А след това ще ни разкажете малко повече и за историята на самия салон?

Изключително удоволствие е за нас, че стигнахме до това ХI-то издание. Юбилеят си е юбилей, мина успешно, с много добри резултати. Имахме рекорден брой участници. Съответно много висококачествена фотография в шестте раздела, които сме обособили. И естествено, най-добрите с много награди.

Сегашното издание вече е отворено за участие и приема фотографии по четири в раздела - в “Отворен черно-бяла","Отворен цветна", “Природа", “Фотожурнализъм", “Портрет и тяло" и “Светът на фокус", в тези шест раздела по четири фотографии общопо 24 фотографии от всеки фототворец от света, без ограничение.  До 1 май е крайният срок, тоест имаме още месец за участие. Така че очакваме завишеният интерес към салона да продължи.

Този салон не е само за професионалисти, нали така?

Да, да, абсолютно, отворено е за любители и професионалисти от цял свят. Включително, ние сме от малкото фотографски салони, които имаме особен афинитет към младежите. И поради тази причина имаме тази година до три раздела без такса за младежи, като даже увеличихме и дефиницията “Младежка фотография". Преди по регламентите на световната федерация беше в две категории - до 16 годишни и до 21 години. Но тази година ФИАП (Международната федерация за фотографско изкуство) също вдигнаха горната граница до 25 годишни, което увеличи с още 4 години дефиницията “Младежка фотография". Това дава възможност на не толкова пораснали творци, но вече достатъчно тръгнали по пътя на развитието си във фотографията, но все още да кажем любители, не професионалисти да имат възможност да покажат своето изкуство и своето можене, наравно с големите и професионални творци. Което разбира се, за младежите, според нас, е чудесна възможност от рано да разбират как вървят. Защото в такава сериозна битка, такова сериозно състезание, където постъпват 6000 фотографии от над 350 участници, дори и да постигнат някакъв малък резултат - останали кадри в селекция, в изложба, влезнали в каталог, това за тях е огромен успех, защото е стимул за бъдещо развитие.

Наистина, уникално е това, че успявате да привлечете хиляди участници от много държави. И реално, това е един световен фото салон, така можем да го кажем, нали, международен, хайде.

Аз ще ви кажа каква е причината това нещо да се случва.

За да е толкова голям интересът, огромен принос има самата Община Пловдив, която, както всички помним, през 2019 г. спечелихме титлата Европейска столица на културата и Пловдив наистина се развива в едно място, където наистина генерира огромен интерес към всякакъв тип културни събития. И за нас е изключително удоволствие, че от първото издание през 2014 г. са зад нас, зад гърба ни. Подпомагат ни с финансирането на един разкошен албум, който остава на хартия, голяма книга с цялата селекция, всичките ни наградени, всичките ни партньори. Изобщо, цялата история на салона всяка година излиза в книжно тяло и това също е много красив начин на общуване между всички, които са фенове на фотографията. Защото чрез книгата, всичко това влиза в историята. Иначе самото фотографско изкуство тази година, на 7 януари, навърши 185 години. И всеки може да потвърди, че макар и най-младо, осмото изкуство - фотография, за по-малко от два века създаде универсален и разбираем за всички, за цял свят език, чрез който общуваме ежедневно, знаете вече как. Без снимки няма общуване.

А можете ли да поясните все пак, задължително ли е професионален фотоапарат да имаш, дори да си любител или може вече с технологиите, които са доста напреднали, да се включат хора в този фото салон?

Нямаме ограничение в никакви техники, с изключение на най-конфликтното в ден днешен и най-актуалното - изкуственият интелект. Тоест, не приемаме фотографии, защото по под разбиране ние не смятаме, че това е фотографско изкуство да зададеш с думи или с говор задание на компютър, да генерира изображение и той да открадне от стотици други автори елементи и да ги сглоби в една картинка, която съответно не оспорваме, че визуалният ефект е красив, но това не е фотография. Фотографията е нещо, което е дълго израстване, за да е в главата и въображението на твореца, той да го търси, и да го иска, и да го намира по всички възможни начини. Било на улицата като журналистически момент, нещо обикновено, което се е случило пред него или предварително режисирано, аранжирано, сценерирано в студио красиво изображение.

Това е важно уточнение, да.

Основното е, че не приемаме изкуствен интелект.

Добре, кажете сега за началото. Откъде дойде тази идея за Фото салона?

