15:39 / 14.04.2026
3841
Интервю за предаването "Цветовете на Пловдив" по Радио "Фокус" с пловдивския художник Асен Асенов, за превратностите в живота и потенциалът, който се крие в нас.
Ако желаете, първо да започнем с въпроса какво ще представите на тази изложба, колко са творбите? Вашата изложба се открива утре.
Ами, да, това са картини, повечето от тях са пейзажи.Опитвам се да вкарам повече цвят, настроение и естествено има и някакъв замисъл. Една творба, според мен, трябва да говори. Това е значението на всяка литературна творба, или картина, или музика.
Вие рисувате предимно пейзажи, така ли?
Ами, не, този период ми е такъв, така се изразява. Иначе преди съм рисувал абстракции и най-различни неща. Опитвал съм какво ли не.
Колко картини ще видим на изложбата?
Ами, подготвил съм 23 картини. Толкова, колкото съм сметнал за подходящи.
А защо изложбата се казва "Цветовете на живота"?
Ами, защото аз смятам, че животът е прекрасен. Това е моето виждане за него. Така го виждам аз. Животът е прекрасен, животът е светъл. Има си и неговите тъжни, мрачни моменти. Но отвън, ако погледнем по-далеч, светът е прекрасен.
Животът е прекрасен. Ако си наведен, виждаш само чернилката, виждаш проблемите.
А това още повече важи за вас, като човек,който е видял какво ли не е в живота си. Можем ли да разкажем вашата лична история? Фактът, че вие продължавате да създавате такива красоти говори, че наистина смятате, че животът е прекрасен. И човек трябва да се бори за него.
Моята лична история ли? Бях на работа в чужбина. Блъсна ме кола на пътя. Аз бях пешеходец. Той е карал със сто километра в час. Чудо на медицината и науката е този случай. Счупил ми скелета. Най-лошото е, че ми е счупил и ръцете. Оттам следват множество проблеми.
Но въпреки всичко, Вие не се отказахте да рисувате?
Всъщност, аз се научих да рисувам, докато бях в инвалидната количка.
Това ли беше началото с рисуването?
Да, всъщност ходих при различни психолози. По света дори има и специални такива болници, където се провежда такава терапия с рисуване - ментална, психическа. И аз реших да опитам да рисувам. И така започнах. Гледах, получавах напътствия от български художници.
Много интересно, значи никога не е късно човек да открие дарбите си, заложбите.
Ами, ако приемем, че след смъртта човекът се преражда и започва отначало.
Аз често съм слушал лекари да казват, че при една такава мнима смърт, всичко започва от начало. И като едно дете се развива. А всички знаем, че децата имат всякакви таланти в себе си. Въпросът е, кога ще се развият. Може би, рестартирайки се, аз съм се развил, доразвил съм таланта. Кой знае? Но аз и преди така съм виждал живота. Или го имаш, или го нямаш това усещане, това настроение, тази любов към живота. Въпросът е, че преди катастрофата не съм се замислял за това във ежедневните проблеми, в битовизма. Не съм гледал толкова ведро на нещата. Но от 16 години, откакто съм в това състояние, наистина ги виждам малко по-различни нещата и малко по-дълбоко. Както всеки един в моето състояние, в моето положение осъзнава, че това може да е последният му ден. И се замисляш, че животът трябва да се живее. Трябва да се радваш на всичко, дори и минималното. Наскоро четох нещо много интересно. Не съм на 100% уверен, но мисля, че го е написал човек, който е пребивал в концлагерите в Германия. Той казва, че несгодите, проблемите не зависят от нас. Някъде си носим вина, но в повечето случаи това са неща, което някой друг е причинил. И това, как се справяме с проблемите, ни определя като хора. И отчаянието, всъщност, е личен избор. Ако изберем да стоим отчаяни и да се предадем, тогава нещата си заминават. Отчаянието е личен избор, проблемът не е.
