11:27 / 14.10.2026
303
Интервю за предаването "Цветовете на Пловдив" по Радио "Фокус" със Севлия Тодорова, художник и уредник в ГХГ Пловдив, за работата на детска школа по изобразително изкуство "Сев колорит". Севлия Тодорова е завършила педагогическо и академично образование, свързано с изобразително изкуство, както и курс по изкуство-терапия. Всичко това е подчинила на дългогодишната си работа като художник, педагог, уредник и изкуство-терапевт в тази школа.
Разкажете ни повече за работата на вашата школа!
Школата "Сев колорит" съществува повече от 15 години и е част от дейността на Градската галерия. Тя се намира в постоянната експозиция "Енчо Пиронков", а заниманията се провеждат в съботите. Децата, които посещават школата, са на различна възраст - от 6 до 26 години. С няколко от тях продължаваме да се виждаме и след студентските години. Те ме посещават и обменяме опит. Програмата, с която работим, съм си я организирала през годините.
Първо се запознаваме с история и теория на изобразителното изкуство. Запознаваме се първо с българските художници и тяхното изкуство, като започваме с възрожденските, примерно Георги Данчов, отиваме към Мърквичка, Златю Бояджиев, Цанко Лавренов - класическите български майстори.
Как точно се случва това?
Аз мога да го подготвя като беседа, може и като презентация. Някой път си говорим с децата като събеседваме, водим диалог. Това е теоретичната част.
След като сме се запознали със стилистиката, преминаваме към репродукции или пък видео за стила на дадения художник. Всеки един от тях сяда и започва да рисува, за да се докосне по някакъв начин до стила, до различните етапи на художника. Може да се направи като част от копие, може да е детайл, може да е вариант, може да е свобода, може да е фантазия. Идеята е да е интересно на детето да се увлече.
Също така задължително включваме и запознаване с класическото рисуване на ренесансовите художници - Микеланджело, Леонардо, Рафаело. По този начин те се допират до класическото рисуване и основите на класическото рисуване. Преминаваме през френските импресионисти, холандската живопис.
Всяка година имам някакви промени с нови художници, нова стилистика. Понякога и самите деца казват кое им е интересно.
За какво най-вече питат те? Какво им е интересно?
Примерно сега в момента за "мангата" говорим. Те още от 6-7- годишни се интересуват от "мангата" - какво е "манга", герои, манга филми.
Аз ги питам "а знаете ли, че всъщност "мангата" е карикатура, тя още от XIX век е започнала в японската култура. И оттам тръгваме да си говорим, че в това също има история, с която трябва да се запознаем по-задълбочено, за да изведем "мангата" като рисунка, не само като видео и нещо, което те свикват да го гледат. Това е рисунка, която е подплатена с история. И така те получават една култура, която е свързана с изкуството и вече имат някакъв ориентир, когато гледат изложби, изкуство и вече имат основата, на която да стъпят.
Задължително се запознаваме и с изящните изкуства като живопис, живописни техники, графика, графични техники. Задължително при графиката обаче, защото аз съм си график по професия, гледам да има динамика, да не е само едно нещо. Тоест те да могат да направят разлика между графична рисунка, графичен отпечатък и скулптурата. Задължително работим релеф кръгла скулптура. Гледам да има разнообразие през цялата година. Естествено, приложните изкуства ги оставяме за лятото, защото те са по-креативни, творчески и там има размах като рисуване - текстил, рисувана керамика, рисувано стъкло.
Всичкото това е много хубаво, но когато е вплетено и в някакво събитие, в изложба или в конкурс. Виждам, че тогава интересът се увеличава. И затова правим на две години самостоятелни изложби и в Балабанова къща, и в галерия Пловдив. В самата експозиция на Енчо Пиронков сме имали също изложба. За да имат стимул за изява децата, защото тогава мотивацията е друга. Сега, например, работим по изложба за конкурса "130 години Цанко Лавренов", която ще е през ноември месец. В момента не са нахъсани, но имат проблем с тяхното виждане за Цанко Лавренов, което е много по-трудно да се направи. Защото всеки може да седне да направи някакво копие, но когато искаш да направиш твоето виждане, това е доста по-различно. По някой път съчетаваме това с показване на друг опит.
И въобще, работата в група за мен е задължителна, защото едно е сам вкъщи да рисуваш, а друго е в група, тъй като виждаш и се съединяваш с другите. Имаме случаи, при които порасналите деца, които са вече над 25-26- годишни, идват да ни посетят. Те вече са реализирали мечтите си. Имаме скулптори, архитекти, дизайнери - някои с дизайн игри, други с дизайн на мебели. Вече дори имаме учители в Математическата гимназия, имаме в театри, и в кино-режисура. Това са все хора, които са тръгнали от нас. И те идват, споделят опита си. Аз много държа големите да идват и да споделат техния опит и как са се реализирали, колко е трудно и за какво става реч. И така малките започват да придобиват някакви други представи за нещата, че това не е лесна работа.
