15:39 / 29.09.2026
224
Интервю за предаването "Цветовете на Пловдив" по Радио Фокус" с Лора Христозова, главен уредник в Регионалния етнографски музей в Пловдив, за изложбата "Бакамски – Гарибалда (най-старите български килими)", в необятния свят, изтъкан от багри, символи и съдби.
Какво разкрива тази изложба? Какво уникално показва тя?
Тази ретроспективна изложба е първата по рода си в света, която е посветена изцяло на бакамските килими и представя резултатите от над 10-годишния изследователски труд на Яков Ван Бейлен - нидерландски общественик, филантроп, колекционер, познавач на автентични български килими. Наричан е "нидерландеца с българско сърце", защото е посветил живота си на каузата за опазване на традиционното ни килимарство. Неговата голяма мечта е създаването на Национален музей на килимите, като тази изложба е една малка крачка по този път. Яков притежава една от най-богатите колекции на бакамски килими в света, с над 80 екземпляра от всичките им исторически периоди. В колекцията си има над 1200 образеца от всичките български тъкачни школи.
Що се отнася до бакамските килими, самото название предполагам, че е непопулярно за широката общественост. Те са наричани още гарибалда и са най-старите известни български килими, които са тъкани от 17 век до 30-те години на 20 век в Чипровци и околността, предимно за османския пазар. И реално, в нашата експозиция ще има такива образци от края на 17-ти и първите години на 18-ти век. Бакамските килими имат своите отличителни белези, те са изработвани изцяло на ръка, без предварително зададени схеми и модели.
В най-старите образци преобладаващите цветове са четири - охра, кафяво, синьо и зелено, като по-късно навлизат и други цветове. Бакамските килими имат характерни орнаменти, които се изтъкават в тях, като катаницата и маказа.
Какво представляват катаницата и маказата?
Много голяма символика има в тези орнаменти. Това са два триъгълника, чиито върхове са насочени един към друг и символизират мъжкото и женското начало. Годежът е единството. Горният триъгълник олицетворява небесното и мъжкото начало, долният е женското или земята, земното начало. Срещата им в една обща точка символизира годежа. Когато към този основен триъгълник се прибавят още допълнителни триъгълници, се преминава към така наречения орнамент – катаница, като тя символизира продължението на рода и раждането. Катаницата е знак пазител, който защитава от злите сили.
Друг много характерен елемент в тези килими е каракачката. Каракачката буквално означава чернолка невеста, с фигура с ръце на кръста. Тя пази дума от болести и зли сили. Този орнамент е много стар, древен символ, който е срещан в балканското и анадолското тъкачество, както и в много други култури по света. Каракачката олицетворява богинята майка, знак за сътворението, майчинството, за земята. Именно заради това тя е един от основните символи в тези килими. Тя предпазва и защитава дома от зли сили и от природни бедствия.
Търговци поръчват да бъде изтъкан килим на някоя майсторка и правят първоначалната вноска. И след това, увити в бали, тези килими се продават из цялата Османска империя и отвъд нея. От Босна до Бурса има голямо търсене на бакамски килими поради високото им качество и много по-ниските цени.
Изтъкани са в много големи количества и са използвани от мюсюлмани за подови настилки, за стени, за декорации в джамии, бейски къщи, за молитва и за рекламни цели, като погребения. Размерите им също са доста широки. Молитвеният формат, който е Михраба, е молитвената ниша в джамиите. Той е 150 на 85 см, но има много големи килими, които са за постилане в джамии - 8 на 5 метра. И е интересно, че тези килими винаги са изтъкани от едно цяло парче, на вертикални станове. Никога те не са снаждани.
Кога ще бъде открита изложбата?
Изложбата ще бъде открита на 7 октомври от 18:00 часа. Якоб Ван Бейлен ще бъде тук и ще изнесе една кратка лекция, свързана с бакамските килими. Той е изключително любопитен човек. Хората ще могат да му зададат въпроси. Той е колекционер и изследовател. Реално работи много усърдно с колегите в Чипровци, в Котел и също с хората, които се занимават с килимарското изкуство.
