Крум Зарков - депутат в 44-ото, 45-ото, 46-ото и 47-ото Народно събрание. Служебен министър на правосъдието в правителствата на Гълъб Донев (2 август 2022 година - 6 юни 2023 година). Секретар на президента по правни въпроси до месец май т.г.

Г-н Зарков, какъв статут има и.ф. главен прокурор Борислав Сарафов към момента? След 21 юли изтече законовият срок, в който той можеше да заема поста, но въпреки това продължава да оглавява институцията и не изглежда да има намерения да се оттегли. 

В действителност сме в безпрецедентна ситуация не само по отношение на статута на и.ф. главен прокурор Борислав Сарафов. Тази ситуация е предизвикана от това, че ние функционираме вече над две години и половина с основна институция в съдебната система - Висшия съдебен съвет, извън мандат. Това беше направено възможно с решение на Конституционния съд, но впоследствие се появиха други решения, като това на Съда на Европейския съюз, което поставя под въпрос тази конструкция. 

На фона на политическата обстановка в страната, която е динамична в много аспекти, но напълно стабилна в един - в парламента, каквото и мнозинство да се организира в последните му няколко издания, нито едно от тях дори не повдигна тема за решаването на този въпрос. А той не може да започне с нищо друго, освен с избор на нов състав на Висшия съдебен съвет. Ако изборът се извърши успешно, ще направи така, че всички други въпроси да намерят своето конституционно и законово решение. 

Господин Сарафов не може да изпълнява функциите главен прокурор законово от 21 юли насам. Дали той продължава да ги изпълнява, ние не знаем, защото той е потънал в мълчание. Той самият не е казал какво е неговото виждане по отношение на различните тълкувания на тези аспекти в двете колегии на Висшия съдебен съвет. И вие, и българските граждани разбраха, че прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет оповести своето становище, че законовото ограничение от шест месеца не се отнася към ситуацията на господин Сарафов. Обратното - съдийската колегия прецени, че този закон се отнася за ситуацията, в която е друг изпълняващ функциите - председателят на Върховния административен съд господин Георги Чолаков, и започна под някаква форма приложението на закона спрямо него. 

Ние не знаем какво мисли господин Сарафов, какво мисли мнозинството в парламента по този въпрос. Ние не знаем какво е становището на различните партии, които съставят мнозинството. Нямаме представа какво отношение има правителството, в лицето на министъра на правосъдието и министър-председателя. Потънали сме в радиомълчание, което много бързо беше покрито с бомбастичното намерение за закриване на Антикорупционната комисия. 

В момента в Конституционния съд има дело, което разглежда прекратяването на процедурата за избор на главен прокурор, която започна през есента на 2024 година. Ако Конституционният съд излезе с решение, че спирането на процедурата е незаконосъобразно, това означава ли, че Висшият съдебен съвет, с изтекъл мандат, с едно гласуване може да избере Борислав Сарафов, който беше единственият кандидат за поста?

С вашия въпрос вие фактически разкрихте това, което в първия аз нарекох "Стратегията на господин Сарафов" и тези, които го подкрепят. Те са потънали в това мълчание, за което споменах, прикрили са се от медийното внимание и чакат.  Какво чакат? Чакат решението на Конституционния съд.

Какъв е въпросът поставен пред конституционната юрисдикция? Действително става дума за прекратяването на процедурата по избор на единствения кандидат за главен прокурор, който се яви на нея. Това се случи със закон през януари месец тази година, гласуван от същото мнозинство, което по-късно излъчи правителство и което управлява България в момента. Ако стане, това би означавало, че ВСС, с отдавна изтекъл мандат, ще може да възобнови процедурата, която беше към своя край, а именно да титуляризира Борислав Сарафов за главен прокурор на България в следващите 7 години. 

Ако това се случи, президентът може да върне избора на господин Сарафов, след което обаче той ще бъде поставен в ситуацията да подпише указа, но без да има законов срок за това? 

Точно така. Президентът назначава главния прокурор и председателите на върховните съдилища. Това означава, че Висшия съдебен съвет отправя към него предложение. Президентът има право да върне това предложение веднъж. Ако неговото съобразно вето бъде отхвърлено, той е длъжен по Конституция да разпише указа, но тя не казва в какъв срок. Сами разбирате обаче, че в такъв случай ще изпаднем в междуинституционален блокаж, който с нищо не помага за решаването на проблемите, които и без това са се наслоили в съдебната система. 

