Д-р Живко Сиромахов, уролог с опит в диагностиката и лечението на злокачествените заболявания на отделителната система от болница “ВИТА", в интервю за предаването "Здравето на фокус" на Радио "Фокус" 

 

По данни на българското онкологично научно дружество ракът на простата при мъжете е на второ място по честота у нас. Това представлява 17% от всички злокачествени заболявания.  

6 от всеки 10 случая на рак на простата са диагностицирани при мъже на възраст над 65 години. Но в застрашена възрастова група попадат и значително по-млади мъже,  предупреждават експертите.  

 

Д-р Сиромахов, кои симптоми подсказват или предупреждават за този вид заболяване. Кога трябва да светне червената лампа, че нещо не е наред? 

  

Добър ден иблагодаря за поканата на Радио “Фокус". 

Рак на простатата има само при мъжете, при тях той е втори по честота. Класическите симптоми на рак на простатата са късни, в ранните стадии няма симптоматика. Важно е да уточня, че ракът на простатата в България се появява сравнително късно.  

 

Това, което казахте, е статистика, няма никакви твърдения, с които мога да я оборя. Нямаме национална скринингова програма. 

 

Рисковите фактори за развитие на карцинома за раковото заболяване на простатата, според данните на Европейската асоциация по урология, са основно три. Възраст над 50 години, фамилна предразположеност - баща, чичо, дядо с рак на простатата. Обаче, ще направя още едно уточнение: има някои гени, които се предават по женска линия - от майка, от леля, от баба, които отговарят за карцином на яйчник и на гърда. Когато задавам въпроса, имате ли фамилна предразположеност, винаги питам дали има майка или баба с карцином на гърдата или на яйчника, защото това също е важно. Третият основен рисков фактор, който в България не се среща толкова често, е мъжът да е представител на афроамериканската раса, тя е рискова по принцип. 

  

Тоест, ако има някаква фамилна обремененост, това трябва да бъде сигнална лампа за мъжът да прави редовна профилактика? 

  

Редовната профилактика трябва да я има и без да има риск, защото както казах в началните стадии ракът на простатата няма симптоми. Така че, всички трябва да правят профилактика, както казвам на пациентите  “годишен технически преглед". 

  

След каква възраст? 

  

От 50 години нататък. В Европа има изместване към 45-годишната възраст, за хора, които са с фамилен риск. 

 

Какви са изследванията, които дават надеждност, че ще бъде открито заболяването в ранен етап? 

  

Първата  част,  преди прегледа, е лабораторната. 

Най-важното е пациентът да е изследвал маркера за простата - PSA, кръвен, лесно достъпен тест, който не е  туморен маркер. Това е молекула, която се секретира от простата. Повишените стойности не говорят категорично за рак, те подсказват, че нещо се случва - може да е уголемена, може да е възпалена, може да има някаква придружаваща инфекция, но е важно пациентът да го е изследвал предварително.  

Искам да отбележа нещо много важно, което трябва да се има предвид, за да се изследва правилно маркерът за простата. Пациентът трябва да има 7 дни полово въздържание. Ако е имал полови контакти, се качва маркерът и може да е лъжливо позитивен.  

 

Втората част от прегледа включва ехографската диагностика. Много важна за пациентите е подготовката.  

При уролога те трябва да дойдат с позив за уриниране - трябва да има урина в мехура. Простатата и мехура са свързани органи. Пикочният мехур е кух мускулест орган, ако той е празен, няма как да се види простатата. Преглежда се ехографски, след това пациентът уринира и непосредствено след това се преглежда отново, за да се види дали има остатъчна урина. В този преглед ние търсим рака на простатата, но търсим и доброкачествената простатна хиперплазия, не е редно да преглеждаме само за едното.  

Третият метод е ректалното туширане. През ректума се пипа простатата, за да се види дали има някакви възли и уплътнения. 

  

Това се прави задължително или при съмнения след ехограф? 

  

Задължително е, защото над 70% от карциномите на простатата произтичат от зоната, която е най-близко до дебелото черво. Ако има някакво уплътнение, възел или някаква друга промяна, с този преглед най-лесно можем да го усетим. 

  

Какви са най-общо методите за лечение, с които разполага съвременната медицина? 

  

В България разполагаме с абсолютно всички модерни методи за лечение на карцинома на простатата. Аз бих ги отделил в три групи.  

 

Първата група е хирургичното лечение, отстраняване на простатната жлеза, заедно със семенните мехурчета. Това не са лазерните операции на простатата, това са операции, които се провеждат основно с робот. Има реимбурсация от Здравната каса за роботизирана хирургия, така че в сравнение със света, ние сме актуални.  

 

Втората основна група за лечение е хормоналната или лъчетерапията. Обобщавам я, защото това е лечение, което се изписва и контролира от онколог, затова ще ги поставям в една група, въпреки че хормоналната и химиотерапията са коренно различни неща.  

Хормоналната терапия е основен вид терапия, при пациенти, които не са подходящи за радикална роботизирана операция. Това са пациенти, които вече са с напреднал карцином, пациенти в по-напреднала възраст, пациенти, които отказват оперативно лечение.  

