Меглена Кунева, първият български еврокомисар, бивш вицепремиер и главен преговарящ, в интервю за Аудиокаста на "Фокус“ "Това е България“

Тази година  Денят на Европа е месец преди изборите за членове на Европейския парламент. Тържествена церемония с издигане на знамето на Европейския съюз пред президентската институция, традиционен военен ритуал с полагане на венци и цветя във Варна, рок концерт в Димитровград, визуален спектакъл “Твоят глас" на сградата на Народната галерия Дворецът, като част от инициативата на над 60 града в Европа да покажат светлинни послания, призоваващи гражданите да гласуват - до тук формалните външни белези за празник са спазени, но го няма пълнежът, няма го разговорът за Европа: накъде вървим? И от каква Европа всъщност имаме нужда? Наш гост е първият български еврокомисар, бивш вицепремиер и главен преговарящ Меглена Кунева. Добре дошла в Аудиокаста на “Фокус" “Това е България",  посланик Кунева.

Благодаря ви много за поканата и за това, че имам възможност да разговарям с вас, със слушателите ви, надявам се, ако не директно, то поне можем да пробудим желание за размисъл, за собствено мнение, а защо не и да потърсим какво мислят останалите. Сега възможностите за комуникация са толкова много. Така че надявам се да бъде разговор, а не монолог.

Защо вървим към европейски избори, без да обсъждаме европейските теми? Те липсват от нашата политическа действителност, не само от предизборната кампания.

Знаете ли, когато правехте вашето въведение, вие казахте, че я има външната страна, но го няма пълнежът за дебата за Европа. Всъщност, искам да ви кажа две неща, първо, че това е поправимо. Имаме цял месец до изборите, в които може да се насити разговорът за бъдещето на Европа и за това, как ние я виждаме, какъв е нашият принос поне в мисленето за Европа. От друга страна искам още нещо положително да ви кажа, че такъв разговор има. В повечето страни такъв разговор има. Аз бяха много впечатлена от френския президент, който направи поредната си, всъщност за втори път среща в Сорбоната. В грамадната им аудитория беше предимно разговор със студенти, които бяха на неговата лекция, с много въпроси и това беше директно предавано. И разговорът беше за Европа, за идеята разбира се, да има национално послание, защото това беше задачата на президента. Но една огромна част от неговата реч беше неделима между бъдещето на Франция и бъдещето на Европа. Така че нека това да бъде първият извод, който аз искам да споделя с вас и по повод на който искам да призова да се говори така. Няма нищо страшно, че изборите са 2 в 1, ако ние през цялото време правим точно това - сравняваме националната ни политика с европейската. И до каква степен националната политика е част от европейската. Какво решаваме през членството си в Европейския съюз и през един надявам се, силен Европейски съюз. И от какво страдаме, когато Европейският съюз не е достатъчно силен, не е достатъчно ясен или не е достатъчно справедлив към всичките си държави. Защото разбира се, това е и борба на интереси. Борба през дипломация, борба през много вътрешни коалиции, но да има конкуренция на позициите. Ние искаме ли да има дотации на селското стопанство? Взимам една произволна тема, което е много типична за Франция, например. Или предпочитаме да има повече инвестиции, да се прекъсне със субсидиите за селското стопанство до голяма степен и да има повече инвестиции в образование, наука, услуги. Къде България е по-силна, какво е в наш интерес? Нашата политика вече е неделима от Европейския съюз. И аз мога да приведа съвсем рационални аргументи. Когато преговарях, ние успяхме да получим максимума 4% от БВП на България, който идва като подкрепа от фондовете на ЕС, това е максимумът. В договорите е записано, че това е максимумът от 4%, ние достигнахме този процент. Тук въобще не включвам останалите политики, които са много важни в момента, включително и Планът за възстановяване, “Хоризонт 2020" и т.н. Но само по фондовете са 4% от БВП. Огледайте се наоколо и ще видите, че почти целият туризъм в момента се захранва през тези средства, защото даже и прочутите къщи за гости, за съжаление те добиха малко негативна конотация, но нека да забравим негативното. Всъщност, това е развитие на селски, на местен туризъм, на парковете ни – навсякъде ще видите табели, че е направено със средства от ЕС. Тоест, ЕС доказано за България е най-големият инвеститор. Това може би не е чак толкова положително, защото има страни, които успешно допълват с преки чуждестранни инвестиции, но това е положението. Значи имаме абсолютно легитимна причина да се интересуваме и да кажем: какво мислим по всяко едно от бъдещите развития за ЕС. Разширяването – тема, която ние така традиционно подкрепяме, защото става въпрос за нашите съседи, за региона. Добре, това изключително променя характеристиката на самия ЕС. Искаме ли при това положение да има блокиращ глас, тоест, правото на вето или да имаме по-скоро квалифицирано мнозинство? Как си го представяме? Нека проиграем сценариите и да видим, ако някоя страна, включително и от страните, които се присъединяват, реши да наложи това вето спрямо много отчетлив интерес на България. Кое за нас е по-добре? Плюс това ЕС е разширен с още държави, имам предвид балканските, имам предвид Украйна, надявам се Молдова и Грузия, Турция също е страна със статут на кандидат. Това е много-много различен съюз, той няма да бъде толкова дълбок в интеграцията си, но вероятно  ще отговори на необходимостта за сигурност, защото сигурността върви с разширяването. Това са все въпроси по които има отчетлив, директен интерес България да инкорпорира политиката на Съюза в своето виждане, както и обратното - Съюзът да знае на какви позиции стои България и да инкорпорира българското виждане. Това е съвсем набързо. Опитах се да говоря малко по-бързо, за да ви спестя време, но истината е, че има страшно много теми.