Дали ще се стигне до това - не знам. Но ако това се случи, нямайте никакво съмнение, че подобно решение на ВСС би възпалило и други процеси, а именно сериозни протестни действия във връзка с върховенството на закона, които вече започнаха, а едно такова решение неминуемо ще усили със съответните политически последици. 

Ако изпаднем в хипотезата, в която президентът откаже да разпише указа, а след това повторно забави да го направи, това означава ли, че съдебната система ще колабира, тъй като имаме главен прокурор, който на практика не е назначен, имаме ВСС с изтекъл мандат, а в парламента имаме ситуация, в която управляващите нямат решение кога и как ще изберат нов състав на ВСС? 

Системата вече е колабирала. Ние сме в ситуация, в която нямаме законен главен прокурор - нямаме никакъв главен прокурор. Няма яснота във Върховния административен съд. Нямаме яснота по отношение на този Висш съдебен съвет, който изглежда вечен. Нямаме никаква индикация, че Народното събрание, единственото, което може да реши проблема, има намерение да го направи. 

Президентът действително в последните 9 години, в които упражнява тези правомощия, е застъпвал позиции, които могат да ни накарат да предположим, че няма просто да се примири със ситуацията. Неговите правомощия в тази сфера са ограничени до това, което вече обсъдихме. Решението се намира в Народното събрание, президентът може само да го катализира. 

Каквото и да направи държавният глава, това няма да бъде причината за колапса на съдебната система, а бездействието на мнозинството по отношение на грандиозните проблеми, които тресат една от властите в България, а именно съдебната в нейното конституционно измерение - Висшият съдебен съвет. 

Ако управляващото мнозинство реши да стартира преговори помежду си, за да се избере нов състав на ВСС в месеца, в който парламентът почива, как ще има подкрепата на обществото? В последните 20 години доверието в съдебната власт девалвира системно и как можем да бъдем сигурни, че сегашните управляващи, със своето политическо минало, пристъпвайки към избора на нови членове, ще имат доверието на българските граждани, че тези нови членове ще спазват буквата на закона и няма да се ръководят от други принципи? 

Не можем да бъдем сигурни. Бихме били наивни, и то до степен на съучастие, да мислим, че това ще се случи точно така. Познаваме както прецедентите, така и самите политически сили. Но те (бел. от ред. - политическите сили) носят отговорност за действията си. Ако не успеят да направят този убедителен избор, тогава ще носят политическа отговорност за това на следващите избори, когато и да са те. Апропо, тя може да е достатъчно тежка отговорност, за да предизвика тези избори по-рано. 

За да не ги плашим, тъй като те неизбежно трябва да преминат към това нещо, става ясно, че този парламент мисли себе си като устойчив. Най-малкото до президентските избори, а според неговия основен говорител Делян Пеевски - цели четири години.  Каквито и да са трудностите, ние трябва да разберем, че това ще е парламентарната конфигурация, която ще се нагърби със задачата за избор на половината Висш съдебен съвет, който да даде ясен знак, че и другата половина, тази избирана от съдебната система, трябва да започне работа. За да не бъдем голословни, можем да дадем критерий, по който да съдим дали такъв избор би бил достатъчно успешен. 

Очевидно е, че всеки кандидат, издигнат от партиите в момента, ще бъде априори посрещнат с недоверие заради тяхното наследство, но нека им бъдат зададени конкретни въпроси: 

Какво ще направите във вашето качество на ръководител на съдебната система по отношение на нейния най-голям проблем, а именно съществуването - доказано или обективно показано, на паралелно правосъдие в България? 

Какви са вашите ангажименти, с които ще разкриете докрай аферите, свързани с убийството на Мартин Нотариуса и с още по-грандиозната афера, свързана с осемте джуджета? 

Докъде ще стигнете в разплитането на тези афери както нагоре, а именно, кои са техните политически поръчители, така и надолу - кои са техните изпълнители вътре в системата? 

При убедителен отговор - позитивен резултат. При неубедителен отговор - нека да дойдат други. Така, докато не стигнем до решение, защото иначе се въртим в порочен кръг. 

