Интервю за предаването "Цветовете на Пловдив" по Радио "Фокус" с Грозделина Георгиева, уредник в Регионалния етнографски музей - Пловдив. 

Интересна изложба има отново в Регионалния етнографски музей и доколкото виждам ще остане при вас до 30 май. Има предостатъчно време, за да поканим повече хора да я видят. Какво точно представлява тази изложба? 

Тази изложба е съвместно дело на Исторически музей в Стрелча и Исторически музей в Белово. Тяхна е идеята, но това е много дълго обмисляно и аз се радвам, че идвайки при нас осъществихме цялостния замисъл. Като приемници ние ще обогатяваме на наша почва музея с най-старинните играчки, както подобава на най-стария музей.

Тази изложба разглежда света на детето, защото няма нищо по-ценно от това да обърнеш внимание на съществото, което расте, и как възприема то света, как се научава да влезе в него. Това става именно в света на играта и на играчките. Изложбата е построена по различни модули, като разказ, че още в праисторически времена винаги се е мислело за детската душа и за детското съзряване чрез обучение. А обучението става чрез играчките. Още тогава, при извършване на различни археологически разкопки, се откриват детски глинени дрънкалки, топчета, които са излъсквани, с които са се играели игри навън - на чилик, на прашка и така нататък. Неща, които нашите баби и прабаби са продължавали по-късно още да играят. От там нататък изложбата разглежда сегашните модели и страсти на децата. В изложбата може да видите първата кукла Барби. Това е един модел, произведен послучай годишнината на фирмата "Мател", която прави куклата Барби. Абсолютно идентичен, колекционерски екземпляр и мога с радост да кажа, че тя, и още няколко играчки в изложбата, са колекционерско притежание. Те са дарени на Исторически музей Стрелча.

И тук отново засягаме една тема, която върви от миналата година, за дарителството. Наистина, музеите сме местата, където трябва да се пазят нещата. Но ние можем да ги пазим само благодарение на щедри хора, които ни даряват скъпи за тях неща.

Какъв е периодът от време, обхващаш тези игри, които са представени в изложбата?

Ами, има играчки от 19-ти век, както и играчки, които са се срещали до 80-те години на 20-ти век, та даже и по-късно. Но може да видите и такива колекционерски неща, като тролчетата, смехораните, които са създадени през 1958 година в град Гьол в Дания, от Томас Дам. Той, нямайки пари да купи играчка за дъщеричката си, от дърво издялква малка, комична фигурка, която става не само нейна любимка играчка, но и която всички нейни приятелки и съученици в училището започват да поръчват на баща и. И така тролчето излиза извън сферата на датското градче и става една от любимите фигурки, а след това и анимационен герой. Много интересно е, че при нас можете да видите японската кукла Ичимацо, която също е колекционерско притежание и е най-ценената кукла в Япония за Празника на момичетата на 3 март. Още от 17 век в Япония се прави Празник на куклите Хинаматцури. Във всяко градче изкарват куклите на площада, прави им се постамент, постлан с червен килим и се нареждат различни видове кукли, като особено задължително е да присъстват и куклите от този тип. Хората от всяка къща са длъжни да изкарат собствените си играчки и кукли, защото се е вярвало, че куклите пазят дома от зли сили. 

В тази изложба можете да видите и другата любима играчка. Няма дете, което да не притежава мечето Теди, което става популярно от 1902 година, герой от "Мечо Пух" на Кристофър Робин, и така нататък. Просто можете да видите настолни игри, ролеви игри, фантастични колички от 19 век с порцелановите кукли или с бебатата, малки метални легла, правени специално. Можете да се насладите и на по-новите поколения играчки. Не само на първата кукла Барби, но и на Барби Мобил и Барби Кемпер, в които може да видите всичко, което тя пренася и е нужно за една съвременна госпожица.

Да, много интересен и много богат беше светът на играчките някога, за разлика от сегашното време. За съжаление, сега децата играят само с един телефон в ръцете си.

Искам да кажа, че докато редяхме изложбата, в музея се разхождаха много семейства. И както децата се разхождаха вяло, в момента, в който видяха през открехнатата врата, че сме заобиколени с най-различни играчки и нареждаме витрините, всички те задърпаха родителите си и вратата ни винаги беше запълнена от  деца, които гледат с широко отворени очи и питат кога ще е подредено това, за да го видят. Откриването мина с много посещения на деца. Те са страшно впечатлени от това, което виждат, защото едно е виртуалният свят, а друго е наистина да имаш в ръце играчката, която ти е любима и която е твой приятел и спътник.

Тази изложба е и нещо като урок за това поколение, да знае, че всъщност е много по-добре да имаш нещо реално, отколкото да го гледаш през телефона. Сигурно продължавате да се радвате на голяма посещаемост? 

Да, наистина смятам, че до 30 май тази изложба ще бъде едно от най-атрактивните наши предложения за посетителите на музея, защото тя буди емоции у малки и големи - умиление и възхищение. 

Има какво да видят наистина посетителите и да се поучат дори. Старите настолни игри, ракетомоделизъм, какво ли не. Между другото, вижда се как играчките - конструктори, които са правени в миналото, абсолютно са подготвяли децата за бъдещия живот. Защото, ако сега на едно дете му кажем да даде гаечния ключ, то не знае за какво става въпрос. А при нас може да видите и такъв конструктор. Игрите са за това - да те научат.