Политическият психолог проф. Антоанета Христова в интервю за обзорното предаване на Радио "Фокус" на тема "Избори"

Започва обзорното предаване на "Фокус“ на тема "Избори“, избори, които не ни подминаха и тази година, а новите такива чукат на вратата ни. За последните близо 2 години ни се наложи да гласуваме няколко пъти, но светлината в тунела засега не се вижда. Къде да търсим изхода от политическата криза, до какво водят честите избори и управлението на служебното правителство? Ще говорим с политическия психолог проф. Антоанета Христова. Здравейте.  

Здравейте.  

Проф. Христова, не се разминахме без избори и тази година. На 2 октомври гласувахме за 4 пореден път за народни представители в рамките на по-малко от 2 години. Какво обаче показа изборът, който направихме?  

Изборите, които направихме – може би аз бих го казала в множествено число, защото виждам процеса не като един момент, не като няколко месеца, които ни казват какво се е случило и накъде отиваме, а повече като един дълъг процес, който стартира отпреди 2 години, който процес ще продължи да се развива в следващата почти сигурно, и който процес съм сигурна обаче, че в крайна сметка ще ни доведе до определени мъдрости или ще повиши зрелостта ни по отношение на това какво е демокрацията. Защото стартирайки преди 2 години с илюзията, че нещо съществено се случва, и че то е толкова съществено, че ще постави България на съвсем нова основа, на съвсем по-нова и чиста основа едва ли не, ефективна, даваща много повече на отделния гражданин отколкото предишната, тази илюзия постепенно започва да изчезва. И постепенно ценностите на демокрацията започват, според мен, започват бавно, но да се осъзнават и да се разбират. Какво имам предвид? Да вземем например фактора лидерство – лидерството в политиката може да бъде всякакво, може да работи, да бъде харизматичен, да бъде симпатичен лидер, но да работи срещу своите избиратели, а може да бъде с добро образование, но може да не се справя с политическата си задача, с политическите си функции. Което означава, че постепенно ще разберем, че да бъдеш лидер и да бъдеш политик в една държава изисква много и сложна компилация от качества, което предполага успешен опит, което предполага и добро образование, което предполага и смелост, решителност, воля, умение да взимаш решения, умения да подбираш експерти – изобщо една изключително сложна комбинация от характеристика на човека, които могат да превърнат една личност в успешен лидер. Давам го като пример. Или друг пример, за който постепенно ще узреем, че политическите партии са изключително значими, и че трябва да почнем да разбираме какво представлява партията, какво да очакваме от нея, а не да си мислим, че тя е просто една среда на приятели. Партията е една среда на едномишленици, която се бори за власт. Това поставя средата на политическите партии в съвсем друго измерение от това, което ние сме си представяли доскоро. Или може би трето и с това ще спра, за да не ви отегчавам, защото за мен изборите са страшно много, които смятам, че ще ги направим и постепенно целта ни ще бъде постигната – бавно, бавно, с болка и с много негативен опит за съжаление. Например демокрацията не върви само напред, демокрацията може рязко да завие назад и да се върнем към авторитаризма. И ние в момента, ако трябва да кажа в какво се намираме в резултат на многото избори, които направихме – в рискова ситуация, предполагаща възможност за завой към авторитаризма.  

Проф. Христова, кои политически процеси рефлектираха и се отразиха на резултатите от последния вот?  

