Последните три атомни електроцентрали на Германия затварят вратите си, отбелязвайки края на ядрената ера на страната, продължила повече от шест десетилетия, пише CNN.

Ядрената енергия отдавна е спорна тема в Германия.

Има хора, които искат да сложат край на зависимостта от технологията, която смятат за неустойчива, опасна и отвличаща вниманието от ускоряването на възобновяемата енергия.

Но за други, затварянето на ядрени централи е недалновидно. Те гледат на това, като на спиране крана на надежден източник, на нисковъглеродна енергия във време, когато са необходими драстични действия срещу замърсяването на планетата.

Въпреки продължаващите дебати и призивите, в последния момент, централите да останат активни, на фона на енергийна криза, германското правителство е непоколебимо.

"Позицията на германското правителство е ясна: ядрената енергия не е екологична. Нито пък е устойчиво“, заяви Щефи Лемке, министър на околната среда и защитата на потребителите и член на Зелената партия, пред CNN.

"Навлизаме в нова ера на производство на енергия“, заяви тя.

План, който се изготвя десетилетия.

Затварянето на трите завода – Emsland, Isar 2 и Neckarwestheim, представлява кулминацията на план, заложен преди повече от 20 години. Но корените му са още по-стари.

През 70-те години в Германия възниква силно антиядрено движение. Разнородни групи се събират, за да протестират срещу нови електроцентрали, загрижени за рисковете, породени от технологията и за някои от връзките им с ядрените оръжия. Движението породило Зелената партия, която сега е част от управляващата коалиция.

Ядрените аварии са подхранили опозицията: частичното разпадане на атомната електроцентрала Three Mile Island в Пенсилвания през 1979 г. и катастрофата в Чернобил през 1986 г., която е предизвикала облак от радиоактивни отпадъци, който е достигнал до части от Германия.

През 2000 г. германското правителство обещава да спре постепенно ядрената енергия и да започне да затваря централи. Но когато новото правителство идва на власт през 2009 г., изглежда, че ядрената енергия ще получи отсрочка, като свързваща технология, която да помогне на страната да премине към възобновяема енергия.

Фукушима

През март 2011 г. земетресение и цунами причиниха стопяване на три реактора на електроцентралата Фукушима Даичи. За мнозина в Германия най-тежката ядрена катастрофа в Япония е потвърждение, "че уверенията, че ядрена авария от голям мащаб не може да се случи, не са достоверни“, заяви Миранда Шроурс, професор по околна среда и климатична политика в Техническия университет в Мюнхен, пред CNN.

Три дни по-късно, тогавашният канцлер Ангела Меркел, физик, която преди е била ядрен специалист,  произнесе реч, в която нарече случилото се "невъобразима катастрофа за Япония“ и "повратна точка“ за света. Тя обяви, че Германия ще ускори постепенното спиране на ядрената енергия, като по-старите централи ще бъдат затворени незабавно.

Нахлуването на Русия в Украйна обаче даде друг обрат на сюжета.

Уплашено за енергийната си сигурност без руски газ, германското правителство отложи плана си за затваряне на последните три централи през декември 2022 г. Някои настояха за преосмисляне.

Но правителството отказа, съгласявайки се те да продължат да работят само до 15 април.

За тези, участници в антиядреното движение това е момент на победа.

"Това е голямо постижение за милиони хора, които протестират срещу ядрената енергия в Германия и по света от десетилетия“, заяви Пол-Мари Маниер, говорител на Грийнпийс, пред CNN.

Поляризираща енергия.

За критиците на политиката на Германия, обаче е ирационално да се изключва този източник на енергия, тъй като въздействието на климатичната криза се засилва.

"Трябва да поддържаме функционирането на съществуващите, безопасни ядрени реактори, като същевременно увеличаваме възобновяемите енергийни източници възможно най-бързо“, заяви пред CNN Леа Стоукс, професор по климатична и енергийна политика в Калифорнийския университет в Санта Барбара.

Големият риск, заяви тя, е, че изкопаемите горива запълват енергийната празнина, оставена от ядрената енергия.

Германия планира да замени около 6% от електроенергията, генерирана от трите ядрени централи, с възобновяеми енергийни източници, но също така с газ и въглища.

Повече от 30% от енергията в Германия идва от въглища, най-замърсяващото от изкопаемите горива и правителството взема противоречиви решения да се обърне към въглищата, за да подпомогне енергийната сигурност.

През януари протестиращи, включително Грета Тунберг, се събраха пред мината в западногерманското село Люцерат в неуспешен опит да спрат разрушаването му, за добив на въглища.

"Изграждането на нов капацитет за въглища е обратното на това, от което се нуждаем“, заяви Стоукс. Изкопаемите горива са климатичен проблем, но също така са риск за здравето, посочи тя. Замърсяването на въздуха от изкопаеми горива е причина за 8,7 милиона смъртни случая годишно, според направен анализ.

