Любомир Дацов, член на Фискалния съвет и бивш зам.-министър на финансите в интервю за предаването "България, Европа и светът на фокус"

Наш гост е Любомир Дацов, член на Фискалния съвет и бивш зам.-министър на финансите. Добър ден, г-н Дацов.

Здравейте, благодаря за поканата.

Започвам с темата от последните дни – искания от президента Румен Радев референдум за приемането на еврото през 2026 година. Има ли основания за това държавният глава?

Аз мисля, че този референдум е безсмислен. Не мога да вляза в чисто юридическите постановки, но след като има решение на Конституционния съд по този въпрос, поне за всеки средно образован юрист е ясно, че това са международни договори, на базата на тези международни договори всъщност България прави това, което в момента се случва с еврозоната, правилата са общоевропейски. Т.е. тези неща мисля, че са ясни за всеки един човек, който поне проявява любопитство по тази тема. Казвам, че този акт е безсмислен от практическа гледна точка, защото България ще получи потвърждение за влизането си в еврозоната или отхвърляне в рамките на следващия месец и половина, т.е. на 4 юни ще бъдат съответно двата доклада на Европейската централна банка и на Европейската комисия публикувани с тяхното становище, което означава, че те определят, че ние сме изпълнили критериите и сме готови като държава. Защото това между другото е много важно да се подчертае, тъй като основната спекулация е, че хората не били уверени дали сме готови. Всъщност по целият този механизъм хората с експертен капацитет, а не говорещи глави, както се казва по телевизията и по радиата, определят и оценяват нашата готовност. Те ще кажат всъщност с тези доклади "Ние сме готови“. След това следват няколко формата, които съществуват.

На първо място ECOFIN, където финансовите министри ще одобрят на базата на тези доклади влизането на България в еврозоната. След това ще се мине на високото политическо ниво на министър-председателите, т.е. на съвет. И евентуално с една последваща стъпка още около една седмица, последно одобрение,  България ще знае дали е влязла в еврозоната от 1 януари следващата година. Това ще стане в рамките на месец-месец и половина, т.е. преди края на юли. Такъв референдум не може да бъде проведен за по-малко от 5-6 месеца, имам предвид целия пакет – подготовката, минаването през Народното събрание, всички гласувания, след това подготовка на референдума, техническа подготовка, намиране на средства за това, обработването на резултатите и минаването отново като процедура в Народното събрание. Т.е. дори в най-добрия случай, резултатът от един такъв референдум би бил готов някъде в края на годината. Т.е. ако резултатът е отрицателен, дори няма никакво значение – в момента спекулирам, просто за да разясня, ние какво ще кажем: "Не, благодаря, ние не влизаме в еврозоната“ и съответно излизаме от Европейския съюз, защото това е равносилен акт. Т.е. от тази чисто практическа гледна точка този акт, и аз мисля, че президентът чудесно го знае, няма никаква практическа стойност. А вече това, което води до следващото заключение, е, че това е чисто политически акт, и президентът не прави нищо друго, освен да се позиционира.

Тези обаче политически турбуленции, г-н Дацов, ще дадат ли някакво отражение на европейските институции към нас, на ECOFIN и на членовете на еврогрупата, как ще отекнат в Европейската централна банка (ЕЦБ)?

На нивото на ЕЦБ и на нивото на Европейска комисия, говоря не политическо ниво, но чисто експертното, тях не ги е много грижа според мен за вълненията за демокрацията на президента. Т.е. това няма да се отрази върху самата оценка. Но неприятното е, че това се отразява върху имиджа на България и на усещането, че нашите политически лидери не знаят какво точно правят. Защото да правиш нещо, което е чисто политически в последния момент, нали, няма много разум в това нещо. Няма как държавата ни да получи доверие следствие на това. Аз не мога да кажа дали това би се отразило на решението на ниво министър-председатели. Но да, има по-скоро дългосрочни последствия като държава, която взима противоречиви решения и вътре политиците не си говорят или са готови да действат против интересите на самата държава. Чисто практически смятам, че това няма да възпрепятства влизането и оценката на България, положителната оценка за влизане в еврозоната, но само по себе си е неприятно като факт. Още повече, че лично на мен оставя горчиво усещане за нечистоплътност това, което се случва в момента.

Нека още веднъж да ни кажете какви са финансовите рискове за страната ни, ако не влезем в еврозоната?

Не, вижте, еврозоната е възможност, политическа възможност първо, да сте част от нещо. Това е като част от една интеграция. Т.е. когато правите стъпка в правилната посока, например да кажем, не знам докато е добър примерът, но когато две семейства по време на сватбата, всъщност не само младоженците участват в сватба, участват и фамилиите, роднините. И всъщност онова, което младите са били близки преди, сватбата прави една следваща стъпка на интеграция. Това е заявление, че те ще вървят напред и ще вървят заедно с всички последващи стъпки. Никой не знае дали това ще е само добро или ще има и нехубави примеси, животът е нещо, което не може да го предвидиш. Но всичко зависи от качеството на политиците в България. Еврозоната просто отваря вратите, тя "в кошарата няма да вкара“ както се казва, ако това някой очаква. Но това означава нов интерес към България. Ако погледнем една Хърватска, защото в България повечето хора спекулират и са  останали с усещането, че там нещо лошо се е случило, точно обратно, в следствие на влизането в еврозоната Хърватска има две поредни години най-високия икономически растеж в Европа, който скочи неимоверно при това, и този растеж е почти два пъти по-висок, отколкото в България. Така че аз лично очаквам следващата година да бъде много успешна икономически за България, независимо от турбуленции в света. Да кажем, че това нещо би било загубено, ако съответно не влезем. А и другото нещо, загубата на доверие, на оценка като партньори не е малко, защото ако ние се откажем в последния момент, това не би изглеждало добре, никой не би ни взимал на сериозно в дългосрочен аспект.

