12:16 / 11.02.2026
3389
Проф. д-р Васил Яблански, експерт по ендопротезиране, гръбначна, ставна и костна хирургия от Болница Токуда Acibadem City Clinic, бъдещ председател на Българската ортопедична и травматологична асоциация, в интервю за предаването "Здравето на фокус“ на Радио ФОКУС.
Проф. Яблански, кои са най-честите травми, с които се сблъсквате, през зимния сезон?
Статистически през зимата имаме повече травми, които касаят скелетно-мускулната система. Това не е изненада, тъй като имаме по-висок риск от подхлъзване, поради лошото време и леда.
На второ място поради практикуването на т.нар. зимни спортове, които колкото и да са приятни, са доста травматични.
На трето място се наблюдава и увеличаване на катастрофите с моторни преводни средства, което води до по-сериозен травматизъм.
Травматизъм може да настъпи също така и от почистването на сняг, което така или иначе при по-снежни зими практикуваме.
Така че много са факторите, които обясняват засиления травматизъм през зимата.
Най-честите травми при нас са счупванията на кости, свързани най-вече с подхлъзвания и падания. На второ място са по-сериозните увреждания на меки тъкани около ставите или на самите стави. Повечето от тях са резултат от зимните спортове. Такива травми са навяхванията, разтяганията, по-тежки са скъсванията на връзки или на менискус в областта на коляновата става.
На трето място бих посочил всички други, които са от типа навяхване, контузии от падане. Така че това са най-честите зимни травми, които срещаме сред нашите пациенти.
Може ли да се каже, че има рискови групи при паданията? Т.е. ако един млад човек на 20 години се подхлъзна и падне, същата ли ще бъде травмата, както при един 60-годишен?
Има рискови групи, разбира се. В рисковите групи на първо място ще сложа възрастните хора, които са над 65-годишна възраст. Рискови са, поради това че придвижването им по принцип е затруднено. От друга страна, костите на по-възрастните хора са по-лесно чупливи, свързано с остеопороза, което колкото и да се борим, е по-разпространено в тази възрастова група и съответно счупването на кости настъпва по-лесно и по-често.
Другата възрастова група, която е рискова, са децата. При тях е ясно, че скелетът, мускулите, връзките са съвсем добре позиционирани, но при тях пък настъпват травми поради липса на разум, недооценяване на някои ситуации в зимната обстановка.
Кои от зимните травми крият най-голям риск от усложнение и по-продължително възстановяване?
В групата на тежките травми са счупванията на различни кости. Те са по-предизвикателни за лечение, по-болезнени, по-трудни, изискват по-специална и по-продължителна грижа.
При възрастните хора - при човек с остеопороза, лесно може се стигне до счупване в областта на тазобедреното става или на бедрото. Това състояние определено изисква хирургично лечение.
Подобни травми са често наблюдавани, както и счупване в областта на китката. Логично при подхлъзване и падане нашият инстинкт е да се подпрем на ръката, така че много често наблюдаваме счупване в областта на китката, което в много висок процент изисква оперативно лечение.
Друг такъв тип травми са счупвания в областта на глезена, също изключително чести през зимата, поради стъпване настрани. Както казват пациентите: "Стъпих накриво и нещо изпука“. Голяма част от тези травми изискват или по-продължително, или дори оперативно лечение.
Да не говорим пък за травми като счупване в областта на шийката на бедрената кост. Там вече е необходимо и поставяне на изкуствена става, тъй като в тази зона счупването не може да зарасне.
Какви са рисковете при каране на ски, сноуборд и често ли се сблъсквате с точно такива травми?
Зимните спортове са доста травматични. Често при нас идват скиори, сноубордисти, както и спортове от типа каране на кънки на лед и други. Те наистина са рискови спортове и при тях вероятността да настъпи падане, травма, счупване е висок, но най-чести там са свързани с разтягане, усукване, скъсване на връзки, скъсване на менискус.
Много често при нас идват скиори, които са имали травма, която да усуче крака и да предизвиква разтягане или скъсване на връзките в коляното и на менискусите. При такива пациенти отново е необходимо в повечето случаи някаква хирургична интервенция.
Сноубордът също е доста травматичен спорт. Причините за настъпване на такъв тип травми са много, включително и лоша организация на местата, където се практикуват. Знаете, понякога такива спортове се практикуват на прекалено претъпкани места, често се стига до сблъсък с друг скиор или сноубордист, или друг практикуващ зимен спорт.
