Певицата Тони Димитрова в интервю за сутрешния блок "Добро утро, България" на Радио "Фокус"

На 7, 8 и 9 октомври, петък, събота и неделя, през предстоящите дни в Доходното здание за 26 път ще се проведе Международния конкурс за млади изпълнители на българска и популярна песен "Северно сияние“ в Русе. Събитието е под патронажа на кмета на общината Пенчо Милков, и началото ще бъде поставено в петък, днес от 13.00 часа в голямата зала на Доходното здание. В тазгодишното издание на музикалната надпревара ще участват близо 80 млади таланти от София, Пловдив, Бургас, Стара Загора, Русе, Велико Търново, Плевен, Шумен, както и Каспичан. Те ще бъдат оценявани от жури с председател певицата Тони Димитрова, която е и мой гост в ефира ни. Къде ви намираме, г-жо Димитрова?


Намирате ме между, къде се намираме, към Бяла ли? Преди Бяла сме, да.

Вие пътувате към Русе в момента.

Да, да, аз пътувам. Тръгнах сутринта 06.00 часа много рано, защото път има дотам. Но аз 9-та година съм вече в журито на този прекрасен фестивал, и си го чакам всяка година в началото на октомври, си го чакам, защото много го обичам и фестивала, и създателите му, и колегите от журито, и всички русенци. Русе е един много любим град.

Какво ще ни разкажете повече за този международен конкурс?

Ами той си е един музикален празник, защото там идват деца от цяла България, вие изредихте доста, и идват деца и от Румъния, идвали са преди от Русия, Украйна. Сега не знам какви ще бъдат тази година, дали ще има международно участие. Но пък нашите деца са пък толкова талантливи, че и да няма, той пак е фантастичен фестивалът.

Критична ли сте при оценките си?

Много. И знаете ли защо?

Защо?

Аз се заяждам, и всички ме знаят, и всяка година го казвам при среща с преподавателите, много се заяждам за българския език. Ако не мога да разбера думите на българския език, значи тогава намалям оценката. Просто за мен е много важно да няма прозодии, да се пее на правилен български език. Това ми е много сериозна битка на мен.

А какво наблюдавате?

Наблюдавам, че децата пеят феноменално на английски, направо изпяват световните звезди едно към едно. Но когато опрат до българската песен, и там има лека катастрофа, понякога няма. В повечето случаи няма, но има и случки, в които просто е катастрофа. Мен много боли, защото когато пееш на родния си език, преподавателите трябва да обяснят на децата, че първо и основно трябва да знаят за какво пеят. Защото песента, тя е едно послание, едно писъмце, но и малка роличка, и трябва да знаеш каква точно ти ролята, за какво пееш. И оттам първо трябва да имат отношение към родния си език, после да имат отношение към това, което пеят. Когато това се случи, значи нещата са прекрасни. Но когато не се случи, има нещо недовършено. И аз точно се хващам за това недовършено нещо. И когато чуя прозодии, направо се ядосвам.

Много сте права, наистина това е така. Според вас, на какво се дължи това нещо? И казахте, за 9-та поредна година сте в това жури, и сте председател на журито, на какво се дължи това? И с годините по-зле ли стават тези неща? Какво наблюдавате в младото поколение?

То това не касае единствено конкурса. Това не е единственият конкурс, на който аз съм журирала.

Разбира се, по принцип говорим.

Днешното отношение към българския език, някак си там се настаниха много жаргони, много неправилни думи. А тук малко, не искам да морализаторствам, но това каква е и грамотността, която за жалост е в плачевно състояние. На това се дължи, на недоучване родния си език. Това де не си учил родния си език, да не можеш да го изразяваш, да не можеш да го пишеш. И това много ми е обидно, честна дума. А що се отнася до това, че съм 9-та година там, не съм винаги била председател на журито. Последните няколко години Вили Икономов – шефът на фестивала, създателят на този фестивал, гигантски музикант и човек, той ме повиши в последните години. И аз всеки път му казвам: "Защо, бе Вили, бе недей“ – "Не, не, Тонка, ти си“. А иначе в журито са: Хайго Агасян, Светльо Лобошки, една моя приятелка от Румъния, ние така се сприятелихме, предполагам, че тази година пак ще сме същите. А те са изключителни музиканти и мои близки хора, и за мен наистина е един празник и музикален, и душевен празник да съм там.

Успяхте ли да заредите батериите лятото?

Не, не ги заредих, те прегряха. Да. Нали знаете телефонът като го държите лекичко дълго време, той почва да прегрява. И аз така толкова работих, ама не само лятото, то това нещо започна от пролетта. И сега, когато сега има няколко почивни дни, сегашната работа на мен ми е почивка. После имам още няколко. И просто с удоволствие си почивам. Разбира се, че имам и други ангажименти този месец, но много, много работих. Обиколих страната на кръст, на шир и длъж, и наистина бяха щастливи срещи. Не се оплаквам. Аз съм понякога едно пъшкало, когато не успявам да си отпочина, и в началото опъшквам света, обаче после всичко си идва на мястото.

