09:47 / 29.09.2026
448
На 29 септември отбелязваме Световния ден на сърцето. Тази година посланието на Световната федерация по сърце е да не пропускаме сигналите, които сърцето ни дава.
Кои са скритите сигнали на сърцето и защо профилактиката спасява живот? По темата разговаряме с кардиолога доц. д-р Борислав Ацев от УМБАЛ "Света Екатерина“, в предаването "Здравето на фокус“ по радио ФОКУС.
Д-р Ацев, може ли човек да се чувства напълно здрав и въпреки това вече да има сериозен сърдечносъдов риск?
За съжаление, все още имаме голям дефицит в познанията на пациентите и съответно в профилактичната им дейност. Профилактиката е дело не само на държавата, не само на лекарите, но и на самите пациенти, и тази философия трябва да бъде в обществото, за да има резултат. Представете си, че България пак е на първите места по сърдечносъдова смъртност. Защото въпреки технологиите, въпреки организацията по лечението на спешните състояния като инфаркт и инсулт, където наистина имаме успехи, смъртността все още остава висока. Това е, защото нямаме профилактика. А профилактиката, която нямаме, е свързана основно с философията, възпитанието и разбирането на хората за съдовите заболявания. Това, което ни прави уязвими, е именно тази липса на познание. Например само 30% от хората знаят, че са хипертоници. При тях няма симптоми.
Кои са рисковите фактори, които постепенно увреждат сърцето, без човек да усеща нещо?
Аз започнах с кръвното налягане. Само 30% знаят, че са хипертоници, и разбират навреме. Защото те започват да показват повишено кръвно налягане епизодично, след това периодично, след това системно и накрая разбират, че са хипертоници, но едва когато са минали години и не са се лекували, защото не са имали симптоми и не са правили изследвания. Това е основният рисков фактор, който за съжаление все още не се разбира правилно. Като допълним, че и след това, когато започнат да пият лекарства, не се контролират, въпреки че резултатите от кръвното налягане не са в нормалните граници, а пък те не чувстват нищо и затова не се контролират.
Какво означава липиден профил?
Това е много сериозен рисков фактор и той е абсолютно безсимптомен. Хората не усещат дали имат висок холестерол, или не. Единственото, което трябва да знаят, е, че когато в рода им има хора, които са преживяли инфаркт на млада възраст, т.е. под 75-годишна възраст, а особено ако са под 65, тогава е категорично, или хора, които са получили инсулт в тази ранна възраст, това е абсолютен сигнал за проверка на рисковите фактори, където влиза и липидният профил. Липидният профил е с всичките му съставки – общ холестерол, лош и добър холестерол. Но основният фактор е лошият холестерол. Разбира се, там е задължително той да бъде в нормалните граници. Естествено, трябва да се проверява, особено след 40-годишна възраст. Но хора, при които е имало такива инциденти на млада възраст при техните родственици, те са задължени да си направят изследване за новия генетичен фактор за сърдечносъдови заболявания – липопротеин (а). Той със сигурност означава, че рискът при тези пациенти, освен по наследственост, е и много голям в съчетание с другите рискови фактори като повишения LDL, повишеното кръвно налягане и особено тютюнопушенето като трети рисков фактор. А тези всички фактори, като се съчетаят и с един захарен диабет, нещата стават много сложни, защото рискът се качва 15 пъти.
Напоследък все повече чуваме за липопротеин – къде и как се изследва, какво ни казва той?
Той се изследва в нормални клинични лаборатории. Според мен, тъй като и в Деня на сърцето също се говори за ролята на институциите и на държавата, той трябва да влезе в пакета за безплатни изследвания на Здравната каса. Така че това ще спомогне съществено да се уточнят рисковите фактори при големи групи от хора с наследствени заболявания в сърдечносъдовата система.
Той се изследва успоредно с холестерола, или е по-специално изследване?
Да, успоредно, той е с целия пакет от изследвания, може да се изследва без някакви специални подготовки. Той е част от лабораторните данни, които ние искаме за уточняване на метаболитния синдром и другите рискови фактори.
Възможно ли е общият ни холестерол да е в норма, а липопротеинът да не е?
О, разбира се, случва се. Но ако липопротеинът е занижен и има история за наследственост в семейството, това значи, че всички рискови фактори и начинът на живот трябва да бъдат абсолютно в рамките на нормата и на здравословния начин на живот, защото рискът при тези хора е огромен.
Ако така нареченият добър холестерол е над нормата, това притеснително ли е?
Ниските стойности са неприемливи, но високият добър холестерол не е решаващ рисков фактор.
Как се определя целият сърдечносъдов риск? Възможно ли е човек с неособено впечатляващ холестерол да бъде по-рисков от друг с по-висок холестерол?
