12:37 / 05.10.2026
163
Промените в ретината често подсказват за недиагностициран диабет или сърдечен проблем
В предаването "Здравето на фокус“ на Радио ФОКУС гостува д-р Веселин Даскалов – един от най-търсените офталмолози у нас, чието име е добре познато както в медицинските, така и в пациентските среди. Професионалната му квалификация обхваща лечението на катаракта, глаукома, отлепване на ретината, диабетна ретинопатия, очни травми, рефрактивна хирургия и кератопластика. Специализирал е в Лондон, Германия и Япония, носител е на наградата на името на д-р Дъбов за най-добър млад офталмолог и е управител на очна клиника "Пентаграм“. Макар професионалното му хоби да е свързано с оперирането, в свободното време той предпочита бягството в тишината на дивата природа.
Д-р Даскалов, бих искал да започнем с една интересна инициатива, която "Пентаграм“ стартира преди няколко дни кампания под мотото "Виж това, което не се вижда“, посветена на заболяванията на ретината. Какво трябва да знаем за ретината?
Ретината е сякаш изнесен напред мозък. Това е зоната на очното дъно, по която съдим за състоянието на централната нервна система, но също така и за сърдечносъдовата система. Неслучайно много от консултациите за състоянието на мозъка и сърдечносъдовата система започват с направление за преглед на очното дъно, където ние преглеждаме именно ретината.
Има много заболявания, които водят до нейното увреждане. На първо място това е диабетът. В България около 100 000 души страдат от диабет и някъде около 20–30% от тях имат някаква очна патология. За щастие, не при всички пациенти се развива диабетна ретинопатия, водеща до слепота – реални и сериозни очни проблеми има при около 5% от тези пациенти.
Други заболявания, които откриваме през очното дъно, са свързани с артериалната хипертония и кардиологични проблеми. Много често лекарите ни насочват пациенти за оглед на очните дъна, за да се доизясни пълнотата на тяхната диагноза и да се види степента на увреждане на съдовете, които се влияят силно от високото кръвно налягане.
Може ли увредената ретина да бъде индикация за сърдечносъдово или диабетно заболяване, което на този етап не е било диагностицирано – т.е. окото да предшества симптомите?
Особено при диабета това се случва твърде често, което е трагично. Обикновено измененията в очните дъна и специално в ретината се наблюдават след петата година от началото на заболяването. Но тъй като диабетът има дълга предишна история, към момента на откриването на очните промени той вече се е развил трайно. Това за съжаление не са редки случаи, а напротив – в днешно време ги срещаме често.
Кога най-често човек разбира, че има проблем с ретината? Има ли болка, промяна в качеството на зрението?
При диабетната ретинопатия и сърдечносъдовите заболявания в началото симптоми почти няма. При хипертонията например дълго време пациентът може да няма оплаквания, докато в един момент не се появят кръвоизливи в очните дъна. При диабетната ретинопатия измененията започват със замъгляване на зрението.
Има обаче състояния, които водят до внезапна и драматична загуба на зрението – а именно отлепването на ретината. При него човек, докато си ходи, изведнъж забелязва спускането на някаква сянка като перде, и то абсолютно без никаква болка. Това най-често се среща при хора в активна възраст, до 50–60 години, и е силно свързано с миопията (късогледството) – най-вече при средна степен на късогледство между 3 и 6 диоптера. Тези пациенти са най-уязвими и рискови. При високите миопии (над 6–10 диоптра), за щастие, процентът сред всички болни с късогледство е по-малък, но пък отлепването там е значително по-труднолечимо.
Чувала съм, че тежките физически натоварвания също могат да доведат до отлепване на ретината?
Точно така, особено при пациенти с предварителна предразположеност. Първите симптоми, за които пациенти често съобщават, са така наречените "летящи мушици“ или светкавици в зрителното поле, дължащи се на отлепване на стъкловидното тяло. Това е сериозен рисков фактор, който трябва да ни накара незабавно да потърсим лекарска помощ. Тези периферни дегенеративни състояния на ретината след отлепване на стъкловидното тяло могат да доведат до разкъсване и оттам – до отлепване на самите ретинални структури.
Напоследък много се говори за макулната дегенерация. С какво се характеризира това заболяване?
Макулната дегенерация бива два вида – суха и влажна. Сухата форма е по-разпространена и обхваща около 85% от пациенти с макулна дегенерация. Тя се развива бавно, като започва с изкривяване на правите линии, начупване на буквите при четене, и състоянието се задържа така дълго време.
Влажната форма от своя страна протича с оток и кръвоизливи в областта на макулата (централното зрение), което води до рязко и внезапно намаляване на зрението без предварителни продроми. За щастие, за влажната форма вече имаме успешно лечение – от 15 години насам прилагаме вътреочни инжекции (анти-VEGF терапия) по определени схеми. За сухата форма доскоро разполагахме основно с хранителни добавки.
Има ли рискови фактори, които я предизвикват?
За съжаление, това е генетично обусловено заболяване, което най-често се развива след 65-годишна възраст. Но искам дебело да подчертая: заболяването се подмлади сериозно. Днес все по-често срещаме пациенти с дегенеративни заболявания на макулата във възрастта между 50 и 60 години. Наследствеността е полигенна – няма един единствен отговорен ген, но генетичните консултации напреднаха изключително много и вече дават ясна насока на поколенията.
В клиника "Пентаграм“ разполагате с иновативен апарат, който повлиява сухата форма на макулната дегенерация. Разкажете ни повече за него.