Готвейки се за това интервю, се опитах да намеря кога последно лидерите на партиите, които управляват, са коментирали темата за избора на Висшия съдебен съвет. Намерих едно изказване от 12 февруари на Бойко Борисов, който казва, че цитирам "За ВСС водя няколко разговори с много сериозни хора. Действително, на които бихме могли да разчитаме и да се радваме, че ще бъдат там. Те категорично ми отказват, защото в тази помия, която е в момента, не искат да се натикат". Ще използвам една от думите, които Борисов артикулира, тази "помия" в съдебната система, отблъсква ли хора да влязат и да изпълняват правомощията си по закон? 

Това, което представлява "помията", не е самата система, а начинът, по който се стига до ВСС. Тук господин Борисов е прав - най-вероятно много качествени юристи и хора с авторитет отказват да минат по този начин на избор, защото те го познават и виждат. Той минава през парламента, през политическите сили и след това обаче е абсолютно условие за начина, по който се изпълняват функциите на член на Висшия съдебен съвет. 

Казано по друг начин - това как стигаш до там, до голяма степен предопределя какво ще правиш. Тези хора, колкото са по-наясно със своята професия, толкова по-дълбоко са наблюдавали това, което е представлявал ВСС в последните години. Да, не искат да са част от него, но това не е въпрос към съдебната система, а към политическата система. Господин Борисов трябва да отговори на него. 

Управляващите избягват този въпрос. Ако ги попитаме "Има ли проблеми в съдебната система?", те ще кажат "Има". Ако ги накараме да назоват кои са те, няма да го направят. 

Повече от това. Вие правилно отбелязахте, че в продължение на месеци тази тема е очевидно табу в кулоарите на парламента. В този смисъл дори от тези, които би трябвало да бъдат връзката между съдебната система и парламентарната система, това е изпълнителната власт - правителството и в частност министъра на правосъдието. Оттам идват предложения за законови промени, така и информация за това какво, кога и как трябва да се направи. Такава инициатива липсва - не, защото не виждат проблемите или не са сезирани за тях, а защото ги е страх. Това е тема, от която изпитват ужас. Първо, от политическа гледна точка и второ - очевидно има хора в този парламент, които са достатъчно мощни, за да кажат "Вие, с това няма да се занимавате". 

Времето тече. Мандатите, дори изтекли, се трупат. Ситуацията става неудържима и невъзможна, както е случаят с и.ф. Борислав Сарафов, изпаднал във вакуум. Ние казахме, че той изглежда сякаш продължава да изпълнява функциите, но аз мога да се обзаложа, че надали от 21 юли досега е подписал какъвто и да е документ. Той е юрист и добре разбира риска, който лично поема с подобно "самоуправство" или по-точно самоволно упражняване на функциите. Имайте предвид, че тълкуванието на ВСС не е самият закон. Ако той бъде нарушен, нарушителите няма да се тези във ВСС, които нещо са си споделили между две точки в едно заседание, а ще бъде титулярът (бел. от ред. - Борислав Сарафов), знаейки добре, че няма право на това.

Ако управляващите не могат да намерят хора, които да поемат мисията на членове на ВСС, то това означава, че те са неспособни да управляват държавата. 

Вие казвате, че кризата в представителната демокрация не се дължи на институциите, а на политическите партии, които са в парламента. В последните години ходихме няколко пъти до урните, с всеки един път мнозинствата в парламента ставаха все по-невъзможни. Сегашните управляващи  казват, че са се обединили изключително трудно, правейки политически компромис, но хората не остават с впечатление, че това се случва заради тяхното добруване. Напротив, за да се изберат и назначат някакви хора и да се разпределят постове. Докога може да продължава това нещо? Кога хората ще реагират с протести или с избор на алтернативен вариант? Виждате ли алтернатива на хоризонта? 