За да се определи рискът при хората, искам да вметна още веднъж – по-малко от 20 държави имат самостоятелен национален план за справяне със сърдечносъдовите заболявания. Това е една тема, върху която трябва да се помисли, защото е пряко свързана с вашия въпрос. За да се определи сърдечносъдовият риск, трябва да се имат предвид нещата, които вече казах по темата за наследствеността. Когато има наследственост, е задължително още от юношеска възраст да се изследва липопротеинът (който се изследва веднъж в живота), за да се знае това дете дали има перспектива в бъдещето да попадне сред хората със сърдечносъдови заболявания. И да се знае още от началото – да му се провери липидният профил, да му се следи кръвното налягане и по този начин цяла група от пациенти могат да бъдат контролирани.
Това изследване се прави само веднъж, така ли?
Да, само веднъж в живота се прави. Не е необходимо, както останалите неща, които следим ежегодно като холестерол, триглицериди и т.н., да го правим всяка година. Не, не, не. Това изследване дава едно спокойствие, ако всичко е наред. Разбира се, това е новост с революционно значение в медицината и аз мисля, че би трябвало да обърнем внимание на цялата медицинска общност, но не само, а и на самите пациенти, които трябва да знаят това. Още повече, че когато пък там има някакви индикации на стойностите, които показват риск, това също би могло да предотврати много заболявания заради насоченото внимание към проблема или най-малкото той да бъде уловен на един много по-ранен етап, не когато вече е късно. Разбира се, то това ще снижи сърдечносъдовата заболеваемост и смъртност – друго няма как да я снижи. Другото е лечение на последствията. Профилактиката в този си съвременен вид означава точно това. Първата рискова група са хората с наследственост. Втората група са диабетиците. При диабетиците има диабет от детска възраст, има и диабет в напреднала възраст, но всички диабетици трябва да имат представа за своите сърдечносъдови рискови фактори, които могат да повлияят хода на заболяването и на живота им, и затова трябва те постоянно да контролират тези фактори, за които ви казах. И третата група са всъщност всички възрастни над 40-годишна възраст. Дори тези, които нямат рискови фактори, трябва един път годишно да се проверяват както по отношение на лабораторните изследвания, за които говорим – хемоглобин, липиден профил, пикочна киселина, пълна кръвна картина, биохимични изследвания, чернодробни ензими. Тези хора трябва веднъж годишно да се проверяват. А другите, при които са установени рискови фактори, те ще трябва, освен да си следят кръвното налягане ежемесечно и ежеседмично, да правят лабораторните изследвания поне два до три пъти годишно.
За какви други важни симптоми трябва да знаем и да потърсим лекарска помощ при наличието им?
Ако все пак човек има профилактичен план и го следва през годините, много по-лесно е да открие промени в симптомите или състоянието. Но когато, особено ако има вече открит диабет или хиперхолестеролемия, той има някакво неразположение, свързано с главоболие, това означава, че трябва задължително да се провери кръвното налягане. Повишеното кръвно налягане може да бъде свързано и с някакъв гръден дискомфорт. Може да бъде свързано с обща отпадналост, с неразположение, нощно събуждане от някакъв дискомфорт. Всички тези разнообразни симптоми трябва да бъдат проследявани чрез измерване на кръвното налягане задължително. Това, което всеки човек трябва да има у дома си, е апарат за кръвно.
Дали обаче правилно го измерваме вкъщи, докторе? Има ли някакви специални правила?
Правилното измерване е да бъде в покой, да се измерва по три пъти през три минути и да се взима средната стойност от последните две измервания, без първото.
Има ли значение в каква позиция е тялото ни, докато измерваме кръвното – дали сме седнали, дали сме легнали?
За предпочитане е да се седне, като ръката е поставена на маса или на бюро.
Нивото на ръката спрямо апарата има ли значение и какво е то?
Да, ръката с маншета трябва да бъде на нивото на сърцето.
Кога сърцебиенето е безобитно и кога трябва да ни насочи към изследване за аритмия, включително и предсърдно мъждрене?
Много често хората се плашат от сърцебиене или прескачане. Понякога това може да е изразена реакция на вегетативната нервна система, свързана с преумора, прием на някакви стимулиращи напитки или цигари, но често е проява и на болестни процеси. В крайна сметка периодично повтарящото се сърцебиене или прескачане на сърцето изисква оценка от лекар, защото аритмиите не са толкова лесно установими, особено когато те са епизодични, и затова единствено в дискусия с лекаря може да се уточни този въпрос. Още повече, че тези ритъмни прояви, които се усещат, могат да бъдат дължащи се на различни заболявания извън сърдечните – да речем щитовидната жлеза при хиперфункция, при някаква интоксикация, при вирусни заболявания. Така че нещата са много разнообразни при аритмиите.
