НАТО започна малки прехвърляния на войски на изток. В същото време Държавният департамент нареди на семействата на служители на американското посолство в Киев да напуснат Украйна, а също така позволи на част от персонала на дипломатическата мисия да го направи. Лондон също започна да евакуира служителите на посолството, въпреки факта, че няма заплаха за живота им, както казват самите британски служители. ЕС досега отказва да предприеме подобни мерки. Всички тези стъпки се оправдават със страха, че Русия ще нахлуе на украинска територия, пише руската "Независимая газета“ в материал, представен без редакторска намеса от Агенция "Фокус“.

В изявлението на НАТО се посочва, че Дания изпраща една фрегата и четири бойни самолета в Литва, докато Испания изпраща кораби и евентуално бойни самолети към България. В тази страна се кани да изпрати бойни самолети и Нидерландия. Франция изрази готовност да изпрати своите войски в Румъния. А New York Times съобщава, че в бъдеще САЩ са готови да разположат до 10 000 войници в Европа. "НАТО ще продължи да предприема всички необходими мерки за защита на всички съюзници, включително чрез укрепване на източната част на Алианса. Ние винаги ще реагираме на всяко влошаване на нашата среда за сигурност, включително чрез укрепване на нашата колективна отбрана“, каза генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг.

Кремъл коментира изявлението на НАТО. Прессекретарят на президента на Руската федерация Дмитрий Песков обвини Алианса, че нагнетява напрежението.

"Искам да отбележа, че всичко това не се случва заради това, което ние, Русия, правим. Всичко това се случва заради това, което правят НАТО, Съединените щати и заради информацията, която разпространяват", каза той пред репортери. В понеделник започнаха ученията на руския Балтийски флот. В тях участват 20 военни кораба.

Решението на Великобритания да започне евакуация на служителите на посолството си в Киев дойде почти веднага след изявленията на Държавния департамент за евакуацията на семейства на американски служители от Украйна. В същото време Би Би Си отбелязва, че не е имало заплахи срещу британците. Половината от персонала на британското посолство ще остане в Киев, а Европейският съюз и страните членки изобщо няма да евакуират дипломатическия си персонал. Върховният представител на ЕС по външните работи и политиката на сигурност Жозеп Борел отбеляза, че Брюксел не знае конкретните причини за решението на САЩ и Великобритания и засега няма да повтори действията им. В същото време той потвърди, че се формира пакет от нови потенциални санкции срещу Русия.

В Европейския съюз като цяло възгледите за това как да се отговори на руската заплаха се различават. Полша и балтийските държави са радикални в това отношение. Но Германия се опитва да поеме максимален неутралитет и отказа да доставя оръжие на Украйна. Кметът на Киев Виталий Кличко вече изрази разочарованието си от това.

"Белият Дом сам лансира мита за руската заплаха и потенциална инвазия и се опитва да убеди своите съюзници в непредсказуемостта, ненадеждността на Русия и необходимостта от мобилизация. Но в крайна сметка нищо не се случва и Вашингтон трябва да поддържа известно напрежение. Характерно е, че промяната в реториката и обвинението на Москва вече не е в подготовка за атака срещу Украйна, а в "непредвидимо поведение“. В същото време всъщност това е опит да се измести вниманието от предложенията на Москва, които първоначално се отнасяха не до Украйна, а до сигурността като цяло“, каза директорът на Фонда за изследване на САЩФранклин Рузвелт към Московския държавен университет Ломоносов Юрий Рогулев.

Експертът подчерта, че Русия изпълнява Минските споразумения, докато Западът непрекъснато подтиква Украйна да предприема активни действия и да нарушава споразуменията. В същото време военните доставки на американците и техните съюзници играят по-скоро информационна роля и символизират подкрепата за Киев, макар че всъщност не се говори за значително повишаване на боеспособността на украинските войски, смята експертът.

"Реалната подкрепа е много незначителна, а самият Киев почти не вярва в нейната ефективност. В същото време Европа гледа по-класически на конфликт, който не засяга самата нея и следователно отказва да доставя оръжия“, каза Рогулев.

Въпреки това Александър Тевдой-Бурмули, доцент в катедра "Интеграционни процеси“ в МГИМО, има различен поглед върху ситуацията. Той разглежда предложенията на Москва по-скоро като невъзможен ултиматум, който не може да успее.

"Структурата за сигурност в Европа започна да се променя след събитията от 2014 г. Следователно инициатор на напрежението е по-скоро Русия. Западът е принуден да действа твърдо, независимо дали Москва блъфира или не. А противопоставянето му срещу Русия вече е по-значително, отколкото преди 7-8 години. Трябва също да се разбере, че САЩ имат подобен проблем с Тайван и затова не могат да се откажат. В същото време Вашингтон все още беше готов да отиде на обсъждане на частни въпроси с участието на военни експерти“, заявява експертът пред НГ.

В същото време не може да се говори за преразглеждане на устава на НАТО и връщане на вече заети позиции. Експертът смята, че признаването на ДНР и ЛНР и последващата им интеграция в Руската федерация е друг възможен сценарий. Москва обаче ще трябва да плати много висока цена за това.

"Всъщност този вариант би бил губещ за Москва. Първо, това би означавало пълно политическо поражение в Украйна с невъзможност да наложи вето на решения на Киев чрез ДНР и ЛНР. Тоест Украйна окончателно ще напусне зоната на влияние на Кремъл и последният се бори за нея като цяло, а в никакъв случай само за двете непризнати републики. Второ, това е отклонение от Минските споразумения от руска страна, която настояваше за тяхното изпълнение“, смята Тевдой-Бурмули.

Той добавя, че в случай на успешна офанзива от страна на Украйна, Кремъл може дори да бъде изправен пред труден избор: да превземе Донецк с големи загуби или не. През последните години украинската армия, не без помощта на Запада, стана по-силна. Сега тя има всичко необходимо, за да атакува Донецк.

Превод и редакция: Иван Христов