Яна Данаилова, диетолог, професионален член на Американска асоциация по хранене, магистър по хранене и здравен мениджмънт, сертифициран нутриционист, в интервю за предаването "Здравето на фокус“ на Радио "Фокус“

Г-жо Данаилова, с няколко думи да ни обясните какво означава нутриционист, това е сравнително нова професия?

Нутриционистът е немедицински специалист, чиято експертиза е концентрирана в областта на храненето като наука. Неговата основна специализация е да популяризира здравословния начин на живот и на хранене, да повишава хранителната култура сред населението, с цел превенция и недопускане на болестен процес.

В началото сме на пролетно-летния сезон, организмът ни е изтощен от тежките зимни месеци. И тук идва големият въпрос, как да набавим витамините, чиито нива са спаднали през зимата?

Има схващане, че ние сме страна, която разполага с достатъчно слънце през годината и няма нужда да взимаме допълнително витамин Д, защото слънцето в България е много. Така ли е?

Моята практика и като диетолог, и най-вече като физиолог, това е моята основна експертиза, оборва тази теза. Да, ние сме страна с добра слънчева експозиция, с добри часове на слънцестоене, но хората, които работим и живеем в индустриализирани градове, както и децата ни,  за жалост сме затворени между 4 стени в по-голяма част от ежедневието. Няма така нужната поне 30-минутна пряка експозиция на слънчева светлина, за да може тя да синтезира адекватни нива на витамин Д, които да обезпечат физиологичните нужди.

Ако сме на слънце, но сме покрити с дрехи, поемаме ли витамин Д?

Ако дрехите нямат слънцезащитен слой - да, може и да поемем. Но като цяло, по-добре е да бъде кожата открита и да няма апликация на слънцезащитен крем. Също така, ако сме зад стъкло, в автомобил или някакво друго помещение и слънцето пада през прозореца, UV лъчите, които провокират естествения синтез на витамин Д в нашия организъм, не функционират. Така че, единственото полезно и адекватно поведение в това отношение е пряка експозиция на слънчева светлина около 20-30 минути ежедневно в часовете, разбира се, които са благоприятни. Агресивното слънце в часовете между 11.00 и 17.00 ч. крие рискове от други усложнения и клинични състояния.

Последното, което прочетох за витамин Д е, че най-добре се поема от зениците на очите и затова е добре в удобни часове, погледът ни да е насочен директно към слънцето?

Не знам как бихме могли да правим това, особено пък децата, които се нуждаят от адекватни дози на витамин Д, защото една от основните функции на витамин Д в нашия организъм е поддържането на оптимална костна ремодулация. При децата има растеж, нарастване не само на костната маса, но и на височина, така че трябва да имат адекватни нива на витамин Д, за да се изгради добра костна плътност. Това е процес, който се случва до около 25-ата година на човека, след което постепенно, бавно и прогресивно започваме да губим костна плътност.

Дамите са в малко по-неблагоприятна позиция от господата, тъй като ние изначално сме по-грацилни от тях. Имаме по-нисък процент и на мускулна маса, но и преминаваме през предизвикателни за нашата костна плътност периоди на бременност, кърмене, менопауза. Дамите като цяло са по-застрашени от развитие на остеопороза и остеопения, това са заболявания, свързани със загуба на костна плътност и с риск от фрактури.

Съществува и още едно схващане, че е много опасно, ако предозираме витамин Д, тоест, ако взимаме допълнителни количества, това може да ни навреди?

Да, това със сигурност е така, тъй като витамин Д е мастно разтворим, а всички мастно разтворими витамини се натрупват в тялото и не могат да бъдат вземани в прекомерни дози. Ако водно разтворимите могат да бъдат филтрирани и съответно отведени чрез диуреза, това не се отнася за мастно разтворимите витамини. Ето защо е важно, когато се приема хранителна добавка, нашият прием да бъде назначен от високо квалифициран специалист, съобразен с нашите конкретни физиологични нужди. При доказан дефицит на витамин Д е важно специалист да назначи съответната потенция и съответната дължина на прием. Също така е важно, що се касае до витамин Д, той да бъде приеман в комбинация с витамин К2, защото в противен случай, насочването на калция няма да бъде в правилната посока към нашата костна система и имаме риск от калциране на тъкани, говоря за артерии и кръвоносни съдове, с което да се увеличи сърдечно-съдовия риск.

Може ли без специално изследване, по някакви други признаци да разберем, че имаме липса на витамин Д?

Хората сме изключително индивидуални и уникални създания. Специално витамин Д е отговорен за множество функции в нашето тяло, подпомага здравословния статус на човешкия организъм. Той е мощен имуномодулатор, участва в превенцията на множество заболявания. Използва се за терапии, както и за лечение, и за превенция на автоимунни заболявания, на отслабена имунна система. Витамин Д участва в протоколите и на заболявания, свързани с метаболитни проблеми. Така че, широк спектър от неспецифична симптоматика може да говори за евентуален дефицит.