А не си ли задавате въпроса "защо на мен се случва това"?
Питал съм се, но това е по-задълбочена тема. Преди, ако съм бил не на 100% убеден в съществуването на Бог, сега съм на 1000% сигурен, че Той съществува. Няма да разказвам преживявания, но поне моят скромен опит сочи, че всичко в този живот се случва с точно определена цел. Ако не бях седнал в инвалидна количка, никога нямаше да се науча да рисувам. Щях да си работя каквото си работех и преди.
Но всичко, което ни се случва е някакъв знак.
Да, всичко, което ни се случва в живота, всяка една ситуация, ако я разгледаме и ако се замислим върху нея, е знак. И понякога ни посочва накъде трябва да вървим. Всеки има някаква мисия в определен етап от живота си и трябва да я използва. Утре може да стана шампион по бягане, на дълъг скок, на висок скок, никой нищо не знае.
А кое Ви вдъхновява, най-вече?
Вдъхновява ме живота. Вдъхновява ме бъдещето. Избирам за себе си то да е хубаво, да е светло, да е цветно, да е топло. Нямаме нужда от негативизъм около нас - политика, семейни проблеми, каквото и да е. Въртим много чернилки около нас. Лично аз отказвам да поемам всичките тези чернилки. Искам да ми е по-светло. Сигурно звучи като го утопия, но това е моят личен избор. Така смятам, че трябва всеки да живее - малко по-топличко, малко по-ведро.
Да, хубаво е повече хора да чуят това, защото, за съжаление,наистина сами си правим живота по-черен.
Ами да, да. Нищо положително не се вижда по филми и други. И това е целта и на картините, които рисувам. Ако някой си я окачи на стената, докато си пие сутринта кафето, да му стане топличко, да му стане по-приятно, по-ведро. Убеден съм, че всеки може да види и нещо друго, което да го вдъхнови.
Това Ваша първа изложба ли ще бъде? О, не, не, не. Не е първа изложба. Това е поредна моя изложба. Но е първа с Дружеството на пловдивските художници, които ме приеха за член миналата година. Абсолютно не се смятах за художник, но след като много членове на комисия от художници и преподаватели казаха, че мога да рисувам, значи е така.
А трудно ли се става член на Дружеството на пловдивските художници?
Ами, не зная. Кандидатите показват своите картини, събира се комисията и преценява. След като са преценили, че мога да рисувам, значи мога да бъда член на Дружеството на пловдивските художници. С гордост ме приеха.
Кажете сега, ще има ли възможност за откупка на Ваши картини?
О, да. Абсолютно всички картини са ми с поставена цена, даже съм ги намалил като цена. Тъй като, за мен тази изложба не е с цел забогатяване. Нямам намерение да ставам милионер от картините си. Аз го правя предимно за собствено удоволствие.
И който иска да му е светличко в душата, може да си закупи от Вашите картини. Нека да кажем още веднъж кога откривате изложбата, къде може да се види?
Утре, в сградата на Общинския съвет в Пловдив, в 17.30 часа.
Вие със сигурност сте пример за вдъхновение. И нека повече хора да знаят, че надежда винаги има. И че никога не е късно човек да открие това, което е в същността му.
Винаги има надежда, без значение колко е скапана ситуацията, без значение в каква дупка си попаднал. Ако седнеш, помислиш, изход винаги има. Винаги има изход. Съдбата винаги предлага такъв. Просто трябва човек да се озърне, да се позамисли и да го потърси.
Със сигурност сте имали моменти на отчаяние около тази Ваша история, но не сте се предали. Не сте се оставили това да Ви води?
За какво да се предавам? Ако не се оставяме на проблема, той бяга. Отчаянието не води доникъде. Отчаянието ни води до дъното. И няма смисъл да копаеш по-надолу. По-добре е да се опитаме да се отблъснем от дъното и да поемем малко по-нависоко. Да видим там какво става.