По отношение на храненето има ли разковниче, което може да предпази сърцето ни?
Много промени настъпиха в медицинската наука по отношение на един рисков фактор, който е свързан с храненето – това е напълняването, затлъстяването. В момента има бум на лекарствата, които влияят на това затлъстяване.
Включително и много известните инжекции за диабетици?
Те повечето са на принципа за регулиране на инсулина и кръвната захар. Така че повечето са свързани с хора, които имат диабет, но не само. Така че те са известни като GLP-1 рецепторни агонисти и сега е бумът на тези лекарства. Все още опитът с тях не е толкова голям, но е факт, че има много клинични проучвания, които показват много добри резултати по отношение на всички рискови фактори – не само, но и особено на сърдечносъдовите заболявания.
А тяхната безопасност доказана ли е при употреба от здрави хора?
От проучванията, които имаме – естествено, за да влезат в употреба в мрежата и масово за пациенти, е доказана тяхната безопасност. Разбира се, знаят се и страничните им действия, но го казвам това, защото те са вече част от профилактиката и мерките за намаляване на риска от сърдечносъдови заболявания. Но те не са панацея или единственото нещо, което би помогнало. Тук вие ми задавахте въпроса за храненето – то си остава актуално, защото храненето помага на хората при намаляване на теглото, при нормализиране на артериалното налягане, на кръвната захар и на холестерола. Основната диета, която нормализира това, е така наречената средиземноморска диета. Навсякъде пише какво представлява тя – основно зеленчуци и плодове, риба, нетлъсти меса. И това в съчетание с една изразена физическа активност според възрастта създава много добри резултати. Вече има доста изпитвания, които показаха тези резултати по отношение както на сърдечносъдовата заболеваемост, така и на смъртността.
Всеизвестен факт е, че ако ядем чесън – не знам дали това е мит – пазим сърцето си. Така ли е?
Не бих се спирал на отделни храни, защото в медицинската наука чесънът не е обследван като резултати. Така че има, разбира се, едно мнение, вероятно при някои хора има ефект – при чесъна да речем за кръвно налягане. Но аз лично не бих се предоверил на това, защото ми прави впечатление, че много хора в момента използват хранителни добавки, за да се лекуват, да си лекуват кръвното налягане. За мен това не е оптимално, защото ефектът не е добър, те си живеят с мисълта, че се лекуват, и като нямат симптоми, смятат, че всичко е наред, но не е точно така.
Ако човек пуши, но едновременно с това се храни здравословно, спортува, има нормален холестерол, може ли да компенсира риска от цигарите?
Има си съответните таблици, които ние използваме, за да определяме риска. Рискът от цигарите си остава висок. Разбира се, като цифра е по-малко, но за този, на който му се случи инфаркт или рак на белия дроб, процентът става 100. Проблемът на всичките тези вредни навици, които имаме в своя живот, е дозата. Защото разликата е дали ще изпушите 2, или 20 цигари – разликата е огромна.
Коя е първата стъпка, която бихте искали да направят нашите слушатели още тази седмица, подчинено на темата профилактика?
Най-лесното е тази седмица всеки ден да си мерят кръвното налягане, за да разберат дали имат повишено кръвно налягане.
Кога е добре да измерваме кръвното – сутрин, вечер, на обед или през целия ден?
Сутрин и вечер, защото не всички хора имат възможност да го мерят през целия ден или на обед. Но сутрин и вечер мисля, че всеки, като се събуди, може да си измери кръвното или преди да си легне. По отношение на горната граница на кръвното налягане също през последните години има известни спекулации. Досега горе-долу беше утвърдена горна граница 120. Напоследък обаче чуваме, че и 140 би могло да бъде в нормата, така ли е?
140 вече се смята за повишено кръвно налягане, макар и гранично. Така че по-добре да е под 140, и като цяло ние гоним в зависимост от възрастта стойности между 120 и 135 за горна граница.
С повишаването на възрастта повишава ли се горната граница?
Обикновено е по-висока при по-възрастните хора, отколкото при младежите.
Тоест, ако един 60-годишен човек има горна граница на кръвното налягане някъде около 135, това означава ли, че свети червена лампа?
Ако е под 135, значи е добре.
Вашето финално послание, доктор Ацев?
Здравето на човека зависи преди всичко от самия него и мисля, че това е най-ценното в живота му. Винаги си пожелаваме живот и здраве, когато се поздравяваме, и затова смятам, че човек трябва да се грижи от ранна възраст за своето здраве. А затова е необходимо да се възпитава добре в семейството, в училище, в университета, и държавата също да помага в тази дейност.
