13:08 / 28.04.2026
2548
До 30% от хората страдат от нарушения на съня, а последствията са тревожност, депресия, проблеми с паметта. Нерядко се будим в 3–4 часа през нощта. Питаме се защо и подминаваме. Това обаче може да е сигнал за проблем, който подценяваме и за който ще платим по-късно. Какво всъщност ни казва тялото, когато не можем да спим и кога безсънието вече е диагноза? За всичко това разговаряме в предаването "Здравето на фокус“ на радио ФОКУС с проф. д-р Иван Стайков, медицински директор на "Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Токуда“ и началник на Клиниката по неврология и медицина на съня.
Ако позволите, проф. Стайков, да започна с личен въпрос – Вие спите ли добре? Питам Ви, защото много хора вече приемат лошия сън за нещо нормално.
Да, все още спя добре. По принцип съм от хората, които спят по-малко, така че за мен са достатъчни 5–6 часа сън. На този етап сънят ми е спокоен и се чувствам освежен на следващия ден.
Кои са най-често срещаните сънни разстройства в България? Има ли разлика между сънните разстройства у нас и в други части на света?
Не бих казал, че има съществена разлика между България и европейските страни. Медицината на съня се развива изключително динамично през последните десетилетия – както в България, така и в световен мащаб. Сънят е изключително важен, тъй като прекарваме около 20–25 години от живота си в сън. Нарушенията на съня и бодърстването са многообразни – около 50 вида, групирани в няколко основни категории. Безсънието, или т.нар. инсомния, е една от най-големите групи и най-честото нарушение. Смята се, че между 6 и 20% от хората са засегнати. Втората голяма група са нарушенията на дишането по време на сън, с основен представител сънната апнея. Третата група са централните нарушения с хиперсомния (прекомерна сънливост). Четвъртата са нарушенията на циркадния ритъм – например джетлаг или работа на смени. Петата група са парасомниите, а шестата – двигателните нарушения, като синдрома на неспокойните крака. Най-чести са инсомнията и сънната апнея. Напоследък се обръща внимание и на бруксизма – скърцането със зъби по време на сън, което също нарушава и фрагментира съня.
Казват, че сънят е "малката смърт“. В този смисъл може ли човек сам да разпознае, че има проблем със съня?
Симптомите често се подценяват. Живеем в свят с висок стрес и огромен информационен поток. Често си казваме: "Ще се наспя през уикенда“ и съкращаваме съня си. Когато това е краткосрочно, не е проблем, но ако стане хронично, може да има сериозни последствия. Нарушенията на съня най-общо се изразяват в трудности при заспиване, поддържане на съня или прекомерна дневна сънливост. Не бива да забравяме, че сънят е свързан с качеството на деня. Ако изпитваме сънливост или умора през деня, това означава, че сънят ни не е пълноценен. Сигурна съм, че много хора ще се познаят във факта, че се будят в 3-4 сутринта и не могат да продължат да заспиват, или дори да заспят съня, след това не е спокоен. Това повод за безпокойство ли е, когато се превърне в система? Аз имам много такъв тип пациенти, които са в различни възрасти, които се събуждат през нощта по различни причини и след това трудно заспиват. Ако това се случва повече от 3 пъти седмично в продължение на над 3 месеца, говорим за хронично безсъние и е необходима консултация със специалист. Сънят преминава през няколко стадия – повърхностен, дълбок и REM сън. Всеки от тях е изключително важен. Дълбокият сън е ключов за физическото възстановяване – тогава се отделя растежен хормон и се засилва имунната система. REM сънят е свързан с когнитивните функции – памет, концентрация, учене, емоционален баланс. Обикновено преминаваме през 4–6 цикъла на сън за нощ. Нарушаването на тези цикли води до проблеми с паметта, концентрацията и емоционалната стабилност.
Има ли значение в кой етап от съня ще се събудим за това как ще се чувстваме?
Да, има значение. Ако се събудим по време на REM сън, често помним сънищата си. Ако не достигнем достатъчно дълбок сън, няма да се чувстваме физически възстановени. Ако липсва REM сън – ще има проблеми с концентрацията и емоционалния баланс.
Хъркането често се подценява. Безобидно ли е и кога е сигнал за проблем?
Самото хъркане не винаги е медицински проблем – може да бъде т.нар. доброкачествено хъркане, но често е симптом на обструктивна сънна апнея. При апнеята се наблюдават паузи в дишането над 10 секунди, които могат да достигнат и над минута. Някои пациенти имат десетки такива паузи на час. Това води до спад в кислорода в кръвта и сериозни рискове за здравето. Сънната апнея е свързана с високо кръвно налягане, сърдечни заболявания, инсулт и инсулинова резистентност. Освен това причинява силна дневна сънливост – фактор за пътнотранспортни произшествия.
Да разбирам ли, че сънната апнея е сериозен предупредителен сигнал за сърдечно-съдови проблеми и евентуален инсулт?
Да, но ако бъде диагностицирана и лекувана навреме, рисковете могат да бъдат предотвратени.
Какво представлява полисомнографията?
Полисомнографията е основното изследване на съня. Тя представлява нощно мониториране на различни физиологични параметри – мозъчна активност, дишане, движение на очите и крайниците, сърдечен ритъм и кислород в кръвта. Изследването се провежда в лаборатория или в домашни условия с апаратура и позволява точна диагностика.
Колко време отнема?
Обикновено пациентът прекарва около 8 часа в лабораторията, след което резултатите се анализират.
Много хора прибягват до лекарства без консултация. Опасно ли е това?
Да. Самолечението е сериозна грешка. Например, ако човек има сънна апнея и приема медикаменти за сън, това може да влоши състоянието му. Затова е необходима точна диагноза преди лечение.
Има ли значение кога си лягаме?
Да. Съществува т.нар. "златен прозорец“ за сън – около 22–24 часа. Тогава нивата на мелатонин са най-високи. Излагането на синя светлина вечер (телефони, телевизори) потиска този хормон и нарушава съня.
Колко сън ни е необходим?
При възрастните – средно между 7 и 9 часа. С възрастта нуждата намалява. Има и индивидуални разлики – т.нар. "къси спящи“, които се чувстват добре с по-малко сън.
Има ли златни правила за добър сън?
Да. Най-важните са:
– лягане и ставане по едно и също време;
– избягване на кофеин вечер;
– ограничаване на синята светлина;
– умерена физическа активност през деня;
– изграждане на ритуал преди сън;
– ако не заспите до 15–20 минути – станете и се върнете, когато ви се доспи.
Нека обобщим – каква е рецептата за добър сън?
Световният ден на съня тази година премина под мотото: "Спете добре, живейте по-добре.“
