Православната църква почита паметта на свети Йоан Кръстител – Предтеча (Ивановден). Свети Йоан Кръстител е наричан още Предтеча, защото предрича идването на Христос на земята и подготвя пътя на месията с проповедите си. В река Йордан свети Йоан кръщава Исус Христос.

Народното вярване казва, че св. Йоан Кръстител е покровител на кумството и побратимството. Обредното къпане за здраве на Йордановден продължава и на Ивановден. Понеже главната задача в живота на светия Господен Кръстител Йоан е изпълнена в деня на йорданското Богоявление, от дълбока древност светата Църква е отредила за неговото възпоминание следващия ден подир този велик празник. Той е наречен негов "събор", защото на това богослужебно тържество всички вярващи са призовани да се съберат за молитвена прослава на този "най-голям между родените от жени" (Мат. 11:11) Божи пророк и праведник. Паметта му се чества няколко пъти през годината, но най-тържествено се празнува на 7 януари. Свети Йоан се е прочул като проповедник в Юдея и Галилея, където увещавал хората да се покаят за греховете си и да отворят душите си за Бога. За да се пречистят, ги кръщавал с вода. По нареждане на Ирод Антила пророкът е заловен и обезглавен.

Народът ни вярва, че когато светците си поделяли света, на Йоан се паднало "да кръщава вода, земя, млади булки и малки деца“. Наричат празника още Женски водици заради ролята, която имат жените в ритуалите. Светецът помага при различни болести, но особено силно трябва да му се помолят страдащите от главоболие. Кръстена и осветена, водата вече може да лекува, да гони злото, да дава сила, жизненост и здраве. Добре е на Ивановден всеки да изпита на собствен гръб магическата й сила.

Къпят се булките и младоженците, които са се оженили през зимата до Ивановден, сгодени моми и ергени и, разбира се, всички именници. С предимство се къпят децата, първенците и по-заможните хора. Който иска, може да се откупи, като парите отиват за почерпка. Добре е къпането да става на открито, водата да е течаща или поне донесена от извор. Тогава магията й е най-силна.

Обикновено къпането става от кума или девера и това напомня на след-сватбен цикъл заедно със завършващия коледно-новогодишен празничен период. Булката дарява кума и девера с чорапи, кърпа – домашно тъкана или пешкир. На обед младоженците ходят на гости на кумовете си. Носят пита или кравай, баница, млин, вино и ракия, на места в Западна България – и дар за кръстницата. Ходи се на гости и при девера. По къщите на близките си роднини ходят девойки водичарки. Едната е облечена в невестини дрехи – тя целува ръка на стопанина, който я посреща, и започва да събира подаръците, най-често дребни монети, в бяло бакърено котле. Другите с песен благославят всеки член от семейството. Всички именници трябва да почерпят. Лоша поличба е, ако на имен ден не те почетат и не ти дойдат гости.

Празничната трапеза е много богата. Не се раздига до сутринта и от нея се оставя част за стопанина на къщата (за змията) – да бъде почетен и уважен, да съхрани дома и да го брани от злото. Честити му се кумството, а няколко мъже вдигат и подхвърлят три пъти нагоре новоизбрания кум. Той благославя всички, а накрая на наниза с пари около кръста връзва още една пара – да е здрава и спорна годината.

Ивановден е ден за побратимяване. Младежите, които искат да станат побратими, си ходят на гости, като тръгват от дома на най-възрастния, за да получат благословията на майките. Заедно с благословията получават и китки от бръшлян и чемшир, завързани с червен конец и златна паричка – пожеланието е новото им побратимство да е здраво и дълго като вечността. Ритуалите, които се изпълняват, звучат като клетва и като благослов. Младежите стъпват едновременно с десен крак върху живи въглени, отпиват от паница вино, отчупват от специалните обредни хлябове. Ако не са женени, по-късно те си стават кумове и кръстници. От Ивановден вече спират да ходят маскираните дружини – наричат ги кукери, бабугери, русалии и пр. В някои райони изкъпват тържествено и царя на русалиите, а той дава богата гощавка. Присъстват всички карнавални персонажи.

Ако на Ивановден няма сняг и лед, през лятото ще има болести по хората и по добитъка. Ако по сливите има скреж, те ще дадат много плод и годината ще е плодородна. Каквито са студенините по Ивановден, такива ще са горещините по Петровден.

На трапезата присъстват варено жито, ошав, фасул, свинско със зеле, свински ребра, печена кървавица, суджук, баница.

На този ден имен ден празнуват: Иван, Ива, Ивана, Ивет, Ивон, Йоан, Йоана, Йован, Йово, Йовка, Йоно, Йонко, Йото, Йола, Йолита, Калоян, Ванко, Вачо, Ваньо, Ваня, Ванче, Ванга, Джоана, Джина, Жан, Жана, Жанета, Жанина, Яна, Яне, Яни, Янина, Яница.