Какви са големите теми тогава в ЕС в навечерието на 9 юни? Кое е най-важното?

Здравината на Съюза, неговото единство – нека не ви звучи като клише. Ние някак свикнахме да неглижираме думата съединение, а и думата единство. Може би защото според нашия национален опит то не работи особено добре. Това, което пише на сградата на Народното събрание “Съединението прави силата" важи за ЕС. Въпросът е, че ако ние не вярваме национално, че това е лост, че това е механизъм, който осигурява здравината на конструкцията, ние няма да сме убедителни, няма да сме убедителни и навън.  Но аз слагам на първо място единството, да няма разделение по важни въпроси, ние знаем кои са те. Интересното е, че примерно миграцията в националните избори излиза, имаше изследвания по този въпрос, излиза доста назад в скалата на интереси на хората - на 4-то или 5-то място, много по-напред е сигурността, физическата включително, и икономическите проблеми. Докато в европейските избори миграцията идва на 2-ро място. Така че има изследвания, които много ясно показват, какво иска да види европейският гражданин от своя Съюз, това е демократична организация, никой не е държан на сила и страните, които са се присъединили, са употребили огромни усилия, за да могат да осъществят това присъединяване. Така че тази демокрация и на ниво ЕС и на ниво лидерство трябва да личи. Европейският съюз съществува, за да служи, за да служи на своите граждани. Разбира се, има конюнктурни моменти, спомням си 2008 г., когато имаше голямата газова криза, това наложи като следваща тема за европейските избори, които бяха 2010 г., енергетиката, тя да излезе много напред, да излезе на повърхността. Имахме финансова криза, тогава финансовата криза и финансовите пазари на ЕС бяха най-важните. В момента имаме, освен сигурността, имаме отчетлива нужда да говорим за индустриализацията на Европа. Защото идеята, че Германия е голямата индустриална сила, не е вярна в световен мащаб. Погледнете, кои са индустриалните сили и ще видите, че аз давам пример с вероятно най-мощната индустриална държава в Европа, но дори и тя не може да се мери с големите индустриални държави, които са далеч извън пределите на ЕС. А това е важно. Разбира се, климатичните промени, как отговаряме на тях, ще бъдат тема, вероятно тема със своите противоречия с това кога, как, до колко, с каква помощ може да стане действително справедлив този преход. Миграцията, както казах ще присъства в европейските избори също, това са темите, които ще бъдат важни на тези избори.

А как ще ни засегнат опасностите и предизвикателствата, които стоят пред Европа?

Директно? Ние сме Европа.

Да, които стоят пред нас, като част от Европа, нека така да редактирам въпроса.

