12:04 / 15.07.2025
9093
Политологът, проф. Огнян Минчев в предването "Метроном" по Радио "Фокус".
По неписаното правило, че лошата новина е новина, а останалото е реклама, започваме с неспиращите трусове в "Продължаваме промяната“ (ПП). Оставката на Кирил Петков не успя да ограничи политическите щети за нея. От София скандалът се разрасна към Варна. На път ли е корупцията да взриви отвътре тази партия?
Нещата са доста по-сложни, отколкото този тип описание, което би могло да се ограничи с това, че в една от политическите партии, в случая ПП, има някакъв проблем, и това е сериозен корупционен проблем. Със сигурност има такива проблеми, и особено случаите, свързани със Софийска община показаха, че такива проблеми наистина има. Възможно е такъв корупционен проблем да има и с Варненската община и с кмета на Варненската община, който бе арестуван преди два дни. Но тук се намесват очевидно фактори, които също така трябва да бъдат взети предвид, а именно, че правосъдието, поне в известна степен, по всяка вероятност е използвано за политически цели, тъй като мярката на първоначалните санкции предприети срещу варненския кмет и другите хора, които са заедно с него, някак си трудно съответства на подозрението, което ние бихме имали по отношение на корупционните взаимодействия в Община Варна поради простата причина, че тези подозрения идват преди всичко следствие на един запис, на едно свидетелство на засегнато лице, но нищо повече от това. А в резултат на тези свидетелства, които са първоначални в най-добрия случай на думата, ние имаме една много тежка санкция. Аз не съм юрист и не мога да се изказвам компетентно по юридически въпроси, но задържането под стража варненския кмет с решение на съда от миналата вечер, и на другите хора, които са заподозрени в корупционни дейности заедно с него, на практика създава впечатлението както сред юридическата общност, така и след по-широкото обществено мнение, че имаме санкция най-малкото не съвсем съответстваща на размера на деянието, поне такова, каквото то изглежда в първоначалния си вариант.
Защо насочването на репресивните органи на държавата към представителите на общинската власт на една и съща партия, в случая ПП, поражда съмнение за бухалки и в случая кой преиграва, антикорупционната комисия, прокуратурата, съдебните органи?
Съществува подозрение, че тези съдебни органи са използвани за политически цели. Дали това е така, ние не можем да твърдим със сигурност, тъй като става дума за правоохранителни органи и там нещата, които там се твърдят, трябва да се доказват. Има обаче определени аналогии, които ни водят към мисълта за това, че може да има политическа намеса в работата на тези органи. Ние се спомняме как в последните 7-8 месеца, година, под ръководството на господин Пеевски и неговата партия ДПС "Ново начало“ поредица от кметове, свързани с другата фракция ДПС, АСП, преминаха към ДПС "Ново начало“. Начинът, по който те преминаха е външно доброволен, но съществуват и доста много интерпретации за това, че те биват привличани към фракцията на г-н Пеевски с всякакви възможни средства. ПП е политическа партия, която влезе в сериозен конфликт с г-н Пеевски веднага след разпадането на Т.нар. "сглобка“, правителството доминирано от ПП, и оттогава насам отношенията между ПП и ДПС "Ново начало“ непрекъснато се влошават, имаше искания за изолиране, за санитарен кордон и т.н. И на мен лично ми се струва, че цялата тази кампания за откриване на корупция в общински среди, свързани с ПП, има връзка с тези взаимоотношения между партията на г-н Пеевски и самия него и партията, наречена "Продължаваме промяната“. Разбира се, пак казвам, това са подозрения по аналогии, които не могат да бъдат пряко доказани, но това не означава, че не бива да бъдат формулирани като възможни политически мотиви за предприемане на действията, на които ние сме свидетели през последните дни и седмици.
Какво може да разсече Гордиевия възел на съмнението на подозренията, проф. Минчев?
Гордиевият възел може да бъде разсечен единствено с доверие в правосъдието. Ако българското правосъдие бъде реформирано в степен, в която да докаже своята независимост и своята неподвластност на корпоративни олигархични интереси, изразени и на политическата сцена, то тогава доверието в българското правосъдие закономерно ще се повиши и Гордиевият възел на този тип дилеми, с който се сблъскваме непрекъснато и през последните дни в частност, ще бъде разсечен. Дотогава, докато съществуват и то доста обосновани подозрения за това, че правосъдието е система, която е овладяна частично или в по-голяма степен, надявам се не изцяло, от корпоративни олигархични и политически интереси, дотогава Гордиевият възел на недоверието към дейността на определени правоохранителни институции ще се запази.
А българското правосъдие да се реформира казвате, но как? Не са ли огледални арестите на кметовете сега с тези на Борисов, Горанов и Арнаудова и с други, които може би след време ще последват?