Излязоха резултатите за консолидираната фискална програма за първото тримесечие. От тях е ведно, че приходите от ДДС са проблем за хазната – събрани са 19% от плана за годината. Това изоставане на какво се дължи? Заплануваното в бюджета на какво се дължи и ще може ли да се навакса?

Не съм на това мнение. Приходите от ДДС са неочаквано добри. Те са по-добри, отколкото икономиката предполага. Друг е въпросът, че спрямо онова, което беше заложено и очакваното от правителството, те са малко по-ниски. Но ДДС-то има почти двоен номинален ръст за този период, спрямо миналата година, спрямо ръста на икономиката. Т.е. ние имаме значително подобряване в събираемостта, изсветляване на икономиката. И това е видно в момента. От това, което правят данъчните, може да се види, че дори леко има усещане за преминаване на някои граници от тяхна страна. Но факт е, че ДДС-то е над очакванията на база чиста икономика. Друг въпрос е, че пак ви подчертавам, спрямо това, което беше заложено, може би резултатът да не е такъв, това не е ненормално. Т.е. по-големият въпрос тук е, значи, приходите вървят в рамките на това, което може да се очаква, т.е. за мен те са нормални.

Икономиката работи и съответните приходи са обвързвани с тази икономика. Онова, което е важно и се вижда, е, че правителството контролира дефицита. Да, той го контролира за сметка на определени компромиси и жертви, които ще направи в разходната част, ама пък самата разходна част, ако си спомняте, и ние сме изразявали винаги такова становище, тя беше малко по-раздута отколкото трябваше да бъде поначало. Така че там има достатъчно резерви и в края на краищата това, което е важно, дали в край на годината ще имаме 3% дефицит, аз смятам, че тази цел ще бъде постигнато без проблем, независимо че не с тези параметри на бюджета, с които бяха приети в Народното събрание. Просто съотношенията...

Ще се променят.

Да, разходите ще бъдат коригирани спрямо приходите, така че да бъде изпълнен ангажиментът за нивото на дефицита. И това е абсолютно реалистично.

И на финал да ви попитам: от Фискалния съвет разкритикувахте увеличените разходи за отбрана и изразявате резерви към възможността България да поиска надхвърляне на лимита за 3% дефицит. Защо?

Това е много важен принципен въпрос. Това, което ние казваме, може би се нуждае от малко пояснение, защото е по-професионално, т.е. той не е за толкова широка публика. Значи има две възможности, когато отиваш на такъв ход. Едната е да погледнеш дали има вътрешни резерви в бюджета и да водиш политика на това, което се нарича да има достатъчно фискално пространство, така че да можеш да преструктурираш този бюджет, и когато ти трябват нови програми, съответно ти да освободиш такова фискално пространство, така че да можеш да го финансираш. Това, което ние казваме, че България без това… Всъщност, ние в момента на база икономически изчисления не трябва да имаме повече дефицит от 0,8% от БВП, ние отидохме на 3%. Т.е. само по себе си в момента ние имаме надути разходи, които са над нивото, което бюджетът трябва да следва.

И Фискалният съвет казва принципно, че ние смятаме, че е много по-добър професионален подход, ако се потърсят резерви и бъдат преструктурирани разходи от други сектори, след като смятаме, че тези разходи за военни цели са абсолютен приоритет, и би било нормално. Защото другото в момента да отиваме над свръхдефицит, независимо дали така наречената "предпазна клауза“ ще бъде зачетена или не, това няма значение от гледна точка на макроикономиката. Това означава по-високи разходи, изтласкване на частния сектор от правенето на БВП, привличането на ресурси към един сектор, където разходите за това въоръжение ние произведат беда,те ще отидат изцяло навън. Точно в момента, в който смятаме, че България трябва да прави по-скоро реформи в икономиката, свързани с по-голяма производителност. Самият Европейски съюз само до преди няколко месеца в края на краищата разглеждаше един доклад, който казваше, че ние имаме проблеми с конкурентоспособността, изоставяме от всички други. Т.е. според мен това е много по-големият приоритет, който Европейският съюз и България трябва да постави на първо място, отколкото по-скоро малко измисления проблем в сферата на отбрана. Още повече, че там няма политическа подготовка за усвояването на тези средства.

Ние вървим малко като дете, който не е виждало някои неща в магазин за детски играчки и не знае, че кредитната карта на майка му има лимит. Този подход първо да се купи някакво въоръжение без да е наясно как може да бъде управлявано, по какъв начин, може ли да финансираме дългосрочно издръжката и подготовката на това въоръжение, в края на краищата част от обща модернизация. Т.е. има много политически въпроси, които няма да бъдат решени следващата година, но ние купуваме оръжие. Лично на нас това като подход не ни се вижда добре и от гледна точка на ефективност и от гледна точка на това, което въздейства върху бюджета. Това, което ние казваме, е, че в края на краищата нека да спазваме по-класически подход, като искаме да правим такива разходи и имаме достатъчно резерви в бюджета, нека да оптимизираме и да намерим средства от там.