За нас въпросът за сигурността е отчетлив, защото това, което се случва в Близкия изток, за България е Близък изток, това, което се случва в Украйна е още по-близо. Тоест, въпросът за сигурността и за решенията, които трябва да вземем и за позициите, които трябва да изразим, ние няма как да се скрием, докато бурята отмине. Първо, това не е честно, и второ, това подценява собствената ни сила да предлагаме решения, да казваме какво е важно за нас. Няма как да разбере останалата част от ЕС,  останалите страни няма как да разберат какво е мнението на България, ако ние просто сме съгласни с мнозинството. Когато сме съгласни с мнозинството, ние трябва да сме направили националния си дебат, който ще ни даде сила да кажем - ето за това сме съгласни или за това не сме съгласни. Много важен елемент и той е елемент на дипломацията е т.нар. тайминг - времето, в което предприемаш действия, изказваш мнение, реагираш. Демокрацията е процедура, аз съм изумена от липсата на чувство за време и от неспазване на процедурите в България. И ще ви дам един съвсем директен пример: както всички и аз следя какво се случва с детската болница. Това, което беше изумително за мен, е, че минава решение пред Министерския съвет, без то да е съгласувано, ако е съгласувано, защо е нямало дебат, очевидно има различни мнения. Защо се приема решение без никаква подготовка? Министерският съвет има правилник, има правилник за съгласуване, има отговорност, има подписи под всяко съгласувателно писмо. Как е възможно да влезе на заседание нещо с предмет детска болница и да няма обсъждане. Ако го пренесете на европейско ниво, ако го пренесете във външната политика ще видите, че нашите болести са същите. Много рядко, не мога да си спомня в последните години министър, когато отива на съвет, прави предварителен брифинг за журналистите: технически, който може да бъде направен от експертите, политически, който може да бъде направен от министър или заместник-министър. След това вече в Брюксел, когато приключи срещата, да каже как се е развила позицията на България.

Ние имаме ли такъв случай? Нямаме.

При това, ние имаме отработен механизъм за гласуване на позициите, които представяме в Брюксел и те се приемат на Министерски съвет. Не е кой знае какво усилие да се сподели с журналистите решението. А освен всичко останало, освен необходимата отчетност и отговорност, по този начин се възпитават и медиите, защото те могат да следят, защото те могат да се държат отговорни, и защото просто започват да знаят повече, а без знание, няма как да се осъществи всичко останало.

За съжаление, тенденцията е точно обратната и затова европейските теми и интересът към тях отсъстват и в медийните политики или са някъде на много-много последно място.

Всеки вкус, всеки интерес се възпитава и това се отнася за всичко. Хората не се раждат с интерес по една или друга тема, включително и ако щете дори към четенето. Вкусът към четенето се възпитава, вкусът към изкуството се възпитава, любопитството се възпитава, трудолюбието се възпитава, интересът към една или друга тема, интересът към нас самите, към демокрацията ни, към това как се чува нашият глас, това също се възпитава. Ако не го възпитаваме, ние ще имаме все по-малко от всичко това.

Имаме ли глас, който да се чува в Брюксел?

По кой въпрос? Защото тези, как да кажа, генералното поставяне на такава задача ми се струва недостатъчно след толкова години членство. Ние все пак подписахме договор 2005 г., влезнахме 2007 г. – а това са достатъчно години. Аз гледам с лека усмивка начинът, по който присъствието се отчита на български водещи политически фигури: преснимки, преснимки.

Формално, пак външни белези?

Извинявайте, ама на мен това никак не ми е достатъчно. Това, че един или друг политик се е снимал с европейски лидери никак не ми е достатъчно. Аз искам да знам, какъв е разговорът, какъв е контекстът, какво се казва. Или друга, много често за съжаление срещана тема, това е откритото критикуване, независимо кой е опозиция, но така или иначе се надпреварват да се критикува страната навън. Няма да ни решат проблемите навън, просто няма как да стане. Тази откровеност я дължим преди всичко тук. И ако смятаме, че като се оплачем силно навън ще се случи нещо и някой друг ще дойде да сложи ред, това не е така. Ако това не сме го разбрали за тези години, значи сме много-много в началото на пътя. Имаме средствата, включително и финансови, имаме добрите практики отвсякъде, можем да помолим за експертиза от много места, но никой няма да замести нашето решение. Могат да ни слушат дори със съчувствие, когато се оплакваме от това, колко корумпирани са в повечето случаи другите, никога не е този, който говори. И какво от това, как точно ще се решат проблеми в България, ако ние не кажем вътре в страната - вижте, ще получим помощ от Ирландия, например, защото те са се справили, започваме да работим. Ако искате да чуете, как те са се справили, можем да ги поканим, може пък да имаме и национално решение за това, не знам. Но да отидеш и да се оплачеш на Европейски съвет или на европейска медия от това, колко е зле положението, никак не е добър политически ход. Ако критикуваш страната си, трябва да можеш буквално в три стъпки да кажеш: как ще промениш нещата, в какъв срок и по какво ще се познаят промените.

