13:56 / 01.05.2026
3499
Биляна Дудова след спечеления 8-и медал от европейско първенство по борба в интервю пред ФОКУС.
Първо честит нов медал от голям шампионат. Постигна го на Европейското първенство по борба през тази 2026-а година. Ти спечели бронза в категория до 62 кг. при жените. Доволна ли си, защото знаем, че принципно си максималистка и търсиш само титлите от големи форуми, което е съвсем нормално.
- Здравейте, много благодаря. Щастлива съм, че спечелих медал за България. За мен пореден в моята колекция. Исках да бъде златен, разбира се. На това състезание много исках да победя норвежката ми съперничка, тъй като от много години никога не съм я побеждавала, винаги съм губила и вече доста загуби натрупах срещу нея и наистина вярвах, че сега е моментът, но допуснах много грешки в самата среща и загубих, но пък се радвам, че тя успя да победи в полуфинала и ме изведе, за да мога и аз да се боря още за медал. Не съм доволна от това състезание. Далеч не можах да покажа това, на което съм способна, но понякога има и такива състезания. Важното е понякога с воля и характер да се пребориш до края, за да спечелиш. Това състезание беше едно от тези, които трябваше да се преборя и да взема медал, защото можеше да остана и без такъв с оглед полуфиналната схватка. Шведката беше доста близо да победи норвежката (бел. ред. при успех за шведката, Дудова нямаше да участва в репешажите за бронза). И се радвам, че всъщност норвежката победи, за да мога да се състезавам?
Съперничката ти Грейс Булен от Норвегия е родом от Еритрея от Африка. Вие с нея мисля, че вървите редом още от девойките. Даже мисля, че сте близо и като години - на 28-29. Тя вече те мина по европейски титли при жените - има пет европейски титли, срещу четири за теб. И двете сте ги постигнали в различни категории. Още по-голяма мотивация ли е това, че тя те мина по златни медали в Европа да вземеш победата в следваща схватка с нея и кое не ти достига, освен сега, че направи грешки, кое е по-специфичното при нейната борба, което на тебе не ти е удобно при схватка с нея?
- Да, буквално изпод носа ми взе тази титла, но пак казвам, щастлива съм, че тя отиде на финал, защото и така и аз имах шанс да се боря. Буквално изпод носа ми взе тази титла. Аз си мечтая за нея в последните години, откакто съм в новата ми категория до 62 кг. Мечтая си за тази титла, много искам да я спечеля и сега този път наистина беше оспорвано, тъй като и двете имахме по четири европейски титли. Беше също битка за това коя ще вземе петата титла и тя успя да я спечели този път, но съм много мотивирана за следващия път да я победя. Грешки направих, неувереност имаше при мен в самата схватка...това, че аз бях без моя личен треньор на състезанието, а пък тя бе с нейния личен треньор целогодишно. Двамата се готвят, тренират много. Цяла година тя беше на лагер в Япония, в Киргизстан, в Грузия, тренира на други места и когато искаш да си на такова топ ниво, трябва да имаш такава подготовка. Аз през повечето време съм била в София. През тази година имах възможността да участвам в Лигата в Индия. Там повдигнах доста нивото си, но след това имах един лагер в Унгария за около 10 дни, но това не е достатъчно, за да си на това ниво. И в България аз нямам много конкуренция, с която да мога да се подготвя на такова високо ниво. Може би и това също повлиява, за да загубя.
Каза, че не си била с личния ти треньор. Плюс ли щеше да бъде, ако той е там и свързано ли е това с новите правила на Федерацията по борба, според които на големи първенства състезателите са водени от назначените национални треньори, без участието на лични или клубни наставници в официалния щаб?
- Със сигурност това влияе, колкото и да не им се иска на много хора и да има всякакви негативни коментари от това, че не може всеки да си избира треньора и да си ходи с личния такъв, виждаме, че дори и най-добрите, както от Русия, от Украйна, дори Абдулрашид Садулаев, който е един от най-добрите и известни борци, той също е с личен треньор. Там всеки един състезател, който иска да има много добри резултати е с личния си треньор, защото личният ти треньор - той те познава, знае силните, слабите ти страни, дава всичко от себе си ти да победиш. Тази увереност, която я има състезателят и това доверие, което се изгражда между треньор и състезател, точно затова е това нещо. Не е някаква прищявка. Това е ключът към победите. Както ви казах, Грейс, целогодишно тренира с треньора си, тя беше там с него, така че тя е с една крачка по-напред.