На първо място резултатът е продукт на нашето разделение. Разделението беше провокирано. Ние не бяхме толкова разделени. То беше провокирано. И освен това знаете ли какво ще ви кажа, разделението е изкуствено. Хората, когато им направиш изследване, а ние сме направили такива качествени проучвания с интервюта, дали са разделени, дали са отчуждени от държавата, дали са отчуждени от институциите, ще разберете, че данните ни сочат, че ние сме в изключително добро положение. У нас, в България, няма това отчуждение, което го има в много други държави, и то развити от гледна точка на демократични процеси, а да кажем и откъм икономическо състояние. Това означава, че това, което ни казват по медиите различни политици, а и да кажа и някои анализатори псевдо, а и някои журналисти псевдо, че ние сме разделени, че има някакви такива страшни дълбоки червени линии, които очертават толкова високи стени, че те не могат да се прескочат, а абсолютно фалшиво. Тези твърдения са напълно фалшиви. И хората се справят въпреки тях в една среда, която може би създават, ограничената среда, макар че като казвам ограничена не съм права, но средата на приятелите, на семейството, на ставането чрез приятели, чрез протегната ръка. Т.е. българинът успява да се справи въпреки това, което му се казва, и да запази едно здраво усещане за смисъл, което за съжаление е една друга група, малка, която е загубила такова усещане за смисъл, и в резултат на това е настъпила една много висока степен на неудовлетвореност и агресия, се опитва да раздели и да препише собствените си дефицити върху другите.  

Откроява ли се, според вас, в битката за власт тежестта на политическите играчи?  

Имате предвид тежестта на различните политически партии, политически лидери

Точно така, да.  

Да. Откроява се. Откроява се, разбира се, откроява се, то е свързано с рейтинга на политическите партии. Извън основните партии, които съществуват отдавна в българския политически живот, и които са натрупали известна мъдрост, с изключение разбира се на БСП, тъй като БСП страда от определени проблеми, свързани с функциониране на лидерството там, и все още смятам, че се намира в една доста критична ситуация за собственото си бъдеще, то ДПС и ГЕРБ са откроени политически играчи в момента. Открояват се с това, че изглеждат много по-ясно анализиращи, много по-стъпили с двата си крака на земята и много по-готови да направят каквото е необходимо в името на бъдещето на държавата. Останалите политически играчи, т.е. това са по-новите, изглеждат изключително неспособни да оценят реално ситуацията, и да каже нещо още по-тежко, изглеждат понякога невнятни, просто по някой път си задавам въпроса с речника и с понятията на коя наука да се опитвам да обяснявам на някои политически лидери и политически партии поведението. Затова ясно има откроени, има и ясно, които са в моята чисто професионална класация ги нареждам по-напред, относително напред, защото и тези, които са по-напред, и те имат какво да развиват, какво да правят, и къде да ги критикуваме разбира се в името на развитието, и такива, които просто са толкова назад, че би трябвало да не присъстват в бъдещите парламенти.  

И понеже темата ни е "Избори“, изборите през настоящата година, които се проведоха най-вече, нека да обърнем малко внимание на самите избиратели. Проф. Христова, според вас от какво се интересуват повече избирателите: от лицата в българската политика или от техните идеи и политики?  

За съжаление, ефектът на политическия пиар е свързан предимно и основно с лицата. Факт е, че ефект върху избирателите има на първо място кой е лидерът, какъв е имиджът на лидера, и много след това идват идеите. Българската политика няма навик да тя да запознава, а и нея да я опознават през идеите. Например през програмите и така. Знаете ли, ако познаваш българската политика през програмите и ако си по-активен човек, ти ще можеш да контролираш тези, които са написали програмите, и заради които програми си избрал дадена политическа партия да гласуваш за нея. Фактът, че ние в момента стигнахме до фаза, в която определени хора успяха да манипулират усещането за агресия, желанието за наказание в други групи граждани, означава, че тези, вторите групи граждани нямат идея за какво става въпрос в политиката, и просто са натрупали една емоция към по-лесния начин, като са йм показали виновника. А вярвайте ми, виновникът никога не е една личност. Виновникът е система, система, която работи неправилно. Защото ако системата е поставена правилно, тя ще се справи с този, който бърка. Докато когато не е поставена правилно системата, това означава, че тя търпи сбъркани политици.  

Как се отрази работата на служебното правителство?  

