15:15 / 06.10.2026
176
Интервю за предаването "Цветовете на Пловдив" по Радио "Фокус" с археолога Росица Миткова, проучвала римските акведукти на Филипопол, за водоснабдяването на античния град.
Вие ръководихте проучвателски екип на Римските акведуктите на Коматевско шосе през 2016 година и има какво да ни разкажете, нали така?
Да, мога да говоря за тях. Но иначе акведуктите са проучвани още от Димитър Цончев, а след това и от Елена Кесякова. В 2016 година аз бях ръководител, а през 2017 в един от участъците беше и колегата Здравка Куркутова.
Нека да кажем какво наложи спасителното проучване тогава.
Спасителното проучване се проведе септември-декември 2016 година, във връзка с проект за изграждане на канализация за отпадни и дъждовни води. Този проект беше на община Пловдив, тя финансира всъщност и проучването.
Ние проучвахме успоредно със строително-монтажните дейности, които вървяха там. Благодарение на това проучихме доста голям участък от бул. "Александър Стамболийски" до стадиона на Коматево. Беше проучване на доста голям участък. Проследихме акведукт №2. Успоредно с това открихме над 50 археологически структури, както от Античността, така и от Средновековието - едно ново селище, част от некропол към това селище. Доста неща тогава се разкриха.
И какво може да се каже за водоснабдяването на Пловдив от времето на Филипопол?
При всички случаи жителите на античния град са пиели по-чиста вода, отколкото ние сега. И са били по-задоволени откъм вода, отколкото ние в момента. Изграждането на едно такова съоръжение за водоснабдяване, като километри, показва, че градът е бил доста добре финансово. Само град, в който са съсредоточени значителни финансови средства, може да си позволи толкова дълъг акведукт, с един нормален дебит на водата. Захранвани са били бани, както обществени, така и частни жилищни сгради. Значителен брой бани са били открити във Филипопол. Всички те са били захранвани с чиста вода.
Единият от изворите идват директно от каптажите от Марково, а другият - най-вероятно от Куклен. Точното трасе не може да бъде проследено в момента, но някъде преди Коматево, Остромила, може би някои от клоновете са се включвали в главния акведукт.
Заедно с акведукт номер 2 открихме много интересни шест такива съпътстващи, които бяха успоредно до акведукта. Те бяха два вида - едните по-големи каменни основи, другите по-малки. Те най-вероятно са служили или за охрана, или за обслужване, за почистване на акведукта. Според Кесякова, която преди това е проучвала, това е акведукт номер 1. За такива единични пилони ни споменава и Димитър Цончев в неговата публикация от 1934 г.
Какво представлява самият акведукт?
Античният акведукт номер 2, който ние проследихме, или западния, ние го проследихме на 2 км 230 м, той има изградена една обща фундаментна стена, устои и пилони, които са били засводени и най-отгоре, в най-горната част на това съоръжение, е бил иззидан един канал с хидрофобен хоросан, по който е текла водата.
Това е едно грандиозно съоръжение! Над него ли е минавала водата?
Да, водата, каналът е бил над това, което е над Коматевския транспортен възел, това е добра реконструкция на акведукта, най-отгоре в този канал е имало един зидан водопровод и водата е текла най-отгоре.
Водата е текла под голям наклон към центъра на Филипопол?
Наклонът е от Родопите към града, като е имало изградени водонапорни кули, както и разпределител. Например, от Таксим тепе най-вероятно се е разпределяла водата, за да стигне и на Бунарджика. Мая Мартинова проследи един участък при реконструкцията на бул. "Васил Априлов". Точно в основата на Бунарджика Мартинова го проследи. Той е засечен и на Джумаята, където е бил стадиона.
На места водата е влизала и през полуизсечени във скалата канали. Иво Топалилов всъщност засече горе във Стария град точно такива. Съоръженията, които са пренасяли водата, са били съобразени с терена .
Изобщо, имало е голяма инженерна мисъл тогава?
Трябва да отбележим, че Витровий има цели имаме писмени сведения, в които са посочено как трябва да бъдат построени и на какви изисквания да отговарят такива съоръжения.
Много ли са римските градовете, които са имали акведукти?
Доста градове са известни с акведукти, включително и в днешния Константинопол, днешния Истанбул, има такъв. Римската империя, знаете, се е простирала на доста голямо разстояние и има значително количество градове, които са били водоснабдени по този начин. Но пловдивският е един от дългите акведукти
Колко са били на брой нашите акведукти?
Ами, в Античността са ни известни два, плюс в по-късния етап имаме открити, по време на това проучване, и по-късни, които минаваха над акведукта. Те най-вероятно са захранвали средновековния град. Имало е около днешните общежития на ВМИ, на Пещерско шосе, някъде там, през Средновековието е имало един голям сарай, който най-вероятно е бил захранван от тези глинени тръби. Ние открихме две успоредни един на друг тръби, като единият беше затлачен в единия край. от пясък. Най-вероятно затова се е наложило и построяването на втори успореден водопровод, в по-късно време.
Вие тогава казахте, че много от материала от самите акведукти е бил окрадено от хората, като са си строили там къщи от този материал. Това по времето на комунизма ли е станало?