На следващо място бих поставил недостатъчната подготовка свързана с екипировката или с предварителната подготовка на тялото да бъде подложено на такива натоварвания.
На трето място, въпреки че не са най-редки, такива травми настъпват, когато скиори или сноубордисти надценяват собствените си възможности. Отиват да карат на писти, които са прекалено стръмни или на места, които не са предвидени за каране на ски. Често има много тежки инциденти от скиори, които карат в диви местности, където не е подготвено за ски. Да не говорим, че при претърпяване на по-сериозна травма е трудно да бъдат открити, за да им бъде оказана първа помощ. Така че това са най-типичните особености за травми при зимни спортове.
Може да стъпим накриво и кракът ни да получи отток едва след 5-6 часа.
Има ли алармиращи признаци, че трябва незабавно да потърсим медицинска помощ в такива случаи?
Това е много добър въпрос, тъй като наистина дори за нас като лекари травматолози, понякога не е ясно дали да се направи рентгенова снимка.
Правилото в повечето случаи при такива травми е в началото да не бързаме да натоварваме отново зоната, която е засегната. Препоръките са да направим самооценка на увреждането: да огледаме зоната, която е травмирана, след което да преценим силата на болката. Болката е изключително важен фактор, който може да ни подскаже, кога е по-сериозно.
Следващата стъпка би била да опитаме да размърдаме пръстите на ръката, ако травмата е там, за да видим можем ли да ги движим, как ги чувстваме, изтръпнали ли са, подути или не, след което да направим самооценка.
Ако има счупване, често има деформация на зоната, която е очевидна. Оттам нататък вече да преценим дали трябва да потърсим специализирана помощ или не. Естествено, ако има видима деформация, няма никакво колебание. Но ако нещата са гранични, има болка, лек оток, тогава нашите съвети са в първите 24 часа от събитието да се осигури покой на засегнатата зона, да се слагат студени компреси – те са препоръчителни в първите 24, дори 48 часа, да избягваме натоварването, доколкото е възможно. Сами да направим оценка на болката.
Обикновено, когато е само навяхване или по-леки травми, болката отзвучава. В деня след травмата може да я оценим като по-лека, това трябва да бъде донякъде успокояващо за нас. Но ако виждаме, че оттокът се увеличава, ако виждаме, че болката става по-силна, че е невъзможно да стъпим или да направим някакво по-значимо усилие, непременно препоръчваме да бъде посетен център, който да прегледа пациента за по-сериозни травми.
Как през последните години се променят методите за лечение на най-честите травми. Какви са съвременните оперативни и неоперативни техники?
Съвременните техники бележат прогрес дотолкова, че дори да преминем към оперативно лечение на една травма, използваме изключително миниинвазивни методи. С други думи методи, които не изискват извършването на хирургия с големи разрези и голяма кръвозагуба.
Примерно при травматизъм на колянната става, ако в миналото се е лекувал с разрези или с много продължително обездвижване на ставата, в наши дни се прониква в ставата чрез артроскопия, използване на камера на автоматични инструменти, с които можем да работим през две малки дупчици, миниразрези, които са по 5 мм.
При скъсан менискус може да бъде зашит или отстранен и да бъде направена реконструкция.
Така че от една страна хирургията бележи голям напредък, от друга страна вече имаме изключително съвременни протезни средства за обездвижване.
Ако в миналото при тежко навяхване, или дори счупване, използвахме гипсови имобилизации, които са големи, тежки, карат пациента да се чувства доста дискомфортно, в наши дни те са заменени.
Ортотиката бележи много съществен напредък със съвсем елегантни и удобни за прилагане ортези, които може да използваме. От друга страна, познанието за срастването или възстановяването на структурите доста се увеличи в последните години. Това дава възможност да стимулираме възстановяването по-бързо с локално инжектиране на биологично активни вещества или провеждането на специализирана физиотерапия, която да стимулира срастването.
Така че със сигурност в нашите дни лечението на един и същ тип травма се случва много по-бързо и по-безболезнено сравнено с преди 10 или 20 години.
Рехабилитацията след гипс или след операция, често се пренебрегва от самите пациенти. Смятат, че самата операция е оправила всичко. Грешка ли е това и какво точно е мястото на този процес?