Служебното правителство си върши работата от гледна точка на това, че трябва да успокои държавата в един преходен период. Това служебно правителство, за съжаление и предишното, обаче са функция на президент, към когото има поредица от съмнения. Аз не искам да твърдя, че знам, че съм убедена, че тези съмнения са верни, напротив, не знам. Но знам, че има съмнения за това накъде води държавата и какви са неговите лични интереси. Да не забравяме, че той направи поредица от грешки на фона на почти никакъв добър имидж негов, изведнъж преди 2 години той вдигна един юмрук, с което даде знак и вкара едни хора, които казвам, че по моя професионален рейтинг са на последно място и трябва да не присъстват в политиката. Той ги вкара в политика и сбърка, отвори кутията на Пандора. Това накара много хора да си задават въпроса какви са неговите интереси, или ако не това, то поне дали успява да отсее плявата от зърното и да прецени кое е добро, кое е лошо за повечето хора. Определено нямаше политически опит и определено политическото му познание му беше разказано доста не така, както трябва да се разкаже едно политическо знание. И в крайна сметка служебните правителства са негова функция. Затова те носят и в някаква степен позитива на това, че той се уплаши като че ли в последно време, и реши да работи повече за собствения си рейтинг, въпреки че виждаме, че той спада, с това да премахне и от страха, което се е получило, може би това е предизвикало желанието му да се бори със собствените си деца, които вкара той в политиката. Но в крайна сметка той се намира в момента в такъв етап. Не знам каква е по-далечната му цел, но определено смятам, че той има за цел вече, по-сериозно го смятам от преди, превръщането на България в президентска република. Въпреки че много хора се съмняват, той няма личен интерес от това, но нищо не се знае, зависи от това Конституцията как ще уреди старта на процеса и няма ли всичко останало да бъде отписано, ако случайно се промени Конституцията, т.е. като натрупани мандати имам предвид, така щото в крайна сметка пак да се появи той евентуално, и то в много дълъг период вече, който да държи президентската власт еднолично. Затова служебното правителство е една сложна амалгама от интересите на Радев, от страховете на Радев и от отделните професионалисти, които са включени в него, защото в него има професионалисти, които се опитват да си свършат работата. Така че в този сложен вътрешен конфликт, не знам дали успях да го разкажа добре, но в този сложен вътрешен конфликт функционира в момента служебното правителство.  

Проф. Христова, депутатите, знаем, решиха да се занимаят отново с Изборния кодекс. Добър ход ли беше това?  

Абсолютно добър ход. Това беше ход, те бяха задължени да възстановят демокрацията, те бяха задължени да не разрешат на определени политически интереси да спрат големи групи от населението да гласуват. Ама че някой може да твърди, че видите ли това не било вярно и възрастните хора си гласували, просто на този човек му казвам да замълчи и да не приказва тотални глупости. Защото всички имаме познати възрастни, които не отидоха да гласуват именно защото бяха машини. Защо? Многоточие – по много причини. Това, че ти си разрешаваш да създадеш Изборен кодекс, в който макар и един човек може да бъде ограничен в правото си, означава, че ти си недемократ, ти си авторитарист, ти си тоталитарист. Затова първото нещо, с което трябваше да се занимаят депутатите, беше именно поправка на Изборния кодекс, за да може да си гарантираме, че процесите ще тръгнат нормално, и че това право на отделния гражданин, може да живее в илюзия, но все пак живее в тази илюзия, живее в демократична държава, това му право е защитено.  

А какво друго, според вас, трябва да се предприеме за изсветляване на изборния процес?  