Първопричината за кризата, в която попаднахме, в действителност са политическите партии. Оттам и слабостта на институциите. Политическите партии имат основна мисия в парламентарната демокрация. Както гласи прословутата фраза, че "семейството е най-малката клетка на обществото", така и политическата партия е най-малката клетка на представителната демокрация. Ако тя се зарази, оттам нататък се заразява целият организъм. Тази диагноза поставя и необходимото лечение - политическите партии да започнат да изпълняват своята мисия. Тя не е да се превърнат в клики, които трябва да пазят единствено политическото бъдеще на своя председател, нито проекти, които излизат на повърхността, за да паднат бързо в блатото. Това е сериозна обществена структура, която защитава ясно идентифициран и легитимен интерес. Правейки това нещо, създава организация, която генерира кадри, които да реализират този интерес в съответните институции. На първо място в парламента, но оттам и в много други. 

Лечението е в оздравяването на тези партии. То може да стане по два варианта, а може да стане и едновременно. Първо, сегашните съществуващи партии, не само парламентарните, а и тези, които се явяват на избори, да започнат оздравителния процес вътре в себе си - да преосмислят своята мисия, да разберат своите отговорности и да спечелят доверие, както и да се създадат нови политически партии, които да влеят нова енергия в системата. Това е единственото решение, ако то не се случи, сценариите биха могли да са много, но малко от тях са благоприятни. Можем да очакваме изливането на протестен вот в една или друга посока. Можем да очакваме задълбочаването на "уличната демокрация" - не го казвам с лошо, защото протестът има своето значение в свободните общества. Ние виждаме, че ниското доверие в институциите и липсата на каквото и да е реалистично очакване за правилно политическо действие, прави така, че сме в непрекъсната серия на протести. Това най-вероятно ще продължава, докато не намери политическия си изразител, а това може да бъде само партия. 

В последните няколко години обществото е в очакване президентът Румен Радев да влезе активно в политическия живот, създавайки свой политически проект и реализирайки го. Очаквате ли вие такъв? 

Не бих могъл да ви отговоря, тъй като нямам данни, които да захранват очакване или неочакване. Знам обаче обективни факти като това, че в едно от последните си изследвания агенция "Алфа Рисърч" излезе с данни, че почти половината от българските граждани считат, че са необходими нови партии. Обективен фактор е високият рейтинг на президента. Дали тези обстоятелства ще доведат до негово политическо действие и кога - не бих могъл да кажа. Едно е сигурно - нови партии ще се появяват от всякакви посоки. Причината за това е слабостта на старите. 

Казвате "слабостта на старите" - партията, в която членувате към момента БСП, е част от управлението. Миналия уикенд БСП отбеляза 134 години от създаването на организираното социалистическо движение, вие, бяхте ли на Бузлуджа? 

Да. Аз бях на поляната. 

Какво видяхте там и какви бяха настроенията на привържениците. Освен партийните прессъобщения, които получаваме медиите, се появи видео, в което симпатизант на БСП се обръща с думите "Вие ни предадохте" към настоящия председател Атанас Зафиров. 

Моля ви да не настоявате за коментар от мен на едно или две видеа. Не знам какви са те. Но това, което казах за политическите партии, за съжаление, в най-голяма степен важи за БСП. Като най-стара такава, отбелязала 134 години, с различни върхове и падения, от нея се очаква най-много тя да изпълнява ролята на истинска политическа партия. Освен че е най-стара, тя е най-идеологическа или поне трябва да бъде най-идеологически разпознаваема, доколкото се изправя срещу едно икономическо, неолиберално, пазарно статукво, което всички останали партии споделят, тъй като е социалистическа в своето наименование. Въпросът е дали това наименование ще бъде превърнато в актове, които да я направят различима не само по име и история. 

На Бузлуджа отново се събраха хора, които ще бъдат там независимо кой се качва на сцената и независимо дали ще го освиркват, свалят или ще качат друг на негово място. Те не са там за ръководството. Много повече трябваше тази година да замълчат и да чуят какво им казва Бузлуджа на тях. Посланието, което видях сред хората, е едновременно на разбиране и неодобрение. Разбиране за това, че са направили нещо, защото няма какво друго да направят - влизането в това правителство. Неодобрение, защото самото правителство не е одобрявано и защото са позволили партията да няма друг ход, освен влизането в този кабинет, тъй като следващи избори за нея ще бъдат пагубни. В БСП трябва да има много сериозни промени, за които засега няма индикации. 

Това ли визирате вие в статия във в. "Дума", в която казвате, че "лявата кауза не може да бъде реализирана и укрепена с второстепенно участие в ефимерно управление"? 

