Заслужава си да познаваме малко или много българското изкуство и култура като цяло, защото българинът има нужда да бъде обговорен животът около него, неговата история. Това коментира в предаването "Сториборд" на Радио "Фокус" с водещ Благой Иванов писателят Александър Шпатов, част от фондацията "Четене".  

"Ако разчитаме на Холивуд да ни разкаже за нашия живот, няма да се случи. Това е и полезно – можеш да погледнеш и по по-различен начин на България. От тази гледна точка ние можем да се обогатим повече за разлика от американците, които имат само холивудско кино – ние гледаме холивудско кино, Netflix, но и отделно имаме нещо наше си, за нашия си живот", уточни той. 

Документалното кино е много интересен жанр и българското документално кино е много добро, сподели още Александър Шпатов, и според него то е добро, защото е важно да осмислиш действителността около теб. "Има неща, които наистина много силно въздействат, защото са истина. "Последната линейка на София" – страхотен,  ужасяващо тежък филм, който много силно ми повлия като го гледах, "Георги и пеперудите" – страхотен филм наистина, "Проблемът с комарите и други истории", който в някаква степен е правен от същия екип."

Според писателя е трудно е да се възпита човек в кинокултура и в правене на филми, това по-скоро става като с книгите – зависи колко и какво си чел от малък. "Филмознание не се учи в училище, нямаме общ канон на българските филми, някакъв такъв набор от филми, които да кажем: Ей тия са! Няма, и това до голяма степен действа и освобождаващо. Но аз мисля че все пак най-известните и тия, за които повече си говорим, всеки ги е гледал в крайна сметка."

Що се отнася до старите български филми, има много заглавия, които са останали в колективното съзнание на българина като наистина специални, отбеляза писателят. Като човек, харесващ по-забавни неща, като любим филм от класическото българското кино Александър Шпатов отбеляза "Оркестър без име", който и като сюжет, и като отделни реплики определя като страхотен. "Преди доста години излязоха събраните съчинения на Станислав Стратиев – страхотен български автор, като по някои негови книги има направени и други филми, които не са толкова въздействащи. Но във втория том в края, четох го вече когато Велко Кънев беше починал, има сценарий за продължение на "Оркестър без име". И ми станат толкова тъжно, че не е възможно вече да се направи. Между другото сюжетът беше доста готин на замислената втора част."  

Като друга любима класика Александър Шпатов посочи "Да обичаш на инат": "Сега го смятам за доста ценен, защото за тази вълна на соцносталгия е хубаво да има някакъв антидот."

По думите му добрият филм зависи от добрата история – каква история разказва и най-вече как, като писателят даде и примери за ужасяващо пресъздадени на кино български литературни шедьоври: "Примерно "Балада за Георг Хених" – филмът по тази невероятна българска книга е ужасяващ, "Хайка за вълци", може би един от най- хубавите български романи, който разкрива същността на колективизацията на земеделската земя, сериалът е едно от най-отвратителните неща някога случили се в телевизионен ефир. "Светът е голям и спасение дебне отвсякъде“ книгата е поне два-три пъти по-добра от филма, както и "Възвишение", както и "Мисия Лондон".