ОТ СЪЩИЯ СЪБЕСЕДНИК

Янка Такева, СБУ: С подкрепата на обществото българската образователна система още един път може да преживее Ренесанс

Янка Такева, СБУ: С подкрепата на обществото българската образователна система още един път може да преживее Ренесанс

Янка Такева, председател на Синдиката на българските учители, в интервю за празничнара програма „Всички в час“ на Радио „Фокус“ по повод 24 май – Ден на българската просвета и култура и на с...

24 Май 2019 | 19:30 | Радио „Фокус“

Янка Такева, СБУ: Следващото увеличение на учителските заплати трябва да бъде с 20% през месец септември 2018 г.

Янка Такева, СБУ: Следващото увеличение на учителските заплати трябва да бъде с 20% през месец септември 2018 г.

Председателят на Синдиката на българските учители (СБУ) към КНСБ Янка Такева в интервю за Агенция „Фокус“ за увеличението на учителските заплати от 1 септември. Фокус: Г-жо Такева, в сряда правителството отпусна допълнителни 80 млн. лв. за обещаното увеличение на учителските заплати с 15% от 1 септември. Удовлетворява ли този процент синдикатите за момента? Янка Такева: Да, на този етап това ни удовлетворява и смятам, че е едно добро начало в посока изпълнението на управленската програма в частта „Средно образование“. Фокус: Кога според Вас трябва да се премине към следващата стъпка на увеличение и с колко процента? Янка Такева: Следващата стъпка за увеличение на работните заплати трябва да бъде с 20% през месец септември 2018 г., за да може това, което е казало правителството до края на мандата работната заплата на учителите да стане 1500 лв. Фокус: Смятате ли, че това обещание наистина ще бъде изпълнено и ако не бъде, какво ще предприемат синдикатите? Янка Такева: Дълбоко убедена съм, че то ще бъде изпълнено, защото това беше договорено още по време на предизборната кампания. Второто нещо, заради което смятам, че ще бъде изпълнено, е че познавам и министър-председателя г-н Борисов, и министъра на финансите г-н Горанов. Те като обещаят нещо го изпълняват. Фокус: Според Вас това увеличение на заплатите ще успее ли да привлече повече млади хора, които да пожелаят да работят в образователната система? Янка Такева: Разбира се, това е един от основните фактори за привлекателност на професията. Това е и един от факторите за авторитета и социалния статус на учителя. Фокус: Как гледате на мярката учителите в малките населени места да получават по-високи заплати от колегите си в големите градове с цел да се привлекат повече кадри в тези региони? Янка Такева: Положително и това нещо е заложено в промените на Наредбата за работните заплати. То ще влезе в сила от новия бюджет от 1 януари 2018 г. като допълнително възнаграждение за учителите. Фокус: Как гледате на идеята да се въведе едносменен режим в училищата до 2021 г.? Янка Такева: До 2021 г. надали ще имаме възможност за 100% въвеждане на едносменното обучение, но се върви в тази посока. Аз съм дълбоко убедена, че някъде до 2027 г. това ще стане по разчетите на Синдиката на българските учители, като имам предвид големите градове, където децата все още учат на двусменно обучение. Имам предвид и стратегическото развитие на демографията в страната. Отчитаме и други социални фактори, така че СБУ това смята – 2027 г. Фокус: Защо е полезен именно едносменният режим на обучение? Янка Такева: За самите ученици е по-удобно, както и за родителите им. По-добре е за целодневната организация на работа и допълнителната такава с учениците. Когато има застъпване на двусменен режим, няма къде да се провеждат консултациите, родителските срещи, допълнителни занимания с деца, които са били първа смяна. Фокус: Какъв според Вас би бил ефектът от въвеждането на тестове за тригодишните деца в детските градини и какво според Вас би трябвало да включват те? Янка Такева: Това е един много сериозен въпрос, който трябва да се дебатира. И днес, преди векове скрининг тестовете са ги правили бабите и дядовците, вие го правите всеки ден с вашите деца, като ги питате: „Къде е лампата“; „Къде е кучето“; „Къде е баба“; „Къде е дядо“; „Къде е мама“, „Къде е тати, ляля, кака“ и т.н. Това са неща, които са продиктувани от природните закони. Що се отнася до разработения скрининг тест, аз го разгледах и има много неточности. Затова ще препоръчам на МОН хората, които са работили по тези тестове и по наръчника за това как учителите в детските градини да извършват този скринингов тест, да го преработят. Ще дам пример – нарисувани са няколко триъгълника, кръгчета и квадратчета. Въпросът е: „Познай кои фигури са еднакви“. По какво да ги познае? По цвят, по форма, по големина? Ако детето каже по цвят, ще познае. Ако каже по форма, пак ще познае. Ако каже по височина, също ще познае. Няма конкретен въпрос, което може да обърка самото дете и съответно да се създаде предпоставка, че детето не отговаря правилно на въпросите. Пълно е с такива неща. Да не говоря за наръчника, който е пълен с въпроси. Например: „Когато отидете на гости, Вашето дете стои ли до Вас или си играе около Вас, или тича около масата, на която сте седнали, или тича по стаите?“. След това няма измерими критерии какво по казва това. Този въпрос какво показва? Има големи неточности. Аз разбирам, че по европейски програми съставителите са взели достатъчно пари, но да го направят така, че да бъде ясно, точно и измеримо. Друго нещо, както казах в началото, смятам, че скрининг тестовете се правят по всяко време, всеки ден. Това трябва да бъде поднесено на детето под формата на игра. Плюс това на три година и половина детето е още малко. Една голяма част от днешните деца, особено момчетата, проговарят на по-късна възраст – на 3 г. Ние на три години и половина ще им правим скрининг тест. Бабите и дядовците вкъщи са го направили – детето е посочило лампата, патето, Кума Лиса на картинката и т.н. Под формата на игра трябва да го прави учителят във всички режимни моменти. И досега се правеше този скрининг тест под формата на игра. Мисля, че въпросите на скрининг теста, който е разработен от научните работници, изписани на първа страница, трябва да ги преработят, така че да са точни и ясни. По фигура ли ще ги познаваме, по цвят ли, по височина ли, по обем ли. Смятам, че психолози не трябва да правят този тест. Учителите в детските градини под формата на игра трябва да го правят. Психолозите в училище приемат децата като пациенти. Те затова в учебните заведения не са приети достатъчно добре. Психологът не може да осъзнае, че проблемите на децата са социално-педагогически. Психологическите, менталните проблеми и физическите си личат с просто око. Фокус: Тогава как гледате на мярката за повече психолози в училищата за намаляване на агресията? Янка Такева: Психолозите не можаха да се справят с този проблем и затова смятам, че в училищата трябва да има педагогически съветници, защото проблемът е социално-педагогически. Трябва да има социални работници. Люба АЛЕКСИЕВА

13 Август 2017 | 15:00 | Агенция „Фокус“