Точно това исках да кажа, както и че лявото, което в България, все още е представлявано от БСП, поне номинално и надявам се, реално, не може да се абстрахира от дълбоките процеси на несправедливост, защото е влязла в управлението. Ако има една разлика, която е болезнена за мен, между протестите, които се случват днес за върховенството на закона, и тези, които се случваха преди няколко години, които практически са насочени срещу едни и същи феномени, за да не кажа едни и същи хора, е, че преди няколко години социалистите бяха там, за да протестират за върховенството на закона. Днес ръководството им е прибрано, защото не смее, както всички други, да постави темата за обсъждане. 

Левицата има председател на парламента, има представители в Министерския съвет, има вицепремиер - защо се получава това? По мое мнение тя не се включва в настоящите проблеми - протестите на лекарите, повишаването на цените, разтварящата се ножица между бедни и богати. БСП отсъства от този диалог.

Споделям вашата оценка. Отговорът е много прост. БСП се страхува се, че ако постави тези проблеми, ще загуби позициите, които споменахте. 

Т.е. проблемите на хората се жертват за сметка на позиции във властта? 

Да, но защото това не са реални позиции на властта. БСП наистина има председател на парламента, но това не променя статута ѝ на пета политическа сила. Този председател не може да има по-голяма тежест, отколкото на партията, която го е издигнала. Това директно се отразява на начина, по който тя може да влияе на политическия процес. Това не е критика към Наталия Киселова - това е обективен политически факт. Същото важи за вицепремиера Зафиров или за министъра на социалната политика Гуцанов. Те са излъчени като миноритарен партньор в едно управление, и то екстра миноритарен, защото те са по-малките в парламента, но са още по-малки спрямо реалната ситуация във властта, която е управление от Бойко Борисов и Делян Пеевски. Там те нямат думата. 

Как да поставят полемично въпроси? Как да подкрепят протест, който практически е насочен, ако не срещу срещу политиката, то срещу бездействието на правителството, от което те имат голяма нужда. Големият проблем на БСП е, че тя има по-голяма нужда от правителството, отколкото правителството от БСП. В такава ситуация тя не може да демонстрира сила. 

Означава ли това, че при нови избори страхът, че БСП няма да прехвърли бариерата за влизане в парламента е по-силен от реализирането на някакви политики? 

Така изглежда. 

Можем ли да смятаме, че левите хора са се свили до под 100 хил. души или те не се чувстват репрезентирани от настоящата политическа класа? 

Под 100 хил. души са свили левите хора, които все още се разпознават БСП като изразител на техните интереси. Потенциалът на БСП е в пъти по-голям. За да се реализира, това не може да стане с вълшебна пръчица. Ще отнеме време, както винаги отнема време граденето на доверие между една политическа сила и хората, които биха се разпознали в нея. 

Какъв е вашият бъдещ политически и професионален път, след като излязохте от президентството? Бихте ли участвали в този диалог за реформиране на лявото пространство у нас? 

Не съм спирал да участвам. Не мисля да го правя под какъвто и да е пагон. Стига да има такъв диалог, бих се включил в него с най-голямо удоволствие. Междувременно ще направя необходимото да се развивам професионално и да изхранвам себе си и семейството. 

Очаква ли се напрегната политическа есен и още по-гореща зима? 

Всичко зависи от действията на властимащите и най-вече на реалното управляващо мнозинство в парламента, съставено практически от четирите партии - три официално плюс “ДПС-Ново начало". Ако те продължават да разчитат единствено на липсата на алтернатива за тяхното управление, то ще имат сериозни проблеми. 

Колкото за това какви процеси ни очакват? Без съмнение страната е изправена пред различни предизвикателства, нито едно обаче не е непреодолимо. Може да се окаже, че еврото е стабилизиращ фактор, зависи обаче какви мерки ще бъдат предприети за неговото оползотворяване. Съдебната система ще остане ахилесова пета на това управление. Ако то не успее да се справи с нея, то неговото бъдеще няма да е розово и дълго. 

При всички случаи, каквото и да се случва през есента и зимата, най-вероятното развитие на политическата ситуация е, че електоралният календар ще се реализира отново едва с изборите за президент. Неслучайно започнаха дебатите в тази посока.