А защо това се прави? Винаги съм си задавала този въпрос: защо нашите политици имат такова поведение, то е сякаш през индиго?

Знаете ли, аз преговарях 7 години - 3 години бях комисар, след това продължих под една или друга форма с всичките си контакти работата си в рамките на ЕС и мога да ви кажа, че това е някакво особено желание за валидизация отвън. Така ми се струва. И защото при нас се сменят често правителствата, особено напоследък, защото вероятно искат по този начин по-бързо да получат потвърждение за своите действие.

За своята значимост?

Далеч не всички знаят, как функционира Европейският съюз. По време на преговорите аз го разбрах много-много отчетливо. А тогава ние не бяхме страна-членка, ние преговаряхме. И едно от нещата, които ми направи впечатление, в началото неприятно, после се опитах да го изтрия и никога не съм си разрешавала да правя тази грешка. Как да го кажа по-деликатно? Когато започнах преговорите, се оказа, че опозицията, и то хора, които декларират пристрастността си към присъединяването на България към ЕС, бяха обяснили, че без тях присъединяването няма да се случи, и че ей сега ще дойде един много некомпетентен екип. Беше шокиращо, в известен смисъл ми помогна, първо, защото ме амбицира, второ, защото аз не смених никой от преговорния екип, разбира се. И хората бяха още по-мотивирани, те бяха от началото на преговорите, истински патриоти по темата. Освен това беше толкова шокиращо и за нашите партньори, и толкова им беше неудобно от това, че мисля изигра обратен ефект за тези, които твърдяха така. Няма да ни решат проблемите отвън, не са ни осиновили. Европейският съюз е съюз на свободни и демократични държави, държави, които се способни сами да стигнат до решение, сами да оправят вътрешната си политика, прочутият  принцип на субсидираността на ЕС и това е, така участваме. Всяка държава има нещо, от което да се притеснява във вътрешно-политически план, нещо да не е както трябва. Но да сте чули германски или френски депутат да дойде в България или министър-председатели, или все едно какви, да дойде в България и да обясни, колко е зле в Германия, или във Франция, или където и да е? Защо на нас? По същия начин ние го правим: ами така да се притесняват заради нас и ако може притеснявайки се заради нас  да намерят и решение. Това е много инфантилно.

Каква Европа ще видим след европейските избори?

Надявам се Европа на диалога, защото той ще е абсолютно необходим. Няма да правя, как да кажа предсказания за това, какви ще  бъдат резултатите от изборите, как ще се разместят силите, колко трудно ще се състави Комисия. Министър-председателите и съответните министри, съответните кабинети формират Съвета. Съветът е много важен орган, все пак това е междуправителствена организация, имаме общностни институции като Комисията, като Парламента, но и там пак има много политическо. Защото който има мнозинство, който може да състави мнозинство, който може да преговаря за мнозинство, в последна сметка създава, задава политическият дневен ред. Избори национални ще има в много страни, подчертава се ролята на крайната десница. Засега имаме такъв пример с Мелони, и както виждате, диалог има. Така че затова казах, аз се надявам на диалог, надявам се всеки, а и тези партии, които се формулират като крайна десница, в последна сметка са в Европейския парламент нали, което означава, че никой не вижда пътя на страната извън Европейския съюз. Но тези въпроси, с които започнахме интервюто - какви са темите. Те ще възникнат отново и ще възникнат вече при друга политическа ситуация, други посоки на развитие. И всичко ще бъде засегнато, и въпросите за сигурността, и въпросите за миграцията, и въпросите за разширяването. Всичко това ще бъдат политики, засегнати от резултатите от европейските избори. Нека само едно нещо да води и това е диалогът и намирането на решения в рамките на Европа. Европа е у дома, по-у дома в света, освен собствената ни страна, по-у дома от Европа няма.

Много ви благодаря за този анализ, благодаря ви и за времето, което ни отделихте и че приехте поканата да бъдете наш гост.

Винаги с удоволствие. Хубав ден и на вас. Хубав празник!

И хубав празник. Гостува ни първият български еврокомисар, бивш вицепремиер и главен преговарящ Меглена Кунева.