Има ли постоянно прием на нови деца при Вас, или вече е затворена групата?
Аз се стремя да приемам постоянно деца, като гледаме все пак да не стават повече от 15 - 20 най-много. Защото все пак работата е и малко индивидуална, тъй като се съобразявам с техните интереси. Дори се налага някои от големите да помагат в някои моменти на по-малките, което е много забавно. Самите деца се увличат по този начин.
По колко време ги занимавате?
Два астрономически часа. Но понякога на по-големите, например, не им стига времето и си остават по цял ден. Това са 16 - 18-годишните, на които им е им е необходимо повече време, за да си свършат работата.
Къде още участвате, освен на изложби?
Ние сме участвали и в Нощ на музеите, в дворното пространство на Злати Бояджиев правихме боди-арт. Много са изявите, не мога точно да преброя, но гледам децата да са активни. Те искат да се изяват, да покажат това, което правят.
И в момента в Градска художествена галерия реализираме образователната програма за деца от 1-ви до 5-ти-клас, и от 6-ти до 12-ти клас. Разделяме ги на две групи, така както са учебните модули, които да насърчават малките приятели към знания в изобразителното изкуство и към създаване на художествени форми, като пейзаж, портрет, илюстрация, гравюра. Всичко отва, което присъства в голямата експозиция "Българско изкуство". Основната цел е да се насърчи интереса на децата, на различните ученици, от различни училища към експозицията.
Има ли от тези деца, които са при вас, такива, които учат в специални училища?
Обикновено подготвяме деца и от Художествената гимназия и от НГСЕИ, те идват от време на време, за консултации обикновено. Насочваме ги допълнително къде да продължат като завършат, въз основа на това, което знаем като опит от големите. Дори в Милано имахме прието дете в "Моден дизайн". Но имаме и много деца при нас от Математическата гимназия и от други училища. Има и пътуващи, дори от София идват. През лятото специално групата започва да става голяма, защото юни, юли, август в школата.идват хора, които са от чужбина. Има деца от Испания, от Англия, от Белгия. Това са българи, които живеят там с родителите си. С тях се разхождаме и по галерите, за да ги запознаваме с изкуството на наши художници. И, съответно, те казват, че това е нещо по-различно, по-уникално, че там, където живеят, няма такава атмосфера и няма такова място.
Има ли нещо модерно в изкуството, което привлича особено децата?
Ами това са тези, които ви казах, "манга" игрите, японската култура много ги привлича, но и много деформира. Защото те започват още от трети, четвърти, пети клас да рисуват тези форми и тази стилизация. Но после това не им дава свободата, те не могат да се освободят от тази деформация и да видят истинските пропорции и конструкции. Моята работа е да им покажа класическото рисуване - имаме пропорции, анатомия. И след като ги видим тези пропорции на истинската форма, тогава вече можем да отидем към тази стилизирана, деформирана форма. Защото е проблем с тази деформация на тези анимета и т.н.
Има ли вече изявени художници от вашите възпитаници, особено изявени имена, които можете да посочите?
Някои от тях са станали известни. Имам вече уредници в Градска художествена галерия.
Доколко е важно за Вас те да бъдат креативни и да не имитират?
Ами, за съжаление, се сблъсквам от известно време с това, че не могат да надскочат това прерисуване и да излязат от него, да направят своята форма. Имам в момента перфектни рисувачи. Обаче аз искам да ги разкрепостя и всеки да стигне до себе си. Да покаже индивидуалност. Именно това е по-трудното в момента. Преди години не бяха толкова перфектни, имаше и много добри, но беше по-лесно всеки да стигне до неговия стил.
Аз им казвам "отивате, виждате, харесвате си нещо, снимате, правите скици, излизате от черупката, излизате от комфорта и рисувате". Но това им е много трудно.
А на какво се дължи това, според Вас?
Според мен това заради интернет, заради всичко, което поемат наготово. Мисленето е създало форма, която не може да възпроизвежда. Тя директно взима и го работи, но не може да го трансформира.
А до каква степен изкуственият интелект се намесва в рисунките им? Дали се опитват да го ползват?
Най-интересното е това, че тези деца, които идват при мен, са против интелекта.
Те не желаят да го ползват, защото за тях той е неестествен. Тези движения, които са вътре, са неестествени, те са студени и това ги отблъсква. Те много добре правят разликата. Дори аз понякога се заблуждавам, но те не се, те имат сетива за това. Това е друга генетика.
