Щангистът Ангел Русев пред ФОКУС: Обмислям да се състезавам за друга държава, ако Федерацията фалира

Шесткратният европейски шампион по вдигане на тежести Ангел Русев пред ФОКУС относно продължаващите проблеми в един от най-успешните ни спортове. 

Здравей, Ангеле! Изминаха броени часове от състезанието ти в Бундеслигата. Кажи ни какво се случи там, в Германия? Онзи ден се чухме с теб и ми каза, че заминаваш. Разкажи какво направи.

- Като резултат – добре за времето, в което съм тренирал. Започнах с малко по-ниски тежести в изтласкването, за да мога да спася отбора и да победим. Като цяло направих много добро състезание. Треньорите ми се обадиха след това – доволни са. Победихме, а аз станах първи по точки в Бундеслигата.

Гледам резултата ти – 272 кг двубой, така ли?

- Да, 272 кг направих в двубоя.

В коя категория?

-Там няма категории, системата е много по-различна. Всички сме заедно, води се отборно първенство. Системата е на точкообразуване – спрямо личното тегло. Примерно, ако тежиш 60 кг, имат алгоритъм, според който ти пишат 50 кг base weight (базово тегло) и изваждат определени килограми от постигнатия двубой. Така остават точките за Лигата.

Тези 272 кг двубой ми се струват доста за теб. Колко килограма беше там? Беше ли над състезателното си тегло и доволен ли си, защото това изглежда много добър резултат за твоята категория?

- Бях 61.900 кг на състезанието, защото там няма категории, както казах. Двубоят, който направих, е добър. Горе-долу с такъв двубой се влиза в шестицата или осмицата на Световното първенство. Вижда се, че мога и доста повече, така че съм доволен от това, което успях да направя. В последно време не съм тренирал достатъчно и дори не очаквах толкова бързо да вляза във форма. Не бях тренирал пълноценно – имах едва един месец заради проблемите във Федерацията. Поради тази причина съм доволен от представянето си в Лигата.

Поглеждам статистиката ти – най-силното ти представяне като килограми в двубоя е от тазгодишното Европейско първенство в Батуми, Грузия – 275 кг. За 272 кг сега в Бундеслигата казваш, че можеш и много повече. Какво означава това като двубой и естествено – подреждане сред медалистите на Мондиала, който буквално чука на вратата?

- Това, което сме говорили с треньора ми, е за 283–284 кг на Световното първенство, ако ми мине тази контузия в коляното... Очакваме тези дни да се успокои, защото се контузих малко по-рано. Мисля, че такъв двубой може да ми отреди медал на Световното първенство. Дори да не е в двубоя, може да е в изтласкането. Около 160–162 кг мисля, че ще са предостатъчни за медал в изтласкането, ако всичко е наред. На състезание нещата се променят, има доста силна конкуренция – азиатското първенство беше доста силно. Гледам резултатите и мисля, че с постижение от около 160–162 кг в тласкането просто ще се наредя сред медалистите.

Другият ми въпрос е точно за здравословното ти състояние. Гледах снимките, които беше качил – коляното ти беше подуто. Какво се случва?

- Да, има някакво възпаление, което е съвсем нормално. За един месец доста дръпнах напред и сухожилията в момента явно не са готови за това натоварване. Клекът ми е много голям за моите килограми – клякам около 260 кг максимално, а всеки ден работя на 230–240 кг. Толкова бързо влязох във форма, сухожилията ми обаче показват, че не са били готови за такова форсиране, но просто нямам време.

Да те върна към проблемите във федерацията, които при вас не спират. Легитимният президент Стефан Ботев подаде искане за фалит в Софийски градски съд. Какво означава това за вас, състезателите, и какво предстои оттук нататък?

- Това за нас означава, че той се е заел с мисълта да закрие българските щанги. Казвал съм го и преди – Стефан Ботев е бил изключителен щангист, имам уважение към успехите му, но да проваляш по този начин спорта... Той знае много добре какво следва, ако съдът вземе решение за фалит на федерацията.

Кажи и на нашите слушатели какво следва?

- В момента, ако съдът реши, че сме във фалит, на нашата федерация се отнема лиценза, една година оставаме без финансиране и евентуално няма да можем да участваме никъде. Клубовете, които работят с малки деца и се опитват да ги развиват, също може да спрат дейност. Ситуацията е доста сложна. Ако нещата останат така, заради семейството ми и заради всичко, което се случва във федерацията, може да се наложи да си търся друг избор – просто няма да имам друг вариант, освен да опитам да се състезавам за друга държава.