Имало е някакво разрешение. Квартал Беломорски, който е създаден по-късно, най-вероятно една голяма част от строителните материали, от тухлите са били преизползвани, защото е имало разрешение на общината. Използвани са, и не само тогава, като кариерен източник на строителни материали. Тоест, те са го правили пак с разрешение на властта.Може да е било негласно някакво разрешение, но мисля, че имаше и някакъв документ, с който се разрешаваше.
Но, всъщност, това е една от най-внушителните останки от римско време от Филипопол?
Така е, това е нещо, което, наред с Античния театър, с Античния стадион, си остава внушително и важно. Защото знаете, че без вода населението няма как да преживява. Животът е невъзможен без водата.
Казахте, че сте разкрили и селище, което е било близо до самия акведукт? Средновековно селище. Малко по-късно беше селището и некропола, от по-ранния период. Най-вероятно свързано със строителството на акведукта, открихме и три пещи за изпичане на вар, за гасене на вар. Проряза ги просто трасето на Акведукта.
По-скоро на съвременните изкопни дейности се пресякоха тези така наречени варници. Те бяха доста внушителни. Не можахме да ги разкрием изцяло.
Попадаха в не проучвания терен, извън сервитута. Аз мисля, че имам доста добра документация от това проучване. Предстои да бъде публикувано всичко това.
Ами, минало е доста време. Би трябвало да е публикувано, не съм го публикувала чисто физически. Имах и други обекти. Една част сме публикували като в "Археологически открития и разкопки", но цялостно проучване няма. Предадохме за печат средновековните структури, керамиката, която открихме от Средновековието в съавторство с покойния вече Камен Станев, който също участва в проучването. И на базата на неговия опит и помощта, която оказаха и Рангел Златев и други, които бяха все още студенти.
Как са се строили тези акведукти, каква е била техниката?
Ами, изграждането е ставало със скелета. Те са познавали всички строителни техники, които ние знаем сега. Даже успоредно на акведукта имаме една много интересна структура. Ние проследихме в един от участъците, около 390 метра, струпване на камъни. Това беше успоредно на акведукта. И ни наведе на мисълта, че това е някакъв по-ранен акведукт с дървени корита, може би най-ранния или това са някакви подпори за скелетата, които са били основи за изграждането на самия акведукт. Или пък теренът е бил блатист и са укрепвали самия терен по този начин.
Но факт е, че античните хора са пиели чиста планинска вода?
Водата е била изключително чиста. Имало е стандарти, на които е трябвало да отговаря водата. А също акведукта е бил охраняван през римската епоха. Едва към средата на 5-и век, вече нямаме охрана.
И там открихме северно, малко по-близо към града, пристройки, за които са използвали стените на акведукта. Но те са от по-късен период, когато акведукта вече не е бил охраняван. Има доста нашествия в късната античност. И най-вероятно тогава са правени тези пристройки. Намерихме и монети от средата на 5-и век.
Тези акведукти само обществени сгради ли се захранвали? Или може би и частни домове?
Аз предполагам, че достъп до източниците на вода са имали частни резиденции. Не само обществени сгради. Имало е както чиста вода, така и събиране на отпадните води в канализация.
Сега участвате ли в някакви разкопки?
В предишните две години се занимавах с изложби. Едната е "Магията на Долнослав, която имаше доста голям успех. Тя гостува в Стара Загора, в Кюстендил, почти една година. Прибрахме я. Издадохме и изключително интересен каталог към нея, който се прие добре. Има дори и международен отзвук вече за него. Всъщност изложбата и каталога бяха по проект към Министерство на културата. Те го финансираха с 10 000 лева за изложбата и още толкова за каталога.
Някъде на терен работите ли сега?
В момента имам доста друга работа в музея. Тъй като отговарям и за фонд "Праистория". Нещата, които получих от Брезовско шосе, трябва да бъдат вписани в инвентарни книги. Там имаме доста находки. Това също е един изключително интересен обект, който е смятам най-ранният, историята на съвременния град започва оттам, от тази селищна могила "плоската". Затова борбата беше толкова голяма да бъде направен един стратиграфски разрез, да знаем периодите на обитаване там. На практика имаме фрагменти и керамика още от ранната новокаменна епоха, което е края на седми и началото на шесто хилядолетие преди Христа. Единични фрагменти, за съжаление, не се попадна на структури от този период, но от малко по-късен период имаме изключително интересни данни.
Там се провеждаха, освен Петър Детев, ние през 2015 година в периферията на могилата работихме с Веселина Вандова. Там също излезнаха много интересни неща. Те можеха да бъдат видени вече в свалената изложба "жената през хилядолетията -компютърната томография на крака от култова масичка с зародишите вътре, антропоморфния съд, обикновен, но от едната страна с женска гръд. Да, има публикации. Излезе специално за компютърната томография и за зародишите в чест на колегата Петя Георгиева, праисторик и преподавател в Софийския университет. Може да видите тази публикация. Изключително интересни обекти, от праисторията особено. За мен това е най-голямата ми мечта и най-голямата ми страст. Трябва сега да въведем в ред фонда, да мога да опиша всичко и да го паспортизирам. Защото имаме над 8000 предмета, които са запазени специално във фонда праистория, които са запазени, част от тях имат паспорти, но другата част, новопостъпилите,трябва да бъдат направени. Това е част от работата ни, научната обработка на това, което сме изкарали.