Химиотерапията е при пациенти, които имат метастази.  

 

Третата група методи са лъчетерапевтичните методи. Разполагаме в България с няколко центъра, които извършват брахитерапия, това е локализирано или фокално лечение на простатния карцином. Модерно, подходящо с конкретните индикации и класическата лъчетерапия.  

Така че, българската медицина разполага в арсенал си и с трите основни метода. 

  

Въз основа на какво лекарят прави избор кой тип лечение да приложи? 

  

Всеки рак, както и ракът на простатата, трябва да бъде доказан. Когато е доказан и стадиран, следваме препоръките на Европейската асоциация по урология, на базата, на които  преценяваме полза-риск. Решението за лечение е индивидуално. Но пак казвам, когато  навреме е хванато заболяването, разполагаме с всички възможности. 

  

Каква е успеваемостта при лечението? 

  

Не мога да цитирам данни за България, защото доколкото знам такава статистика не се води. По европейски данни, ако заболяването е открито в ранните стадии,  5-годишната преживяемост е над 95 процента. 

 

Колко са общо стадиите на заболяването? 

  

Стадиите във всяко онкологично заболяване горе-долу са 4. 

  

Когато ни казвате “ако е в ранен стадий", кои  имате предвид?   

  

Първи и втори, това са стадиите, подходящи за операция. Трети стадий също понякога. 

  

Ще ви задам един въпрос, защото го дължим на слушателите, макар да си давам сметка, че вероятно трудно ще ми отговорите.   

Има ли съвременната медицина отговор на въпроса каква е причината  за появата на тумор на простатната жлеза? 

  

На този въпрос няма как да отговоря еднозначно, защото, когато стане въпрос за онкология или какво причинява  карциномите, медицинската наука няма точен отговор. В момента знаем как да ги стадираме, диагностицираме,  лекуваме. Може би с напредването на науката, някой ще даде отговор защо се случва. 

  

Каква е причината за образуване на т.нар. камъни в отделителната система, които за съжаление, са проблем на не малко хора в България? 

  

Няма еднозначна причина. 

По-чести са при пациенти с вродени аномалии на пикочно-половата система, пациенти, които имат фамилна предразположеност.  

Има генетични причини - заболявания, които  генетично са свързани с образуване на камъни.   

Освен това има ендемични зони на заболяването. Балканският полуостров е една от тях, където заболяването се среща по-често, отколкото на други места.  

Пациентите с подагра, а те не са малко, изключително често образуват камъни. Така че, за причини можем да говорим доста. 

  

Може ли това заболяване да се обърка с друго? Задължителни ли са изследвания? 

  

Това заболяване има няколко основни симптома, защото зависи от локализацията на камъните. Основен симптом естествено е болката. Бъбречната криза е едно сравнително драматично състояние, което общо взето изисква и обезболяване. Много често пациентите стигат и до спешен кабинет. 

  

Не може да мине с изтърпяване от страна на пациента? 

  

В много малки случаи може да мине с изтърпяване от пациента. Освен, ако пациентът няма опит и не е прекрасно запознат, какво е. Но пак казвам, в повечето случаи се налага обезболяване. 

  

Как се диагностицира от лекарите, освен тази ужасяваща болка, която изпитва пациентът? 

  

Основните методи на диагностика са лабораторни и ехография. Ехографията е основен образен насочващ метод. Може да се наложи да използваме рентгенография на бъбреци и уретерния мехур. Другото е компютърната томография, която ни дава 3D образ с информация,  къде точно е камъкът, колко е голям, колко е плътен, за да можем да преценим този камък за операция ли е? Ако е за операция, каква? И ако не е за операция, как трябва да го проследим и какви лекарства трябва да дадем, за да очакваме пациентът сам да го елиминира. 

  

В зависимост от местоположението на камъните, може ли да се направи някаква градация на това доколко животозастрашаващо е състоянието на пациента? 

  

Животозастрашаващо състояние при камъните е рядко. Това значи да има двустранно запушване на бъбреците, рядко е. Но може да има доста силна болка, ако има голямо запушване на бъбрека. Преценява се  колко е спешна ситуацията.  От пациент до пациент има много голяма разлика. 

 

При поставянето на диагнозата, лекарят наясно ли е вече, освен с разположението на камъка в отделителната система, с неговата големина? 

  

За да кажем това, трябва да се направи скенер. Това е златният стандарт в диагностиката. Като искам да вметна, че не всеки пациент е подходящ за скенер. Но скенерът е методът, който ни показва къде точно е камъкът, неговият размер и плътност. Плътността е нещо много важно, за да преценим кой метод е най-добре да използваме. 

  

Кои камъни са по-опасни, докторе, по-малките или по-големите? 

  

Малките камъни обръщат голямата кола, така че няма безопасни камъни. 

Но, има граница от около 4-5-6 мм, за която се смята, че пациентът, в повечето случаи, може сам да елиминира камъните. Има пациенти, които са ми носили по 15 мм камъни, оперирал съм хора и с 3 мм камъни, всеки е различен. Заболяването може да обхване всяка възраст и пол, но всеки пациент е различен. Така че няма еднозначен отговор.  