Това е голяма грешка. Много често в нашата практика виждаме пациенти, а и въобще в обществото, които подценяват ролята на физиотерапията и рехабилитацията. В нашата специалност често казваме, че добрият успех, ако трябва да го разделим на проценти, е 50% добра операция или добро лечение да кажем, и 50% правилно проведена рехабилитация.
Ако направим една отлична операция за възстановяване на скъсани кръстни връзки като пример, и оставим пациента без рехабилитация, да прави каквото той прецени, най-вероятно провалът ще бъде почти сигурен. Ако обаче направим правилна рехабилитация, резултатът ще бъде съвсем различен. Същото важи и в обратната посока: при лоша операция и добра рехабилитация, няма как да имаме добри резултати. Но така или иначе е добре да ги разделим: ако операцията е 50%, аз бих сложил и 50% за навреме и правилно проведената рехабилитация след травма.
Има ли значение храненето, двигателната активност, приема на някакви специални добавки, за да избегнем травмите?
Храненето не бих казал толкова, по-скоро подготовката ни за зимните спортове, които ще практикуваме.
Баналните препоръки, които всеки очаква да чуе, са да използваме подходящи обувки, които имат подходяща подметка за по-стабилно закрепване при лед и сняг. Аз бих препоръчал предварителна оценка на терена. Дори да изглежда не толкова заледено, човек да опита да направи няколко крачки, да тества, да види до колко е хлъзгаво, просто да мислим за това, въпреки че всички сме много забързани в ежедневието си.
Говорейки за забърканост, през зимния сезон винаги препоръчваме, ако отделяме 30 минути, за да стигнем до някъде, да добавим едни 10 минути, за да не бързаме, да може да се подготвим за ситуацията.
Също и да ходим бавно. Знаете, наскоро имаше дори шега, колега от Обединеното кралство беше демонстрирал походка, наречена "пингвин“ или нещо подобно, което естествено е малко преекспонирано, но хубавото е, че дърпа обществено внимание върху това как ходим и как се придвижваме.
Също относно леките автомобили, катастрофите са по-чести в този сезон, в големи случаи дължащи се на непочистени стъкла, непочистени автомобили. Така че всички тези неща, ако обърнем внимание, ще има голям ефект.
Относно ставите и подготовката за зимни спортове винаги препоръчваме подготовка от общ физически характер преди практикуването на тези спортове. Примерно, седмица преди това да се подготвим с леко тичане, лек фитнес, раздвижване, да бъдем подготвени преди да започнем да караме ски, леко да раздвижим ставите, да направим упражнения и подготовка. И не на последно място като предупреждение към скиорите и сноубордистите - не надценявайте себе си. Добре е да бъдем дисциплинирани, да знаем възможностите си, да не
отиваме да караме ски на писти, които не са подходящи за нивото на нашите умения.
Защо спортистите, хората, които имат най-добра физическа подготовка, страдат от толкова много травми?
Защото са по-смели и практикуват по-екстремни варианти на тези спортове. Така че пак връщам на моето предупреждение да не се надценяваме. Изкушаващо е като видим умел скиор, който красиво кара по черна писта, да си кажем: "Сега и аз ще го направя същото“, но не е така. Този умел скиор също е под риск при малка грешка да получи травма.
При по-добрите спортисти травмите понякога са по-тежки. Те карат с по-високи скорости, поставят си по-високи цели. Така че това не е неочаквано. Много от спортовете си имат цена и при зимните спортове често цената са зимни увреждания на връзки, на менискуси, дори и на кости.
Вярно ли е, че колкото повече натоварваме ставите си със спортни движения, толкова по-бързо и повече те си износват?
Не бих казал. Да, за някои спортове е типично, при екстремно натоварване на ставите. Но като цяло движението е полезно за ставите. Движение без екстремно натоварване. Често пъти пациенти питат не е ли вредно за ставите карането на ски или практикуване спорт, който е свързан с вдигане на големи тежести или прекомерно натоварване – да, така е.
Това може да доведе до увреда, но ако се практикува системно. Затова спортистите са под риск, те са наясно, че по-рано ще развият така наречените артрози, свързани с износване на ставата.
Като цяло при тях има риск от травма и евентуално увреждането на става. Но при аматьорско практикуване на тези спортове, за удоволствие, това е краткосрочно. В дългосрочен план не би трябвало да води до риск от по-ранно настъпване на артрозни изменения.