Един неспециалист трудно би разпознал аритмия, но болки в костите и ставите, може би биха били индикативни, ако сме достатъчно наблюдателни и симптоматиката персистира.

Но всеки здравен специалист има достатъчно добра култура на здравна превенция и често се назначват профилактични изследвания на нивата на витамин Д и на деца, и на възрастни.

Това, което ние здравните специалисти наблюдаваме е масов, масов дефицит и недостиг!

Имайте предвид, че трябва да вземем резултатите в контекста на референтните стойности. Нива в долната граница означава дефицит. Трябва нивата на витамин Д да бъдат поне към средния спектър на референтните граници, за да кажем, че имаме добро ниво. А при повишени нужди, тоест, при бременност, при кърмене, при остеопороза вече гоним по-горни нива. Но разбира се, без преминаване в прекомерно предозиране.

Може ли да си набавим витамин Д чрез някаква храна?

Оскъден е витамин Д в храната. Има го в някои от мазните риби, в някои обогатени млечни продукти, в гъбите. Един от най-естествените природни начини да си набавим витамин Д е да си купим гъби и да ги поставим на слънце. Те синтезират витамин Д, който ние след това можем да изконсумираме под някаква форма, в салата или както обичаме да консумираме гъби. Но при доказан дефицит в кръвни изследвания, моят съвет е да се консултираме със специалист, който да назначи съответната потенция и съответно да можем да компенсираме този дефицит, за да не се стигне до някакви неблагоприятни физиологични състояния.

Ако позволите, да обобщим така. Първо, не можем да разчитаме, че ще имаме специфични симптоми за липса на витамин Д…

Да. В този смисъл е добре да направим изследване, което да ни даде ясна картина.

Един отслабен имунитет, аритмия, болка в костите, прищракване, крампи - това са неспецифични симптоми. Бихме могли проблемите с мускулите да ги отдадем и на дефицит на магнезий, но те могат да говорят и за латентен дефицит на витамин Д. Напълняването също може да е симптом. Много  са, защото витамин Д участва в регулацията на синтеза на множество хормони, около 5% от човешките хормони.

Сигналните молекули, тоест хормонът, е това вещество, което сигнализира на тялото как да функционира. И когато имаме някаква нарушена оптимална среда за синтез, независимо дали в посока нагоре или надолу, се случват тези функционални отклонения. Няма ясна категоризация, но пак казвам, че ние сме различни и всеки организъм реагира по различен начин.

Но отслабеният имунитет, честите вирусни инфекции, това със сигурност е дефицит на витамин Д. Хубаво е, ако детето или ние боледуваме често, да проверим нивата.

Разбира се, няма как да направим градация кой витамин в тялото ни е най-важен, но все пак има базови витамини, които се смята, че през зимата са намалели в тялото ни. Освен витамин Д, за който говорим, витамин А, витамин Е, витамин С, така ли е?

Нека да кажем, че това са антиоксидантните витамини, които са отговорни за имунната функция и за способността на тялото да се регенерира, възстановява и да се предпазва от дегенеративни процеси, свързани със свободните радикали, на които ние сме изложени непрестанно в нашето ежедневие.

Зимният период е голямо предизвикателство, тъй като ние нямаме достъп до свежа растителна храна до такава степен, каквато имаме през пролетните и през летния сезон, дори и есенния. Това се съчетава и с факта, че имаме ниска експозиция на слънчева светлина, по-къс ден, по-ниски нива, ако щете на серотонин, по-склонни сме към депресивни състояния. От друга страна, тялото ни е изложено на по-голямо предизвикателство, от гледна точка честотата на вирусни инфекции. Зимата е сезон, в който се срещаме с доста патогени. Това допълнително отслабва имунната система, води до белтъчен глад, до глад за витамини и минерали.

Природата идва в наша услуга през пролетта, обагряйки трапезата ни в пъстроцветните пигменти на растителната храна. Има една теория, според която, ако искаме да сме здрави, трябва да ядем цветовете на дъгата ежедневно. Тези пигменти, които обагрят растенията в различни цветове - зелено, червено, жълто, оранжево, бяло, имат доста ползотворни въздействия върху нашето тяло. Така че моят съвет към хората е да се доверят на природата и да наблегнат на свежестта на сезонните плодове и зеленчуци, които в момента са достъпни.

Реално така ще презаредят телата си естествено, така както са го правили нашите предци и са се доверявали на естествения ритъм на природата. Когато живеем в синхрон с природата, ние сме здрави.

Росица АНГЕЛОВА