21:08 / 26.04.2026
4861
Стоян Орманджиев, футболен мениджър и бивш изпълнителен директор на ЦСКА, в интервю за "Спортът на фокус" по радио ФОКУС.
На пряката ни телефонна линия от Чехия включваме Стоян Орманджиев, който е там, за да наблюдава Алекс Божев. Какво можеш да кажеш за слушателите на ФОКУС, освен, че доколкото разбрах от колегата Бойко(Витанов), времето е много хубаво и се наслаждаваш на тонизиращи напитки.
- Здравейте на вас и на вашите слушатели. Много е вярна информацията на Бойко. Времето е прекрасно в Прага. Намирате ме на две крачки от стадиона на Спарта Прага в известния парк "Летна", където хората се наслаждават на слънцето на хубава бира. Днес е по-спокоен ден в Чехия, защото вчера изиграха в един ден и в един час всичките мачове от кръга, защото беше последен кръг от редовния сезон. Накратко мога да кажа, че времето е хубаво, бири има навсякъде и има хубав футбол.
Може ли да кажеш какво може да вземе като модел българският футбол от чешкия, защото все пак знаем, че чешките отбори са доста по-успешни от нашите. Какво ти прави впечатление в двубоите, които гледаш? Къде те ни превъзхождат?
- Аз от доста време следя и имам възможност да посещавам Чехия и следя местния футбол. Много неща може да почерпим като опит, но едно от основните неща, които трябва да отбележим са някои съществени разлики, които има между българския футбол, говоря за ниво професионални клубове, и чешките клубове. Със сигурност те са с доста по-голям бюджет и възможности, което им позволява и да инвестират доста повече в състезатели, инфраструктура. Тук почти всеки отбор има стадион за по 3-4 хиляди души... имат всичко, което е необходимо за един футболен фен, било то запалянко, който е ултрас или нормален запалянко или Вип-запалянко. Отделям Славия Прага и Спарта Прага, които имат хубави големи стадиони. Така че от тази гледна точка тези неща са много полезни, но ако се върнем на спортно-техническата част, повечето отбори, тук да не кажа всички, които са в Първа лига, имат и втори отбори, които играят в тяхната Б-група - второто ниво. Има и такива, които играят в Трета лига, т.е. и по-малките отбори си позволяват да поддържат втория отбор, където да обиграват млади грачи. Също така доста инвестират и в развитието на местни футболисти. Така че определено има неща, където трябва да ги догонваме. Разбира се, те доста са критични към своя футбол и са недоволни, защото непрекъснато искат да се развиват, но факт е, че техните отбори са така едно стъпало, може би две, по-високо от нас.
Знаем, че там доскоро игра Мартин Минчев, бивш футболист на Черно море. Нещата не му потръгнаха много там, но пък има още един българин в момента, който е там. Става въпрос за Алекс Божев, който беше продаден в Славия Прага. Как виждаш ти бъдещето на това момче? Имал ли си възможност да го наблюдаваш, да видиш неговите качества? Общо взето, какво бъдеще виждаш за него?
- Първо за Мартин Минчев. Той игра в Спарта Прага. Нивото там е наистина доста високо и не е никак лесно там футболист да застъпи, да си хване шанса, защото, както казах, те и доста инвестират и такъв трансфер като Мартин Минчев те правят по 4-5 на сезон, за тях не е проблем да похарчат между 15 и 20 милиона на година за трансфери, защото си докарват почти двойно повече от изходящи трансфери. Говоря за Спарта Прага, а при Славия Прага дори още повече. Дори вече и по-малките клубове тук, визирам клуб като Сигма Оломуц инвестира в последния трансферен период между 7 и 8 милиона за трансфери, говоря входящи трансфери. Така че никак не е лесно, а пък в частност и за нашите състезатели. Имах намерение да гледам Алекс Божев в интерес на истината, но плановете ми се промениха и вместо да отида да гледам Б-отбора на Славия Прага, където той играе редовно, отидох да гледам Б-отбора на Спарта Прага. Така че не можах да гледам "на живо" нашия вратар, но това, което чувам и това, което разбрах е, че са доволни от него и се представя добре, очакванията са до година-две да може в професионалния футбол да пробие, като не се знае дали ще бъде в Славя Прага или ще бъде преотстъпен в някой друг отбор.
Стоян, аз искам да те върна към робната действителност. Не знам дали си имал възможност да наблюдаваш мача между ЦСКА и Левски, но най-коментираната тема е стартовите състави и изборът на Христо Янев. Оправдаваш ли ти това действие, защото се оказа, че не е правилно с оглед на резултата, но от друга страна съхрани футболистите за реванша с Лудогорец в сряда. Твоята трактовка, каква е по темата?