Уви, в значителна степен са огледални. Тогава, когато бе направен арестът срещу лидера на опозицията Бойко Борисов, всички наистина независими наблюдатели констатираха, че този арест не е законен, не е легитимен поради простата причина, че той е осъществен очевидно чрез политическа мотивация и от политически лица. В настоящата ситуация имаме не просто подозрение за политическа намеса, но имаме подозрение за това, че легитимните институции, които могат да правят, да осъществяват арести и да арестуват и да задържат, са мотивирани от политически цели. Т.е. имаме разлика в механиката на задържането на Борисов и неговите сътрудници преди 3 години и механиката на задържането на хора, като варненския кмет Коцев и неговите сътрудници днес. Но приликата между двата случая е тази, че и в двата случая имаме политическа мотивация за използване на репресивната сила на държавата, което е абсолютно недопустимо.
Има ли опасност да се постигне пълен политически монопол в държавата?
Съществува такава опасност. Понастоящем в българската политика имаме основно три фигури, които разполагат с известна концентрация на власт. Първата от тези фигури е г-н Делян Пеевски, който няма друга публична позиция, освен председател на своята собствена партия, но който повече от десетилетие и половина разполага с много сериозни неформални механизми на влияние върху цял спектър от държавни институции. Втората фигура е фигурата на Бойко Борисов, на лидера на ГЕРБ, който е бил премиер в продължение на повече от десетилетие, който разполага и понастоящем с мандата на действащото правителство, и който персонифицира определяна концентрация на власт, която е значима и която той би желал да използва в пълното завръщане на ГЕРБ и на самия себе си на сцената като водещата политическа сила и водещата политическа фигура. И третата основна фигура, която имаме на сцената, с определена концентрация на властови правомощия, е президентът Румен Радев. По време на политическата криза след 2020-2021 година, в продължение на няколко години той бе концентрирал в ръцете си изключително мощна лична власт покрай възможността да бъде принципал на поредица от служебни правителства и по този начин той упражняваше много мощно въздействие върху българската политика, върху българските държавни институции. През последните година и половина от края на последното служебно правителство тези негови властови пълномощия намаляха, но той разполага със значима обществена популярност, със значими институционални и публични механизми на упражняване на влияние и на власт, което го превръща в съперник на другите двама за упражняване на държавната власт. Докато имаме съперничеството между тези три фигури, по-открито между Борисов и Радев и евентуално Пеевски и Радев и по-прикрито между Борисов и Пеевски, в България ще има определена граница, която трудно ще бъде премината към установяването на открит авторитарен режим. Ако обаче една от тези политически фигури успее да дръпне напред и да концентрира още повече и критична маса държавна власт в ръцете си, то тогава България се изправя пред реалната опасност политическият режим в страната от демократичен много бързо да еволюира към този тип авторитаризъм, който е характерен за Путин, Ердоган или в малко по-мек европейски вариант Орбан.
Дали ще успеят управляващите да върнат нормалността в България или ни очакват двата сценария, които вие на финала посочихте?
Трудно е да се правят прогнози, тъй като политическата криза в България очевидно продължава. За щастие ние имаме редовно правителство, което успя да вземе важни решения, включително и за членството на България в еврозоната, но функционирането на това редовно правителство е в пряка зависимост от този тип взаимоотношения, които се създават от политическите сили, както вътре в съществуващото парламентарно мнозинство, така и извън него. Това, което очакват някои наблюдатели, е ударите по ПП, включително чрез този тип правосъдни мерки, които наблюдаваме, е да парализират тази партия, да я разцепят, да я минимизират. Аз обаче наблюдавам обратния процес. Има процес на вътрешна консолидация в ПП. Нещо повече, коалицията между "Продължаваме промяната“ и "Демократична България, която бе дошла до много критична точка само преди седмици, в момента много мощно се възражда и се обединява под натиска на този тип съдебно преследване, което наблюдаваме, в частност срещу кмета на Варна. Опозицията се обединява, а това е лоша новина за ГЕРБ и за неговия лидер Бойко Борисов, защото предстоят президентски избори и шансът на фигура излъчена от ГЕРБ да спечели президентските избори в много голяма степен зависи от възможността поне част от тази коалиция ПП-ДБ да бъде приобщена ако не на първия тур, то поне на балотаж, за да подкрепи кандидата на ГЕРБ, ако той разбира се, се класира за балотаж, което е вероятно. Събитията, които наблюдаваме понастоящем, драматично отчуждават за пореден път ПП-ДБ от ГЕРБ и по този начин намаляват шансовете на ГЕРБ да излезе победител в следващите президентски избори. Това е проблем и може да се окаже проблем за България като цяло, тъй като аналогична ситуация през 2021 г. доведе до абсурдна от гледна точка на политическите разделения подкрепа на значителна част от реформистката коалиция за кандидатурата на Румен Радев, който е произточен, проруски кандидат, и по този начин противопоставянето на ГЕРБ на практика доведе до избора на проруски кандидат, което е абсурдна от гледна точка на идентичността на ПП-ДБ. Аз се опасявам от повторение на този сценарий ако конфликтът, който се разгаря на базата на тези арести във Варна достигне до този тип кресчендо, което в крайна сметка определи и взаимоотношенията в българската политика по повод на президентските избори през 2021 г.