Вероника Грим, един от водещите германски икономисти, заяви пред CNN, че поддържането на ядрените електроцентрали би позволило на Германия повече време за електрифициране, особено след като растежът на възобновяемата енергия "остава бавен“.

Но поддръжниците на спирането на ядрената енергия твърдят, че това в крайна сметка ще ускори края на изкопаемите горива.

Германия обеща да затвори последната си въглищна електроцентрала не по-късно от 2038 г. , като в някои райони крайният срок е 2030 г. Целта е 80% от електроенергията да идва от възобновяеми източници до края на това десетилетие.

Макар че, след Фукушима бяха използвани повече въглища, заяви Шроурс, спирането на ядрените мощности е довело до голям тласък към чистата енергия и "Тази спешност и търсене могат да бъдат това, което е необходимо, за да продължим напред към растежа на възобновяемите енергийни източници“.

Представители на германската индустрия за възобновяема енергия заявиха, че спирането ще отвори вратата за повече инвестиции в чиста енергия.

"Поетапното спиране на ядрената енергия в Германия е историческо събитие и закъсняла стъпка в енергийна гледна точка“, заяви Симон Петер, президент на Германската федерация за възобновяема енергия (BEE), пред CNN. "Крайно време е да оставим ядрената епоха зад гърба си и последователно да организираме възобновяемата епоха.“

Въздействието на ядрената енергия също не трябва да се пренебрегва, заяви Шроурс, посочвайки въглеродното замърсяване, създадено от добива на уран, както и риска от здравословни усложнения за миньорите. Плюс това, добива на уран създава зависимост от Русия, която доставя уран за ядрени централи, добави тя.

Ядрената енергия също показа, че има уязвимост към климатичната криза. Франция беше принудена да намали производството на ядрена енергия миналата година, тъй като реките, използвани за охлаждане на реакторите, станаха твърде горещи по време на горещата вълна в Европа.

Сега Германия трябва да разбере какво да прави със смъртоносните отпадъци с високо ниво на радиоактивност, които могат да останат опасни стотици хиляди години.

В момента ядрените отпадъци се съхраняват на временно съхранение до атомните централи, които се извеждат от експлоатация. Но въпроса за намирането на постоянно място, където отпадъците могат да се съхраняват безопасно продължава.

Мястото трябва да е дълбоко – стотици метри под земята. Само определени видове скали са подходящи: кристален гранит, каменна сол или глинеста скала. То трябва да бъде геологично стабилно, без рискове от земетресения или следи от подземни реки.

Процесът вероятно ще бъде тежък, сложен и дълъг – потенциално да продължи повече от 100 години.

Федералната компания за погребване на радиоактивни отпадъци, изчислява, че окончателното място ще бъде избрано между 2046 и 2064 г. След това ще са необходими още десетилетия, за да се изгради хранилището, да се напълни с отпадъците и да се запечата.

Какво правят другите държави?

Много други страни вървят по пътя, подобен на този на Германия. Дания приема резолюция през 80-те години да не строи атомни електроцентрали. Швейцария гласува през 2017 г. за премахване на ядрената енергия, Италия затвори последните си реактори през 1990 г., а единствената ядрена централа в Австрия никога не е била използвана.

Но в контекста на войната в Украйна, растящите цени на енергията и натиска за намаляване на въглеродното замърсяване, други страни все още искат използването на ядрена енергия. 

Обединеното кралство, което е в процес на изграждане на атомна електроцентрала, заяви в неотдавнашната си стратегия за климата, че енергийната ядрена енергия има " решаваща “ роля в "създаване на сигурна, достъпна и чиста енергия“.

Франция, която получава около 70% от електричеството си от ядрена енергия, планира шест нови реактора, а Финландия откри нова ядрена централа миналата година. Дори Япония, която все още се справя с последиците от Фукушима, обмисля рестартиране на реакторите.

САЩ, най-голямата ядрена сила в света, също инвестира в ядрена енергия и през март стартира нов ядрен реактор Vogtle 3 в Джорджия – първият от години.

Но експертите предполагат, че това не бележи началото на ядреното нарастване. Vogtle 3 беше пуснат с шест години закъснение и на цена от 30 милиарда долара, два пъти повече от първоначалния бюджет.

Големият проблем, който засяга цялата ядрена индустрия води до натоварването на икономиката. Новите инсталации са скъпи и изграждането им може да отнеме повече от десетилетие. "Дори страните, които говорят за ядрена енергия, имат големи проблеми с развитието на ядрената енергия“, заяви Шроурс.

Много атомни електроцентрали в Европа, САЩ и другаде остаряват – централите имат експлоатационен живот от около 40 до 60 години. Тъй като Германия слага край на своята ядрена ера, настъпва критично време за другите, заяви Шроурс.