Вече замисляш ли се за това – евентуално да се състезаваш за друга държава?

- Обмислям го, ако нищо не се оправи във Федерацията. Моята кариера има още една, две, максимум три години. В леките категории не може да се издържи дълго време. Според мен няма да съм единственият – и други състезатели искат да се развиват. В момента децата в залите с каква мотивация да тренират, като знаят, че тази година нямаше почти никакви състезания? Преди седмица имаше едно състезание в Пловдив, но децата нямаха желание да тренират, защото знаеха, че цяла година са били без календарен план. Големият проблем е за тези първи стъпки на децата, които са възхитени от нашите успехи – на Карлос (Карлос Насар), на мен, на Христо (Христо Христов). Те искат да бъдат в залата, а двама-трима души искат да спрат целия спорт, който е дал толкова много на тази страна. Търсих спонсорство за участието си, за да се подсигуря. Министерството на младежта и спорта осигури участието ни на Световното първенство, но ние нямаме заплати, с които да си гледаме семействата. Успях да намеря един спонсор, а от една благотворителна кампания също ми преведоха пари.

Нo не може да живееш така – само да стигаш до Световно първенство и да правиш нещо там. Трябва сигурност всеки месец.

- Ако нещата не се оправят, нямам друг избор, освен да замина. Искам да тренирам и да се развивам.

Ти в скорошно интервю за ФОКУС каза, че шесткратният европейски шампион, за да се готви за Световното и да издържа семейството си, е бил принуден да разнася храна и да работи като шофьор.

- Да, така беше.

Което е ненормално за спортист от твоето ниво...

- Абсолютно, но това беше единственият вариант. Видях обаче, че така е много трудно. Ако бях продължил да работя така, нямаше да успея да се подготвя за Световното.

За Световното смяташ ли, че имаш всичко необходимо като подготовка, за да направиш голям резултат? Ако имаше шанс да се подготвяш на нормален лагер, щеше ли да мислиш за нещо повече?

- Точно затова се правят целогодишните лагери – там ядеш, спиш и тренираш, нищо друго не се налага да правиш. На лагер наистина можеш да вдигаш много повече и да разчиташ на по-добро възстановяване. В София например може да ходиш на масажи, спа центрове, докато тук в Русе е доста по-трудно. Ако бях на лагер, щях да бъда много по-подготвен и уверен в себе си. Но ще дам всичко от себе си на Световното първенство – най-вече заради семейството и детето ми. А със средствата, които евентуално ще взема от класирането си там, ако не се оправят нещата във Федерацията, да мога да си платя участието на Световната купа в Доха. За Световната купа в Доха не са отпуснати средства от никъде и затова търсех спонсори – за да покрия разходите си.

За теб и за останалите щангисти е важно да участвате на все повече големи турнири, защото вече започва събирането на точки за Олимпийските игри в Лос Анджелис, нали така?

- Да. На Световното състезавам в категория до 60 кг, а на Световната купа ще се състезавам на 65 кг, за да мога да направя по-добър двубой. След това започва сериозната подготовка за Олимпиадата.

Кои са останалите, които се замислят да вдигат за чужда държава?

- Не мога да кажа конкретни имена, но със сигурност на всеки му се върти в главата. Достатъчно големи сме, имаме семейства и трябва да мислим за бъдещето.

Ако се наложи да вдигаш за чужда държава, няма ли да имаш година или две наказание?

- Доколкото знам, ако отнемат лиценза на нашата федерация, имам право да отида да се състезавам където поискам.

Тоест резултатите ти за България се запазват, но след това всичко се прехвърля към новата държава?

- Трябва да го разуча все още. От една седмица не спирам да пътувам, за да търся спонсори и да намирам варианти. Между рехабилитациите и залата ми е доста трудно да мисля за всичко наведнъж.

Какво става, ако искът на Стефан Ботев падне в съда?

- Доколкото знам, тогава Асен Златев застава като президент на Федерацията. Евентуално ще направи споразумение с кредиторите и в рамките на един-два месеца нещата ще се оправят. Доколкото знаем от него, той има хора, които са готови да подкрепят българския спорт. Надяваме се съдът да вземе правилното решение и след това Асен Златев да започне работа по нормален начин.

Имаш ли какво още да добавиш?

- Надявам се нещата да се оправят, да стана олимпийски медалист, да приключа кариерата си успешно и всички да са живи и здрави.