Проф. Минчев, в първата част на разговора говорихте за сценариите пред България. А какви са сценариите пред Украйна? Войната там се върна във фокуса на общественото внимание, особено след двата рекордни масирани удари с дронове и крилати ракети, като вторият бе насочен към границите с Полша и Румъния.
Войната в Украйна продължава като война на изтощение. Опитите на американската администрация, на президента Тръмп да посредничат за мирни преговори на практика не дадоха резултат, тъй като за Владимир Путин краят на войната не е изгоден в настоящата ситуация по редица причини. Той първо вярва, че има шансове да успее със своето лятно настъпление да окупира още територии, значими територии в Украйна – надежда, която на този етап не се увенчава с успех. На второ място прекратяването на войната за него би означавало поемане на много тежки социални последствия от резултати от тази война. Една икономика, която на практика е крайно изтощена от тригодишните военни разходи, направени и от преминаването й на военни релси. Необходимостта да бъдат реинтегрирани в обществото почти милион души, които ще се завърнат от фронта. Получавали са в продължение на дълъг период от време много по-добри заплати като войници на фронта, отколкото биха получавали в мирни условия. Русия ще изгуби много сериозно и дългосрочно международни позиции, свързани със санкционния режим и т.н. Т.е. за Путин мотивацията да продължи войната е изключително силна, което прави нейното прекратяване много малко вероятно в обозрима перспектива. Освен ако не се случи нещо изненадващо, което да промени тази ситуация, която от една точка на Путин описах досега. Ако нямаме "черен лебед“, който по някакъв начин да влезе в сцената с тази война, едва ли можем да очакваме нейното скорошно прекратяване. Путин играе една игра на изтощение, тъй като Украйна е по-малка страна от Русия, тя има по-малки ресурси както демографски, човешки, така и икономически, но Украйна е много добре мобилизирана. Тя разполага съвсем по-ефективната подкрепа на Европейския съюз, на страните от Европа. И нещо повече, през последните няколко дни ние наблюдаваме сериозни промени в позициите на американската администрация и лично на Доналд Тръмп по отношение на войната в Украйна – едно демонстративно отчуждение на Тръмп към Владимир Путин, отчуждение, което идва в разрез с принципната позиция на този президент, че подобряването на отношенията с Русия е ключов приоритет в неговата политика, приоритет, на който са подчинени и въпросите, свързани с войната в Украйна. Тази позиция на американската администрация беше тежка, неизгодна за Украйна. Аз не мисля, че тя е много драматично променена, но има сериозни промени, които в определен период от време ще бъдат в полза на Украйна, а именно нарастването на влиянието на тези кръгове в Републиканската партия в САЩ, които са свързани с много по-категорична подкрепа против агресията на Русия, против позицията на Путин и войната, агресията, която той води в Украйна, и промяна в личната позиция на президента Тръмп, който се чувства до голяма степен подведен от нежеланието на Путин да изпълни това, което очевидно двамата си говорят за мирни преговори и опити за прекратяване на войната в Украйна. Така че от една страна имаме добри новини, относително добри новини, свързани с позицията на Вашингтон, от друга страна имаме перспектива на война на изтощение, която ще продължава донякъде с ниска интензивност, особено през зимните месеци, и с опити за промяна на баланса на силите на фронта, особено от руска страна – нещо, което се случва по-настояще. Но също така една добра новина за Украйна е обстоятелството, че европейските страни, основните, ключовите европейски страни се разбраха със САЩ, НАТО да носи финансовата и организационната отговорност за подпомагането на Украйна с оръжия – нещо, което на практика преодолява, поне на този етап, дилемата с нежеланието на САЩ да поемат този тип финансово натоварване, което бяха поели по време на мандата на Джо Байдън в Белия дом за подкрепа на Украйна. НАТО ще поеме, т.е. в голяма степен европейските страни ще поемат финансовата тежест, а американските оръжия, които са отключва необходимост за подпомагането на Украйна и нейните усилия във войната, ще бъдат платени от Европа, но ще бъдат насочвани от Вашингтон към бойното поле в самата Украйна.
Тръмп обяви 30% мита за Европейския съюз, Урсула фон дер Лайен предупреди за контрамерки. Какви ще бъдат измеренията на тази може би започваща вече търговска война?
Тежки ще бъдат измеренията, тъй като около 1.6 трилиона долара е търговският обем между ЕС и САЩ. Това е един съществен обем на търговска размяна. Ако тази размяна бъде блокирана. С тези 30% мита, това на практика ще има сериозни последствия както върху европейската, така и върху американската икономика. Все още можем да се надяваме до определена степен решението на Тръмп да бъде предпоследно, тъй като той по повод на митата през последните месеци взима поредица от решения, които отлагат въвеждането на митата, които трансформират определени мита в по-малки или в договорни мита с други страни. Така че си позволявам да изразя една надежда, че до 1 август все още има известен период от време за договаряне между Брюксел и Вашингтон. Но ако от 1 август бъдат наложени тези 30-процентови мита от страна на Вашингтон, очевидно, че ще бъдат наложени реципрочни мита от страна на Брюксел и търговските отношения между двете страни наистина ще влязат във фаза, която все повече ще може да бъде определена като търговска война.