Това коментирала ли си го с президента на Федерацията Станка Златева и има ли някакъв вариант за консенсус, за да може примерно на Световното първенство всеки един от вас да бъде с личния си треньор или поне те да бъдат част от първенството?
Ами, да. Преди Европейското първенство, преди да започне последният лагер, имах среща с президента на Федерацията и с целия Управителен съвет, пред който, обсъждахме тази тема за моята подготовка, за това как трябва да се готвя, за моите цели, които имам и дали и те също искат да ги постигна. И ако искаме да ги постигаме, ние трябва заедно да работим всички и да решаваме проблеми, а да не създаваме такива. Надявам се за бъдещето...за това състезание беше, мога да кажа, компромисна подготовка. Направих голям компромис от това да отида, да участвам. Спечелих медал. Оправдах това, че имам опит, че ставам, а не че не ставам за нищо, и се надявам, че за в бъдеще...Благодаря и на Радослав Великов, той е треньор на мъжкия национален отбор, но се съгласи да ме изведе до тепиха на това състезание и съм благодарна и на него за помощта на състезанието, но се надявам, че за в бъдеще ще имам това право да се подготвям по най-добрия начин, за да се представям добре, да представям българската борба добре и българския спорт на световната сцена.
Получи ли някаква зелена светлина за това, че твоят личен треньор ще бъде с теб евентуално на световното първенство в края на тази година?
- В момента не, но се надявам в бъдеще да имам тази възможност и да се подготвям наистина на високо ниво, защото виждате, в моята категория конкуренцията е брутална, мога да кажа и всеки един може да победи другия, и точно тези тънкости, малки моменти са много важни. Една грешка може да ти коства много. Важно е да се излиза уверен, подготвен и до последната секунда с воля и характер, борба за победа.
Ти се състезаваш в категория до 62 кг. от няколко години, но най-големите ти успехи бяха в по-ниските категории. Има ли шанс да се върнеш към категория до 57-58 кг? Ти имаш и световна титла до 59 кг, както и европейска до 59 кг. Не мислиш ли , че там би трябвало да запишеш по-големи успехи и въобще, че това са твоите категории?
- Ами да. Имах доста успехи в категориите, но тогава бях и по-малка и като години и като килограми и като мускулатура. Вече съм изграден спортист, голяма жена, и точно това е и причината, че смених категорията, защото аз просто нямах сила и просто ми беше страшно трудно да влезна в тези категории. Не мисля, че отстъпвам по нещо на другите, както казах, в тази схватка с норвежката, допуснах грешки и във всяка една схватка, която съм губила, съм допускала някаква грешка, която ми е коствала победата, както и миналата година на световното първенство като се борех за бронз с рускинята, аз я водих и последните секунди загубих. И точно е това е важно. Да мога да работя всеки ден в правилната посока, за да не ги допускам тези грешки. Дори да допусна някаква малка грешка да не е фатално, както се е случвало много пъти последните години.
Здравословно, как си и какво предстои от сега нататък за теб? Имаш ли някаква план-програма за лагери до Световното, вярно, че то има доста месеци до него?
- Чувствам се добре. Имах лека травма преди състезанието в кръста и в таза.
Засега ми се е пооблекчила. Надявам се и да ми отмине напълно, за да мога да се готвя пълноценно. Естествено, нашият спорт е много тежък и труден и няма как да нямаме травми. Ще излъжа, ако покажа, че няма, и мисля, че всеки един професионален спортист има травми, с които всеки ден живеем и точно това се шегуваме, че ако не ни боли нещо, все едно не сме живи. Засега все още нямам някаква програма за Световното. Очаквам да видя как ще се развият нещата, и това с треньорите. Надявам се да имам възможността да се подготвям, както трябва да бъде, за да имам резултатите, които съм си поставила за цел, и които вярвам, че мога да ги постигна. Предстоят ни републиканско, имаме два ранкинг турнира преди Световното и световното първенство е планувано за октомври месец в Бахрейн, което най-вероятно ще бъде сменено заради тези военни атаки, които се случват.
Имаш ли информация, коя държава ще приеме евентуално Световното тази година, ако не остане в Бахрейн?
- На този етап се обсъжда да бъде в Азия, може би Узбекистан, Казахстан или Киргизстан, една от тези държави. Очакваме официално да бъде обявено и когато дадат информация, тогава вече ще знаем със сигурност.
Да те питам сега относно Европейското първенство и представянето на жените, вижда се една смяна на поколението. Ти как я виждаш, защото ставаш лидер на отбора в отсъствието на Юляна Янева. Ти си единствената от по-опитните състезателки. Вижда ли се новата Биляна Дудова, или въобще ново голямо име, което да излезе от женската ни борба?