Това е сравнително нова и иновативна технология за България, насочена към началните форми на сухата макулна дегенерация, най-вече при наличието на друзи – липидно-белтъчни комплекси, които се отлагат в центъра на очното дъно. Процедурата е напълно неинвазивна и кратка. Състои се от курс от 9 сеанса в рамките на три седмици, при които специална светлина с различна дължина на вълната разгражда тези отлагания. Това подобрява обмяната на веществата и води до трайно подобряване на зрението и задържане на процеса. Важно е да не се чака, защото в по-късните фази тези друзи водят до атрофия на светочувствителните клетки и тогава апаратът вече би бил неефективен.
Самата процедура трае само около 5 минути, напълно безболезнена е, като пациентът просто гледа към мигащи светлинки. При около 30–40% от пациентите наблюдаваме реално подобрение на зрението, а при останалите – трайно задържане и спиране на процеса.
Неотдавна проведохте кампания за безплатни прегледи на зрението на първокласниците. Какво показват данните от нея?
Много често при първокласниците се откриват некоригирани диоптри или рефрактивни аномалии (късогледство, далекогледство, астигматизъм), които не са болест в класическия смисъл, но изискват корекция с очила. Срещат се и случаи на високо далекогледство (над 6 диоптра) или по-рядко детско късогледство.
Първият профилактичен преглед за очила трябва да се прави между втората и третата година на детето. Ако става въпрос за вродени заболявания (като вродена катаракта или проблеми с очното дъно), първият преглед трябва да се осъществи още до първата годинка, за да бъде лечението навременно и ефективно. При недоносените деца този мониторинг е задължителен и изключително строг.
Какви съвети бихте дали на хората, които работят по цял ден пред компютър и усещат парене и умора в очите?
Самите съвременни монитори (LCD и плазмени дисплеи) вече не излъчват вредни лъчения и нямат трептене. Проблемът е съвсем друг: когато сме концентрирани в работата си пред екрана, подсъзнателно забравяме да мигаме. В резултат роговицата изсъхва, получават се микроерозии и се развива така нареченият "компютърен визуален синдром“, характеризиращ се с усещане за сухота, парене, чуждо тяло и зачервяване. Нашата основна препоръка е редовното поставяне на изкуствени сълзи (2-3 пъти дневно) и съзнателното по-често мигане.
Доколко ефективна е лазерната корекция за премахване на очилата при късогледство, далекогледство и астигматизъм?
Възможностите на съвременните лазери са огромни. С лазер можем да премахнем късогледство от половин до 12 диоптра (макар над 10 лично аз да не препоръчвам), хиперметропия (далекогледство) до 4-6 плюсови диоптра, както и астигматизъм до 4 диоптра с 80-90% вероятност пациентът да остане изобщо без очила. Лазерите са изключително бързи – премахването на един диоптър отнема едва секунда и половина, а процедурата се извършва само с локални капки (упойка).
Разполагаме с различни видове процедури в България:
Повърхностна аблация – подходяща за малки диоптри (до 2 диоптра), при която има лека следоперативна болка и нужда от контактни лещи за няколко дни.
LASIK и SMILE – съвременни методи с изключително бързо възстановяване, при които още на следващия ден пациентът възвръща почти 90% от зрението си.
Катарактата е едно от най-честите заболявания с напредване на възрастта. Трябва ли все още да се "чака пердето да узрее“, както е известно сред хората?
Това е абсолютен мит! Като офталмолог с 40-годишен опит помня времената, когато наистина чакахме катарактата да напредне. Днес обаче ситуацията е радикално променена – катарактата значително се подмлади. Нещо повече: днес говорим за рефрактивна лещена хирургия и дори за "козметично“ опериране на прозрачни лещи при по-млади пациенти с цел корекция на пресбиопията (старческото далекогледство) чрез поставяне на мултифокални вътреочни лещи. Те позволяват на бизнеса, активните хора и пътуващите да се отърват от очилата за близо и далеч.
Самата операция на катарактата днес се извършва изключително прецизно с модерна апаратура за кратко време, без страх от тежки усложнения, а възстановяването на пациента е буквално на следващия ден.
Вие сте пионер в областта на трансплантацията на роговица (кератопластика). В какви случаи се налага тя?
Кератопластиката е една от най-старите и успешни тъканни трансплантации в медицината. Тъй като обаче се използва трупен донорски материал, най-големият проблем днес е именно осигуряването на донори заради нормативните изисквания. Това е сложна операция, продължаваща около час. За разлика от вътреочните лещи или имплантите при глаукома, тук говорим за биологичен материал и рискът от отхвърляне съществува – успеваемостта е около 80%, като в 20% от случаите се налага повторна операция. В бъдеще очакваме навлизането на изкуствени роговици и 3D принтирани модели за частично заместване, при които рискът от отхвърляне ще бъде елиминиран.
А има ли светлина в тунела при лечението на глаукомата?
Глаукомата е тежко заболяване, което не се лекува напълно, но разполагаме с огромен арсенал от над 10 вида очни капки, модерни лазерни процедури и ефективни хирургични импланти в България. За съжаление, при около 5% от пациентите се наблюдават тежки форми (злокачествена глаукома), при които дори множество операции остават неуспешни. Ранната диагностика остава ключът към спасяването на зрението.
За финал – кои храни трябва да присъстват на трапезата ни, за да запазим зрението си за дълго време?
Всички храни, които са полезни за цялостното ни дълголетие и здраве, предразполагат и към добро зрение: пълноценно хранене с пресни плодове и зеленчуци, избягване на храни, които повишават холестерола, както и консумация на зеленолистни зеленчуци (броколи, спанак, аспержи) и червени плодове (боровинки), които имат доказано благотворен ефект върху състоянието на ретината и макулата.
