Алексей Навални, както и редица негови най-близки поддръжници, включително Любов Собол и Георги Албуров, са включени от "Росфинмониторинг“ (руският финансов надзор – бел.прев.) в "Списъка на терористите и екстремистите“. Това означава, че банковите им сметки ще престанат да се обслужват, средствата им ще бъдат замразени. Навални и неговите другари са включени в списъка, тъй като Министерството на правосъдието по-рано призна създадените от тях организации за екстремистки, пише руският вестник “Независимая газета“ в редакционен материал, представен без редакторска намеса.

Известно е, че на практика човек, който призовава да се отиде на митинг, който властите не са разрешили и впоследствие бъде признат за незаконен, може да бъде признат за екстремист. Списъкът на "Росфинмониторинг“ поставя такива хора в един ред (или по-скоро в една колона) с тези, които например вземат заложници или поставят бомби, заплашват или извършват масови убийства. Това изглежда малко пресилено. Такива списъци автоматично формират отношение към фигуриращите в тях: никой няма да разбере защо даден човек е включен в списъка, достатъчно е той да бъде близо до очевидно опасни престъпници.

Обхватът на понятието "тероризъм", да не говорим за "екстремизъм", е замъглен в политическия и практически дискурс. Ръководителят на Чечения Рамзан Кадиров наскоро каза, че Игор Каляпин, член на Съвета по правата на човека при президента на Руската федерация, и Елена Милашина, журналистка от "Новая газета", са "терористи за него", които "правят пари от темата за Чеченската република и чеченците, разработват сценарии и шепнат в ушите текстове и поведение на своите героите.“ Кадиров призова правоохранителните органи да "задържат тези съучастници на терористите“.

Прессекретарят на президента на Руската федерация Дмитрий Песков, който редовно е призоваван да коментира изявленията на чеченския лидер, каза, че това е лично мнение - или "мнение на главата на републиката". Съдът обаче не е признал Каляпин и Милашина за терористи или техни съучастници. В същото време Кадиров има право да казва това, което казва, докато Каляпин и Милашина имат право да защитават честта и достойнството си.

Песков отбеляза също, че Чеченската република е "специален регион, който повече от всеки друг се е сблъсквал с терористи, международни терористи и тази борба се води много успешно и до днес“. Тези думи могат да се разбират по различни начини. Например, като призив да бъдем снизходителни към емоционалните изказвания на чеченските лидери и характеристиките, които те могат да припишат на тези, които не харесват. Или, напротив, като констатация на факта, че в Чечения хора биват признавани за терористи, дори ако това не е в крак със закона.

Както и да е, обвиненията в тероризъм вече не се приписват непременно на регионални особености. Всичко това е съвсем в духа на сегашните политически практики. Навални и Собол са включени в списъка заедно с наистина опасни радикали, въпреки че самите те бяха осъдени на ограничаване на свободата изобщо не обвинения в екстремизъм и със сигурност не в такива за тероризъм.

Не само в Чечения знаят какво е тероризъм. Подобни случки има и в Дагестан, и в Северна Осетия, и в Москва, и в Санкт Петербург, и в други региони и градове. Ето защо да наречеш човек терорист означава да настроиш общественото мнение, да го оформиш по определен начин. Думата "терорист" се превръща в аналог на думата ‚фашист" (по същество политическо заклеймяване) и все по-малко има връзка с действителната практика на подготовка и извършване на терористични атаки.

С такъв тероризъм и екстремизъм силите за сигурност се борят много по-лесно. По-точно, много по-лесно е да се отчетат резултатите от такава борба. Не трябва да се проследяват транспортирането на оръжия или експлозиви, образуването на опасни клетки, а изявленията, публикациите в социалните мрежи, журналистическите или блогърските дейности. Всяка политическа или дори политико-журналистическа дейност се превръща в опасен бизнес, който може да вкара някого в черния списък.

Превод и редакция: Юлиян Марков