- Ами, истина е, че да, има смяна на поколенията, иска се много работа, но най-важното нещо е, че трябва да има съединение, целият отбор да се обединим, да тренираме заедно и да има човек, който да ни поведе към това обединение. И точно това е, което аз съм го имала през годините. Гледала съм и съм израствала с другите добри боркини в отбора, които бяха. Сега трябва младите състезателки да израстват покрай мен, покрай Юлияна, да се мотивират като ние печелим и с времето и те да започват да печелят медали, защото ние можем българите много, но се иска много работа. Наистина се иска вяра, работа, и се получават нещата. Ако се работи в правилната посока резултатите ще дойдат, няма как.
А виждаш ли в Олга Попова, примерно, 17-годишната, която записа победа на Европейското първенство, същия талант, хъс като теб и въобще като останалите и това ли е новото име, за което в бъдеще ще се говори много и като успехи или още е много рано да се каже?
- Още е много рано да се каже. Честно казано, не виждам този хъс в нито една състезателка, който го е имало в мен, в другите момичета като медалистките от европейски, световни и олимпийски игри. Тази спортна злоба, която им е нужна, не я виждам. Надявам се, за в бъдеще да я видим, да се трудят на момичетата, да се мотивират от нашите постижения и вярвам наистина, че за в бъдеще те могат да печелят и трябва да ни заместват, защото един ден аз и Юлияна Янева ще се откажем и ще трябва да има по-малки състезатели, които да ни заместват и да печелят медали за женската борба в България.
На какво отдаваш това, че не виждаш този хъс, тази спортна злоба у по-младите?
- Трябва да се създава конкуренция и в самите тренировки. Като се върна назад и си спомням каква конкуренция сме имали ние по време на подготвителните лагери. Когато излизахме на европейски или световни първенства, ние бяхме готови за тези битки, а сега това нещо го няма, и може би това нещо липсва и трябва да се променят някои неща, за да има тези успехи, които имахме ние и които ги имам аз все още.
Има ли отлив от женското направление в борбата като състезатели в по-малките възрасти, или напротив, точно заради вашите успехи, има деца, но все още не са ошлайфани?
- Има деца, но трябва да се работи много и трябва да бъдем всички заедно, както миналата година, когато беше Мирослав Гочев треньор, той беше събрал доста момичета, които бяха и по-млади, и ние по-големите, и по този начин. Това е начинът на работа. Така и аз израснах покрай по-големите, но виждах големите как се държат, как се хранят, как тренират, какви обноски имат. Тогава започваш да се дисциплинираш, да се надъхваш, да се мотивираш, да искаш и ти да бъдеш шампион. Това е нещо, което е ключово към успеха.
Но някак си не ми звучиш оптимистично за бъдещето на българската борба.
- Истината е, че в последните години в женската борба ние бяхме един много сериозен набор от много мотивирани, истински лъвици и войни бяхме, които искахме да покоряваме Европа и света, да печелим медали навсякъде. Беше един много добър набор. Невинаги може да има толкова състезателки на такова ниво, но винаги ще има състезатели, които могат да печелят, има по-млади състезателки, трябва да работят и ще има резултати.
Смяташ ли, че може да видим отново на тепиха някои състезателки от големия отбор освен теб и Юлияна Янева, примерно Миглена Селишка, която наскоро знаем, че роди, или пък Мими Христова да се върне... Тайбе Юсеин...Има ли вариант някои от големите имена в женската ни борба да се върнат като състезатели следващите години, защото Олимпиадата в Лос Анджелис чука на вратата?
- Да ви кажа честно, нямам контакти с момичетата. Знам, че вече са станали майки. Радвам се за тях. Не знам дали някоя от тях иска да продължи да се състезава, но би било хубаво, ако някоя го реши това нещо. Тайбе знам, че е треньор в Полша, така че всеки поема по някакъв път...Не мога да кажа дали някоя би се състезавала или не.
За финал нещо, ако имаш да добавиш още относно теб и като цяло борбата.
- Искам да поздравя всички медалисти, които взеха медали, всички участници на Европейското първенство и искам да пожелая за бъдеще да имам още повече поводи за радости, да развяваме българския флаг и на световното първенство да вземем поне няколко медала! Защо пък и някоя световна титла да не донесем в България?! Ще се радвам много и пожелавам успех на българската борба.
Благодарим ти за това интервю. Пожелаваме ти успех и здраве.
- И аз ви благодаря за всичко. Много здраве!
