18:22 / 24.09.2026
3678
Проф. Димитър Димитров, ректор на Университета за национално и световно стопанство (УНСС), в интервю за ФОКУС.
Проф. Димитров, бяхте избран за председател на Съвета на ректорите. Как се стигна до този избор и какво е значението му за висшите училища?
Започнахме да търсим вариант как по-добре да функционира представителството на университетите и техните ректори в сферата на висшето образование.
През юли се събрахме 26 университета. Още няколко бяха подписали, но не можаха да присъстват. Тогава бях избран и помолен да бъда координатор на този Съвет на ректорите, който е предвиден в чл. 23 от Закона за висшето образование.
След това свикахме общо събрание. Всички бяха поканени. Присъстваха представители на 24 университета, а няколко се включиха онлайн или по телефона.
И на предишната, и на тази среща имаше много добра дискусия. Ректорите искат равнопоставеност и възможност да изразяват общите интереси, а не техните виждания и становища да бъдат филтрирани през управителен съвет или председател на досегашното сдружение.
Какво трябва да знаят ректорите и обществото за този Съвет?
В Закона за висшето образование има текст – чл. 23, който казва, че има такъв Съвет на ректорите, без да поставя допълнителни изисквания за регистрация по Закона за юридическите лица с нестопанска цел.
Когато говорим за Съвета на ректорите по чл. 23, е важно да се чува гласът на всеки - независимо дали университетът е държавен или частен, малък или голям.
Тези различни становища трябва да стигат до институциите, които вземат решения, разпределят ресурси и формират политики. Всички сме в една и съща рамка. Дори частните университети са част от тази система.
Как ще работи Съветът на ректорите?
Не става дума за разпределяне на власт или за някакви властови амбиции. Събрахме се заради бъдещето на висшето образование, защото представляваме интересите на стотици хиляди студенти и десетки хиляди работещи във висшето образование.
Съветът избира само председател - без други органи, които да филтрират или да затрудняват комуникацията.
Ние искаме по-чиста структура, която да следва закона и да дава по-голяма възможност всеки ректор да представя позицията на своя университет.
Това е обединение на българските университети, а не противопоставяне или създаване на паралелна структура.
Съветът е отворен към всички, които искат да се присъединят. Няма членски внос, няма процедури за приемане и изключване.
Това е принципът на работа и той позволява много по-гъвкаво да се случват нещата. Ако има проблем, можем много бързо да се съберем, да формираме мнение и да поставим въпроса пред съответните институции.
Кои са най-важните въпроси и реформи, които стоят пред системата на висшето образование?
Висшето образование вече е доста реформирана система, въпреки че понякога се създава впечатление, че тепърва трябва да се правят много реформи.
Има много неща, които могат да бъдат подобрени. Въпрос са и средствата за образование и наука, броят на студентите и приемът.
Как университетите могат да се синхронизират по-добре с пазара на труда?
Всеки университет има собствен потенциал и възможности за развитие. Не го крием - има по-силни и по-слаби университети, някои са по-напред в международните класации.
Но следенето на тенденциите ще даде възможност както на университетите, така и на кандидат-студентите да вземат по-информирани решения.
Не винаги професорите знаят как ще се развият нещата след няколко години. Затова пазарният сигнал отвън е важен - той показва накъде се движи светът.
Всеки кандидат-студент взема решение къде и какво да учи въз основа на много фактори. Университетите също трябва да се развиват, ако искат да постигат високо качество.
Изкуственият интелект все повече навлиза във висшето образование. Как университетите се подготвят за това?
Студентите вече го използват много активно - понякога с полезни цели, но понякога и за да преписват или да използват готови разработки. Преподавателите също трябва да се адаптират.
При нас подготвяме специална нормативна база, която да определя къде и как може да се използва изкуственият интелект.
Постепенно изкуственият интелект навлиза и в образователния процес. Той позволява по-интересни лекции и много по-бърз достъп до необходимата информация. Необходима е трансформация и не трябва да подценяваме този процес.
Хартиените лекции и традиционните презентации постепенно отмират, но ролята на преподавателя става още по-важна в ерата на изкуствения интелект.
Какво трябва да се промени, за да бъдат българските университети по-конкурентоспособни в международен план?
Този въпрос отдавна се поставя. Често ме питат кога ще има български университет сред първите 100 или първите 10.
Икономическият отговор е сравнително прост - когато вложите повече ресурси в дадена област, би трябвало да получите и по-добър резултат.
Ако сравним ресурсите, които получават водещите университети по света, виждаме огромна разлика. Някои от тях разполагат с бюджети от милиарди долари. Ние трябва да бъдем по-реалистични и по-скромни в очакванията си, макар че имаме успехи.
Няколко български университета вече присъстват в международни класации, свързани с екология, устойчиво развитие и дигитализация.
Ако погледнем една година напред, какво ще бъде различно в работата на Съвета на ректорите?
Ще има повече прозрачност, по-голяма отчетност и яснота - кои въпроси са поставени, кои са решени и кои не са решени, и то от гледна точка на всички университети, които са ги поставили.
Бъдещето на висшето образование зависи от нашата обща позиция и трябва да бъде чут гласът на всеки университет.
Какво е вашето послание към ректорите, които все още не са се присъединили?
Посланието е едно - обединение.
Сигурен съм, че има университети, които изчакват, за да видят как ще се развие ситуацията. Има и такива, които все още не са напълно ориентирани в процеса или при които съществуват други обстоятелства.
Но Съветът на ректорите по чл. 23 дава възможност на всеки да участва - без специални процедури, без прием, без членски внос и без изключване, за разлика от други сдружения, които съществуват. Вратата е отворена.