А има ли сведения за колко пари е продаден най-скъпия килим?
Не, няма. Не мога да ви кажа, защото това са аукциони и лични. Смятам, че българското културно наследство, неговата стойност, не е в евро. Неговата стойност е в това, което то носи като памет.
Наследството, което е втъкано в тези нишки, не може да бъде оценено. Иначе да, има килими, които са продават и по 20 хил. евро, и по 40 хил.
евро. Други са пък по-евтини, съответно 2, 3, 5 хил. евро.
Но разбрахме, че заради самото багрило, всъщност, носят името си"бакамски килими"?
Да, идва от багрилото. И първите сведения за името идват от Ставри Попов, за който ви казах, че той в своята книга много добре е описал всичко, което е събрал от все още живите тъкачки. Те са били последните, които са тъкали такива килими, защото ви казах, че те са тъкани от 17-ти век до 30-те години на 20-ти век.
Реално, към изложбата ще има издаден каталог с всички екземпляри, в който каталог всички, които искат по-подробно да се запознаят с темата и им е любопитно, ще могат да прочетат повече неща, свързани с бакамските килими.
Мен много ме впечатлява символиката в тях. Наистина, във всичко старо българско и ръчно правено има символика.
Разбира се. Всичко това, което се използва и в по-късните килими, в бибиците, дървото, в колекцията на нашия музей също имаме ценни екземпляри, които могат да бъдат видени. Това са килими, които са тъкани от стотици, сигурно хиляди безименни тъкачки. Много харесвам Якуб, когато говори за тях.
Той казва, че днес единственият начин, по който можем да почетем тези забравени жени, е чрез нашето най-дълбоко уважение, чрез опазването на спиращото дъха наследство, което са оставили след себе си. Тази изложба трябва да се разглежда и като поклон пред тези чипровските тъкачки от миналите векове. Чипровци, знаем в историческите периоди, по време на въстанието в края на 17 век, се обезлюдява.
След това отново започва да се заселва. Реално това са периодите, в които тъкачеството се възобновява. Една от основните школи за тъкане на български килими е северозападната школа. Много са интересни нишките. За някои от килимите, специално за бакамските килими, не се знае принадлежността им. Както казахте, повечето са били в джамии или молитвени килимчета, които са използвани за молитва от мюсюлманите. Те са и с по-малки размери и са ги носили със себе си. Хубаво е да се заговорим за това, защото тези ценности са правени именно в българските територии от българските жени. Задължително е света да знае, че това е българско културно-историческо наследство.
А какво знаем за самия Якоб Холандеца? Какво го е карало да събира килими?Има ли някаква по-интересна история?
Той се премества да живее в един по-късен период от живота си, на по-късна възраст, в България, по негови си лични причини. Отива да живее в Котел и от там започва неговият колекционерски път - от обзавеждането на своя дом на една котленска къща, за която си купува един килим, и така започва да събира килими, да стигне до 1200 килима. Миналата година той направи "Иглика Килим Фест", на който фестивал той представи цялата си колекция от килими. Но голямата идея е създаването на Национален музей на килима в България, какъвто реално няма никъде на Балканите. Мисля, че дори и в Европа няма такъв.
Това ще бъде първият такъв музей. Целта е този музей да бъде във Велико Търново, където живее и самият Якоб Холандеца.
Откога има тази идея да направи този музей?
Той е създал Фондация "Български килим", на която е дарил килими от своите.
Идеята е цялата колекция да бъде представена и изложена в този нов музей. Работи се и с Министерство на културата, и с местната власт, за да се намери място и да може да се реализира тази идея, за да може да се финансира, да има и законовите разпореждания, които са необходими на всички тези стъпки.
Част от колекцията му я има и в тази изложба "Бакамски – Гарибалда (най-старите български килими)“, това са два от килимите му. Единият е този, за който ви разказах. Има и още един килим от началото на 18 век, които са признати за национално богатство при идентификацията от Националния етнографски музей с Института по етнология и фолклористика към БАН. Направена е оценка и те вече са признати за национално богатство.