Трябва да се работи върху два огромни проблема, и те не са свързани с хартиеното гласуване. Те са свързани с начина, по който се брои и това какво става в РИК-овете. Това е първа задача – уточняване и ставане на процеса още по-прозрачен и по-контролируем в РИК-овете. На второ място, трябва да се помисли как да се регистрират гласуващите, дали да бъде на принципа на активна регистрация или на някаква друга регистрация, не знам, но има си начини, нека да ги проверят, аз не съм експерт в това отношение – това трябва да се поправи. Трябва да се работи изключително сериозно с корпоративния вот, защото корпоративният вот също не зависи нито от хартиеното, нито от машинно, и при двата вида гласуване се случва. Т.е. проблемите са съвсем други, а не тези, на които беше хрумнало на предишните управляващи – видите ли хартиеният вот им е проблемен. Не, не, не им беше проблемен хартиеният вот. Проблем им беше, искаха да си решат въпроса с машините, които могат да бъдат манипулирани отвън.  

Разговорите на народните представители са съсредоточени като че ли повече към новите избори отколкото до съставянето на кабинет. Какви са вашите прогнози за ситуацията след Нова година?  

Ако трябва да кажа в процентно съотношение дали с третия мандат ще стане, защото аз прескачам втория разбира се, дали с третия ще има правителство, ще кажа, че той е 95:5 в полза на неставане на правителство, неформиране на правителство. 95:5 горе-долу това е моето съотношение. 5% са твърде малко, и заради това ние реално отиваме към избори. Сега, за мен е много важно едно нещо - как ще отиграе Радев периода, да не би случайно да ги събере местни избори и през цялото време да управлява служебно правителство до есента заедно с парламентарни, което би било много грозно от негова страна, ако го направи това. И на второ място, защото със сигурност ще покаже, че служебното правителство и той имат други интереси, т.е. ще се опитва по този начин да направи собствен инженеринг за есента. И затова смятам, че това не трябва да се случи, ако иска да запази или поне да се опитва да измие малко от въпросите, които има съмнение, да изчисти тези въпроси. Това е едното нещо, което виждам. И това, което смятам, че ще се случи обаче, че независимо от това кога са тези избори, много вероятно пак да не можем да направим правителство.  

Защо? Не би ли могла, според вас, да се появи някаква различна конструкция на парламента след евентуални нови избори?  

Знаете ли, ако направите изследване сред по-голямата част от българските граждани, ще разберете, че хората не искат нищо ново. На хората им писна много. Разбрахте ли какво направиха ПП-ата, те унижиха потребността на човека, даже на българина, който искаше нещо, някой да дойде, но да е чист, да ни управлява. Това вече не го искат. Не искат нови. В същото време по-големите политически партии си имат твърди избиратели. Много професионално отиграване се иска от тези политически партии, които са в парламента, говоря за по-големите, не за по-малките, за да могат да си разширят подкрепата. Това означава да променят изключително силно пиар кампанията с цел разширяване, и да кажа нещо много важно – да спрат да се съобразяват само и единствено само с твърдите си избиратели. Защото в момента примерно ПП говори само на твърди избиратели, ГЕРБ също се старае, въпреки че те правят някои рискови ходове, с което има голямо разтрисане на недоволство от страна на техните твърди избиратели, но тъй като те са твърди, все още подкрепят Бойко Борисов и политическата партия. В този смисъл трябва много професионализъм как да се съчетае 2 в 1, хем да говориш и да можеш автентично да говориш и на твърдите, и на тези, които се колебаят за теб. Това е професионална пиар кампания, за нея се изисква излизане от старите стереотипи и много професионализъм. Така че не знам, ако някой го направи това, може да промени системата, структурата на следващия парламент.  

Проф. Христова, и като за финал, вие сте политически психолог, какво ще препоръчате и ще пожелаете на политиците?  

На първо място да знаят, че са временно в политиката. И всеки, който се захваща с политика, да знае, че това не е бягане за цял живот. Това е бягане за кратко и е много важно как ще излезеш след този кратък период от него, от политиката. Финансовото измерение не е индикаторът, с който ще излезеш достойно. Достойно ще излезеш, ако мислиш, правиш, работиш с цялата си душа и сърце за просперитета на държавата.