- Да, не можах да изгледам мача "на живо", а след това успях да изгледам така доста обширен репортаж. Също така и се запознах с реакциите след мача, които, както ти пишем по-български, са винаги в едната или в другата крайност. Ние много бързо изпадаме в такива крайности, и както след една победа в дерби или в предния мач срещу Лудогорец, Христо Янев беше най-великият, в момента той е, с такова впечатление оставам, че е доста оплют и разкъсван. За мен лично истината е някъде по средата, защото факт е, че дербито с Левски винаги е много специален мач. Аз съм го казвал и друг път, че това е двубой, който може да промени изцяло настроението в двата отбора. Победителят не го съдят, загубилият винаги търпи критика. Аз намирам някаква логика в решението на Христо Янев, защото определено ЦСКА в момента мисли повече за Купата и за реванш с Лудогорец, защото и ние се докарахме малко или много по същия път, в който бяхме миналата година, където нещата са всичко или нищо. От тази гледна точка го разбирам, но от друга страна, дербито е много чувствителна тема. Трябва винаги да се дава там максимумът и дори да са футболисти, които са играли по-малко през сезона, много е важно да се представят добре. То не е никак лесно, когато си имал малко минути в предходните мачове, да можеш точно в дербито да дадеш най-доброто от себе си и тук според мен по-скоро трябва да се погледне малко по-глобално, защото тези футболисти, които имаме, не получаваха малко повече минути в предните мачове. Погледнах Илиян Илиев, Турицов, футболисти от чужденците, Мико Евтимов от българите. Просто последните два месеца изключително ограничени минути, а какво да кажем за Скаршем, който пък дори в един момент даже не тренираше и с първия отбор.
Той нямаше мач през 2026-а година и вчера влезе за близо 20 минути срещу Левски.
- Тези неща натежават в посока, че решението и по-скоро рискът, който пое Христо Янев, не беше много премерен и просто за съжаление за пореден път се потвърждава това, че границата между успеха и неуспеха е много тънка. И пак повтарям, че ние сме винаги в едната или в другата крайност. За съжаление, сега преди мача с Лудогорец доста критики понася и той, и отбора, а не смятам, че ЦСКА в момента точно от това нещо има нужда, но най-хубавото нещо във футбола е че идва следващия мач и специално в този реванш, аз се надявам стадионът да е пълен и ние с максимален оптимален състав да успеем да се класираме за финала на Купата.
Като за финал ми се ще да те попитам нещо относно твоята работа като футболен агент, можеш ли да поясниш всъщност как протича един трансфер от началото до края? Какви са най-големите пречки всъщност за осъществяването на даден трансфер?
-Доста е дълга темата. Трудно може да кажеш как протича даден трансфер, защото той може да бъде трансфер, който е на футболист след ден, да кажем, скаутиран 3-4 месеца, проведени са разговори между клубове с агенти, с всичките страни с играчи и това се е развило във времето, за да се стигне до един трансфер, в който всичките страни, разбира се, трябва и да са съгласни. От друга страна има и такива трансфери, които стават по някой път за ден-два. Те са от типа "спешни", "шокови трансфери". Основното нещо е един играч да бъде набелязан от даден клуб (дали клубът го е набелязал или ако е подаден от контрагент отсреща). Стига се до одобрението на самия клуб. После клубът преценява, дали ще се свърже директно с другия клуб, дали ще се свърже с агент, който да подготви сделката. Следва уточняване на условията. Много често има сделки, в които се появяват и други клубове или някаква друга, защото ме попита какви могат да бъдат пречките, а появата на даден друг клуб, несъгласието на даден играч или на даден клуб да се съгласи с такъв трансфер или да се съгласи с съответната трансферна сума. Има там един много тънък момент, в който трябва да се уточнят всички условия и ако тези страни са съгласни, тогава вече се стига и до самия трансфер, като разбира се, трябва да има и задължителните медицински прегледи. Много трансфери не са се случвали заради неуспешно преминаване на медицински прегледи, но ако и тогава всичко е наред, стигаме до момента, в който съответният футболист е представен с фланелката и разбира се, и съответно през Международната система да премине и неговият сертификат, защото е имало и такива случаи, в които, знаете много добре, в последния момент на трансферния период се затваря и нямаш време да завършиш трансфер. Много е деликатна самата професия. Трудна е. Някой ще си каже: "Да, ето, сега, например, Стоян е в Чехия. Там е хубаво време, хубави мачове...хубаво, но за да стигнеш дотам...това е приятната част. Но самият процес е изключително труден и общо, взето, в едно от 70-80% от сделките, които се подготвят, те са неуспешни и ние виждаме само тези останали 20%, които реално се реализират.
Интервюто взе Бойко Витанов
