Опасните последици от изменението на климата стават все по-очевидни всеки ден. Никой регион или държава в света не остава незасегната. Според Междуправителствената група по изменение на климата (IPCC), екологичните, икономическите и социалните последици ще продължат да се влошават и е неизбежно конфликтите и миграцията заради климата да започнат да се случват по-често, пише турското англоезично издание Daily Sabah

След индустриалната революция средните глобални температури са се увеличили с около 1,1 градуса по Целзий. Неговите последици са наблюдавани във всеки аспект на живота. От продоволствената сигурност до недостига на енергия, има няколко проблема, обхващащи цялото земно кълбо. Съответно се очаква бедността да се увеличи в световен мащаб поради самата климатична криза.

В този контекст климатичната сигурност е широко обсъждана днес. Дискусията включва не само рискове и заплахи, които застрашават живота на хората, непрекъснатостта на екосистемите и благосъстоянието на страните, но и политики и действия за намаляване на парниковите газове и адаптиране към изменението на климата.

Връзката между кризите

Много общества, особено жителите на малките островни държави, изпитват жестоките последици от изменението на климата и проблемите с климатичната безопасност. Програмата на ООН за околната среда (UNEP) предупреждава, че поради покачването на морското равнище в резултат на изменението на климата съществуването на островни държави като Кирибати, Малдивите или Маршаловите острови е застрашено. Тези проблеми неизбежно засилват климатичната миграцията, която се увеличи бързо през последните години.

В днешно време екологичните проблеми все повече се свързват с разселването и миграцията. Според доклада Groundswell на Световната банка до 2050 г. 216 милиона души в шест световни региона ще бъдат принудени да се преместят в рамките на своите страни. Това показва, че ще бъдат засегнати градовете и социално чувствителните групи.

През юни 2021 г. Бангладеш обяви, че броят на "климатичните мигранти“ в тази страна, разселени поради изменението на климата, е надхвърлил 10 милиона. Държавата е неблагоприятно засегната от изменението на климата. Бангладеш също така обяви, че прогнозираното повишаване на морското равнище до 2050 г. ще доведе до потапяне на 17% от бреговете на Бангладеш, което означава, че повече от 20 милиона души ще трябва да мигрират.

Освен това гражданите на африканските и азиатските страни вече мигрират поради проблеми, свързани с климата. Въпреки това, в допълнение, хората в части от Северна Америка и Европа може също да се наложи да сменят своето местоживеене. Следователно, тъй като въздействието на изменението на климата се засилва, е много вероятно миграцията, произхождаща от тези страни, да се увеличи.

Международният дневен ред

Миграцията, продиктуването на изменението на климата междудържавни отношения и мерките за смекчаване на това изменение също са включени в различни международни споразумения. Връзката между изменението на климата и миграцията беше включена за първи път в проучвания в обхвата на Рамковата конвенция на ООН за изменението на климата (UNFCCC) в контекста на Рамката за адаптация от Канкун от 2010 г. и важността на засилването на сътрудничеството в тези области беше подчертано. Варшавският международен механизъм за загуби и щети, свързани с въздействията от изменението на климата, включи идентифицираните подходи за смекчаване на щетите, дължащи се на изменението на климата, а човешката мобилност беше включена в петте основни стратегически проучвания.

Друг важен документ на ООН, който разглежда връзката между изменението на климата и миграцията, е Програмата на ООН до 2030 г. за целите за устойчиво развитие, приета през 2015 г. Рамката на ООН за намаляване на риска от бедствия 2015-2030 г. също включва връзката между изменението на климата и миграцията. Глобалният пакт за безопасна, подредена и законна миграция е друг документ, който прилага цялостен подход към международната миграция и включва ангажименти за природни бедствия, неблагоприятни последици от изменението на климата и влошаване на околната среда.

Докато страните се справят с притока на мигранти и бежанци, бяха приложени рестриктивни политики за контрол на потока от мигранти без документи и особено усилията на Европейския съюз за предотвратяване на нелегалната миграция се увеличиха. С бежанската криза от 2015 г. въпросът за принудителната миграция и търсещите убежище стана център на дневния ред на всички страни, включително и в ЕС. Това проправи пътя за международни проучвания и споразумения, свързващи изменението на климата и миграцията.

Въздействие върху Турция

Отрицателните последици от изменението на климата и проблемите със сигурността и миграцията, които то причинява, са важна точка от дневния ред за Турция, както и за други страни. Както се подчертава в докладите на Междуправителствената група по изменение на климата (IPCC), Турция, като страна в средиземноморския макроклиматичен регион, е в много уязвима позиция на фона на негативните последици от изменението на климата. Очаква се през идния период температурите да се повишат и валежите да намалеят. Предвижда се това да влия силно негативно върху развитието, да причинява регионални неравенства и да влияе неблагоприятно на водната и продоволствената сигурност. Турция е особено засегната от човешката мобилност поради своето географско местоположение, социална структура, историческа близост и икономически условия. Изключително важно е да се изучава този ефект чрез научни изследвания.

Турция е изправена пред възможна миграционна и бежанска криза. Има няколко причини, включително проблеми, свързани с климата, които увеличават миграционните потоци към страната. От далечни страни, като Афганистан, до тези точно до границата й, като Сирия, мигрантите и бежанците продължават да се придвижват към Турция. Въпреки това, когато оценяваме миграционните движения в контекста на съседните страни, не можем да очакваме хората незабавно да избягат от сушата в Ирак през 2021 г.; по същия начин същата логика важи и за ситуацията в Иран. Ако сушата е продължителна, хората първо ще мигрират вътрешно и след това ще тръгнат към други страни.

В контекста на настоящите миграционни движения, много от тях са насочени към Турция, особено от Азия. Към август 2021 г. Афганистан е източникът на най-голям брой незаконни мигранти в Турция, докато Пакистан се нарежда на трето място. Сушата засегна 80% от Афганистан през 2021 г. Сушата обаче не е единствената причина за афганистанската миграция. Активизирането на конфликта, причинено от превземането на талибаните, също изигра голяма роля.

Следователно, както разкриват многобройните миграционни проучвания, извършени върху примери като Сирия и Афганистан, освен влошаването на условията на живот поради сушата и други свързани с климата бедствия, се наблюдава увеличаване на образуването на радикални групи и вътрешни конфликти, когато централизираната и социална държава е слаба.

В това отношение, въпреки че сушата не е единствената причина за миграция в тези региони, може да се каже, че сушата е един от най-важните първоначални фактори, които влошават условията на живот на местните хора, които работят в селското стопанство, предизвиквайки миграция. Освен това политическата нестабилност в Близкия Изток и конфликтите между различни международни сили в региона също играят важна роля.

Турция се превърна в притегателен център на имиграцията в региона, защото е най-надеждната, икономически развита и политически стабилна страна в региона. Увеличаването на миграцията от Южна Азия, Балканите, Черно море и Близкия изток поради изменението на климата и други причини в бъдеще се разглеждат като заплаха за Турция и страните от ЕС. В днешните условия, когато въпросът за климатичната миграция придобива все по-голямо значение в международния дневен ред, е изключително важно да се разгледа управлението на миграцията наред с последиците от изменението на климата.

Превод и редакция: Юлиян Марков