Началото, 2014 г., съвпадна с годината, в която Пловдив се кандидатира за Европейска столица на културата и ние тогава стартирахме изданието. И вече 2019 г. беше Европейска столица. И в общи линии може би бяхме едни от организаторите в града, които подкрепиха самата кандидатура за Европейска столица и с това допринесохме културата и изкуствата в града ни да са, така да го кажем, на билборд, на видно място, високо в обществото, високо в очите на хората. А иначе, за историята, оказа се, че ние на практика не сме направили нищо ново през 2014 г., когато стартира първото ни издание. Защото историята е по-древна, през 1964 г. в средите на фотоклуба при Профсъюзния дом на културата в Пловдив се заражда идеята за организиране на фотографска изложба, в която да вземат участие представители от различни държави. Инициативата е била подкрепена от директора на Фотографията, тогава държавната. А със съдействието на основателя и дългогодишен председател на Международната федерация за фотографско изкуство (ФИАП) д-р Ван Де Вайер изложбата получава патронаж и експозицията става факт, това е в Пловдив. В първото издание е имало между 20 и 30 страни-членки на ФИАП, които са участвали в изложбата. Малко по-късно, всъщност, в периода от 1964 до 1986 г., говорим за около 20 и няколко години, са се провели 10 издания в Пловдив под същия формат, тоест, под патронажа на ФИАП. И практически, ние през 2014 г., 28 години по-късно, възродихме една традиция, която е съществувала в града ни. Но за съжаление, при прехода е прекратена, не е имало държавна воля да се продължат тези дела, за да се случва. Така че за нас е изключителна чест, че всъщност град Пловдив е с най-старата история, по отношение на международната фотография в страната.

По принцип трудоемко ли е, изисква ли се много потенциал, като хора, за да се организира подобно нещо, самият салон?

Не е лесно, ще бъдем честни, горе-долу ежедневно се ангажира някакъв времеви ресурс, някой да подготвя нещо, да качва, да публикува, да споделя, да праща имейли, да кореспондира. Ежегодна е работата по организирането на подобно нещо. Не се оплакваме, че е трудно, защото пък е много приятно, защото пък това дава огромна възможност за контакти с цял свят. И имаме безкрайно много приятели и партньори, които ни помагат. Самият факт, че пораснахме до 10 години, стигнахме до 11-та година, продължаваме да се развиваме и растем, това наистина е благодарение на партньорите ни. Защото ние имахме амбициите освен задължителното влизане в книга, от първата година имаме албум, и продължаваме да имаме и той расте като обем и като страници. От първата година си сложихме една така трудна, но много важна цел, това, което правим и генерираме всяка година като издание, да стига до по-широка публика. И изградихме верига от партньори в цялата страна и всяка година, след основната изложба, която радва площада вече, преди бяхме в галерия, но сега сме на площад “Джумаята" на открито. Освен тази основна изложба, правим втора горе на Античния стадион на оградите. И до 10-12 локации из цялата страна, в други арт пространства, галерии, библиотеки и къде ли не, с класическа изложба, в рамки, хубав фотопечат, на голям формат 60Х50. И в общи линии това също популяризира не само изкуството фотографското, а и града ни. А за нас Пловдив е любов.

Така е. Имате доста спонсори. Може би не казахме има ли момент, в който фотографите участват заради самите награди. Или просто го правят наистина от любов към фотографията и към Пловдив?

На това е трудно да бъде направен адекватен анализ - кое мотивира творците. Според мен, за чистите творци в изкуството по същината си на възникване, понякога е дълбоката потребност на твореца да заяви себе си чрез своята гледна точка. Как вижда той красивото. И да, наградите стимулират, но не са основно. Мисля, че ако творец иска да общува чрез изкуството, което създава, за него не би било важно и водещо дали ще спечели награда. Ако спечелиЬ това е разбира се в плюс и съответно му дава стимул за нови посоки на развитие. ЗащотоЬ всяко изображение, както и да си говорим, дори и големите шедьоври, които познаваме, в сферата на всеки вид изкуство, по един или друг начин, малко или многоЬ те остават вечни, но стават малко скучни, остаряват.  Потребността на човешкият мозък е да търси и да развива нова естетика и нови форми на красивото.

Красотата ще спаси света! А тя единствено е възможно да генерира общо добруване чрез споделяне на изкуството.