Г-жо Димитрова, чисто нова песен направихте с братя Аргирови, тя носи името "Срещу вятъра“. Как се зароди тази идея за този проект? Наистина страхотна песен, поздравления!

Благодаря! В последно време, последната година аз направих няколко песни с колеги, които обичам. Първо беше със Стефко Илчев – мой съгражданин и приятел, после беше с "Мери Бойс бенд“ една песен "Остани“, със Стефко се казва "Близкият“. И някак си така ми тръгна с колеги да пея, а пък аз обичам. Обичам да пея с колеги, обичам да пея в сборни концерти. Някак обичам да съм с хората. И преди няколко месеца се обади Блажко, аз така си му казвам, Благовест Аргиров, и ми казва: "Тони, една песен съм написал. Просто с теб я виждам там, искаме да я изпеем с теб. Съгласна ли си?“ и викам: "Блаже, съгласна съм, дай да я чуя“. Но тогава предстоеше песента с "Мери Бойс бенд“ да реализираме, и аз му казах: "Само че дай да забавим във времето, защото няма да е коректно и към вас, и към Мери“, а пък аз много държа на тези неща. А те са свръхпрекрасни тези братя Аргирови, и разбира се, че разбраха за какво става дума. И почнахме лека-полека да работим, песента записахме – аз ходих в София да я запишем, а преди това Краси Гьолмезов направи прекрасен аранжимент, при Мага записахме в София, Пейо Янков направи барабаните, защото аз съм се заклела от няколко години, че песните ми каквито и да са, трябва да има живи барабани, просто живи инструменти, но живи барабани задължително. И то в една песен като сложиш на компютър барабани, все едно слагаш изкуствено сърце. Така го мисля аз. И така де, роди се песента, обаче те задържаха, и то трябваше да направим клипа. И наистина, дойдох пак до София, в Банкя на едни павирани пътища и там направихме клипа, Васил Стефанов го направи, и то си стана една светла, прекрасна песен. Александър Петров, за първи път пея негови думички – гениален, няма какво да говоря, той е гениален поет. И просто се получи една светла песен, една нежна песен. Хората там, понеже си чета коментарите на хората, даже имаше няколко такива изблика: "Ееееее, най-сетне една нормална песен в ефира“.

Да, ще имаме и ние възможност да я чуем след мъничко. А защо "Срещу вятъра“, какво е посланието на тази песен?

То това е тема за любовта, но срещу вятъра вървим нанякъде, какво загубихме, какво очакваме – това са нещата от живота. Това е. Защото всеки във всяка ситуация житейска, понякога и лична, и професионална, се озоваваме срещу вятъра. И понякога той може да ни отвее, но понякога може да ни побутне напред. Така мисля аз. Но е хубаво да вървиш срещу вятъра, защото ако няма течение, то и във водата е така, ако няма течение, водата блатясва, става блато. Трябва да има течение, трябва да има движение.

Подготвяте ли други проекти за зимата?

Да ви кажа честно хич не я обичам тази дума "проект“. Аз пея песни, не пея парчета, и пея песни, а не пея проекти. Така се карах преди това, когато работих с Левон Манукян, прекрасният, с Разградската филхармония, той казваше: "Моят проект“, викам: "Не, казваш "Моят концерт“, не може така“. Имам две песни, които стоят и чакат да благоволя, казвам го със смях разбира се, имам някакви известни претенции за поправчици. И отделно с благословията на Стефан Диомов и на Милица от "Тоника“ правя, аранжирахме две песни на "Тоника“, които са по-скоро, те въобще мисля, че въобще не ги пеят. Едната е на Ева и на Гого "Ти гониш", а другата е "Дъждовно време“, които наистина аз съм ги питала: "Пеете ли ги?“, – "Не, не ги пеем“. И аз правя, просто много ги харесвам тези песни. И понеже понякога с нас пътувам Ева, искамм когато е с нас, да имаме малко повече песни с нея. И това са нещата, които подготвям. Ама то в края на краищата вече е октомври месец, колкото и да искам, то вече тази година бая песни направих. А миналата, освен всичко се роди "Любов в сегашно време“, която пък наистина стана и тя хит, и аз съм много благодарна. Така че добре поработих последната година.

Ние ви пожелаваме успех и все така добре да работите!

Да, благодаря. Аз съм работлив човек. И благодаря ви много, и наистина бъдете здрави, слънчеви, най-хубавите неща на всички вас!

Благодаря ви! Бъдете здрава и вие!