 

Хубаво е при жени с цистит да се прави насочено ехографско изследване, защото когато има камъни в долната част на пикочопровода, те предизвикват подобни оплаквания. Това важи и за мъже, които са вече над 50 години и има съмнения за простатни проблеми. Пак казвам, камък в долната част на пикочопровода може да имитира възпаление на простатата, симптоми, които са свързани с увеличена простата, така че тук може да се сбърка. 

  

Възможно ли е с пиене на много вода и чай да отстраним камъните в отделителната система? 

  

Ако камъкът е такъв, който нашата анатомия ни позволява да го изпикаем, категорично може. Има чайове от народната медицина, които действат. Високият питеен режим е доказал своята ефективност, така че има такива камъни. Искам да подчертая, че не всички пациенти, които имат камъни в бъбреците, стигат до болница и до хирургия. Много хора с малки камъни успяват да ги елиминират. Всеки е различен, затова е важен индивидуалният подход в медицината. 

  

Областта, в която вие проявявате подчертан професионален интерес, имате множество специализации, е лазерното разбиване на камъни в пикочните пътища.  

Кога и как се прилага  този метод? 

  

Основно прилагаме лазерното разбиване на камъните в пикочните пътища, когато камъкът е твърде голям, за да излезе сам. Когато е запушил бъбрека и потокът на урината е възпрепятстван. Тогава идва на помощ лазерът, с който трябва да разбием камъка, за да може да дадем отток на урината. С този лазер разполагаме в болница "ВИТА“, той е модерен и ефективен. 

   

Какво представлява самата операция? 

  

Самата операция е ендоскопска, т.е. използваме естествения отвор – влиза се през пикочния канал, стига се до пикочния мехур и през пикочопровода се стига до тази част на отделителната система, която  представлява интересна. 

  

Има ли необходимост от някаква специална подготовка на пациента преди операцията? 

  

Хубаво е да има предварително изследвана стерилна урина, защото ако има бактерии в урината това може да компрометира качеството на нашата операция.  Естествено пациенти, които приемат лекарства за разреждане на кръвта, те трябва да бъдат заместени от кардиолог. Трябва да сме подготвени и за всякакви други придружаващи заболявания. 

 

За самата операция няма някаква специална подготовка. Може да се извърши със спинална анестезия, т.е. с упойка в кръста, може да се извърши с обща упойка. 

  

Колко време  продължава самата операция? 

  

Не мога да ви кажа, защото има много трудни камъни за разбиване. Има камъни, които  се разбиват много лесно. Днес два часа се борих с един камък 2 см, миналата седмица камък от 1 см за 10 минути беше разбит. Затова информацията, която дава скенерът за плътността и твърдостта на камъка, е, както казах много важна.  Тези показатели са водещи, за да можем да преценим колко време е необходимо и какъв трябва да е подходът.   

Има ли  усещане за болка от страна на пациента? 

  

По време на самата операция няма болка.

 

Голяма част от операциите налагат поставянето на стенд след разбиването – това е  тънка тръбичка, която има един завит край в бъбрека и един в пикочния мехур. Тя може да се създаде дискомфорт, понякога се налага и слагането временно на катетър след операцията, който се сваля на първия следоперативен ден. Но голяма, нетърпима болка не бих казал, че има.  

  

Има ли рискове или странични ефекти от лазерното разбиване? 

  

Странични ефекти, с  модерния лазер, с който разполагаме в  болница "ВИТА“,  по-скоро няма. Енергията, която се образува, е само на върха на лазера, няма разсейване за околните тъкани. 

  

Колко бързо пациентът усеща ефекта от разбиването на камъните? 

  

Зависи от пациента. Но, ако е дошъл с бъбречна криза, облекчението е още в първия следоперативен ден. 

  

Ако си стигнал до този вид операция, това означава ли, че вече си решил дългосрочно проблема? 

  

Не мога да кажа веднъж и завинаги. Статистиката показва, че общо взето до 50% от пациентите до петата година образуват рецидиви. Т.е. тук е важно да се работи и с колегите нефролози и диетолози. 

  

Коя възрастова категория най-често е засегната от този вид заболяване? 

  

Най-младият ми пациент е на 19, най-възрастния на 84-85. Говорим за камъни в бъбреците, иначе и на хора на 90 години съм разбивал камъни в пикочния мехур. 

  

19-годишният ви пациент имаше ли фамилна обремененост? 

  

Имаше, да. И двамата родители. 

  

Коя е най-добрата превенция срещу бъбречно-каменната болест? 

  

Високият питеен режим: колкото ни е по-разредена урината, толкова е по-малък рискът да се образуват камъни в бъбреците. Това е основната превенция. Другата е профилактичните прегледи. Съветвам пациентите, които са рискови - преминали са през хирургична операция,  веднъж в годината да правят   изследвания на урина и кръв с показатели за бъбречната функция, както и ехографско изследване. 

 

Росица АНГЕЛОВА